Джейн Ан Кренц
Ренесансова балада (5)

Пета глава

Неизбежно бе да го покани по-късно на кафе. Също толкова неизбежно беше, той да приеме поканата, сякаш не бе очаквал нищо друго.

Сервира ароматната напитка, като добави ликьор и поднос с дребни шоколадови сладкиши върху масичката за кафе пред белия диван в гостната.

— Трябва да тръгвам сутринта — бързо каза Джаред, нарушавайки тишината.

Тя вдигна очи и срещна погледа му над позлатения ръб на крехката порцеланова чашка. Обзе я разочарование от самата нея. Откъде такова чувство за толкова кратко време? Вече се беше отказала да търси отговора на този въпрос, който я измъчваше цялата вечер.

— Разбирам.

Гледаше я ласкаво, както бе седнала с един подгънат крак и рокля, грациозно разпростряна около нея. Малките й виненочервени обувки лежаха на килима пред масичката.

— Имам неотложна работа. Ще се върна съвсем скоро.

— Наистина ли?

— Нищо на света не може да ме задържи далеч от теб.

Остави чашката с чинийката на масичката. Сетне взе нейната и я сложи до своята. Зелените му очи потъмняха. Мълчаливо я притегли към себе си. Всичките й съмнения отпаднаха, щом устните му докоснаха нейните.

Този път тя се остави на магията. Денят бе чудесен, вечерта — изключителна. Алина чувстваше, че го познава съвсем отблизо и така добре… Откликна на желанието му. Джаред почувства тялото й отпуснато в ръцете си и прошепна:

— Даде ми толкова много днес! — Устните му леко се плъзнаха по нейните. — Но съм ненаситен, искам още…

Ръцете му се движеха по кадифената й рокля, като следваха очертанията на тялото. Той бавно се облегна на възглавниците и я повали върху себе си. Диплите на дрехата й меко се разстлаха върху краката им. Алина лежеше върху него, усещайки силната му, но добре овладяна, възбуда. Като че ли се страхуваше да не прибърза и да не бъде груб. Искаше всичко да бъде много нежно…

Желанието му да я люби окончателно я обезоръжи. Без да разсъждава повече, тя обви ръце около шията му, завладяна от невероятното му обаяние. Смътно осъзна, че беше я прелъстявал целия ден. Повече не можеше да му устои. Вероятно така бе действал Франческо, когато е разрушавал разумно подредения изтънчен свят на Батиста.

Джаред прие нейното отдаване с истинска жажда, като пиеше виното на устните й с нарастващ копнеж. Устата му се наслаждаваше на нейната, целувките му ставаха все по-дълбоки и пленителни. Алина забрави всички свои мисли за бъдещето. Самото прелъстяване й действаше хипнотично. Бързо откриваше непознатото за нея неописуемо усещане на истинска неконтролирана страст. Инцидентните желания на съпруга й никога не бяха достигали такава сила. Удивена, бавно потъваше все по-дълбоко.

Устните й се отвориха и езикът му откри нейния. Ръцете й по-здраво обхванаха шията му. Започна да му отговаря. Джаред задиша тежко, тялото му се изпъна. Притисна заоблените й бедра плътно към себе си.

— Най-трудното нещо, което от много време ми се е налагало да правя, е заминаването ми утре! — с леки възбуждащи ухапвания прошепна в ухото й той. — Ще дойдеш ли с мен?

— Аз… Не мога — безпомощно въздъхна Алина. — Работата ми…

— Знам, знам. Ще се върна веднага, щом мога.

— Да не говорим за това! — С върха на езика си тя леко докосваше мургавата кожа на шията му и вдъхна топлия аромат на тялото му.

— Добре! По-късно ще говорим за бъдещето…

Тя почувства как ципът на роклята й бавно се смъкна. Твърдите му длани започнаха да галят голия й гръб. Тръпки преминаха по цялото й тяло. Обзе я неочаквано и необяснимо желание да го милва и да си играе с него. Разкопча копчетата на ризата му, сетне уви вратовръзката още веднъж около шията. С двете си ръце хвана краищата й и започна да ги движи по косъмчетата на гърдите му.

— Ей, не издържам! Каза, че Батиста е била изключителна примамка. Изглежда си научила и техниките й!

— Инстинкт — прошепна леко тя и ухапа ръката му. Приятно й бе да чувства, че го възбужда и че губи контрола над себе си. Не бе и сънувала подобно удоволствие.

— Но дори и професионализмът в тази област намира майстора си — напомни й той малко грубо. Ръцете му се плъзнаха към ханша й под смъкнатия цип.

— Заплашваш ли ме?

— Повече, отколкото предполагаш!

Тя се размърда върху бедрата му и тържествуващо усети колко силно е възбуден.

— Господи! — дрезгаво възкликна Джаред и с едно бързо нетърпеливо движение смъкна роклята й до кръста.

Алина потръпна от лекия хлад в стаята и огъня в очите му, вперени в голите й гърди. С лекота я обърна под себе си и се отпусна върху нея с чувствена сила, като я остави почти без дъх.

— О, да, моля те! — Тя конвулсивно сграбчи гърба му под отворената риза и затвори очи, извън себе си от усещанията, които я изпълваха.

Целуна клепачите й, сетна страните й. Продължи бавно надолу по шията и извивката на гърдите й. Устата му леко захапа връхчетата им, докато те станаха твърди. Доволен от реакцията на тялото й, той продължи по-надолу. Роклята й се смъкна в краката. Копринените й бикини и фини чорапи също изчезнаха от тялото. Целуваше я с леки подбуждащи ласки по корема. Когато пръстите му леко преминаха по чувствителната вътрешна страна на бедрата, тя изстена и конвулсивно вдигна коляното си към него.

— Джаред! О, Джаред!

Молбата й го насърчи и той докосна с устни меката като коприна плът. Алина усети нежния допир на върха на зъбите му и потръпна. Сетне се прехвърли към най-интимното място на нейната чувствителност. Забързаното темпо на ласките му я доведе до екстаз. Тялото й се изпъна като струна в ръцете му. Леко извика, когато Джаред внезапно се отдръпна и се изправи. Но почти веднага се наведе, грабна я и я притисна до гърдите си. Тя се притисна към него, сгушила глава на рамото му. С безупречен инстинкт той я понесе към спалнята. Първо за момент спря пред вратата на кабинета, но веднага разбра грешката си.

— Не улучих стаята — промърмори шеговито и закрачи към другата врата.

В момент на леко просветление в замъгленото съзнание на Алина прозвучаха предупредителни звънци. Тя вдигна глава и отвори очи. Той я погледна и забеляза колебанието й, уви, дошло твърде късно. Леко я изправи на крака до леглото и без да сваля очи от нея, отметна бродираната покривка от блестящото месингово легло. После хвана с две ръце лицето й.

— Не! — почти помоли, почти заповяда той. — Не можеш да направиш това с мен!

— Какво? — прошепна Алина, разбрала, че е усетил колебанието й.

— Не би играла ролята на изключителна примамка. Не тази вечер. Не с мъжа, който те желае най-много на този свят!

Думите му я притеглиха още повече. И последното й съмнение изчезна. И двамата се желаеха отчаяно и страстно. Даже Батиста се е чувствала така веднъж в живота си. Алина разбра защо нейната далечна предшественичка е отстъпила пред Франческо.

— Не! Не с теб! Не тази вечер… — Дишаше учестено, но ръцете й го държаха през кръста.

По-скоро почувства, отколкото чу въздишката му на облекчение. Прегърна я повече с обожание, отколкото със страст. Това окончателно я убеди, че изборът й е правилен.

Бавно, като се остави очарованието на момента да я завладее напълно, тя откопча колана му, свали ципа на панталоните му и го остави бързо да се съблече. Стояха голи пред леглото, изгарящи от желание. Докосваха се с неизмеримо удоволствие. Джаред откриваше най-скритите места по тялото й. Алина галеше твърдите му мускули. Нежно докосна с ръце слабините му и от устата му се изтръгна стон. Бавно коленичи пред него, пръстите й се плъзгаха по мускулите на бедрата и прасците му, докато го целуваше по цялото тяло.

— Скъпа моя! — Той зарови пръсти в косата й. — Ти си повече от това, което съм сънувал. Чакал съм петстотин години!

Вдигна я на крака, като я целуваше силно. Ръката му докосна триъгълника между високите й източени бедра.

— Толкова си топла и очакваща, мила. Не мога повече!

— Желая те… повече, отколкото някоя жена е желала мъж!

Той я грабна и я положи в средата на леглото, легна върху нея и разтвори със силните си крака нейните. С изключителна еротична грация я прегърна и тялото му се сля с нейното, сякаш винаги са били едно. Страстта им се засилваше. От гърлото й излизаха леки стонове и звуци, които жадните му устни поглъщаха. Заби леко нокти в гърба му, подсказвайки му растящата си настойчивост. Усети изопван е на мускулите под корема си. Напрежението в цялото й тяло растеше. И само този мъж можеше да я освободи от него. Конвулсивно притисна с ръце таза му.

— Джаред! О, Джаред!

Той чу въпросителния й молещ глас и ръцете му не спираха да галят тялото й. Подхвана я ниско под бедрата и я притегли още по-плътно към себе си.

— Още миг, скъпа! Още миг!

Вярваше му. В такъв момент можеше да повярва на всичко, което й кажеше. Същевременно не знаеше какво точно очаква. Никога не бе чувствала така тялото си. Това, което бе усетила в първите месеци от брака им, бе някакво бледо подобие на страст. Споменът за хилавите нежности на съпруга й веднага изчезна от съзнанието й. Никога нямаше да забрави любовното умение на Джаред.

Тя остави тялото си да се наслаждава на любовта. Последната конвулсия я разтърси и почти й отне дъха. Инстинктивно тя се вкопчи още по-силно в него, като му показа своята удовлетвореност. Джаред не можеше повече да задържа освобождаването си. Възклицанията му се сляха с нейните, когато двамата стигнаха до върха на екстаза и започнаха бавно да се връщат към реалността.

Мина много време, преди Алина да е в състояние да помръдне. Когато издърпа краката си изпод неговите, ръката, която лежеше върху гърдите й, я възпря.

— Ще ходиш ли някъде?

— Не. Нима си забравил, че това е моята спалня? Аз съм си у дома.

— Да. Но и аз съм си у дома. — Тя усети задоволството му и се учуди. Наистина ли се чувстваше така?

— Джаред?

— Х-м-м? — Гласът му бе на сънлив преситен лъв.

— Мислиш ли, че така са се чувствали Батиста и Франческо?

— Да, по същия начин. Знам. — Беше заровил ръце в косите й.

— Откъде знаеш?

— Винаги ли си толкова бъбрива, след като си правила любов?

— Не, не знам. Няма достатъчно такива случаи, за да знам — отговори кротко тя, като мърдаше пръстите на краката си.

— Ще има. Сега е време да спиш.

— Защо?

— Защото е много късно и напълно ме изтощи.

— О-о!

— Недей да бъдеш толкова доволна от себе си. Аз свърших цялата работа и те доведох до…

— До леглото?

— Правилно!

— Гладен ли си? Имам мляко в хладилника…

Джаред нежно сложи длан на устата й, подпря се на лакът до нея и я целуна по носа.

— Заспивай!

Тя го погледна за момент през спуснатите си клепачи, срещна веселите му зелени очи, въздъхна и се отпусна.

Беше още тъмно, когато се събуди. Осъзна, че е сама в леглото. Къде ли е Джаред? Едва ли би се измъкнал като крадец през нощта. Обзе я тревога. Седна насред леглото и се заоглежда. Сетне бързо се измъкна, извади зелената роба от гардероба и бързо завърза колан около кръста си. Почти се спъна от дрехите му на пода и въздъхна с облекчение. Тук е някъде, вероятно в кухнята.

Светлината обаче идваше от кабинета. Любопитна да види какво прави там, Алина се вмъкна през полуотворената врата.

Стоеше съвсем гол, с чаша вода в ръка и изучаваше портрета на стената. Обърна глава, щом чу шума зад себе си. Усмихна й се, като я видя сънена и разрошена.

— Липсвам ли ти?

— Мислех, че си изтощен.

— Оправих се. Станах за чаша вода и дойдох да видя портрета, който зърнах снощи, докато те носех към леглото. Предполагам, че е Батиста?

— Бих искала да е тя. Картината отговаря на моята представа за нея. Как мислиш? — Изправи се до него и също погледна красивата жена на стената.

Джаред сложи ръка на рамото й.

— Мисля, че ти и жената на портрета много си приличате. Следователно, трябва да е Батиста.

— А ти имаш ли портрет на Франческо? — пошегува се Алина.

— Не точно. Но имам едно малко копие на Донателовата творба „Гатамелата“, която мисля, че много прилича на него.

— „Пъстрата котка“ — преведе тя, като мислеше за прочутата конна статуя на могъщия кондотиер Еразмо да Нарни. Това бе първият голям бронзов конник от Античността насетне. Издига се до църквата „Сан Антонио“ в Падуа. — Защо ли са го наричали така?

— Вероятно характерът му е представлявал смес от учтивост и коварство. Той е бил професионалист във всяко отношение и Донатело го е показал.

— Професионалист… Мислиш, че Франческо е бил също такъв?

— Това е най-големият комплимент, който може да се направи на такъв мъж. — Вдигна рамене той. — Хайде да се върнем в леглото. Смятам да се занимая с по-интересни неща, отколкото да дискутирам въпроса за Батиста и Франческо.

Тя му се усмихна подканящо.

— Мислех, че имаш нужда от почивка.

— Казах ти, че вече съм добре. — Остави чашата на малката масичка до вратата и двамата, хванати за ръка, се отправиха към спалнята.

Той застана пред разхвърляното легло, отвърза колана и бързо смъкна робата от раменете й. Хвана я през кръста.

— Медна котка може да бъде едно добро описание на самия теб — меко се размърка Алина.

— Двете с Батиста очевидно знаете как да се справяте с мъжете. Караш ме да мисля, че си пазила всички комплименти само за мен. — Усмихна й се съблазнително и плъзна ръце ниско по гърба й.

Вдигна я на леглото и нежно я притисна към себе си. Тя се обърна към него в очакване…

На другата сутрин закусиха в градината. Сетне Джаред стана да си върви.

— Ще се върна, щом се освободя — обеща малко нервно и я целуна за довиждане. — Тогава ще трябва да поговорим.

— Да, трябва — съгласи се Алина.

Бадемовите й очи блестяха на утринната светлина.