Джейн Ан Кренц
Ренесансова балада (8)

Осма глава

Целувката, започнала с благодарност, продължи с нарастваща страст. Отметнала назад глава, с коса разпиляна по ръката му, Алина затвори очи и се остави на чувствата си. Главата й леко се замая и тя не разбра как я понесе към спалнята. Но Джаред не я положи на леглото. Остави я леко в едно кресло до прозореца. Когато отвори очи тя, го видя коленичил пред нея да сваля обувките й.

Тя се усмихна и зарови ръце в косата му.

— Какво ти е смешно? — погледна я той.

— Мислех, че днес дойде в бойно облекло, но…

— А нямаше ли сражение? — Остави обувката на пода и ироничната му усмивка отново се появи. — Едва сега мога да оценя какво е минало през главата на горкия Франческо! Влизането в къщата е най-леката част!

— Не прави никакви заключения за тях двамата по това, което се случи между нас! — Упрекна го тя и сърцето й се разтуптя. — Това е съвсем различна ситуация.

— Да, така е. Абсолютно различна! — Обхвана лицето й с длани и го приближи към своето.

Целуна я бавно, като разтвори устните й и потърси жадно топлината на устата й. Алина се разтрепери.

Джаред продължи да я съблича. Неговите ръце също трепереха, докато откопчаваше копчетата на черната й блуза. Наведе се, за да я измъкне от раменете, и зацелува голите й малки гърди.

— Заслужаваше си да се мине през този артилерийски огън в библиотеката. През цялото време само за това си мислех…

— Толкова ли беше сигурен, че ще ме склониш? — Пръстите й се плъзнаха под яката на якето му и се вкопчиха в раменете му.

— Нямаше начин. Толкова копнеех по теб, че… — Той галеше зърната й, сетне плъзна ръце към ципа на полата.

След миг остана гола и нежното й тяло заблестя на бледата светлина на нощната лампа. Все още бе коленичил в краката й и с чувствени движения я милваше. После започна да целува бедрата й с чести парещи целувки.

Тялото на Алина отмаля и тя премрежи очи. Възбудата преминаваше през цялото й същество. Обичаше го, обичаше го със сигурност. Осъзна, че никога преди това не бе обичала. Затова толкова лесно играеше ролята на Батиста, на жена, която не иска да се омъжва. Никога в живота си така отчаяно не бе имала нужда от някого.

Бавно започна да го съблича. Смъкна якето на пода и заразкопчава ризата. Не й помогна, остави я сама да стигне до колана на панталоните. Сетне нетърпеливо се изправи и бързо свали сам останалите си дрехи.

Алина очакваше да я премести на леглото, но вместо това, Джаред коленичи пред нея и разтвори краката й. Замилва бедрата й с плавни движения, докато тя не заби нокти в гърба му.

— О! — изстена тя, след като устните му последваха ръцете. Достигна до най-чувствителното място и продължи целувките с нарастваща страст.

— Джаред, моля те!… Господи, ще полудея!

— Така те искам! Дива от желание, колкото и аз.

Продължи да я целува, пръстите му нежно се движеха от бедрото до под коляното. Алина усети, че той благоговее пред тялото й. Дъхът й секна. Желаеше я много, много силно. Дали я обичаше? Разбира ли какво е любовта? За нея това бе съвсем ново чувство…

Наведе се напред и целуна врата му точно, когато бе сложил ръка там, откъдето идеше огъня на възбудата й. Явно почувства как се разтрепери цялата и чу страстните й стонове.

Веднага реагира. Бързо се изправи, грабна я и почти грубо я положи върху себе си.

— Ела, скъпа моя, малка моя страстна заядливке! Искам да усетя как ме желаеш!

Отмина мигът на обожание. Завладя го почти хищна мъжка страст. Алина отговори инстинктивно, задръжките й изчезнаха и тя започна бързо да го целува. Ръцете й опипваха цялото му тяло, усещайки силата му. Проследи гръдния му кош с устни, стомаха и продължи по-надолу в най-интимна милувка.

— Знаеш ли как се чувствам? — Той бе заровил пръсти в косата й. Опъваше я едновременно с нежност и сила, което издаваше възбудата му. — Никога не съм желал жена толкова силно! Мислех за теб, опознавах те, четях писмата ти, сякаш бяха любовни послания…

— О, Джаред! Никога не съм знаела какво е това, не съм усещала такава страст, така… те желая… — Почти каза: „Така те обичам“, но един тих глас й прошепна, че е още рано, чувствата й бяха крехки. Той още не бе произнесъл думата, значи трябваше да почака.

— Ела по-плътно до мен и задоволи желанието ми — прошепна и силните му ръце я сграбчиха през кръста. Намести я върху себе си нежно, но властно.

Когато телата им се сляха, тя леко извика. Джаред издаде звук на върховна наслада. Стисна здраво заоблените й бедра и започна ритмично да я движи.

Отдадоха се на възбудата от движението, силно притискащи се един към друг. След миг изгарящата ги страст избухна в огън, който ги погълна…

Мина много време, преди Алина да се върне към действителността. Все още лежеше върху Джаред и влажните им тела, бяха преплетени в прегръдка. Вдигна сънено глава и с неохота се отмести от гърдите му.

— Умееш да се извиняваш ужасно приятно — каза той и разроши косата й. — Готов съм на всичко, за да получа такива извинения.

— Това не беше извинение!

— А какво? Поздравление за добре дошъл?

— Нещо такова. — Алина се надигна, но Джаред използва това и леко я обърна по гръб на килима.

Силната му ръка галеше корема й, а очите му се наслаждаваха на тялото й. Тя се смути, независимо от случилото се преди малко. Той се усмихна, като видя как порозовява тялото й. Подпря се на лакът и целуна връхчетата на гърдите й.

— Ще свикнеш.

— С какво?

— С това, че обичам да те гледам.

— Наистина ли, Джаред? — попита невярващо щастливо тя.

— Разбира се!

— Точно в този момент би трябвало да ме гледаш с обожание и благодарност — укори го тя.

— А не с очи на сладострастник? — Повдигна вежди, престорено объркан.

— Не, за Бога!

— Ще опитам — обеща сериозно той.

— Нещо ми подсказва, че не умееш да модифицираш поведението си — въздъхна Алина.

— Модификация на поведението е термин, който могат да употребяват твоите образовани учени. Ние, бизнесмените, сме по-директни. — Обърна се по гръб с ръка върху бедрото й.

— Искаш да кажеш вие, кондотиерите.

— М-м, да.

Той се загледа в тавана и тя разбра, че мисли за нещо друго.

— Какво има?

Поколеба се, преди да й отговори.

— Разбираш, че независимо от всичко, което се случи между нас, все още съществува един проблем.

— Мислех, че за мъжете сексът решава всичко.

Усмихна се с бързата си, открита усмивка, но очите му останаха сериозни.

— Не всичко. Поне в този случай.

— Говориш за изчезналия микрофилм? — спомни си фактите тя.

— Ако аз не съм го взел, Алина, въпросът е кой го е направил? Ти беше права в едно. Ти и аз сме единствените в света, които се интересуват толкова много от Батиста и Франческо, че да използват непозволени методи.

Тя направи гримаса.

— Смяташ ли непрекъснато да ми напомняш за некоректното ми поведение?

— Само в специални случаи, когато искам да те дразня… О-о!

— Та, какво искаше да кажеш? — Алина го ощипа леко по гърба.

— А, да. Въпросът е кой би се интересувал от филма.

— Вълнуващо е да знаеш, че няма никой на света, който да има мотив или възможност да го открадне.

— Освен мен.

— Не започвай отново!

— Доволна си, че не съм, нали?

Тя се усмихна щастливо, като си помисли да поприкрие любовта си. За всеки случай.

— Да.

Известно време той я гледа, сетне отново се върна към проблема. В погледа му забеляза благодарност и облекчение. Усмихна му се подканващо.

— Не ме гледай така, скъпа. Трябва да помисля. Казваш, че имаш оригинала на филма?

— Веднага след като го получих, направих копие. Не бих се осмелила да се върна обратно при Молина и да моля за повторно филмиране на писмата, ако оригиналът се повреди.

— О, щеше да го направиш. Вероятно щеше да му кажеш, че „клиентът“ ти, тоест аз, безотговорно го е загубил!

— Взела си вече поука — кротко го увери тя.

— Обзалагам се, че не си. Добре, добре! Така, че депозираният филм е оригинал, а не копие.

— Е, и?

— И аз не знам какво ще открием, когато го погледнем — продължи Джаред замислено, — но мисля, че трябва да направим това веднага щом утре отворят банката.

— Толкова ли си нетърпелив да разбереш, че не си прав за Батиста и Франческо? — подразни го Алина.

— Не, по-скоро съм нетърпелив да видя как се работи съвместно с изследовател, който знае как да се извини, след като му бъдат посочени грешките — отговори той и я прегърна нежно.

На другия ден тя излезе в по-дълга обедна почивка, като каза на Ник, че има работа в банката. Естествено, той знаеше за микрофилма. Когато откри писмата, бе твърде развълнувана, за да го запази в тайна. Не знаеше само, че е използвала името на Трой, за да получи съгласието на Молина за снимането на писмата. Не искаше партньорът й да разбере, че е стигнала дотам. Не беше му споменала и за изчезването на копието. Първоначално, защото беше много разстроена от „измамата“, а после, защото Джаред я помоли да не споменава нищо.

— Защо? — попита учудено на закуска тя. Леко се намръщи при мисълта, че той започва малко разследване.

— Мога ли само да ти кажа, че така трябва?

— Едва ли — усмихна му се мило Алина.

— Как ще работим заедно, след като отказваш да се включиш в екипа?

— Не искам да съм само играч, щом ти настояваш да си капитан през цялото време!

Но накрая се съгласи да го послуша и не каза нищо на Ник.

Малкият й спор с Джаред кой да бъде водещият, се оказа нещо съвършено незначително на фона на шока, който я очакваше в библиотеката. Нетърпеливо, но много внимателно нави оригиналния запис в апарата. От вълнение няколко секунди не можа да разчете нищо на екрана.

Изведнъж удивено се взря пред себе си. Това бе първа страница на книга от първите десетилетия след откриването на книгопечатането. Книга, почти от времето на Ренесанса, а не писмата от осемнадесети век.

— Джаред! Това не съм поръчвала. Дори не знам какво е! Това не са моите писма. — Гледаше изумено към екрана тя. — Това е книга на италиански, а не писмата на моя английски пътешественик!

— Вероятно от около хиляда и петстотната година — бавно промърмори той, като се наведе към старинния печат.

— Но защо Молина ми е изпратил това? Напълно безсмислено е!

Чертите на лицето му се изопнаха.

— Ти нае външна фирма за филмиране там на място, нали?

— Да. Знаеш колко трудно Молина разрешава нещо от колекцията му да излезе дори за малко. Наех екип, който по-рано е работил за нашия магазин. Ник ги използва от години. Работят на място с камера и съответната техника. Изглежда са сбъркали материала за заснемане. Нищо не разбирам.

Ужаси я мисълта, че трябва отново да молят Молина за ново филмиране. Това не ставаше така лесно с богати и могъщи хора.

— Мислиш как ще се добереш до друго копие от писмата ли? — Джаред тъжно се усмихна. — Все още можеш да използваш името ми. Ще измислим нещо… — Той спря и потъна в размисъл.

— Какво има? Разпознаваш ли книгата?

— Да, мисля. — Прозвуча съвсем, съвсем тихо. — Тя е една от най-ценните в колекцията му. Странно, че фотографският екип е снимал именно нея по погрешка…

— Защо?

— Това е много рядък и ценен трактат върху военната история на Ренесанса, написан от историк от онова време. Молина ми спести много пари, като наддаде повече от мен на един частен аукцион миналата година.

— Какъв частен аукцион?

— Някои от хората, които биха дали дясната си ръка за тази книга, не бяха поканени. Собственикът беше едно много специално лице.

— Аха. Това е доста интересно, но не дава отговор на нашия въпрос.

Джаред замислено изключи апарата и започна бавно да пренавива лентата.

— Филмът е сгрешен… Но ние имаме копие на заглавие, което се различава от писмата по един много съществен признак.

— Какво искаш да кажеш? — Най-сетне тя започна да осъзнава абсурдността на положението.

— Наясно сме, че никой на света не се интересува от Батиста и Франческо, освен нас, нали?

— Да.

— Тук имаме филмирана книга, за която много хора биха платили огромни суми, за да се доберат до нея. — Той пъхна лентата в кутийката.

— Но това е само микрофилм, а не оригинал.

— Страниците не бяха снимани случайно. — Джаред подхвърли кутийката във въздуха и ловко я улови, забелязвайки присвития й поглед. — Това бяха онези листове, които могат да се използват от експертите за идентифициране на оригинала. Страниците с илюстрациите и онези с печатните грешки. Един бъдещ купувач би ги изследвал внимателно, за да се увери, че не става дума за фалшификат.

— Вероятно Молива смята да продаде книгата и е извикал екипа да снима страниците по същото време, когато са правили и моя микрофилм. Ако е станала размяна, значи, че този бъдещ купувач е взел писмата по погрешка. Снимачният екип е объркал двете ленти.

Той я погледна с такова съжаление, че ентусиазмът й веднага охладня.

— Ако Молина искаше да продаде книгата, първия човек, на когото щеше да се обади, съм аз, повярвай ми!

Алина го гледаше недоумяващо, докато той я хвана за ръката и я помъкна към колата.

— Искаш да кажеш, че екипът е снимал без негово разрешение?

— Така изглежда. Веднага ще позвъня на Виторио от вас.

— Но, Джаред, аз не мога да отида вкъщи. Трябва да се върна на работа.

— Тогава ще те оставя пред магазина — съгласи се покорно, бързо се вмъкна след нея в колата и запали мотора.

Алина го погледна. Изглеждаше изцяло погълнат от случая. Лицето му бе крайно напрегнато.

— Джаред, много ли искаше да притежаваш книгата, когато се появи миналата година на аукциона?

— Много.

— Колко много?

Той сви рамене.

— Дотолкова, че пренебрегнах факта, че имаше някаква мътна история около предишния й собственик.

— Искаш да кажеш, че си отишъл да купуваш открадната книга? Нищо чудно, че е било частна разпродажба! А отгоре на всичко ме критикуваш за методите ми на издирване.

— Не казвам, че е била открадната — запротестира възмутено той. — И разбира се, предишният й собственик я е получил честно.

— Защо тогава казваш мътна история?

— Има няколко въпроса относно… ъ-ъ-м… това, как първият й американски собственик я е получил…

— Да я чуя. Искам да разбера всички кървави детайли — саркастично заповяда тя.

— Никога не бих подхванал тая тема.

— Късно е. Ние сме съучастници…

— Съдружници — поправи я твърдо той. — Е, добре, щом държиш да знаеш. Това е едно от заглавията, което вероятно е било скрито от европейския си притежател през Втората световна война, за да не попадне у нацистите.

Алина кимна. Много произведения на изкуството и исторически паметници са били спасени по този начин.

— След войната тя е продадена на някакъв американски офицер и доколкото разбирам, не от първия й притежател. Офицерът я скрива и я държи доста време, за да не се появи истинският й притежател. След това книгата е продавана няколко пъти, винаги много дискретно. Никой не иска да привлича вниманието върху нея…

— За да не се предявяват законни претенции към нея?

— Точно така.

— Така че ти ще си първият, на когото Молина би я продал?

Той кимна.

— Значи филмовият екип е попаднал на нея по погрешка.

— Не съвсем. Също така не изглежда съвсем случайно филмирането специално на тези страници. След като разговарям с Молина ще науча сигурно повече.

Джаред спря колата на отбивката пред магазина и се наведе да я целуне. Мина й през ума, че го направи някак привично като съпруг.

— Ще се видим след работа, скъпа.

Алина излезе от колата, махна с ръка и се запъти към магазина, където Ник я чакаше.

— Бизнес, а? — Усмихна й се доброжелателно той.

— Решихме съвместно да работим върху Батиста и Франческо — обясни тя набързо и се запъти към бюрото си, за да не забележи смущението й.

— Не е лошо. Джаред Трой е изключителен познавач на Ренесанса, а колекцията му е изключително ценна. За теб ще е по-добре да работиш заедно с него, отколкото сама.

Алина, прехапала устни, си мислеше за сутрешната изненада. Беше вече късно да дава някакви обяснения. Освен това, Джаред я бе помоли да мълчи. Успокои се и наведе глава над някакъв каталог.

Обаче шокът, който я очакваше, когато вечерта се върна вкъщи, беше значително по-голям от сутрешния с микрофилма.

Вместо да я поздрави с чашка питие и обяснение за някакво недоразумение с копието, Джаред я чакаше, опаковал багажа. Когато се приближи, той тъкмо изнасяше нейния куфар.

— Какво, за Бога… — започна тя, като замръзна от удивление. — Джаред, какво правиш? Къде отиваш с моя куфар?

— Идваш с мен в Палм Спрингс за няколко дни, скъпа — кротко й обясни той, като слагаше куфара в колата. — Мисля, че взех всичко, от което ще имаш нужда. Ако нещо ти трябва, ще купим там…

— Джаред! Какво говориш? Няма да ходя с теб. Нали съм на работа. — Тропна с крак ядосано и посегна към багажа.

Той й препречи пътя и решително сложи ръце на раменете й.

— Чуй ме, скъпа. Има нещо с тази книга. Може да стане опасно. Молина поема нещата в свои ръце и аз не искам да рискувам, докато нещата не се изяснят.

— Но какво общо има това с мен? — Гледаше неразбиращо тя угриженото му лице.

Джаред си пое въздух. Очевидно се колебаеше докъде може да й се довери. Накрая се реши.

— Има вероятност партньорът ти да е замесен в това. Молина проверява нещата от своя страна. Но докато всичко не се успокои, искам да си на сигурно място при мен. И бих искал да си на много километри от „Елдън енд Кори букс“.

— Каква е връзката с Ник? — Веждите й гневно се смръщиха. — Джаред, моля те! Не си с всичкия си!

— Ще ти обясня всичко по пътя — увери я и леко я побутна към къщата. — Да заключваме и да тръгваме.

— Стига си ми нареждал! Няма да ходя никъде, докато не разбера какво става тук! — заинати се Алина.

— Алина, мила моя! — Гласът на Джаред звучеше отчетливо и много, много твърдо. — Ако не влезеш в тази кола сама, аз просто ще те сложа вътре. Разбираш ли?

Кондотиерът показва ноктите си, помисли тя със закъснение. Толкова по съдружието!