Хенри Райдър Хагард
Тя се завръща (22)

11
Новата Хеса

Както си говореше за ужасиите на войната по време на обеда, Лео изведнъж пребледня, като че ли крилете на смъртта докоснаха лицето му. А по лицето на лежащия Симбри се мерна следсмъртна усмивка.

Аеша се разтревожи, но се окопити и каза:

— Заповядвам това да не се случва!

Видях нещо, което прикова погледа ми. В далечните, неизмерими пространства ми се мярна едно лице, което беше на съдбата. Стоеше на престола си и оттам владееше над световете.

Бях зашеметен и изгубих съзнание. Когато дойдох на себе си, чух трептящият и звънлив глас на Аеша, която викаше:

— Страшната нощ отмина. Иде светлият ден на победата.

Тя се наведе над Лео. Един златен кичур, напомнящ коронка, се откъсна от косите й и падна на земята. Тя се наведе, вдигна го над главата на Лео и след минута го сложи на челото му, като каза:

— С тоя земен знак те издигам като Цар на земята. В тази коронка е съсредоточена цялата власт. Бъди Цар на земята и мой господар!

Аеша издигна отново коронката, пак я свали и пак я издигна като повтори:

— С тоя знак ти дарявам безсмъртие. Живей, докато светът е жив! Бъди негов господар и мой!

За трети път докосна с коронката челото му.

— С тази златна коронка ти подарявам неизброимото злато на мъдростта. Тя е муската, която ще ти разкрие всички тайни на Природата. Стъпвай победоносно с мене по чудните пътища на живота, докато не бъдем отнесени на безсмъртния ни престол.

Тогава Аеша заряза коронката и тя пана върху гърдите на Атена, откъдето не помръдна.

— Доволен ли си от даровете ми, господарю мой — попита го Тя.

Лео я погледна жално и поклати глава.

— Кажи ми какво искаш още? Кълна ти се, че ще го имаш!

— Заклеваш ли се?

— Да. Стига да мога да ти го дам. Ако не вярваш, нека ме постигне бедствие, което да задоволи дори бдящата душа на Атена.

Чух всичко, но все ми се струваше, че и друг слушаше, защото по лицето на шамана мина ледена усмивка.

— Не искам от тебе нищо, което да не можеш да ми дадеш. Искам те тая нощ, а не някога си — в далечното време, когато ще се окъпя в тайнствения Огън.

— О, Лео, мислех, че душата ти има по-благородни цели. Мислех, че ще поискаш да ти разкрия своите помисли, грехове, мъките на моята будна мисъл, да ти кажа коя съм и откъде идвам. Молбата ти е същата, която всички мъже шепнат под вечерното було на живота. Лео, ти ме разочароваш!

— Аеша, ти би била по-доволна, ако поисках твоите слънца и съзвездия, твоите духовни дарове, от които нищо не разбирам и не ги искам. Ако ти бях казал: бъди мой ангел, а не моя жена, раздели океаните, за да повървя по дъното им, пробий звездите, покажи ми началото на живота и смъртта, предай цялото човечество на моята сабя, напълни съкровищниците ми с цялото богатство на света, научи ме да обуздавам ураганите, направи ме полубог, каквато си ти, о, тогава ти ще си доволна! Но, Аеша, аз не съм бог, а човек и желая като мъж жената, която обичам. Моля те, забрави за твоята сила и само една нощ бъди жена, истинска жена, която да обичам и да копнея за нея.

Тя го погледна, не каза нищо, а само поклати глава. Нощният зефир рошеше дивната й коса.

— Значи ти ми отказваш? Не е право, защото ти ми се закле. Искам да изпълниш клетвата си. Чуй ме тогава: не ти искам даровете, нито фараонския трон, от което хората няма да имат никаква полза, не ти искам „доброто“, което убива човеците, мои братя, не ща да отида с тебе в Кор, за да се окъпя в Огъня на Живота! Чуй ме добре! Напускам те и отивам в планините, за да умра. Не мога да понасям твоите отлагания още година. Сподели нежните ми любовни признания! Иначе ме пусни да си вървя.

Аеша продължаваше да мълчи с обронена глава. Тогава Лео я приближи, прегърна я и я целуна. Тя се отскубна, но остана близо до него.

— Холи, аз те предупредих — прошепна Тя. — Страх ме е да не пламна от човешкия огън. Човече, вярвай ми, че нещо почна да гори в сърцето ми. Ако пламне човешкият огън…

— Какво от това — ще бъдем щастливи за кратко време.

— За много кратко!

— През целия си живот ли? Или за ден, месец, два или за година? И да не знам, пак не ме е грижа. Ако си ми вярна, ревността няма да ме порази.

— Ще рискуваш ли? Не мога да ти обещая дали този път няма да те изведе към смъртта.

— Ако умра, ще се разделим ли?

— Не, не, Лео. Това е невъзможно. Няма никога да се разделим. Уверена съм в това, дала съм клетва. Но тогава нашите души ще търсят трудни пътища през други съществувания и други пространства, за да се слеят.

— Аеша, искам да изпълниш клетвата си!

Забелязах, че Аеша започна да се променя тайнствено… Тя приемаше човешки облик. Сърцето й туптеше и от богиня на Светилището и валкюра от бойното поле Тя ставаше сладка и все по-сладка жена, най-желаната невеста за един съпруг.

— Хей, господарю мой — извика Аеша, — тия разпокъсани от копията воали ли ще са сватбената ми премяна? Трябва да се накича със скъпоценности и да облека царски одежди, както подобава за моето и твоето положение.

— Искам жената, а не обвивката й — възрази Лео.

— Жената лежи мъртва тук до тебе. Кажи ми, Лео, аз жена ли съм или дух? Кажи, че съм жена, защото пророчеството на мъртвата Атена витае над нас. Тя каза, че смъртен и безсмъртен не могат да се сближат.

— Ако не си жена, няма да ме притежаваш през следващите седмици!

— Жена ли беше онази, която докара урагана над мъртвия сега Калун? Жена ли беше онази, на която се подчиняват светкавици и гръмотевици? Може ли една жена да вкамени тоя човек? О, Лео, ако бях жена, щях да сложа като сватбен дар пред нозете ти цялото си величие. Но вече всичко свърши. Дойде ли смъртта — добре дошла е! Кажи ми как ще се венчаем. Холи е тук. Той ще съедини ръцете ни. Той ще ме даде на теб и тебе ще даде на мен. Този горящ град е нашия олтар, свидетели ще са ни мъртвите и живите по земята и по небето. Вместо обред и церемония ще сложа за пръв път устните си върху твоите. А когато и това свърши, ще ти изпея вместо сватбена песен нещо, което никой смъртен поет досега не е писал. Холи, ела и изпълни дълга си!

Замаян, аз се подчиних на волята й, взех ръката й и я сложих в Леовата. Тогава нещо ме раздруса. Огън мина през мене в Лео. Разнесе се силна и звучна неземна песен…

Благослових ги, но не помня с какви думи. Отдръпнах се към стената и се загледах в тях. Блесна неземна страст в очите на Аеша, видях я как се хвърли с разтворени ръце в прегръдките на Лео, като му каза „съпруже“ и го целуна в устата.

— Вече съм напълно твоя — прошепна тя, — така както беше в пещерите на Кор. Винаги ще сме заедно. Знай, че каквото и да се случи, винаги ще съм до тебе. Ако ти умреш, ще те последвам в пространството. Слушай добре песента, която ще ти изпея, защото тя ще ти открие истината, която невенчана не можех да ти кажа. Ще научиш коя и каква съм аз, кой и какъв си ти!

Тя млъкна и втренчи поглед към небето, като че ли чакаше от него вдъхновение. Никога Тя не е била по-божествена, отколкото в този момент.

Аеша започна песента си, но в същия миг Лео започна да се клати, пребледнял и треперещ. Тя прекъсна песента си и се спусна към него. Той рухна на пода и там остана тих и неподвижен. Аеша се хвърли върху него и изпищя тъй, че ми се стори, че мъртвите ще се събудят.

Аз обезумях. Защо ли ми бе животът без Лео? Той беше единственият, когото обичах и с когото делихме скърби, съмнения и радости. И сега го гледах безмълвен в своята смърт, прострян върху гърдите на прекрасната Атена.

Аеша се окопити. Тя заповяда на стария шаман:

— Събуди се!

Шаманът веднага стана. Аеша му каза:

— Симбри, натоварвам те да последваш господаря ми и да му кажеш, че неговата Аеша ще го настигне в пространствата. Кажи му да ме чака пред Дверите на Живота. Там ще го намеря…

— Слушам и изпълнявам, велика звездо.

— Кажи на Атена, че й прощавам. Аз й благодаря за благородното сърце, а сега… върви!

И в същия миг Симбри подскочи във въздуха с разперени ръце, събори масата, на която се бяхме хранили, и падна мъртъв на пода.

Цяла нощ Аеша прекара в бдение над мъртвия Лео. На сутринта Тя свика всички жреци и главатари, както и останалите живи благородници от Калун и им даде заповеди как да управляват занапред.

След това Аеша заповяда на жреците да вземат тялото на Лео и всички се упътихме към Планината. Когато стигнахме, положиха Лео в Светилището. Аеша извика Орос и Папава и им каза:

— Папава, тронът на Хеса след малко ще се освободи. Бъди ти новата Хеса, а Орос — твой съпруг и хан на Калун. Холи, подарявам ти моя жезъл. Бъди внимателен и го употребявай само в краен случай, защото той има особени и големи възможности. А сега, сбогом приятели, и ти, господарю мой! Чакай ме, идвам след тебе!

Стана тъмно. И в мрака и гробната тишина два пламъка, оформени като криле, долетяха към мястото, където бяха Лео и Аеша. Те се завъртяха няколко пъти около тях и когато отново стана светло, от Лео и Аеша нямаше следа. Стори ми се, че ги видях как се издигат нагоре в небосвода…

Останах сам. Лодката ми плуваше по реката, но къде щеше да стигне? Стисках жезъла на Аеша и мечтаех за времето, когато щях да умра и да се срещна с обичния ми Лео.

Както се бях замислил, внезапно…^[1]