Джейн Ан Кренц
Ренесансова балада (6)

Шеста глава

— Алина! Току-що ми позвъни един свободно практикуващ букинист, който смята, че е намерил фалшификат от Уайз на книга със стихове на Тенисън! — Ник Елдън остави слушалката на телефона върху масивното дървено бюро в дъното на магазина „Елдън енд Кори букс“.

Тя вдигна глава от библиографията, с която се занимаваше, доволна, че я прекъснаха. Умът й отказваше да се концентрира върху обичайните задължения. В главата й нахлуваха спомени от предишната нощ. Топлота, страст или… любов?

Съзря задоволството, изписано върху красивото лице на Ник, и каза:

— Това е чудесно! С нетърпение очаквам да видя истински фалшификат от Томас Уайз! От добрите му неща ли е?

— Не е от шедьоврите. Повечето хора все още смятат подправеното издание на „Сонети“ от Е.Б.Б., вероятно публикувано в хиляда осемстотин четиридесет и седма година от Елизабет Браунинг, за най-доброто от него. Вероятно този Тенисън също е ценен.

— Не е за вярване, че фалшификатите на Уайз често струват повече от самите оригинали! Бил е майстор, нали?

— Несъмнено. — Ник се усмихваше, прелиствайки някакви документи на писалището. — Бил е добър книжар. Започнал като чиновник в Лондон и развил колекционерството си до изумителна страст. Специализирал се е върху автори от деветнадесети век и е бил един от авторитетите за някои от тях. Библиографиите му върху Тенисън и Елизабет, и Робърт Браунинг и до днес са образци в областта на книгознанието. Бил е впечатляващо образован. Направил е много за популяризиране на систематичната библиография. Човек би трябвало да му се възхищава. С лекота е откривал редки издания.

— И когато не е успявал, ги е произвеждал сам — засмя се Алина. — Умрял е тридесетте години, нали?

— Мисля, в тридесет и седма.

— Къде букинистът е открил този фалшификат?

— В някаква частна колекция в Аризона. Иска да я пласираме. Разбира се, с комисионна. Имам предвид няколко евентуални купувача… — Забарабани с пръсти по бюрото той. — Да, мисля да започна с Милър. Той ме е търсил за един друг фалшификат.

Алина се върна към работата си, като си мислеше за Джаред. Дали е стигнал Палм Спрингс? Спомня ли си за нея?

Обзеха я мрачни мисли. Толкова е нелепо! Държи се като побъркано от любов младо момиче. Не отива на тридесетгодишна разумна и образована жена, наясно с брака и невярната природа на мъжете. Онова, което не бе научила от собствен опит, знаеше от Батиста.

Подробно анотираната библиография се изгуби под замъгления й поглед. Той с такова нежелание бе напуснал леглото й тази сутрин! Джаред е различен! Усещаше го със сърцето си. Никой мъж не би се държал така с жена, както бе направил Джаред, ако нямаше нещо повече от сексуално желание. Онова, което наистина я удиви, бе собствената й реакция.

Лесно избягваше обвързване след развода си. Нищо не рискуваше, защото не беше изпадала и в изкушения. С мъжете се държеше, както Батиста го бе правила.

Наслаждаваше се на компанията и вниманието им, ласкаеше ги заради интелекта им, забавляваше ги и ясно показваше, че не желае да се омъжва. По същество се отнасяше с тях като с обичани играчки. И те бяха доволни. Никой не бе успял да я измами след развода й. Вярваше, че има късмет с единственото преживяно предателство. Бившият й съпруг й бе дал безплатен урок. Бе изгубила илюзиите си и гордостта й бе наранена. Чувстваше се несигурна и измамена, но дълбоко в сърцето си не страдаше. Слава Богу, чувствата й към него не бяха нито силни, нито обвързващи, защото бе разбрала, че той не е голямата любов в нейния живот.

Но ако същото се случи и с Джаред… Не! Няма да мисли за това. Беше предан, откровен и честен. Чувствата й към него не бяха застрашени. Все пак, странно бе да мисли за него, като за единствения мъж, когото бе чакала.

Ами неговото отношение? Прехапа устни, като си спомни думите му първата вечер. Кой говорел за брак? И все пак спомена, че е дошъл да предяви правата си към своята дама. Вероятно бележката му за женитбата е естествена мъжка защитна реакция.

Е тогава, защо си мислеше за брак? Никога не бе искала да се обвързва отново. Животът й бе много приятен, добре организиран, а и бе твърде заета, за да желае някаква промяна. Мислеше се за модерна и образована жена. Защо тогава я спохождаха такива мисли само след една нощ, прекарана с този мъж!

Разбира се, знаеше, че това не бе обикновен флирт. Тя не би се поддала. Люби се с Джаред Трой, защото я оплете в някаква чудна магия. Бе почувствала, че трябва да се остави на очарованието й. Всичко това малко я смущаваше. Добре, че Джаред бе човек, на когото можеше да се вярва. С Батиста нещата не стояха по този начин… Алина потръпна.

Скоро магазинът се напълни с посетители и работата я увлече. Купувачите бродеха из дългите високи до тавана стелажи. Други се задълбочаваха над редките издания зад витрините, трети преглеждаха новите екземпляри.

Работи неуморно до вечерта. Искаше й се веднага да се прибере вкъщи и да чака Джаред да й се обади по телефона. При тази мисъл се намръщи. Не можеше Алина Кори да се поставя под нечия зависимост! Вероятно той очакваше подобно поведение от нея. Сутринта я целуна с такова чувство за собственост… Тя бавно се съвзе. Каквито и чувства да изпитва към Джаред, няма да си позволи да се държи банално. Самостоятелен човек като нея не може да си позволи да постъпва ирационално, само защото е на границата да се влюби!

На границата?! Или вече е впримчена в измамността на това опасно чувство? Забрани си да мисли за това в колата на връщане.

Телефонът звънна, още докато влизаше и независимо от благоразумните си намерения, тя се хвърли към него.

— Ало? — задъхано извика тя и се смути.

— Алина? Тук е Бред…

— О, Бред… — Отчаяно се помъчи гласът й да звучи любезно. Що за глупава реакция! — Как си? Хареса ли партито твоя поет?

— Разбира се! Всеки от нас винаги се е наслаждавал на сбирките ти. Звъня ти да разбера би ли желала да пийнем нещо в някой крайбрежен бар тази вечер. В университета бе ужасен ден! — добави с театрален глас той.

— Съкратиха ви бюджета?

— Не. Един от студентите ми е на път да публикува статия, която бих искал да съм писал аз! И това ме дразни!

— Представям си — засмя се тя.

— Ела и ме успокой. Не те ли изкушава едно изстудено питие, докато наблюдаваме залеза над водата?

— Чудесно е, но няма да мога тази вечер… — В гласа й прозвуча съжаление. Удивено осъзна, че отклонява поканата, защото просто не иска да бъде с друг мъж, дори с приятел. Искаше да бъде само с Джаред. — Може ли някой друг път?

— Разбира се. Но днес самочувствието ми се нуждае от подкрепа — започна да я увещава Бред.

— Ще го преживееш. Помисли си, това е резултат от твоите преподавателски способности! Момчето не би могло да я напише без блестящото ти ръководство, нали?

— Умно. Вероятно ще трябва да видя нещата от този ъгъл.

Тя каза още няколко думи за академичните му успехи и Бред затвори слушалката в по-весело настроение.

Алина погледна часовника. Ще трябва нещо да хапне, а после…

Спомни си за малката метална кутийка в бюрото. Как можа да я забрави? Ето какво ще прави тази вечер. Ще излезе от къщи и ще се занимава с нещо изключително интересно. Библиотеката е отворена до девет, така че ще използва апарата за четене на микрофилми. В доста по-добро настроение се преоблече в джинси и широка карирана риза. Направи си салата с гъби и отиде в кабинета.

Отвори чекмеджето и извади малката черна кутийка. Насмешлива усмивка бавно се появи на лицето й. Ще бъде много забавно да доказва тезата си пред Джаред. Вълнуващо, във всеки случай. Вече нямаше желание да го срази в печата. Всъщност, статията може да излезе като съвместна публикация. Могат заедно да публикуват края на историята за Батиста и Франческо.

Мислеше си за приятните часове, които я очакват, и си представи двамата, свели глави пред апарата за микрофилми, всеки водещ своите бележки. Седна зад бюрото, отмести чинията си и отвинти капачето… И изстина!

Филмът беше изчезнал! В първия момент не можа да повярва. Примига, бързо обърна кутийката и безсмислено я разтърси. Микрофилмовото копие с писмата на англичанина от Италия го нямаше!

Парализирана, тя се взираше в празната кутийка.

Хиляди мисли се блъскаха в главата й. Хиляди, но една непрекъснато изплуваше в паметта й. Джаред стоеше гол в кабинета й и гледаше портрета на Батиста.

Седна на стола. Пръстите й трепереха. Вдигна очи към портрета. Колко време е бил тук през нощта, преди тя да се събуди? Достатъчно, за да претърси бюрото й? Сетне, почти в истерия си припомни, че не държеше филма, когато тя влезе. Вероятно го е оставил някъде, а на сутринта без особено затруднение е влязъл в кабинета и го е взел. Сигурно вече го е държал в джоба си, когато пиеше с нея кафето със сметана и ядеше бърканите яйца, които му бе приготвила!

Шокът от измамата му бе ужасен! Безпомощно погледна към Батиста.

— Не! Не би могъл да ме прелъсти, само за да се добере до микрофилма. Не е такъв! — прошепна тя на портрета.

А жената от стената сякаш отговори: „Той е втори Франческо. Помниш ли, че сама го каза?“

Това бе, преди да бе спала с него. Преди да бе усетила ласките му, страстта му…

Бавно у нея започна да се надига ярост. Ярост, каквато никога не бе изпитвала. Същото бе чувствала и Батиста, когато Франческо тихичко се е измъкнал от живота й, след като е приел всичко, което е имала да му даде.

Най-напред дойдоха сълзите. Страдаше заради измамата. Отврати се от самата себе си, заради глупостта и наивността си. Накрая изпадна в тиха ярост.

Скоро не бе в състояние и да плаче, но бурята в душата й не стихна. Как можа да бъде толкова наивна, питаше се за сетен път. Хвърли празната кутийка и докато подскачаше на пода си представи, че я мята по главата му.

Вероятно никога няма да може да запрати нищо по него. Никога няма да го види! Ясно бе, че никога няма да се върне! Не би посмял! Ще й напише няколко реда, в които ще й съобщи, че статията му за Франческо и Батиста е подписана за печат!

Единствената й утеха бе, че краят на историята нямаше да му хареса. Не биваше да допусне той да има удоволствието да направи официална публикация по темата.

По дяволите! Не искаше да го остави да се измъкне след всичко, което направи! Ако побърза, Джаред може и да не успее.

Като се мъчеше да се успокои, Алина тържествуващо си помисли, че той не би могъл да знае за копието от микрофилма. В петък, когато пратката пристигна, тя взе предпазни мерки, като извади дубликат, а оригинала остави в сейф в банката. Въобще не беше мислила за кражба — задължителна мярка за сигурност. Винаги го правеше с ценни документи — колко му е да се повредят. Така че Джаред беше откраднал копието.

Нямаше да му позволи да се възползва от съдържанието на филма. Как бе могъл да го направи? Душата я болеше от обида, вбесена беше, искаше направо да го удуши. Никога не бе изпитвала толкова противоположни чувства за толкова кратко време! Никога, освен миналата нощ и днес…

Паралелът, който направи в съзнанието си, само усили бурята в душата й. Не можеше да понася спомена за това, че се предаде.

Ядът й не бе противоотрова на страстта от миналата нощ, това беше просто другата страна на медала…

Господи! Стоеше в гостната и безсмислено се взираше в камината. Влюбена беше в този мъж! Влюбена от три месеца и една нощ…

Стисна силно очи, напълно объркана. Миналата нощ беше неочаквано радостна кулминация на едно много странно тримесечно ухажване. Поне така изглеждаше. Но бе сгрешила — жестоко бе сгрешила. Също като Батиста.

Телефонът иззвъня. Втренчи се като парализирана в него. Не можеше да е той. Едва ли ще се обади, за да злорадства. Или може би…

Гледаше апарата, като че ли е змия. Вероятно пак е Бред? Може би още се надяваше да я убеди да излезе с него? Ръката й машинално вдигна слушалката.

— Да?

— Алина?

— Джаред! — Дъхът й спря в гърлото. — Джаред! — Този път гласът й се извиси заплашително.

— Какво има, скъпа? Добре ли си? — Изглежда загрижен, помисли си вбесена. Загрижен ли!!?

— Смешно е, че питаш!

Дълбокият му глас стана по-твърд и нетърпелив.

— Алина, какво, по дяволите, става? Говориш, като че ли…

— Как очакваш да говоря, мошенико? — Почти изкрещя. Не! Трябваше да си наложи да бъде студена и отчуждена. Не желаеше по този начин да изпусне нервите си. Той не трябваше да разбере колко много е спечелил!

— Спри, Алина! — заповяда, сякаш имаше работа с истерична жена. Всъщност, така и беше. — Успокой се и ми кажи какво се е случило. По дяволите, искам да съм до теб! Спокойно ми кажи какво е станало. Надявам се, не си се състарила от тъга по мен? — опита се да разведри настроението той.

— Разбира се, че бях добре. Но това беше, преди да разбера какво си направил. Добре бях, нали? Ти си въплъщение на онзи дявол Франческо! Груб, безпощаден. Използваш жените и след това си отиваш. Как се осмели да се отнесеш така с мен, Джаред Трой! Вярвах ти! Аз ти вярвах!

От другата страна на линията последва мълчание. Сякаш Джаред наистина се опитваше да разбере какво се е случило. Ще продължи ли да разиграва сцената? Не разбира ли, че е открила какво е направил?

Накрая той каза твърдо:

— Алина, връщам се в Санта Барбара. Казах ти. Не си тръгвах завинаги.

— О, твоето заминаване си бе в реда на нещата. Като взе филма ми! Никога не бих повярвала, Джаред! Никога през трите месеца, докато си пишехме, не бях допуснала, че ще… ме прелъстиш и след това ще откраднеш филма! Мислех, че ще ми се сърдиш за това как съм го взела. Мислех дори, че ще ме преследваш да ти го върна. Допусках, че някак ще ме ухажваш, за да ти го дам. Но никога не съм мислила, че си способен да го откраднеш!

— Да открадна филма! Нямам понятие за какво говориш! Успокой се и ми кажи всичко подред. Искаш да кажеш, че филмът е изчезнал?

— Ти отлично знаеш това! Ти го открадна!

— Дявол да го вземе! Алина, ще изгубя самообладание, ако не започнеш да се държиш разумно. Кажи какво се случи. Започни отначало и говори логично. Ако не се овладееш и не ми разкажеш цялата история последователно, кълна се ще…

— Какво ще? Имаш нахалството да ме заплашваш след всичко, което направи! — Не можеше да се овладее. — Но имам новина за теб, Джаред Трой. Не си спечелил още всичко! Това не е единственото копие на филма!

— Да, не съм…

— Не! Оригиналът е в сейф в банката. Занеси твоето копие в лабораторията и го чети… крадец такъв! Ще работя ден и нощ! Няма да си първият, публикувал края на историята! И като си помисля, че щях да ти предложа да работим заедно!

— Наистина ли? — попита много внимателно той.

— Сигурно би ти доставило голямо удоволствие. Дава ли ти мъжко самочувствие тръпката, че напълно си ме измамил? Спа с мен само, за да подсладиш окончателната си победа? Или прекара известно време в леглото ми, за да можеш да тършуваш в кабинета?

— Разбирам. — Гласът му прозвуча замислено. — Значи съм намерил филма в кабинета. Вероятно миналата нощ, когато гледах портрета на Батиста?

— Не се прави на невинен! Отидох да взема филма от касетката тази вечер и го нямаше. Знам всичко, Джаред! Кълна се, ако беше наблизо, щях да хвърля нещо по теб!

— Кофата с боклука?

— За начало! Мога да те удуша, разбираш ли това?

— И адът не би се сравнил с… — иронично започна да цитира той.

— Не се подигравай с мен! Ти си… един долен мошеник! Хитър крадец, който приспива вниманието на хората, като ги прелъстява! „Пъстрата котка“ е най-доброто име за теб! Щях да позвъня на полицията да те арестуват, ако не беше… — Тя млъкна и объркано стисна зъби.

— Ако не беше фактът, че получи филма под фалшив претекст? — студено добави Джаред.

— Не се опитвай да се изплъзнеш, като обвиниш мен! Нищо не съм направила в сравнение с начина, по който ти го взе!

След малко той попита:

— Наистина ли щеше да ми предложиш да работим съвместно върху филма?

— Продължавай, подигравай се на глупостта ми! Заслужавам си го! Но това е единственото удовлетворение, което ще получиш! Аз ще напиша последната статия за Батиста и Франческо и тя ще докаже, че той не е бил допуснат обратно в къщата й! Сега съм повече от всякога сигурна в това!

— Защото се чувстваш измамена като нея?

— Няма нужда да говориш толкова мило и разбиращо, по дяволите! Не можеш да ме измамиш. Нито частица от теб не е способна на съчувствие. Ти си гаден, долен крадец! Проклет кондотиер, който използва жените и взема, каквото си поиска. Трябваше да го предположа! Знаех го! Защо допуснах… — За свой ужас Алина почувства, че гласът й затрепери. Не, няма повече да плаче!

— Това ли е всичко?

— Какво искаш да кажеш?

— Това ли е целият списък с обвинения? Значи тази сутрин съм се измъкнал с микрофилма ти?

— След… след като просто ме прелъсти!

— Това беше най-добрата част!

Алина избухна в безумна ярост:

— Предупреждавам те, Джаред Трой, не смей повече да се доближаваш до мен! Не се опитвай повече да използваш „Елдън енд Кори букс“ за своите издирвания! Не пиши повече никакви писма и не мисли, че ще си първият, който ще публикува статията!

— Чувам всичко, което ми казваш, но ти отлично знаеш, че изобщо няма да се съобразя с това. Утре вечер ще бъда в Санта Барбара и ще решим всичко веднъж и завинаги!

Беше толкова арогантно сигурен в себе си, че Алина изкрещя:

— Можеш да ходиш, където искаш. Бих ти казала къде, ако не беше възпитанието ми. Не мисли обаче, че те очаква нещо добро, ако се появиш на вратата ми още веднъж! Чудно! Защо ще идваш. Нали взе това, за което беше дошъл!

— Очевидно, не съвсем — рече тихо той.

— Не се опитвай да играеш докрай ролята на Франческо — прекъсна го тя злобно. — Веднъж ти споменах, че винаги се уча от грешките си. — Изведнъж някаква ужасна мисъл просветна в главата. — И ако си мислиш, че ще ме измамиш още веднъж, за да сложиш ръка и на оригинала, ти си направо луд!

— Единственото, на което искам да сложа ръка, си ти! Ако мислиш, че знаеш как се е чувствала Батиста, можеш да се обзаложиш, че знам какво е минавало през ума на Франческо. Веднъж ти казах, че вероятно я е напердашил, след като се е върнал.

— Той никога не е влязъл повторно там!

— Направил го е! Също, както аз ще вляза утре вечер. — Гласът му беше груб. Явно търпението му се бе изчерпало.

— Никога!

— И когато го сторя — продължи, без да й обръща внимание, — ще те накарам да се откажеш от всяка своя дума. Не съм откраднал скъпоценния ти микрофилм, малка свадливке! Въпреки че приемам едно от обвиненията — наистина прекарах нощта в леглото ти. И ще прекарам там и утре вечер. Едно по едно ще измъквам извиненията ти! — И хлопна слушалката, преди Алина да може да направи това първа.

Тя гледаше апарата, готова да го стовари върху главата му, ако й се мерне пред очите. Как се осмеляваше!?

Отвратена и отчаяна, тя се хвърли върху възглавниците на дивана. Бе се осмелил, защото бе арогантен, безскрупулен, груб и във всяко отношение, кондотиер! А тя направи същата грешка като Батиста.

Дали Батиста е чувствала Франческо толкова близък? Любил ли я е страстно, карал ли я е да се чувства като най-скъпото за него същество? Казвал ли й е, че само тя може да запълни пустия му живот? Или е използвал ума и тялото си, за да я подчини изцяло под своя власт? Вероятно е било така, помисли Алина тъжно. Нито тя, нито Батиста са могли да се съпротивляват на съдбата.

Но той няма да има втори шанс. И двете са срещнали мъже, които не са оправдали доверието и любовта им. Но втори път не са успели да пречупят упорството им и да прескочат преградите! Не се бе случило преди петстотин години, нямаше да се случи и сега!

Няма да допусне отново Джаред в живота си! Няма да позволи да съсипе нейния свят, съграден с толкова търпение и лишения!