Линкълн Чайлд
Границата Мохо (43)

ГЛАВА 42

Хюй Пионг подскочи на стола и изпусна отвертката.

— Господи! Уплаши ме до смърт!

— Извинявай. — Крейн тихо затвори вратата.

— Много се забави. Какво стана?

— Трябваше да отговоря на няколко съобщения в моята каюта. — Крейн не си направи труда да спомене десетминутния разпит, на който го подложиха, докато се връщаше през Бариерата. Двама морски пехотинци бяха много нетърпеливи да разберат къде е Хюй Пионг. Нямаше смисъл да я изнервя повече. — Докъде стигна? попита той и сложи лаптопа си на масата.

Тя работеше върху някакво сложно приспособление, което за дилетантското око на Крейн приличаше на комбинация от няколко лабораторни инструмента, заобиколени от джунгла от кабели. В отговор на въпроса му Хюй стана и каза:

— Току-що приключих с последния тест.

— С това тука?

— Да, Магнитометър и аналогово-дигитален конвертор, свързани с четящо-разкодиращо устройство, Цялото нещо може да направи копие бит по бит на изтрития твърд диск на доктор Ашър.

Крейн подсвирна.

— Ашър е обзавел добре лабораториите. Ами ако не разполагаше с всичките тези страхотни играчки?

— Магнитометърът е най-важното нещо. Мога да се справя и без останалите уреди, но ще отнеме много повече време. — Пионг протегна ръка към компютъра му, после спря. — Ще изтрия твърдия ти диск. Сигурен ли си, че нямаш нищо против?

Той сви рамене.

— Давай. И без това всичките ми файлове са в мрежата.

Хюй включи компютъра му и написа няколко команди.

— Ще продължи няколко минути.

Настъпи тишина. Само твърдият диск потракваше.

— Докато взимах лаптопа, помислих за някои неща каза Крейн. — Онзи, който е дегаусирал компютъра на Ашър, е искал да е абсолютно сигурен, че откритието ще остане тайна.

— И аз си мислех същото. Но не е искал и никой да знае, че го размагнитизирал.

— Именно. Инак можеше просто да го разбие с чук.

— Но кой? И защо?

— Саботьорът?

— Изглежда малко вероятно, нали? Не знам какви са мотивите му, но на негово място бих предпочела да запазя информацията за себе си. — Хюй се изправи. — Добре. Готови сме.

Махна кутията на лаптопа и прикрепи края на единия кабел към твърдия диск, а после включи веригата уреди, настрои ги и едновременно дръпна лостчетата на магнитометъра и на дигиталното разкодиращо устройство. Лабораторията се изпълни с тихо бръмчене.

— Колко време ще продължи? — попита Крейн.

— Не много дълго. Доктор Ашър е бил като теб вършел е повечето си работа в мрежата на Базата. Съмнявам се, че компютърът му съдържа нещо повече от личната му поща, файлове от интернет и работата върху шифъра.

Изминаха десет минути. Двамата не разговаряха. Пионг наблюдаваше процеса, а Крейн обикаляше лабораторията и оглеждаше различните уреди. Най-после бръмченето спря.

— Свърши. — Хюй изключи устройствата, издърпа кабела, сложи кутията на лаптопа на Крейн и се обърна към него. — Готов ли си?

— Давай.

Тя натисна бутона за захранването и двамата се втренчиха в екрана. За миг той остана тъмен. След това се чу кратко изчуруликване и се появи началният екран.

— Бинго — промълви Хюй.

Крейн леко стисна ръката й и зачака. Тя зареди програмите от единия си компактдиск и започна да разглежда документите на Ашър.

— Всичко изглежда непокътнато. Няма пропуски в информацията.

— Какво има?

— Както предполагах, електронна поща и няколко научни статии. И после голяма папка, озаглавена „декодирани“.

— Отвори я.

Хюй написа серия команди.

— Папката съдържа няколко помощни програми, с които не съм запозната, вероятно езикови преводачи или програми за декодиране. Има и три поддиректории. Едната се казва „първоначален“, другата „източник“, третата — „мишена“.

— Да видим какво има в „първоначален“.

Тя премести курсора върху иконата.

— Има само един текстов файл. Ще го отворя. — Пионг щракна с мишката и отвори файла. — Това е някакъв кодиран текст.

00000000010110000000000010000010

— Ако се съди по дължината, това трябва да е първият сигнал, засечен от работниците на петролната платформа, високочестотният сеизмичен звук, онзи, който ни доведе тук.

— Сигналът, предаван от границата Мохо?

— Да. Доктор Ашър, изглежда, не се е опитал да го разкодира.

— Той се беше съсредоточил върху сигналите, които излъчват стражите. Те са по-кратки и вероятно по-лесни за разшифроване. И предполагам, че се намират в поддиректорията „източник“.

— Да проверим. Изглежда, имаш право. Тук има четиридесет файла, много по-кратки, всичките в бинарни нули и единици.

— Мисля, че Ашър и Марис са направили разбор на четиридесет сигнала от електромагнитния спектър. На какво искаш да се обзаложим, че другата поддиректория съдържа преводите? — Вълнението му нарастваше.

— На нищо. Да надникнем в съдържанието. — Хюй прокара курсора по екрана и отвори друга папка със списък на съдържанието на „мишена“.

1_trans.txt

2_trans.txt

3_trans.txt

4_trans.txt

5_trans.txt

6_trans.txt

7_trans.txt

8_trans.txt

— Ето ги — прошепна тя.

— Ашър и Марис вероятно са превели осем от четиридесетте послания, когато ми се обадиха. По-бързо, отвори първото.

Пионг щракна с мишката. Отвори се нов текстови прозорец. Съдържаше един-единствен ред:

x = 1/0

— Чакай малко — каза Крейн. — Тук нещо не е наред. Това е старият превод на Ашър, грешният.

— Да. Всеки, който може да направи нещо толкова сложно като стражите, би трябвало да знае, че не се дели на нула.

— Той ми каза, че отначало разкодирането тръгнало гладко и решили, че са допуснали някаква малка грешка. Загубили дни, докато се опитвали да я открият. Когато влязоха в хипербаричната камера, се бяха отказали от това и са се отправили в съвсем друга посока. Крейн се намръщи. — Стара новина. Трябва да има друга папка.

Настъпи мълчание. Хюй преглеждаше файловете.

— Не. Тази е единствената, свързана с онова, което търсим.

— Тогава провери втората папка. Може би Ашър просто не си е направил труда да изтрие грешното предположение.

Пионг щракна на иконата с име 2_trans.txt. Отвори се друг текстови прозорец:

x = 0°

— Нула повдигната на степен нула? Това е лудост, също като деленето на нула — изуми се Крейн, но после му хрумна друга мисъл. — Можеш ли да провериш часа и датата на тези файлове?

— Вчера следобед — отвърна Хюй, след като няколко пъти щракна с мишката.

— Всичките ли?

— Да.

— По това време той беше в камерата. Значи в края на краищата файловете са нови.

Крейн се умълча. Пионг провери останалите шест файла. И те бяха математически изрази — нелогични и невъзможни.

a3 + b3 = c3

¶ = a/b

x = ln (0)

— „А“ на трета степен плюс „В“ на трета степен, равно на „С“ на трета степен? — Хюй поклати глава. — Няма три числа, с които това уравнение да има решение.

— Ами естественият логаритъм на нула? Невъзможно. А числото „пи“ е ирационално. Не може да го определиш, като разделиш едно число на друго.

— Въпреки всичко, изглежда, доктор Ашър е бил прав за преводите още първия път.

— Очевидно е мислел, че е прав. Но в това няма логика. Защо стражите ще предават поредица от невъзможни математически изрази? И защо ще ги смятат за толкова важни, че да ги излъчват на всяка известна честота? Мисля, че…

Крейн изведнъж млъкна. От коридора се чу приглушен разговор и стъпки.

Той погледна Хюй. Очите й бяха широко отворени от страх.

Крейн посочи дъното на стаята.

— В килера. Бързо!

Тя хукна към склада, отвори вратата и се вмъкна вътре. Крейн угаси лампите и безшумно я последва. В последния миг спря, върна се в лабораторията и грабна пожароустойчивата мушама от закачалката.

Стъпките се приближиха.

Той метна мушамата върху масата да покрие компютрите и инструментите, после побягна към килера и се скри. Миг по-късно валчестата дръжка на вратата на лабораторията се превъртя.

Крейн надникна през решетката на вентилацията. На прага стояха двама морски пехотинци. Силуетите им бяха очертани на светлината от коридора.

Единият запали осветлението. Крейн се дръпна назад в мрака. Усещаше топлото учестено дишане на Хюй на врата си.

Отново се чуха стъпки — командосите влязоха в стаята; после настъпи тишина.

Крейн бавно се наведе, надзърна през решетката и видя, че пехотинците стоят до масата и оглеждат помещението.

— Няма никой — каза единият. — Да видим в следващата лаборатория.

— Чакай малко. Първо искам да проверя нещо — отвърна другият и предпазливо тръгна към килера.