Хенри Райдър Хагард
Тя се завръща (10)

10
В стаята на шамана

Една вечер Симбри ни покани на вечеря в неговите покои, в най-високата част на кулата. Тази нощ бе съдбоносна за нас, защото се разигра важно действие от великата трагедия.

Приехме предложението с радост, защото искахме да променим еднообразието. Обаче Лео се замисли и попита Симбри:

— Приятелю Симбри, ще те помоля за една услуга. Нека Кания ни пусне на свобода!

— По-добре сами поискайте това от нея, защото мисля, че няма причина да откаже.

— Нека не говорим за пречки, а да разгледаме фактите — каза Лео. — Струва ми се, че Кания Атена не е щастлива със съпруга си.

— Не са те излъгали очите, приятелю — отговори той.

— Струва ми се също — продължи Лео, — че тя не ме гледа с обикновени погледи, макар и да не заслужавам тая чест.

— А, сигурно загатваш за случилото се в Дверите, ако не си го забравил още.

— Помня известни неща, които са свързани с нея и с теб, Симбри.

— Продължавай!

— Още нещо бих казал, Симбри, но не бих искал да стане скандал с първата жена на вашата страна.

— Тук подобен скандал е без значение. Народът няма да му обърне внимание. Той би се зарадвал, ако Кания се омъжи отново, защото тя е последната от своя царствен ред.

— Но как може да се омъжи пак при жив съпруг?

— Наистина този въпрос не може да се отмине. Но отговорът е: хората са смъртни! Такава е съдбата и на хана и тя ще го постигне, защото той е пияница.

— Искаш да кажеш, че хората ги убиват ли? — гневно извика Лео. — Но знай, че аз не искам да имам нищо общо с това! Разбра ли?

Едва изрече тия думи и зад нас нещо прошумоля. Иззад уредите, с които шаманът правеше хороскопите си, се яви в царствени одежди самата Кания.

— Кой се противи на престъпление? — попита студено тя. — Вие ли, господин Лео?

— Радвам се, господарке, че чухте думите ми, даже и да са ви неприятни.

— От къде на къде. Радвам се, че в този дворец има един човек, честен, който не иска да има нищо общо с убийство. Никакви скверни мисли не вълнуват моя ум. Каквото е писано, ще бъде!

— Така е, Кания, но какво е то?

— Кажи му, Шаман!

Симбри се упъти към завесата, взе един свитък и зачете:

— Небесата, чрез непогрешими знаци, са обявили, че преди следващото новолуние ханът на Калун ще бъде убит от чужденец.

— Тогава небесата лъжат — каза Лео презрително.

— Говори каквото си искаш, но това ще се извърши не от мен, нито от слугите, а от теб.

— Защо точно от мене, а не от Холи, например? Ако е така, без съмнение вдовицата ще ме накаже, ако пожелае.

— Изглежда, че ви доставя удоволствие да се подигравате с мен, нали, Винси? Макар че ви е известно що за тип е ханът на Калун и какво струва за мен! — каза Атена.

— Продължавайте, кажете всичко, което знаете! Може би така ще е най-добре и за двама ни.

— Любовта ми към вас, Лео, не е отсега и от момента, в който се видяхме на реката. Аз съм ви сънувала дълги години. Лицето ви ми е познато отдавна. Знаех, че идвате към мен през пустини и пясъци, през планини и снегове, през различни народи по света. Преди три месеца, когато пак се бях унесла в съзерцание по вас, видях и двамата как висите на парче лед над пропастта. Не лъжа!

Тогава ние забързахме към реката и чакахме покрай бистрите й струи. Надявахме се, че не сте мъртви на дъното й. Докато чакахме, две мършави фигури се появиха над ледената пропаст и… останалото го знаете. Любовта — продължи Кания — ми даде сили, за да ви измъкна от буйните води. Да, Лео Винси, ето ръката, която ви спаси живота! Ще я отхвърлите ли сега, когато я протягам към вас! Не забравяйте, че самата владетелка на Калун ви я подава!

— Госпожо — отговори глухо Лео, — вие наистина ме спасихте и аз ви благодаря още веднъж. По-добре щеше да е, ако бяхте ме оставили да се удавя. Но, простете за въпроса, ако всичко, казано от вас, е истина, тогава защо не сте се омъжили за друг?

Кания отстъпи назад, сякаш беше промушена с нож.

— О, не ме питайте! — изпъшка тя. — Политиката ме свърза с един луд, когото всички мразят. И ти, Симбри, бе между ония, които насила ме омъжиха за него, за да се прекрати войната помежду ни. И аз, единствената потомка на царуващия дом, отстъпих, за да направя народа си велик.

— А и вие да станете по-велика — забеляза Лео, като искаше да приключи разговора. — Не ви упреквам, макар че ме подканяте да развържа възела, който сте завързали, като искате да отнема живота на съпруга ви. Но аз ли трябва да извърша това, което вие не можете? Разказът ви за повелята на небесата и за видението, което ви е отвело до реката, за да ни спасите, не е верен. Госпожо, вие ни срещнахте там, защото всесилната Хеса ви е заповядала!

— Откъде знаете? — подскочи Атена и впи поглед в Лео, а Симбри рухна на един стол.

— Знам и нещо повече, госпожо, по-добре би било, ако кажете истината.

Атена побледня.

— Кой ви каза? — прошепна тя. — Ти ли, Шаман? О, ако е така, аз ще разбера и макар че сме от една кръв, ще си отмъстя!

— Атена, Атена — провикна се Симбри, — знаеш, че не съм аз.

— Тогава вие, скитнико с маймунското лице, вие сте вестител на злите духове! Нищо, тая грешка ще се оправи!

— Госпожо — възразих аз, — да не съм магьосник?

— Точно такъв сте! Имате любовница, която живее в Огъня!

— Кажете по-добре какъв беше отговорът на Хеса, когато съобщихте за пристигането ни във вашата страна?

— Чуйте — намеси се и Лео, — искаме да отидем и да зададем въпросите си на Оракула. Със или без вашето разрешение това ще стане. Ще видим коя е по-силна — Кания или Хеса от Планината на Огъня!

Атена замълча за момент, но после със смях каза:

— Това ли било желанието ви! Добре! С ония ли жени искате да се сближите? Те са безсрамни и способни да накарат мъжете да полудеят от низки желания! — Мъчителна гримаса изкриви лицето й и тя продължи студено: — Скитници, тази земя има свои тайни, в които никой чужденец не прониква. Отново повтарям, че докато съм жива, кракът ви няма да стъпи на оная Планина. Лео Винси, аз съм ви открила сърцето си, има и предсказание, че търсите мен. Демона в женски образ, който си въобразявате, че търсите, няма да срещнете никога! Няма повече да ви убеждавам, достатъчно подробности сте научили. Помислете си — още по-ледено продължи Кания — и утре, преди залез-слънце, ще ми дадете отговор. Аз ви се предложих и не се отказвам. Утре ще ми съобщите дали искате да станете велик и да управлявате тази страна, когато му дойде времето. А то иде! Иначе ще умрете! Избирайте: отмъщението на Атена или нейната любов!

Тя говореше бавно и думите й падаха като капки кръв върху нас.

Настъпи мълчание. Никога няма да забравя тази сцена. Старият магьосник ни гледаше през очилата си като бухал, а царствената жена хвърляше яростни и отмъстителни погледи.

Лео бе величествен, спокоен, горд и с желязна воля потискаше съмненията и страховете си.

Стояхме като вцепенени, докато лампата над нас започна да мъждука. Напрегнатият ми слух дочу тихи стъпки на боси крака. Появи се едно лице и когато стигна до осветения кръг диво се изкикоти. Беше ханът.

Атена видя мъжа си, но остана спокойна.

— Защо сте тук, Расене, и то бос? Вървете при чашите и придворните момичета!

Но ханът не помръдна от мястото си и продължаваше да се хили. Смехът му беше като вой на хиена.

— Какво толкова чухте — попита тя, — че сте толкова весел?

— Охо, чух аз, Кания — гордата красавица на Калун, моята жена, която не позволява никому да се доближи до дрехите й даже, как се предлага на златобрадия чужденец, а той не я ще. Той я мрази и й отказва тъй, както аз не бих отказал и на най-долната жена. Чух, че съм и луд! Хей, чужденци, луд ме направи омразното питие, което тоя стар плъх — и той посочи Симбри — ми даде да изпия на сватбеното тържество. Добре ми подейства то, ха-ха-ха, защото никого не мразя повече, отколкото Кания Атена. Отвращавам се от нея и няма да стъпя в стаята й, защото тя мърси въздуха. А вие, златобрадко — продължи ханът, — ако искате любов, нека тоя плъх ви направи питие. Ще вкусите тогава от „сладката“ любов на Кания! Пийте, човече, не бъдете глупак, пийте до дъно от питието, размесено с кръвта на съпруга.

Атена изслуша справедливите думи, без да отговори. Тя се обърна към нас и като се поклони, каза:

— Мои гости, моля да ми простите за случилото се, но аз съм безпомощна. Дошли сте в лоша и покварена страна, но именно в нея живее коронясаното цвете. А ти, хан Расене, не укорявай участта си, защото припадам от срам и ужас.

Симбри се раздвижи. Когато стигна до хана, фиксира го с потъмнелите си очи и му каза:

— Расене, видях те, когато те роди една зла жена. Тогава и звездите, и Планината на Огъня потъмняха, защото не искаха да те видят. Ти се ожени и сватбеното пиршество ти изпи ума. Видях как управляваш страната — като я опустошаваш за собствено удоволствие. Ти преправяш в паркове за лов плодородни ниви и ливади, а хората, които ги обработваха, трябваше да мрат от глад или да се хвърлят в реката. И скоро, много скоро ще те видя да умреш в страдания, окървавен. Тогава веригата ще падне от врата на Кания и тя ще си намери по-достоен от теб. Децата й ще наследят престола.

Очаквах ханът да измъкне сабя и да насече на парчета стареца, но той се страхуваше от него, както битото куче от камшика на господаря си. Без да отговори, ханът отстъпи в ъгъла, разтреперан от страх.

Симбри хвана Атена за ръката.

Като стигна до желязната врата, той се обърна към хана и извика:

— Хан Расене, аз ви въздигнах и аз ви низвергвам! Спомнете си за мен, когато умирате в кръв и мъка!

Щом излязоха, ханът напусна ъгъла и хвърли наоколо лукави погледа.

— Излязоха ли оня плъх и оная? — попита той.

— Да.

— Не мислете, че съм страхливец! И вие, златобрадко, ще се страхувате от тях, когато ви дойде редът! Казвам ви, че те изсмукаха силата ми и ме направиха нищожество и луд! Кой може да се опази от техните магии? Съдете сами — продължи той. — Аз бях господар, княз на половината от страната, благороден, справедлив и обичан от народа си. Имах нещастието да се влюбя в проклетата й красота. И тя пожела да се оженя за нея. Оня стар плъх ми донесе послание. Спрях войната и се ожених за Кания. Станах хан, но по-добре да не бях. Тя ме мразеше, подиграваше ми се… А на сватбеното пиршество ми даде да пия от оная отрова, от която полудях.

— Но щом толкова ви мрази, хане, защо не е избрала по-силно питие и да ви умъртви?

— Защо ли? От политика! Аз владеех половината от страната и за нея бе по-удобно да не ме убива. Тя не е жена, а магьосница, която иска да живее без мъж. Вярвах в това до тази нощ — и той погледна към Лео.

Тогава Лео проговори:

— Чуйте, хане, стопих ли се като лед преди малко?

— Не, ако сте бил искрен. Но и това не помага. Почакайте малко, докато огънят се възпламени, и тогава ще ви стопи. Кой би посмял да се противопостави на волята на Атена?

— А какво би станало, ако ледът поиска да отбегне огъня? Хане, казват, че съм искал да ви убия и да взема жена ви. Това не е истина! Ние искаме да избягаме от града, където живеем като затворници пазени ден и нощ. Слушайте, вие имате власт и ако ни освободите, ще се отървете от нас!

Ханът го изгледа лукаво.

— И като ви освободя, къде ще идете? Как ще преминете планинските урви? Не сте птици да прехвръкнете върховете!

— Имаме работа в Планината на Огъня.

Расен ни погледна учудено.

— Аз ли съм луд, или вие? В Планината на Огъня ли искате да отидете? Няма да ме измамите! Вие ще се върнете оттам и ще доведете и други със себе си. Ако се ожените за господарката на Огъня, може да поискате да завладеете земята ми!

— Хайде де — възрази Лео. — Не искаме нито усмивката на жена ви, нито пък педя от земята ви! Не ставайте глупав, а ни помогнете да си вървим. Искаме да живеем спокойно.

Ханът за известно време беше мирен, но после взе да се смее лудо.

— Мисля, че когато Атена се събуди и не намери своята птичка тук, ще ми се разсърди.

— Не повече, отколкото сега — отвърнах аз. — Пуснете ни да си вървим, а тя нека ни търси. Няма да ни пипне вече.

— Не забравяйте, скитниче, че тя и старият плъх са магьосници и щом знаят къде да ви посрещнат, ще знаят и къде да ви намерят… Къде си, златобради — започна да вика ханът, като имитираше гласа на жена си, — къде си, златобради, ела при мен… Ха-ха-ха…

Той се закиска и попита кога ще сме готови.

— След половин час — отговорих му аз.

И тъй, ние си излязохме.