Агата Кристи
Джоб с ръж (9)

Глава 9

— Според мен е жена му — каза помощник-комисарят, след като внимателно изслуша доклада на инспектор Нийл.

Докладът резюмираше случая по един забележителен начин. Беше кратък, но не пропускаше нито една значителна подробност.

— Да — повтори помощник-комисарят. — Според мен е жена му. А вие, Нийл, какво мислите?

Инспектор Нийл каза, че и той се съмнява в нея. Той цинично си помисли, че обикновено се оказва или съпругата, или съпругът, според случая.

— Тя е имала много добра възможност. А мотив? — Комисарят направи пауза. — Има ли мотив?

— Да, мисля, че да, сър. Този мистър Дюбоа, нали разбирате?

— Мислите, че и той е замесен, така ли?

— Не, не бих казал, сър. — Инспектор Нийл премисли тази възможност. — Прекалено е привързан към собствената си кожа за това. Може да е предполагал какво е замислила тя, но не бих си представил, че я е подбудил.

— Не, твърде внимателен е.

— Прекалено внимателен.

— Е, не бива да избързваме със заключенията, но това изглежда добра работна хипотеза. Какво ще кажете за другите две, които са имали възможност?

— Тоест дъщерята и снахата. Дъщерята си имала работа с един младеж, за когото баща й не позволявал да се омъжи. А той определено не би се оженил за нея без зестра. Това й дава мотив. Колкото до снахата, не бих желал да се произнасям. Още не знам достатъчно за нея. Но всяка една от трите би могла да го е отровила и не виждам как би могъл да го стори някой друг. Прислужницата, портиерът, готвачката — всички те са приготвяли закуската или са я сервирали, но не виждам как някой от тях е можел да е сигурен, че тъкмо Фортескю ще погълне таксина, а не някой друг. Тоест, ако наистина е било таксин.

Комисарят каза:

— Таксин е. Току-що получих предварителния доклад.

— Значи това решава въпроса — заяви инспектор Нийл. — Можем да продължим нататък.

— Прислугата как ви се вижда?

— И портиерът, и прислужницата изглеждат нервни. В това няма нищо необичайно. Често се случва. Готвачката е просто полудяла, а камериерката направо гледаше на кръв. Всъщност всичко е съвсем естествено и нормално.

— Няма ли някой друг, който така или иначе да ви изглежда подозрителен?

— Не, мисля, че не, сър.

Неволно инспектор Нийл се върна в мислите си към Мери Дъв и загадъчната й усмивка. В нея се долавяше лек, но все пак определен израз на враждебност. А на глас каза:

— Щом вече знаем, че е таксин, трябва да разберем как е бил получен или приготвен.

— Точно така. Е, добре, продължавайте в същия дух, Нийл. Впрочем мистър Пърсивал Фортескю пристигна и е вече тук. Размених с него някоя и друга дума и той чака да се срещне с вас. Намерихме къде е и другият син. Той е в Париж, в „Бристол“, тръгвал днес. Предполагам, че ще изпратите да го посрещнат на летището?

— Да, сър. Точно това смятах…

— А сега по-добре поговорете с Пърсивал Фортескю. — Помощник-комисарят се захили. — Пърси Бастуна. Сякаш е глътнал бастун.

Мистър Пърсивал Фортескю беше спретнат рус човек на тридесет и няколко години с много светла коса и мигли и малко педантичен маниер на говорене.

— За мен, инспектор Нийл, това беше ужасен удар, както несъмнено си представяте.

— Не се съмнявам, мистър Фортескю — каза инспектор Нийл.

— Мога само да ви кажа, че когато тръгнах от къщи онзи ден, баща ми бе в превъзходно здраве. Това хранително отравяне или каквото е било, трябва да е станало съвсем внезапно.

— Съвсем внезапно, да. И не е хранително отравяне, мистър Фортескю.

Пърсивал впери в него поглед и се намръщи.

— Не е ли? Така значи, ето защо… — и той прекъсна.

— Вашият баща — каза инспектор Нийл — е бил отровен с таксин.

— Таксин ли? Никога не съм чувал за това.

— Предполагам, че много малко хора са чували. Това е отрова, която действа съвсем внезапно и фатално.

Пърсивал още повече се намръщи.

— Да не искате да кажете, инспекторе, че баща ми е бил преднамерено отровен от някого?

— Така трябва да е, сър.

— Но това е ужасно!

— Да, наистина, мистър Фортескю.

Пърсивал промърмори:

— Сега разбирам отношението им в болницата и защо ме изпратиха тук. — Той спря и след известна пауза продължи с въпрос: — А погребението?

— Резултатът от следствието за установяване на причините за смъртта ще бъде оповестен утре след аутопсията. Процедурата ще бъде чиста формалност и следствието ще приключи.

— Разбирам. Така ли се процедира обикновено?

— Да, сър. В днешно време се прави така.

— Може ли да попитам дали ви се е оформила някаква идея, някакво подозрение кой би могъл… Наистина, аз… — и той отново спря.

— Доста е рано за това, мистър Фортескю — отвърна Нийл.

— Да, предполагам, че е така.

— Все пак би било от полза, мистър Фортескю, ако можете да ни дадете някаква представа за завещателните разпоредби на баща си. Или може би ще ме свържете с адвоката му.

— Неговите адвокати са „Билингсли, Хорсторп & Уолтърс“ от Бедфорд Скуеър. Що се отнася до завещанието му, смятам, че в общи линии мога да ви съобщя основните неща.

— Ако обичате, мистър Фортескю. Това е рутинна практика, но, опасявам се, нещо неизбежно.

— Във връзка с женитбата си преди две години баща ми направи ново завещание — каза Пърсивал. — Той оставя сумата от 100 000 лири на съпругата си без всякакви условия и 50 000 лири на сестра ми Илейн. Аз съм наследник на останалото имущество. Естествено, вече съм съдружник във фирмата.

— Нищо ли не завещава на брат ви, Ланселот Фортескю?

— Не, отношенията между баща ми и брат ми отдавна са охладнели.

Нийл остро го погледна, но Пърсивал изглеждаше съвсем уверен в това, което каза.

— Така че според завещанието — каза инспектор Нийл, — тримата, които придобиват наследство, са мисис Фортескю, мис Илейн Фортескю и вие.

— Не мисля, че аз ще спечеля много — въздъхна Пърсивал. — Нали знаете, инспекторе, има данък наследство. А и напоследък моят баща беше, е, общо взето мога да кажа, прекалено небрежен в някои от финансовите си сделки.

— Вие с баща си напоследък не сте ли разговаряли на четири очи за воденето на бизнеса? — попита Нийл с непринуден тон.

— Изложих му моето гледище по въпроса, но уви… — Пърсивал сви рамене.

— И сте го направили доста… как да кажа — настойчиво? — попита Нийл. — Ако трябва да бъда по-точен, станала е голяма кавга за това, нали?

— Едва ли бих се изразил така, инспекторе.

По челото на Пърсивал изби гневна червенина.

— Тогава може би спорът, който сте водили, е бил за нещо друго, мистър Фортескю?

— Не е имало спор, инспекторе.

— Съвсем сигурен ли сте в това, мистър Фортескю? Е, няма значение. Правилно ли съм разбрал, че отношенията между баща ви и брат ви са все още хладни?

— Точно така.

— Тогава навярно можете да ми кажете какво означава това?

Нийл му подаде телефонното съобщение, което беше нахвърлила Мели Дъв.

Пърсивал го прочете и възкликна от изненада и яд. Изглеждаше изумен и разгневен.

— Не мога да разбера това, наистина не мога. Трудно ми е да повярвам.

— Обаче изглежда, че е вярно, мистър Фортескю. Брат ви пристига днес от Париж.

— Но това е странно, съвсем странно. Не, наистина не мога да го разбера.

— Баща ви нищо ли не ви е казвал за това?

— Абсолютно нищо. Това е безобразие от негова страна. Зад гърба ми да вика Ланс.

— Предполагам нямате представа защо е предприел подобна стъпка?

— Разбира се, че нямам. Всичко това подхожда на поведението му напоследък. Луд! Безотговорен. Това трябва да се прекрати… аз…

Пърсивал рязко спря. Червенината пак се оттегли от бледото му лице.

— Божичко… — каза той. — За момент забравих, че баща ми е мъртъв…

Инспектор Нийл съчувствено поклати глава. Пърсивал Фортескю се готвеше да си тръгне. Повдигайки шапката си, той каза:

— Обадете ми се, ако мога да сторя нещо. Но предполагам — той направи пауза, — че ще дойдете в Ютрий Лодж?

— Да, мистър Фортескю, изпратил съм там мой служител.

Пърсивал потрепери.

— Всичко това ще бъде изключително неприятно. Само като си помисля, че такова нещо е трябвало да се случи на нас…

Той въздъхна и тръгна към вратата.

— По-голямата част от деня ще бъда в кантората. Трябва да прегледам там много неща. Но довечера ще бъда в Ютрий Лодж.

— Много добре, сър.

Пърсивал Фортескю излезе.

— Пърси Бастуна — промърмори Нийл.

Сержант Хей, който дискретно седеше до стената, вдигна поглед и попита:

— Да, сър?

После, тъй като Нийл не отвърна, той попита:

— Какво заключение си правите от цялата работа, сър?

— Не знам — каза Нийл. Той тихичко процитира: „Всички те са много неприятни“.

Сержант Хей изглеждаше малко озадачен.

— „Алиса в страната на чудесата“ — каза Нийл. — Не сте ли чували за Алиса, Хей?

— Това е нещо класическо, нали, сър? — каза Хей. — От тия, дето ги предават по трета програма. Само че аз не я слушам, сър.