Хенри Райдър Хагард
Тя се завръща (15)

3
Второто изпитание

Орос се оттегли и даде знак. Атена веднага застана от лявата страна на Хеса, а петдесет жреци нахлуха в заслона и застанаха почтително от дясната страна на Майката. Други двама жреци, облечени в черно и с маски на лицата си, се спряха от двете страни на мъртвеца. Те носеха две ръкописни книги. Орос беше също до мъртвеца, но гледаше към Хеса.

Тя вдигна жезъла и извика:

— Отворете книгите!

Обвинителят счупи печата на книгата и започна да чете. Той описа греховете на починалия от ранното му детство и юношество, та до смъртта му.

Картината беше зловеща, като че ли покойникът цял живот бе вършил само лоши неща. Всичко прочетено от жреца е било записано от наблюдател, който е бил натоварен да следи живота на хана на Калун.

Най-после дългата история за ханските жестокости завърши със съзаклятието против нашия живот и как, след като ни е подгонил със смъртоносните кучета, е намерил смъртта си.

След като свърши четенето, жрецът хвърли книгата на земята и като се обърна към Хеса, извика:

— Това е животът на хан Расен. Заключението направете Вие с Вашата мъдрост.

Хеса даде знак с жезъла си на защитника. Той счупи печата на своята книга и зачете.

Чухме за всички добри дела, които покойният е извършил през живота си, за всяка благородна дума, която е казал, за плановете, с които е искал да подобри живота на народа си, за злите внушения, на които се е противопоставил, за искрената любов, която е хранил към жената, за която се е оженил, за молитвите, които е произнесъл и за направените подаръци в храма на Хеса.

Без да споменава името на Атена, той прочете как тя и нейният чичо — магьосник, са го подтиквали да злоупотребява с други жени, как са му дали отровното питие, за да полудее, поради което са размътили мисълта му и са пробудили у него инстинкта на звяра.

Жрецът изтъкна също, че най-тежките престъпления, които ханът е извършил, са били вдъхновени от жена му, която се е стремила да опетни името му пред народа, като го кара да мачка и тормози поданиците си. Той спомена и за голямата ревност, която е бушувала в гърдите му.

Това прочете защитникът, след което хвърли книгата на земята и каза:

— О, Майко, ето историята на моя човек. Направете заключението си, както Ви диктува мъдростта!

Атена пристъпи напред и поиска да говори, но Хеса вдигна жезъла си и каза:

— Твоят ред още не е дошъл! Ще говориш, по-точно ще говорят за теб, когато легнеш в ковчега. Тогава ще видим делата ти и съдът ще те съди.

— Така да бъде — отговори гордо Атена и отстъпи.

Сега дойде редът на главния жрец Орос.

— Майко, ти чу и претегли всичко писано. Произнеси се за истината и според мъдростта си, издай присъдата! Дали този, който е бил хан Расен, ще го хвърлим с краката напред в Огъня, за да може отново да тръгне по пътищата на живота, или ще го хвърлим с главата напред, за да умре завинаги?

Всички се умълчаха, за да чуят присъдата на великата жрица.

— Слушам, претеглям, произнасям, но не съдя, защото нямам такава сила. Нека духът, който го е пратил в Калун и към който ще се върне пак, да издаде присъдата. Този мъртвец е прегрешил много! Но вие го хвърлете с крака напред, за да се изчисти името му от всичко черно пред неродените човеци, за да се върне пак в уреченото време! Казах!

След като чу присъдата, обвинителят взе книгата от земята и я хвърли в огнената пещ, за да изгорят всички обвинения. Той се обърна и изчезна. А защитникът вдигна своята книга и я връчи на Орос, който да я съхрани в архива на свещения олтар.

Жрецът запя трогателен призив към Владетеля на подземния свят да прибере духа на починалия и да го оправдае, както го оправда неговата вярна служителка Хеса. Към края на този тържествен погребален химн няколко жреци бавно приближиха ковчега и вдигнаха тялото. Те отидоха до края на площадката над огнената яма и спуснаха тялото в нея.

Почакаха да видят дали тялото ще се преобърне, или ще потъне в огнените пламъци тъй, както е спуснато. Ако се преобърне, значи присъдата е издадена неправилно.

По-късно разбрахме, че преобръщането е било невъзможно, защото на краката на мъртъвците привързвали тежести.

Тази погребална церемония се беше утвърдила от векове между живущите в Планината. Подобна церемония е съществувала у египтяните. Изглежда, че са я заимствали от тях. Никоя жрица досега не била посмявала да осъди душата на някой починал.

Но ако книгата на мъртвеца беше затворена и тялото му беше вече пепел, нашата книга стоеше разтворена на най-опасната си страница. Всеки момент очаквахме нещо страшно, което неимоверно обтягаше нервите ни.

Хеса бе обронила глава от тежки мисли. Тя също знаеше, че часът наближава. Внезапно тя въздъхна, раздвижи жезъла и освободи всички жреци и жрици, които излязоха и повече не се вестиха.

Останаха само главният жрец Орос и главната жрица Папава, която бе млада и хубава жена.

— Слушайте, служители мои, наближават великите събития, които са свързани с идването на тия чужденци — изрече Хеса. — Знаете, че ги очаквах отдавна. И аз, която имам силата да видя бъдещето на всеки, сега не мога да предскажа своето. Може да се случи така, че този стол скоро да остане и тялото ми да нахрани вечния Огън. Не, недейте да скърбите — продължи Хеса, — не се натъжавайте, защото аз не умирам и духът ми пак ще се върне. Чуй, Папава! Ти си от благородно потекло и само на теб отворих вратата на мъдростта. Чуй ме сега: ако сега или някога умра, седни на моя трон и прави това, което съм те учила. Нека светлината от тази Планина да блести над света. Чуй ме и ти, Оросе, верни ми служителю! Заповядвам ти, ако умра, да отведеш чужденците, ако не по пътя, по който дойдоха, то през северните височини! Ако Кания продължи в същия дух — завърши Хеса, — по-точно, ако се опита да ги задържи въпреки волята и желанието им, тогава вдигни Планината срещу нея, свали я от трона и я затвори тук. Слушайте и се покорявайте!

— Майко, винаги сме те слушали и сме се покорявали — отвърнаха едновременно Орос и Палава.

Хеса махна ръка, за да каже, че разговорът е приключен. Но след дълго мълчание и размисъл, тя повтори въпроса си отпреди към Кания:

— Атена, по миналата вечер ми каза, че обичаш този човек. — Хеса посочи Лео. — Отговорът е лесен — продължи тя, — защото той е толкова красив, че може да възбуди страстта на една жена, каквато си ти. Ти каза, че сърцето ти, а и вуйчо ти, били предчувствали тази любов. Понеже си го обикнала, ти ме заплаши със Силата, на която аз трябва да дам отчет. Аз съм длъжна да разтворя завесата на миналото, за да узнаем истината! Жено, часът наближи и аз се подчинявам на тоя зов, не защото ти искаш, а защото такава е моята воля. Не мога да кажа нищо за началото на нашата история. Не зная защо съдбата ни е свързала нас — тебе, мене и Лео Винси. Започвам историята оттам, откъдето ми е известна.

Хеса млъкна и ние видяхме, че тялото й потрепери под влияние на някакво вътрешно напрежение.

— Погледнете сега какво има зад гърба ви — извика тя, като разтвори ръцете си.

Ние се обърнахме и най-напред не видяхме нищо, освен огнена завеса, която се издигаше от дъното на вулкана. Но веднага, както се бяхме вторачили във вулкана, взе да се очертава храм, от който заизлизаха жреци в голямо шествие, с развети знамена.

Те се оттеглиха и остана само един с бръсната глава. Той се движеше бавно към богинята, която беше на трона си, увенчана с двойната корона на Египет.

Сякаш някой от нас го призова, защото жрецът се обърна и о, небеса, ние разпознахме в него Лео Винси като младеж, такъв, какъвто го видяхме да лежи в каменната ниша в Кор.

— Виж, виж — извика Лео и ме сграбчи за ръката, но аз само поклатих глава.

След това се появи внушително шествие, начело на което беше благородна и прекрасна жена, облечена в бяло. Тя коленичи пред богинята и остави подаръците си пред олтара. Когато се изправи, докосна ръката на жреца. Той се поколеба, но я последва.

Шествието се изниза. Останаха само жената и жрецът. Тя му посочи изхода на храма. Той се смути и заспори с нея. Тогава тя махна булото си и устните им се срещнаха.

Жената се обърна към нас и познахме в нея Атена. Тя се изсмя. Върху черните й коси бе вплетен знак, че е от царско потекло. Жената погледна бръснатата глава на жреца, погледна слънцето и изчезна.

Същият смях отекна до нас. Атена се обърна към стария Шаман и извика:

— Сърцето ми е най-добрият гадател! Уверихте ли се сега!

Но стоманеният глас на Хеса падна като студен душ отгоре й. Тя каза:

— Млъкни, жено, и виж как си го изгубила в миналото!

И ето, сцената се променя. Очертава се изящна фигура, заспала в леглото. Тя сънува. Уплашена е. Над нея се навежда някаква сянка и шепне нещо в ухото й. Сянката прилича на богинята от олтара, но сега е с качулка на лицето…

Жената се събужда. Тя се оглежда и о, радост! Това е Аеша, прекрасната Аеша, която видяхме в пещерите на Кор.

Въздъхнахме. Тя пак заспа и фигурата пак й зашепна. Показа с ръка в пространството едно море, в което плува лодка, а в лодката двама прегърнати — жрецът и царствената жена. Над тях се вие хищна птица, която не бърза да отмъсти.

Картините се менят. Най-после се появи една пещера в скала, която добре познавахме.

Жрецът вече не е с бръсната глава, а е златокос и лежи на пясъка. По бялата му дреха личат капки кръв. Над него стоят две жени. Едната съвсем гола, с разпуснати златни коси, които прикриват тялото й и с копие в ръка, а другата облечена, с размахани във въздуха ръце.

В първата познахме жената, която видяхме как спи, а във втората — царствената египтянка, която бе целунала жреца.

Картините изчезнаха, погълнати от Огъня. Вместо тях се явиха други. Безгранични полета. Войници, които се биеха. Трупове по полето и хищни птици над тях.

Но и тия гледки изчезнаха. Тогава Хеса заговори. Отначало със слаб глас, който все повече се усилваше:

— Получи ли отговор на въпроса си, Атена?

— Странни неща видях, Майко, чудни картини, плод на твоята магия. Но как мога да съм сигурна, че това не е дело на твоите мисли, хвърлени в Огъня, за да ни заблудят?

— Чуй тогава — каза Хеса — тълкуванията на древните писания, за да престанеш да се съмняваш. Преди много години, когато бях започнала да живея последния си дълъг живот, Изида, великата богиня на Египет, имаше свещен олтар близо до Нил. Сега храмът е разрушен. Изида напусна Египет и сега владее двата свята, защото тя е олицетворение на природата. Един грък на име Каликрат беше жрец в този храм. Той беше избран по нейно желание и трябваше да бъде вечно неин. Клетвата му не можеше да бъде нарушена, без да го постигне наказание.

— В пламъка — продължи Хеса — ти си видяла този жрец и той стои сега пред тебе, прероден в Лео, за да сподели нашата и своята съдба. Имаше една фараонска дъщеря Аменартас, която се влюби в Каликрат. Както тогава, така и сега, тя практикуваше магьосничеството, благодарение на което успя да го застави да отхвърли клетвата си и да избяга с нея. Видя това в пламъците, нали?

— Ти, Атена, беше оная Аменартас — тържествуващо каза Хеса. — Но имаше в Арабия една жена, прекрасна и любознателна, която поради влечението си към много знание, помоли великата Майка да й дари истинската мъдрост. Тази жена се казваше Аеша и ти я видя да спи. Богинята й прошепна, че я натоварва да проследи двамата бегълци и да отмъсти за нея. За награда на Аеша й бяха обещани победа над смъртта и красота, каквато никоя жена не е имала. И Аеша тръгна по дирите на бегълците, придружавана от един жрец, който й беше верен до смърт. Този жрец, който се казваше Нут, това си ти, Холи! Когато тя произнесе: „Аз ще убия виновниците, както ми е заповядано!“, позна еликсира, който щеше да продължи живота й за вечни времена, за да преживее хиляди поколения и вери. Но Аеша не ги уби, защото техният грях стана и неин. Тя, която никога не беше обичала мъж, пожела жреца. Тя ги заведе до Огъня на Живота, за да ги обезсмърти като себе си, но фараонската щерка не можа да стане безсмъртна. Не било писано, защото богинята се беше намесила. Аеша бе безсмъртна, но понеже жрецът пренебрегна и красотата и славата, за да се върне при смъртната жена, тя бе заслепена от ревност и ярост. Тя го уби и беше наказана да очаква неговото прераждане, като страдаше от загубата. Когато той отново се яви при нея, тя бе наказана от богинята да умре пред любимия си в срам и унижение. Красивата стана грозна, безсмъртната — смъртна. Но, Каликрате, казвам ти, че Аеша не умря! Нали тя ти се закле в пещерите на Кор, че пак ще се върне? В оня ужасен час тази беше единствената утеха, която приласка душата й. След това ти, Лео, който си прероден Каликрат, видя в съня си духа й да те води през планини и пустини, до този връх — фар по пътя към Аеша! Ти си я търсил толкова години, без да знаеш, че Тя следи всяка твоя стъпка и те пази от всяка опасност, до часа, в който се явиш пред нея.

Тя замлъкна и погледна към Лео, като че ли очакваше да й отговори.

— Първата част на тая история ми е непозната — отвърна той, — а останалата е напълно вярна. Но аз моля за кратък отговор: ти ли си Аеша? Ако си ти, защо ръстът ти е по-малък, а гласът променен? В името на божеството, на което служиш, кажи ми, ти ли си Аеша?

— Аз съм Аеша — каза тържествено тя. — Онази същата Аеша, на която ти се закле да бъдеш верен завинаги.

— Лъже — извика Атена. — Вярвай ми, съпруже мой, защото ти си ми такъв, че тя е лъжкиня и ако може, нека ме опровергае.

— Атена, не светотатствай!

— Не ти вярвам! Ако наистина си Аеша, докажи го на чужденците, които са я виждали. Махни тия воали, които скриват неземната ти хубост! Нека божествената ти красота блесне пред нас! Тогава твоят обичен ще коленичи пред тебе и ще каже: „Ето моята безсмъртна Аеша!“ Чак тогава ще повярвам, че ти не си оня зъл дух, който с магьосничество краде душите на хората!

Стори ми се, че Хеса е доста неспокойна, защото кършеше покритите си с бяло ръце.

— Каликрате — викна тя с глас, по-скоро приличащ на стон, — и ти ли искаш същото? Ако е така, знай, ще се покоря! Но аз те моля да се откажеш. Аз съм променена, защото нерушимото обещание още не е изпълнено. Аз не съм същата, каквато бях, когато те целунах в пещерите на Кор.

Лео погледна с отчаяние и спря поглед на подигравателно лице на Атена.

— Кажи й да се открие — извика тя. — Кълна ти се, че няма да завиждам!

Лео пламна от нейната забележка.

— Моля те, открий се — извика той. — Искам да узная най-лошото или най-доброто. Стига с тая неизвестност. Колкото и да си променена, ти си моята Аеша, ще те разпозная и обикна.

— Смели са думите ти, Каликрате — забеляза Аеша. — Благодаря ти от сърце за тях. Предупреждавам те, че изпитанието ще е велико. Но мога да ти обещая любов, каквато никоя жена не е давала на мъж.

Тя се обърна към мене и каза:

— О, ти, мъдър и скъп Холи, когото обичам като верен служител, посъветвай го и каквото решите, това и ще направя. Каквото и да се случи, ще те благославям. И ако той ме отхвърли тук, на земята, с тебе ще живеем щастливи по звездите като приятели. Да, само ние двамата с тебе, Холи!

— Благодаря ти за думите, Аеша, с които ми припомняш за своето обещание. Нищо друго не искам, то е достатъчна отплата и награда за страданията, които съм преживял. Ще добавя, че каквато и да си, за мен винаги ще си онази Аеша, която изгубихме в пещерите на Кор.

Казах това, защото друго не ми идваше наум. Сърцето ми се разтуптя от радост, когато разбрах, че Аеша ме цени, не по-малко от Лео. Какво повече бих желал?

Отдръпнахме се с Лео настрани. Какво си казахме, не помня. Само знам, че някой ми внуши мисълта да я помоля да се разбуди.

— Решавай — помоли Лео, — не мога повече да издържам.

Набрах смелост, приближих се до Хеса и казах:

— Нашата воля е да свалиш воалите. Като узнаем истината, ще се успокоим.

— Слушам и се подчинявам — отвърна Хеса и повика Папава, като й заповяда да я разсъблече.

Папава приближи ужасена към Хеса и започна работата си. Воалите падаха един подир друг. Под тях се е крило малко и сгърчено тяло. Най-последен остана воалът на лицето, който Хеса в момент на силно раздразнение дръпна и скъса.

Острият й писък придружи смъкването му.

О, тя наистина беше Аеша! Познах я веднага. Помнех нейното гърчещо се телце в Огъня на Живата в пещерите на Кор.

Да, пред нас беше Аеша и пурпурните отблясъци на огненото море обливаха голото й тяло. Наоколо се възцари гробно мълчание. Устните на Лео побеляха, а краката му се разтрепериха. С немалки усилия той успя да запази спокойствие и стоеше мирно, като завързан с тел мъртвец.

Видях как Атена отвърна главата си. Тя искаше да види съперницата си унизена, но сега беше потресена. Женската солидарност за миг трогна Атена.

Само Симбри, който несъмнено знаеше какво ще се случи, както и Орос, остана съвършено мълчалив и неподвижен.

Орос произнесе няколко думи, заради които впоследствие винаги го обичах:

— Какво може да се очаква от кораб, изгнил в диплите на времето? Какво искате от плът, която гние? Погледнете през разрушената лампа и вижте вечната светлина, която се излъчва навътре! Забравете мършата на мъдростта и си спомнете за вечната красота!

„Сърцето винаги се радва на благородните жестове“, помислих си аз. И понеже ми се струваше, че ще полудея, какво не бих дал, ако можех да се оттегля, за да не чувам и да не виждам нищо! Толкова погледи бяха отправени към Аеша, която сега не беше нищо друго, освен една мумия.

Мъждукащата надежда умря и скръб, горчива скръб я замести. Трябваше нещо да се направи. Не можеше да се чака повече. Слава Богу, Атена заговори. Тя изпречи божествената си красота до грозното тяло на Аеша и каза:

— Лео Винси, или Каликрате, както предпочиташ, ти може да си помислиш лошо за мен. Но аз нямам намерение да подигравам съперницата си в ужасния й срам. Тя ни разказа една дивна история, изплетена от лъжи. Невероятно е една богиня да се превъплъти в Аеша, за да ми отмъщава. И то защото съм се била влюбила в човека, когото сърцето ми само разпозна и избра. Но както и да е — продължи все така Атена, — нека видим коя е по-силната — богинята или аз, смъртната! В любовта и двете сме равни. Теб, човече — изпъшка Атена, — аз обичам и не се срамувам да го призная пред всички свидетели тук. Но ясно е, че и тази богиня или жена също те обича. Тя призна това преди малко. Сега ти трябва да избереш между двете ни. Веднъж и завинаги. Тя твърди, че съм прегрешила пред Изида, като съм те залюбила. Да, но и тя също, защото те е отнела от мене, която иска да ти даде всички земни радости, вместо някакво си безсмъртие. Коя е по-виновна? Аз или Тя? Ако аз съм едно зло, тя е двойно по-голямо! Лео Винси, направи своя избор и сложи край на спора. Знаеш коя съм, без да се самоизтъквам, виждаш ме каква съм. Аз ще ти дам щастие и любов, а може би и деца, с мен ще бъдеш силен и властен. Какво може да ти даде тази магьосница, ти можеш да отгатнеш сам! Избирай!

Цялата тази реч, спокойна и добре обмислена, но пълна с лъжи, бе изслушана от сгърчената Аеша с голямо внимание. Но тя не отговори, не помръдна дори ръка.

Гледах бледното лице на Лео. Привлечен може би от съблазнителната страст, която излъчваха очите на Атена, той поиска да пристъпи към нея, но веднага спря, тръсна глава. Лицето му пламна и радост озари развълнуваното му лице.

— След всичко казано — започна той, — не искам да имам нищо общо нито с незнайното минало, нито с тайнственото бъдеще, а с неща от моя живот. Аеша ме е очаквала два хиляди години, а Атена се е омъжила за човек, когото е мразела. И то заради власт. Отгоре на всичко го е подлудила, а някой ден, когато й омръзна, може да стори същото и с мен. Не помня дали съм се клел на Аменартас, ако изобщо е имало такава жена, но помня какво съм казал на моята Аеша. Любовта е най-силното нещо в моя живот, тя е божествената искра, която изгаря душата ми и ме подкрепя в трудния живот. О, моя Аеша — извика той, — аз съм тук и идвам при теб!

Той се приближи към грозното нещо, каквото беше Аеша и като я целуна, коленичи пред нозете й. Да, той целуна това пергаментно чело и аз мисля, че няма по-смело, по-велико и по-героично дело, извършено от човек.

Аеша не каза нито дума, само коленичи със сухите си колене и отправи молитва, от която запомних следното:

— О, ти, служителко на всемогъщата Воля, ти, остра сабя в ръката на Съдбата, ти, неизбежен закон, наречен Природа, ти, която бе коронясана като Изида, ти, която пращаш мъжа при жената и слагаш отрочето на майчината гръд, чуй молбата на твоята служителка!

От древно време ти ми даде твоята сила, безсмъртие и красота, непостижима от всяка друга жена, но аз съгреших пред теб, и за да изкупя греха си, заплатих с векове от самота, с неугледността, с която ти разпореди да се явя пред очите на моя любим и вместо короната на съвършенството, ти ме увенча с короната на голата подигравка. Ти ми даде светлина и после я превърна в мрак, но ти ми обеща, след като преживея осквернена голота и срам, още веднъж да откъсна изгубеното цвете на безсмъртната красота. О, милостива Майко, която ме роди, към тебе отправям моята молитва! Нека неговата чиста любов изкупи моя голям грях! А ако това не стане, нека смъртта, последната и най-благословена с милостите ти, ме посети.