Агата Кристи
Джоб с ръж (15)

I

— Извинявайте, че пак ви безпокоя, мис Фортескю, но искам да бъда съвсем наясно. Доколкото знаем, вие сте били последният човек — или по-скоро предпоследният, — който е видял мисис Фортескю жива. Напуснали сте гостната около пет и двайсет, нали?

— Горе-долу тогава — отвърна Илейн. — Не мога да кажа точно. — После добави с оправдателен тон: — Човек не гледа часовниците през цялото време.

— Не, разбира се, че не. През времето, когато сте били сама с мисис Фортескю, след като другите са си отишли, за какво разговаряхте?

— Има ли значение за какво сме говорили?

— Може би не — отвърна инспектор Нийл, — но това би могло да ми даде някаква следа за какво си е мислела мисис Фортескю.

— Искате да кажете… мислите, че тя може да го е извършила сама?

Инспектор Нийл забеляза как лицето й се проясни. Това несъмнено би било много удобно решение, що се отнася до семейството. Инспектор Нийл нито за миг не допусна, че може да е така. Той не виждаше Адел Фортескю способна на самоубийство. Даже и да е отровила съпруга си и да е била убедена, че може да бъде разобличена, тя не би и помислила да се самоубие. Би вярвала с оптимизъм, че дори и да я съдят за убийство, ще бъде оправдана. Той обаче нямаше нищо против Илейн Фортескю да поддържа тази хипотеза, затова съвсем чистосърдечно каза:

— Поне съществува такава възможност, мис Фортескю. Сега може би ще ми кажете точно за какво разговаряхте?

— Всъщност за мои неща — запъна се Илейн.

— А именно? — той направи въпросителна пауза. Изразът на лицето му беше благосклонен.

— Аз… един мой приятел тъкмо беше пристигнал в околността и питах Адел дали би имала някакви възражения, ако… ако го поканя да спи тук, в къщата.

— Аха. И кой е този приятел?

— Казва се Джералд Райт. Учител е. Той… отседнал е в хотел „Голф“.

— Много близък приятел, вероятно?

Лицето на инспектор Нийл засия с такава бащинска доброжелателност, че това прибави към възрастта му още поне петнадесет години.

— Може би ще трябва скоро да очакваме интересна новина?

Когато видя неловкия жест, който девойката направи с ръка и изчервеното й лице, той се разкая. Тя явно беше влюбена в този човек.

— Ние… ние всъщност не сме сгодени и, разбира се, не бихме обявили годеж тъкмо сега, но… Е, добре, мисля, че ние… че ние ще се оженим.

— Моите поздравления — с приятен глас произнесе инспектор Нийл. — Мистър Райт е отседнал в хотел „Голф“, така ли казахте? От колко време е там?

— Телефонирах му, когато почина татко.

— И той е пристигнал веднага. Разбирам — рече инспектор Нийл. Той произнесе тази своя любима фраза с приятелски и насърчителен тон.

— Какво ви отвърна мисис Фортескю, когато я попитахте за него?

— О, тя каза, че нямала нищо против, можело да си поканя, когото поискам.

— Значи тя е била благосклонна по въпроса?

— Не точно благосклонна. Имам предвид, че тя каза…

— Да, какво каза?

Илейн пак се изчерви.

— О, някаква глупост — че сега съм можела да направя много по-добър избор. Подобно нещо можеше да се очаква от Адел.

— Е — успокоително изрече инспектор Нийл, — роднините обикновено казват такива неща.

— Да, да, наистина. Но на хората често им е трудно да… да оценят Джералд, както трябва. Той е интелектуалец, нали разбирате, и има нестандартни и прогресивни идеи, които хората не одобряват.

— Значи затова не са се погаждали с баща ви?

Илейн силно се изчерви.

— Татко беше много несправедлив и пълен с предразсъдъци. Той нарани чувствата на Джералд. В действителност, отношението на баща ми толкова разстрои Джералд, че той замина и не ми се обаждаше по цели седмици.

И вероятно нямаше и да се обади, ако баща ти не беше починал и не беше ти оставил цял куп пари, помисли си инспектор Нийл. А на глас изрече:

— А за нещо друго разговаряхте ли с мисис Фортескю?

— Не. Не, мисля, че не.

— И това е било някъде към пет и двадесет и пет, а мисис Фортескю е била намерена мъртва в шест и пет. Вие не сте ли се връщали в стаята през този половин час?

— Не.

— Какво правихте?

— Ами… аз излязох за малко на разходка.

— До хотел „Голф“ ли?

— Аз… Е, да, но Джералд го нямаше.

Инспектор Нийл пак каза: „Разбирам“, но този път тонът му означаваше, че разговорът е приключил. Илейн Фортескю стана и попита:

— Това всичко ли е?

— Да, благодаря, мис Фортескю.

Докато тя ставаше, Нийл небрежно произнесе:

— Можете ли да ми кажете нещо за косовете?

Тя се втренчи в него.

— Косове ли? Искате да кажете онези в пая? Наистина би трябвало да бъдат в пая, помисли си инспекторът. Но просто попита:

— Кога беше това?

— О! Преди три-четири месеца, а имаше и няколко на бюрото на татко. Той беше разярен.

— Разярен, така ли? Разпитваше ли много?

— Да, разбира се, но не можахме да открием кой ги е сложил там.

— Имате ли представа защо е бил толкова ядосан?

— Е, това си беше доста гадна постъпка, нали?

Нийл замислено я погледна, но по лицето й не личеше да увърта. Той каза:

— А, само още едно нещо, мис Фортескю. Знаете ли дали мащехата ви някога е правила завещание?

— Нямам представа. Предполагам, че да. Хората обикновено правят завещания, нали?

— Би трябвало, но от това невинаги следва, че имат. Вие самата правили ли сте завещание, мис Фортескю?

— Не… Не, не съм. Просто не съм имала какво да завещавам, но сега, разбира се…

По погледа й той разбра, че тя започва да осъзнава настъпилата промяна в положението си.

— Да — каза той. — Петдесет хиляди лири са голяма отговорност. Това променя много неща, мис Фортескю.

II

Няколко минути, след като Илейн Фортескю излезе от стаята, инспектор Нийл остана седнал, гледайки замислено пред себе си. Наистина имаше нов материал за размисъл. Изявлението на Мери Дъв, че около 4 часа и 35 минути е видяла в градината мъж, откриваше някои нови възможности. Стига Мери Дъв да бе казала истината. Не влизаше в навиците на инспектор Нийл да допуска, че някой, който е да е той, говори истината. Но като обмисляше изявлението й, той не намираше основателна причина тя да лъже. Бе склонен да мисли, че Мери Дъв говори истината, когато заявява, че е видяла в градината някакъв мъж. Съвсем ясно беше, че той не би могъл да бъде Ланселот Фортескю, а мъж с подобен на неговия ръст и телосложение и ако точно по това време в градината е имало човек и още повече се е движел крадешком, съдейки по начина, по който е пропълзял зад плета от тис, тогава този факт несъмнено откриваше нови насоки за размисъл.

В допълнение на това нейно изявление беше и другото й твърдение, че е чула някой да се движи по горния етаж. То на свой ред се връзваше с нещо друго. Парченцето кал, което беше намерил върху пода на будоара на Адел Фортескю. Мисълта на инспектор Нийл се спираше върху деликатното малко бюро там. Прилична имитация на антика с недотам добре скрито тайно чекмедже. В него имаше три писма, писма от Вивиан Дюбоа до Адел Фортескю. По време на кариерата на инспектор Нийл през ръцете му бяха минали голям брой любовни писма от един или друг вид. Познаваше и страстни, и глупави, и сантиментални, и заядливи писма. Имаше и предпазливи. Инспектор Нийл беше склонен да причисли тези трите към последния вид. Дори и да ги прочетяха в съда при бракоразводно дело, щяха да минат за плод на едно чисто платонично приятелство. Макар че в този случай: „Платонично приятелство на куково лято!“ — не съвсем изискано си помисли инспекторът. Когато намери писмата, Нийл незабавно ги изпрати в Скотланд Ярд, тъй като по онова време въпросът беше дали прокуратурата смята, че има достатъчно улики да заведе дело само срещу Адел Фортескю или срещу Адел Фортескю и Вивиан Дюбоа. Всичко сочеше, че Рекс Фортескю е бил отровен от съпругата си със или без съучастничеството на нейния любовник. Макар и предпазливи, те достатъчно ясно даваха да се разбере, че Вивиан Дюбоа й е бил любовник, но поне доколкото виждаше инспектор Нийл, в текста не се откриваха никакви признаци на подбуждане към престъпление. Може да е имало такива при разговор, но Вивиан Дюбоа е бил прекалено предпазлив да напише подобно нещо.

Инспектор Нийл с право подозираше, че Вивиан Дюбоа е поискал от Адел Фортескю да унищожи писмата му и че тя му е казала, че го е сторила.

Е, а сега пред тях стояха още две убийства. И това означаваше, или би трябвало да означава, че Адел Фортескю не е убила съпруга си.

Освен ако — инспектор Нийл обмисляше нова хипотеза — Адел Фортескю е искала да се омъжи за Вивиан Дюбоа, а Вивиан Дюбоа е искал не Адел Фортескю, а нейните сто хиляди лири, които е щяла да наследи след смъртта на съпруга си. Той може би се е надявал, че смъртта на Рекс Фортескю ще бъде приписана на естествени причини — някакъв вид инсулт или инфаркт. В края на краищата през последната година изглежда всички са се тревожели за здравето на Рекс Фортескю. (Между другото, инспектор Нийл си каза, че трябва да проучи този въпрос. Нещо му подсказваше, че това би могло да бъде важно.) После смъртта на Рекс Фортескю не се е осъществила според плана. Тя незабавно беше диагностицирана като отравяне, като бе назована и точната отрова.

Ако се предположи, че Адел Фортескю и Вивиан Дюбоа са били виновни, как биха се чувствали тогава? Вивиан Дюбоа щеше да бъде уплашен, а Адел Фортескю щеше да е изгубила и ума, и дума. Тя щеше да върши или да говори глупости. Щеше да телефонира на Дюбоа и да разговаря с него недискретно, така че той щеше да разбере, че може да са подочули нещо в Ютрий Лодж. Какво щеше да направи след това Вивиан Дюбоа?

Още беше рано да се опита да отговори на този въпрос, но инспектор Нийл реши в най-скоро време да провери в хотел „Голф“ дали Дюбоа е влизал или излизал от хотела между 4 часа и 15 минути и 6 часа. Вивиан Дюбоа беше висок и мургав като Ланс Фортескю. Той може да се е промъкнал от градината през страничната врата, да се е качил горе и после какво? Потърсил е писмата и е открил, че ги няма? Чакал е там, може би докато се освободи пътят, после е слязъл в библиотеката, след като чаят е бил привършил и Адел Фортескю е била сама?

Но всичко това щеше да…

Нийл беше разпитал Мери Дъв и Илейн Фортескю. Сега трябваше да чуе какво има да каже съпругата на Пърсивал Фортескю.