Жоржи Амаду
Дона Флор и нейните двама съпрузи (67)

10

Изчезването на Вадиньо стана в сряда и дона Флор прекара деня объркана, тъжна, че не го вижда, опасявайки се, че отново го е загубила, изпълнена с противоречивото желание така да бъде, защото тя знаеше, че единствено окончателното му заминаване можеше да спаси дома й.

А в сряда и събота, както вече нееднократно се каза, методичният доктор засвидетелстваше уважение към съпругата си, изпълнявайки старателно съпружеските задължения. С повторение в събота (да не го забравяме) и с все същия ритуал, в който удоволствието не изключваше уважението — удоволствие, обвито в свян и покрито с благоприличие (и с чаршаф).

След онова разминаване през нощта на годишнината от брака, нощта, когато пристигна Вадиньо, отношенията в леглото между дона Флор и доктор Теодоро пак се нормализираха — дона Флор се отдаваше на мъжа си скромно и нежно, оставайки напълно задоволена, с повторение в събота.

Между другото дона Флор никога не се беше отнасяла така всеотдайно към добрия аптекар, както напоследък: всъщност сега му се отдаваше повече нежно, отколкото скромно, докторът я чувстваше пламенна и влюбена, а понякога губеше сдържаността си и започваше да стене и въздиша безсрамно. Докторът се радваше на такива доказателства за любов и задоволеност. С течение на времето любовта на жена му растеше, а и той я обичаше все повече, ако това бе възможно.

Една нощ дори има извънредна любов, извън строгия календар — когато сключиха договора за купуване на къщата с банката на Селестино и с нотариуса Марбак. Докторът отпразнува щастлив случката, като счете редно да наруши по този повод строгия ред на нощния им брачен живот.

Самият той, излизайки онзи следобед от стаята хванал дона Флор през кръста, а тя облегнала глава на рамото му, забеляза хитрата усмивка на дона Норма, усети любовния зов на дона Флор и се разчувства. Помисли си да отбележи датата, смятайки, че „малката екстравагантност един път в живота и друг — в смъртта не е чак толкова голяма заплаха за здравето и за морала на едно семейство (естествено, ако не се превърне в навик“.

Ако купуването на къщата беше повлияло на дона Флор, карайки я да провокира мъжа си и да получи съгласието му за извънредното събитие, тя не си беше дала сметка за това. Огънят, който я изгаряше, не бе запален от банковите операции, ипотеката, книжката и нотариалния акт. Наистина купуването на къщата още повече я привърза към доктора. Но това, което я накара да иска ненавременни удоволствия, бе огънят, запален от Вадиньо, от неговите ласки, от ръката му, от целувките, от моравите петна, оставени по залез. Сега, когато докторът заставаше над нея, увит в чаршаф, дона Флор вече не виждаше огромна птица, а Вадиньо — успял най-после да я притежава, да я накара да стене и въздиша. Дяволска бъркотия.

Дона Флор гледаше да не се тормози от тази бъркотия, имаше много други неща, за които да се безпокои. Колкото до доктора — обмисляше сериозно да предвиди по един път извънредно на всеки петнадесет дена.

Вечерта в сряда, след скарването с Вадиньо, дона Флор се чувстваше объркана и възбудена, нуждаеше се от успокояване на нервите. Мислеше за изчезналия Вадиньо, изчезнал може би завинаги. Връщаше се към спокойния живот — край на напрегнатите дни между двама съпрузи, и двамата с право да искат от нея любов, а тя да не знае как да постъпи, стигайки понякога до положение да обърква и смесва единия с другия по най-глупав начин. Кой знае дали сега можеше да се върне към спокойното съществуване отпреди появата на Вадиньо, когато тялото й се събуждаше само в сряда и събота!

И така, в онази сряда, скрила под чаршафа белезите от целувките на Вадиньо, заключила в сърцето си страха от отсъствието му, дона Флор прие съпруга си Теодоро. Но щом се появи над нея, като чадър, смехът на Вадиньо прокънтя в ушите на дона Флор и я накара да потрепери.

Първо се зарадва, че го вижда, седнал на рамката на леглото — не беше заминал, както се опасяваше дона Флор. После, като забеляза нахалната му усмивка, радостта й се смени с гняв.

Мръсникът се забавляваше, като вдигаше края на чаршафа, за да вижда по-добре. Дона Флор чу вътре в себе си подигравателния му глас:

— И ти на това му викаш любов? Това ли е докторът многознайко, цар на мръсотиите? Този свинчо? Никога не съм виждал по-голям скапаняк… Ако бях на твое място, вместо това щях да му поискам едно шишенце сироп; лекува кашлица и е по-вкусен… Защото това, което той прави, моето момиче, е най-тъжното нещо, което съм виждал…

Тя се опита да каже „да, ама на мен ми харесва“, но не можа. Докторът беше привършил, а тя се изгуби в смеха на Вадиньо, умряла от срам (и от желание).