Луис Рохелио Ногерас
И ако утре умра (11)

Послеслов

… посмъртно в чин капитан…

… лейтенант Рикардо Виля Солана.

Дело „Естигма“
(Откъси)
02–7935
Поверително
До н-к отдел [      ]
…………………………………..
1 /../ поради което в 5 и 30 часа на 11/10/77
граничарите [                           ]
и [   ] катерът от бреговата охрана [   ]
на  РВМФ[1]  проследиха  и  заловиха
[[2] Революционен военноморски флот. Б.пр.]
на 40 мили от нос [                     ]
на северозапад от [                     ]
яхта с номер  M75684B—EEUU
под име  „Естигма“,
с дължина  75 фута…
…………………………………..
5 екипаж на
плавателния съд
бяха контрареволюционерите …
…………………………………..
…………………… се предадоха без
съпротива. Бяха
отведени в поделението на ДС
Сиенфуегос и предадени на офицерите
[                     ] и [            ]
………………………………….
7… освен това бяха заловени два
гранатомета 81 мм, две
картечници калибър 50 V,
една базука 3̀̀. Също така бяха
взети три пушки М-16,
4 пистолета калибър 45, боеприпаси,
провизии, 2000 щатски долара и
25 000 никарагуански кордобас
и един микровълнов PRC-10…
…………………………………..
9… разбра се, че
стратегическата цел на
бойната група
от контрареволюционери е
била да атакува с гранатомети,
базуки и тежки картечници
съоръженията на пристанище Сиенфуегос.
Същата тази яхта е нападнала рибарското
селище Бока де Пахаро,
и е нанесла…
16…………………………………
…………………………………..
…………………………………..
…………………………………..
…………………………………..
…………………………………..
…………………………………..
Управлението предлага за
героичното му държание и
съзнателна комунистическа дейност
да бъде произведен
посмъртно в чин
капитан л-т. Рикардо Виля
Солана, загинал при изпълнение …
…………………………………..
…………………………………..
19 Управлението предлага също
да бъде
уважена молбата на
капитан Андрес Рикенес Диас
на Йоланда
Робайна Луна — член на
ККП и бойна другарка на
лейтенант Виля
Солана — да бъде предадено копие от писмото, което
горепосоченият другар
е оставил под опеката на
лейтенант Рикенес — оперативен
офицер на канала
„Бруно“ — в навечерието на
отпътуването му за вражеска
територия и което може да бъде
считано за негово
завещание…
…………………………………..
…………………………………..
…………………………………..
…………………………………..
Хавана, [     ]                19 [     ]
Подпис [     ]           Началник [     ]

Два часът следобед — на небето няма нито един облак. За да се скрием от ослепителната светлина и голямата горещина, на връщане вървим под сенките на боровете, които опасват брега.

Майор Гереро и капитан Рикенес вървят отпред с ръце в джобовете, втренчили тъжни очи в пясъка. Зад тях вървим Йоланда и аз и също мълчим. Всъщност можехме да изберем друг ден или час, защото, който и да е ден, и който и да е час са подходящи, за да хвърлим цветя в морето в памет на тези, които са дали кръвта си, за да не е ад бъдещето. Но ни се стори, че 10 октомври поради това прелестно и капризно съвпадение на дати е най-подходящият ден. Макар че на десети ли умря той? Или на единадесети? Сигурно никога няма да узнаем.

Шепотът на вълните, бледото небе, безмилостното обедно слънце. Година по-късно това е най-доброто чествуване на паметта ти, Рикардо Виля. Все едно, че ти казваме: Тук е душата на Куба, в която ти не успя да се завърнеш. Нашите мъртви почиват на толкова места, че само откритото необятно небе знае точно къде са разцъфнали гробовете им.

Идеята да дойдем и да хвърлим цветя беше на капитан Рикенес. Майор Гереро я прие с тъжно кимване. Предложението беше донякъде и мое. Що се отнася до Йоланда, от шест месеца тя знае истинската съдба на Рикардо и докъде се извисява ръстът му. Плака дълго, но ми се стори, че в същото време е по своему щастлива. Разбирам я, защото няма по-голямо щастие — макар потънало в болка — от това да узнаем, че сърцето на този, когото обичаме, е изгоряло в огъня на борбата. Когато Рикенес хвърли десетте рози в морето в онзи уединен край на брега, от който сега се отдалечаваме, тя заплака и всички усетихме, че земята под краката ни леко трепери. В далечината курортистите тичаха по пясъка, влюбените двойки влизаха във водата хванати за ръка, децата джапаха на брега, всички те — чужди на това, което правим. Един ден името на Рикардо и още много други неизвестни сега имена ще бъдат познати. И тогава хиляди ръце ще хвърлят цветя в солената вода и хиляди сърца ще бият по-силно в този миг.

Сега си тръгваме, вървим под боровите сенки. Но догодина ще се върнем. Може би дотогава ще са загинали още другари. Пулсът на морето отново ще се чуе като химн и родното слънце все така ще блести на ясното и свободно небе. А ние — живите — ще сведем глави пред повалените дъбове и отново ще им благодарим, че са ни дали сили, че са направили вярата и смелостта ни несломими. И ще ги помолим и след смъртта си да ни съпътствуват към светлото бъдеще.

… И ако утре умра, нека другарите ми знаят,

че съм останал верен на идеалите на моя живот,

нека другарите ми знаят, че съм отдал кръвта си

за родината.

Ако утре умра — ще бъде, за да остане жива вярата

в прекрасното бъдеще.

Писмо завещание на лейтенант Солана, 1964 г. Откъс.