Ан Мейджър
Сбъднат сън (9)

Девета глава

На сутринта, докато лежеше до топлото му стегнато тяло, тя сънливо си припомняше бурните им любовни преживявания. Никога преди не се бе чувствала така жива, а жаждата си за любов — напълно удовлетворена.

Той заспа бързо, ала Амбър не успя — бе прекалено възбудена. Физически те си подхождаха напълно, но спомняйки си за миналото и непреодолимата болка, сърцето й се свиваше при мисълта какво ли я очаква.

Внезапно Барън отвори очи и попита:

— Не спиш ли? — Притегли я към себе си и дъхът му докосна ухото й.

— Не.

— Притесняваш ли се? — Сините очи се взряха в лицето й.

— Да, малко.

— Не бива, този път всичко ще бъде наред. — В гласа му звучеше убеденост.

— Ако ти не беше толкова известен, шансовете ни щяха да са по-големи…

— За съжаление актьорите не се славят със сполучливи бракове. — Пръстите му бавно навиваха една нейна непослушна къдрица.

— Пред теб има много повече изкушения, отколкото пред някой обикновен мъж…

— Поради което имам и повече опит в защитата, отколкото всеки друг.

— Говоря ти съвсем сериозно, Барън. Не бих могла да търпя съпруг, на когото не мога да се доверя.

— Вярвам ти. Аз също не бих искал съпруга, която ме мами. Не мога обаче да престана да бъда известен и привлекателен, само защото съм женен.

— Не те и моля за това.

— Професията ми налага да съм непрекъснато сред жени. Някои от тях са твърде красиви и известни. От сега нататък, ако те притеснява определена личност, не бих искал да се поддаваш на богатото си писателско въображение. Би трябвало да ми позволиш да ти обясня. Ела спокойно при мен и ще поговорим.

— Добре, ще дойда при теб. Обещавам.

Барън седна в леглото и започна да обува панталоните си.

— Не мисля, че ще сбъркаме, ако този път бъдем по-честни един към друг. Трябва да разговаряме открито за всичко, което ни тревожи. Никакви скрити притеснения и тайни от другия. — Бе се облякъл и се изправи. — Ще подготвя лодките и ще запаля мотора. Когато се приготвиш, ела долу.

— Никакви тайни! — механично повтори тя, след като той излезе.

Колкото може по-скоро трябва да намери удобен случай да му каже, че има шестгодишен син. Как обаче щеше да му обясни, че е крила това толкова години?

Тя лежеше в топлата благоуханна вана. Копринените гъсти къдрици на златисторусата й коса обграждаха изящното женствено лице, на което бе застинал блаженият израз на човек, който доста време се е къпал само с морска вода.

Барън бе излязъл по работа и Амбър трябваше да прекара целия ден сама. Късно следобед той трябваше официално да обяви брака им пред представители на пресата.

Когато казаха на Макс и Маргарет, те искрено се зарадваха. Само Карлота остана разочарована. Лека бръчка проряза челото на Амбър, като си спомни снощното избухване на актрисата.

— Барън, ти си глупак! Бракът ти ще свърши точно както преди седем години.

— Възможно е… — се бе съгласил той мрачно. — Ако нещата не тръгнат, уговорили сме се да се разделим без усложнения.

— Това, мили мой, е лесно да се каже, ала трудно да се изпълни! — беше подхвърлила сърдито тя, преди да тръшне вратата след себе си…

Колко права бе Карлота! Раздялата им нямаше да е лесна.

Амбър излезе от ваната и краката й потънаха в меката плюшена постелка. Взе хавлия и се зае методично да бърше косата и освеженото си тяло. Облече бял копринен халат и включи сешоара.

Когато свърши, си сложи лек грим, обу зелени шорти и облече бяла блуза на тънки райенца. Реши, че преди да слезе за закуска, трябва да поговори с Джои.

Момчето вдигна телефона и крехкият му неуверен глас събуди майчините й страхове.

— Джои, радвам се да чуя гласа ти.

— И аз, мамо.

— Добре ли си, сине?

— Напълно — отговори той след кратко колебание. — Мамо, още ли си във Флорида?

— Да.

— С… Барън ли?

— Да, с него.

— Еха! Не очаквах да останеш толкова дълго. — Опитваше се гласът му да звучи сдържано, ала не можеше да прикрие любопитството си.

— Джои, трябва да ти кажа нещо. Не съм сигурна как да ти обясня… Ние с баща ти… Е, добре, ние се събрахме.

Настъпи мълчание и тя сякаш усещаше през стотиците километри, които ги разделяха, как той търси думи, за да изрази радостта си.

— Каза ли му вече… за мен? — събра смелост да попита детето.

— Още не.

— Защо?

— Имам намерение да го направя съвсем скоро — измърмори тя с треперещ глас.

Поговориха още малко за кученцето, след което Джои предаде слушалката на леля Луиз.

— Лельо Луиз, Джои вече е по-добре, нали?

— Не се възстановява толкова бързо, колкото очакваше доктор Фелпс, но все пак е добре. Със сигурност беше по-жизнен, докато…

— Докато какво?

— Милинка, не искам да те тревожа сега, когато всичко мина. На следващия ден, след като ти замина, имаше малък инцидент… Изплаши ни до смърт.

— Какво се случи?

— Болното краче не издържало, докато се катерил по стълбата в хамбара, и паднал. Когато го открих, беше в безсъзнание…

— В безсъзнание?! — като ехо повтори Амбър.

— Закарахме го спешно при доктор Фелпс да го прегледа. Имаше лека контузия, но сега се чувства по-добре.

— Слава Богу! — пое тя въздух.

— Лекарят каза да не го изпускаме от очи през следващите една-две седмици.

Разговорът приключи, но Амбър продължаваше да стиска слушалката. Беше много разтревожена. Защо малкият не се възстановяваше бързо? Прииска й се да го види, да го прегърне, да се увери, че всичко е наред. Знаеше, че за него се полагат най-добри грижи, лекарят бе много добър, а въздухът…

Когато слезе на закуска, Карлота седеше на верандата. Изглеждаше привлекателна в светлолилави шорти и бледорозов корсаж с тънки презрамки. Черната й коса бе хваната с цикламена панделка. Тя отпи от кафето си и със син молив задрасква цяла страница от сценария, който четеше. Когато видя, че Амбър влиза, тя натисна звънеца за прислугата и почти веднага Мария излезе от кухнята.

— Закуска за още един — сухо нареди Карлота, като демонстративно показа, че няма да изпита особено удоволствие да се храни заедно с нея.

— Да, госпожо — каза Мария и с широка усмивка се обърна да поздрави Амбър. — Госпожо Скаймастър, толкова се радвам! Чухме добри новини за вас и съпруга ви.

— Благодаря, Мария.

Прислужницата се оттегли с бързи тихи стъпки и Карлота заговори със злъчна неприязън:

— Аз изглежда съм единственият човек, който не се впуска в поздравления.

— Не съм и очаквала това от теб.

— Добре. — Теменужените очи предизвикателно проблеснаха. — Не че имам нещо против теб, просто съм реалист. Ти не си подходяща жена за Барън. Така е било, така и ще бъде.

— И коя смяташ, че ще бъде подходяща за него? — попита Амбър с добре овладян глас.

— Въпросът не е коя. Той има нужда не от наивна, а от по-изтънчена зряла жена, която да го приеме такъв, какъвто е, заедно с начина му на живот.

— Вероятно преди седем години забележката ти щеше да бъде оправдана, но вече не съм наивна. Май пораснах — отговори тя, като мислеше за онези ужасни години, през които трябваше да се оправя сама с детето. — Напоследък живея в Холивуд и съм професионален сценарист.

— Да, сега наистина си по-възрастна, ала си от този тип жени, които никога не съзряват. Личи си по сценария ти. — Посочи листовете, които лежаха на коленете й.

— Това „Мечтания“ ли е? — недоверчиво попита и когато актрисата кимна, тя продължи: — Откъде взе сценария?

— Барън ми го даде, разбира се. Не ти ли е споменавал, че интересът му към твоя сценарии бе дотолкова, доколкото да може да направи филм с мен? Напоследък има много малко добри женски роли. А тази на Бък като че ли е написана специално за него. Той ми предложи да изиграя Мег.

— Какво?! — Странно вцепенение обхвана тялото й.

— Иска аз да играя Мег.

— Ти… Мег?! Не те виждам в тази роля.

— Не и както е написана. Ето защо правя някои корекции в типажа. Аз я виждам като по-сложна, по-космополитна личност. Тя трябва да бъде най-подходящата жена за Бък.

Амбър пребледня от гняв. Можеше да приеме известни забележки, но това бе прекалено. Карлота беше последният човек, когото би послушала. Замисли се за сюжета на сценария — това бе историята на една майка и нейния син. Също като самата нея, героинята приемаше предизвикателството сама да отгледа дете, което се превръща в обожаващо я малко момче и заедно търсят подходящ мъж за баща. Беше нелогично, но Амбър възприемаше решението на Барън като предателство спрямо нея. Та той дори не поиска съвета й!

— Твърде прозрачно е, че когато си писала ролята на Бък, си имала предвид Барън. — Актрисата я гледаше с нескрито презрение. — Точно за него, с изключение на частта, в която той е запленен от нейния син. В действителност Барън не обича децата и никога не е имал и най-малкото желание да става баща.

Интересно кого си имала наум, когато си писала детската роля? Изглежда познаваш прототипа.

— Аз… — Чудеше се как да се измъкне от неловката ситуация, когато зад нея прозвуча мекият баритон на Барън:

— Без съмнение някой от нейните братя — намеси се той, без да забележи, че тя е пребледняла като платно. — Имате ли нещо против да се присъединя към вас? — И тъй като никой не му отговори, взе един стол и се настани между двете.

— Точно обсъждахме с Амбър сценария на „Мечтания“.

— Разбрах — сухо отвърна той.

— Правя някои поправки, които смятам, че са необходими.

— Интересно е да ги погледна, когато свършиш — кратко отвърна Барън, като старателно отбягваше погледа на Амбър.

А тя ги слушаше и й се искаше да вие от обида и унижение. Насили се да се заеме със закуската — бъркани яйца, бекон, палачинки. Другите двама продължаваха да бърборят без нейно участие.

— Амбър, ти си страшно мълчалива — най-после се обърна той към нея и я погледна. — Какво мислиш за измененията, които предлага Карлота?

Вилицата се плъзна по парче кренвирш. Зелените очи проблеснаха студено, ала когато заговори, гласът й прозвуча напълно спокойно:

— Ако характерът на Мег бъде променен драстично, сценарият няма да бъде същият.

Очакваше, че мнението й ще бъде пренебрегнато, ала този път той взе нейната страна.

— И аз мисля така.

Веждите на актрисата заплашително се смръщиха. Тя тъкмо се канеше да възрази, когато се появи Макс по тенис екип и с ракета.

— Готова ли си, Карлота?

— Ще уредим по-късно това, Барън. — Карлота грабна ракетата, топките, и се изправи. — Ще поиграем с Макс, преди да е станало горещо.

— Смятам да се върна към задълженията си — каза Барън. Сгъна салфетката и се изправи. — Тръгвам с вас. И без това до канцеларията се стига покрай кортовете. — Обърна се към Амбър и като я целуна бързо по страната, меко каза: — До довечера, скъпа.

Всички си отидоха, а тя продължаваше да стои безмълвно пред недовършената закуска. Някъде зад дърветата се чу високият смях на Карлота, последван от поредната демонстрация на собственическото й отношение към Барън:

— Скъпи, имаш ли нещо против да носиш ракетата и топките вместо мен?

Той се засмя леко и отговори:

— Сигурна ли си, че ще играеш тенис, след като ракетата ти се струва прекалено тежка, за да я носиш?

— Всъщност предпочитам не толкова изморителните спортове, при това — на закрито — оповести тя с известна доза кокетство.

— Да не би карти? — заинтересовано я попита.

— Нямах точно това предвид. — Предизвикателството бе очевидно. — И ти би трябвало да знаеш…

Отговорът на Барън бе тих, ала вероятно остроумен, ако се съдеше по звънливия смях на Карлота.

Амбър продължаваше да гледа замислено в пространството, като безцелно въртеше вилицата в ръка. Струваше й се, че миналото се връща отново. Опита се да отхвърли тази мисъл. Като „член“ на холивудското общество знаеше, че обикновено зад лустрото на безгрижния чар на актрисите прозира фалш. А Карлота без съмнение се държеше неискрено с повечето мъже.

Преди малко й каза, че интересът на Барън е насочен не към самия сценарий, а към филма, в който щяха да се снимат той и Карлота. Амбър изпита болка. Възнамеряваше да го попита дали това е истина. Твърде вероятно бе интересът му към най-красивата жена да не е чисто професионален. Тя винаги се държеше с него предизвикателно, а тон не бе от мъжете, които са способни да устоят на женските прелести.

„Спри да мислиш за това!“ — заповяда си Амбър и събра цялата си воля, за да прогони обзелите я съмнения. Ако искаше бракът им да успее, трябваше да му вярва поне мъничко. Само преди часове бе обещала, че няма да дава воля на въображението си. А сега направи точно това…

Часовете се точеха безкрайно бавно. След трескавото градско всекидневие тя се чудеше с какво да запълни времето си. Проведоха с Макс дълъг професионален разговор, седнали в очарователна беседка, заобиколена с ярки благоуханни тропическите растения. Полежа на слънце, изкъпа се в басейна, след това отидоха с Макс на подводно разузнаване в лагуната…

Въпреки следобедните занимания, й остана достатъчно време да вземе душ и да се преоблече в лека синя рокля за топлата привечер. Готова бе да посрещне Барън, ала от време на време я връхлитаха съмнения за връзката му с Карлота. През целия ден се чудеше как да му каже за Джои. Колкото повече планове кроеше обаче, толкова по-трудно изглеждаше всичко.

По време на вечерята с Маргарет и другите не се удаде случай да поговорят насаме. Може би щеше да бъде подходящо времето преди лягане, когато щяха да останат сами в спалнята.

Облече къса нощница от синьо-бяла коприна и се мушна в леглото.

Само по панталона на пижамата си Барън излезе от банята и тръгна към леглото. Зелените й очи не можеха да се откъснат от него. Като магнит я привличаха широките, загорели от слънцето, мъжки гърди. Приятна тръпка обхвана плътта й. Направи опит да възпре зараждащото се вълнение — тази нощ трябваше да му каже за Джои! Сърцето й се свиваше. Вгледа се в любимото лице на Барън и се постара да прочете мислите му.

— Ето за това си мечтаех през цялото време — каза той, докато сядаше на леглото, а погледът му се плъзна по отпуснатото й тяло. — Денят бе ужасно изморителен…

Легна до нея, сложи ръка на талията й и я придърпа към себе си. Допирът му предизвика преминаването на лека еротична тръпка и възбуди сетивата й. Нямаше никакво намерение да се съпротивлява.

— Скъпа — прошепна той, — ти си единствената жена на света, която желая…

Амбър все още бе способна да разсъждава и се зачуди дали той наистина вярва в това, което твърди. Устните му милваха страните, брадичката, слепоочията й. Горещата и страстна целувка замъгли съзнанието й и Амбър се отдаде на зараждащото се желание. Водовъртежът на страстта ги повлече в своите дълбини и ги запрати далеч от реалния свят…

Единствената мисъл, която я споходи, бе, че отново не намери удобен случай да му съобщи за Джои.

Амбър закрепи диамантените обеци, които Барън й бе подарил преди час. От осем дни бяха заедно и това бе поредната вечер, през която отново нямаше да останат сами. Джейсън Касторо, цитрусовият милионер, приятел на Барън, организираше в лятната си резиденция близо до Кий Уест тържество в тяхна чест.

Тя облече светла сребристозелена рокля от шифон, чиито гънки меко проблясваха, докато закопчаваше ципа на гърба. Диамантите отразяваха с огнени искри случайно проникналите през спуснатите щори лъчи на залязващото тропическо слънце.

Последни докосвания с четчицата за грим, малко от любимия й парфюм и бе готова. Взря се в отражението си в огледалото.

По гладкото свежо лице нямаше и следа от страховете, които я преследваха, откакто живееше с Барън.

Тази вечер обаче твърдо бе решила да му каже за Джои.

Дългите жълти езици на прожекторите се плъзгаха по тъмната вода, докато се приближаваха до масивния циментов пристан пред огромната лятна резиденция. Някакъв състав изпълняваше нашумяло напоследък рок парче. Откъм огромната поляна пред къщата се чуваше приглушен смях и гласовете на многобройните гости. Лекият вечерен бриз разнасяше пушека от изнесените на открито скари, а във въздуха се долавяше миризмата на пържоли.

Хванал под ръка две хубави брюнетки, от най-голямата тълпа се измъкна пълен мъж, в чието лице Амбър веднага разпозна Джейсън Касторо.

Той сръчно й помогна да слезе от лодката и също толкова бързо Барън се оказа заобиколен от дузина почитатели, желаещи да го поздравят. Тя с неудоволствие установи, че повечето от гостите бяха съвсем млади начинаещи артисти.

— Откъде познаваш толкова много хора от филмовата индустрия? — запита тя домакина, когато пет минути по-късно й подаваше чаша лимонов сок.

— Покрай инвестициите в киното. С Барън често имаме общ бизнес.

Амбър хвърли поглед към морето от непознати лица и срещна очите на съпруга си, който в момента развличаше три млади актриси. Установи, че разговорът му доставя удоволствие, защото след миг виждаше само широкия му гръб в бяло вечерно сако. Преглътна мъчително.

В това време Карлота незабелязано се приближи и плъзна интимно ръка по кръста на Джейсън.

— Скъпи…

— Карлота, както винаги си очарователна! — Той я целуна по напудрената буза.

— Събирането е превъзходно — премига кокетно тя. — Както виждам, не съм единствената, която се забавлява. Барън също се чувства в свои води. Отдавна не се е отпускал така. Филмовите звезди се нуждаят от всеобщо възхищение и не биха могли да се задоволят с вниманието само на един човек. Такава е нашата психологична нагласа.

Сърцето на Амбър заби учестено, след което като че ли изведнъж спря. Чувстваше се нещастна, защото това, което говореше актрисата, бе самата истина. Амбър никога нямаше да навлезе напълно в живота на Барън — така, както би могла да го стори професионална актриса. На света не съществуваше жена, която да обсеби вниманието му изцяло.

От всички страни се носеха възбудени смеещи се гласове. Повечето от гостите бяха пристигнали сами и сега се радваха при срещата с познати. Висок блондин покани Карлота на танц и двамата се понесоха по дансинга.

— Всички в този бизнес се познават — каза Джейсън, като наблюдаваше гостите си. — За това са толкова шумни, а събиранията — впечатляващи. Същото е и в Холивуд, нали?

Разстроена, Амбър обхождаше гостите с поглед, като се надяваше да зърне някъде Барън. Ала той бе изчезнал с очарователните си събеседници някъде из ярко осветената къща. Нямаше я и Карлота.

Нима той предпочиташе цялата тази шумотевица и смяташе, че бракът го ограничава? Тя си спомни за потока от хора на Скай Кий. Изглежда съпругът й не желаеше да остане насаме с нея…

Минаха два часа и дори когато поднесоха изисканата вечеря, Барън не се появи. Млад светлокос продуцент се опитваше настойчиво да завърже разговор с Амбър, но шумът на палмовите листа заглушаваше думите му. Ала тя не се притесняваше. И без това мислите й бяха обсебени от изброяване на доводи против брака й.

Високи женски гласове я извадиха от унеса:

— Виждала ли си Карлота? Трябва нещо да й предам…

Последва недвусмислено хихикане.

— Да, тя е вътре с Барън. Преди време се качиха по стълбите…

— Наистина ли… — Отново този съзаклятнически смях и двете се отдалечиха.

Гласът на светлокосия хубавец бръмчеше до ухото й, а хапката превъзходно филе, която в момента преглъщаше, изведнъж й се стори безвкусна като трева.

Никой от околните не забеляза как цялата кръв се отдръпна от лицето й, сякаш я бе обгърнал смъртен повей. Бъбренето спря и тя трябваше да отговори, ала не знаеше какво да каже, защото не бе слушала светлокосия мъж.

Мислите й бяха с Барън и се чувстваше безпомощна и съкрушена. Сякаш железен обръч стягаше гърдите й. Ето че отново се повтаряше старата история — бяха живели заедно около седмица, а съмненията я измъчваха и ограбваха радостта от споделената любов…

А ако той наистина се бе изкачил към спалните с… Жените сигурно бъркаха…

Не можеше и минута повече да стои в неведение. Реши, че трябва да разбере истината, каквато и да е тя.

Извини се учтиво и си запробива път към фронталните колони на къщата. Нямаше го на долния етаж. Чу възбудени мъжки гласове откъм библиотеката и надникна вътре. Макс бе там, но не и Барън.

Бавно изкачи елегантните вити стълби и краката й потънаха в дебелия мокет на коридора. Обзе я ужасно предчувствие. Целият етаж тънеше в тишина. Повечето врати бяха затворени, с изключение на последната в коридора, която бе леко открехната.

Мека розова светлина падаше върху килима на затъмнената стая. Оттам се чуваше тих неразбираем говор и когато се приближи, Амбър позна леко дрезгавия глас на съпруга си. Сърцето й сякаш спря да бие, когато бутна полуотворената врата. Коленете й се подкосиха и тя безпомощно се облегна на рамката. На фона на огромния френски прозорец, огрени от меката лунна светлина, се очертаваха силуетите на Карлота и Барън. Прегърнати, двамата взаимно се убеждаваха в нещо.

Писък наруши идилията. И когато сините му очи се впериха в Амбър, тя с недоумение осъзна, че това е бил нейният вик.

Обърна се рязко и с изстинали пръсти затвори вратата. Чак тогава панически затича по дългия коридор, като не смееше да си поеме въздух.

За втори път в своя живот прие, че с брака им е приключено…