Тринити Фейгън
Изкуплението на Кирос (5)

Пета глава

Притиснал Джордан към гърдите си, Кий се мъчеше да изпразни съзнанието си от всичко и да насочи цялата си жизнена сила към нея, да я сподели с нея, но сцената на смъртта й отказваше да избледнее. Настигнал я бе точно когато Ерикс я простреля в сърцето, в мига, в който се свлече на земята. Душата й бе излетяла мигновено, а още в същата секунда Кий бе скочил върху Ерикс с ножа си. Сварил го бе неподготвен — Ерикс бе убеден, че брат му е обезвреден. Прерязал бе гърлото му, притискайки ожесточено тялото му към земята, докато кръвта му изтече, без да откъсва поглед от мъртвите му очи, без да може да се отърси от мисълта за поваленото тяло на Джордан.

И ето, половин час по-късно тя все още не помръдваше. Защо не се връщаше? Как би могъл да я убеди да се върне от смъртта в света на безсмъртните? Усещаше как силите му изтичат, но отказваше да се откаже, да се предаде.

— Не си отивай — шепнеше в меките й тъмни коси. — Не си отивай така. Дай ми шанс и се кълна, че няма да съжаляваш.

Целият замръзна, когато тя неочаквано отговори:

— А ако се окаже, че съжалявам? Тогава какво, ще ме пуснеш да си вървя ли?

Ръцете й обгърнаха врата му и ето че отново беше при него, животът отново потече в дребното й тяло и във въздуха се надигна уханието на диви зюмбюли. Той я прегърна още по-силно.

— Върна се — прошепна в копринените й коси.

— Нали обещах да оцелея. Не помниш ли?

Той я притисна още по-плътно и за първи път в живота си разбра какво е щастие.

— Ами Ерикс?

— Обезвредих го.

— Ама нали…

— Безсмъртни сме, но е възможно да бъдем обезвредени временно. Ерикс беше убеден, че ме е неутрализирал. Обаче — Кий я пусна само колкото да бръкне в шлифера си и да извади зайчето, — нямам представа как, понеже пълнежът е съвсем рехав, но ето това спря куршумите. Уцелиха ме само един-два. — Джордан ококори очи от смайване. Кий сведе смутено поглед към играчката и измърмори: — Ще ти купя ново.

Зайо беше съдран на парчета.

— Няма нищо, Кий. Не ми трябва друго. Няма да е същото. Това е единственият ми спомен от сиропиталището. Стискала съм го, когато са ме взели. — Тя вдигна очи към неговите. — Това зайче промени всичко, нали?

Ако Ерикс я бе върнал от смъртта, нямаше да губи никакво време — щеше незабавно да я бележи, а заради безсмъртието й белегът щеше да е вечен. Дори Кий и останалите Мефисто да успееха да я измъкнат, тя щеше да изживее вечността с белега на Ерикс. Нямаше да може да стане една от тях, а и никой Лумин не би я докоснал. Чистият й дух щеше да се измъчва от злото в тялото й.

Замаян от щастие, Кий бавно кимна.

— Точно така, всичко. — Вместо да хвърли дрипавата играчка, той натика парчетата обратно в джоба си и се изправи, без да пуска Джордан. Но този път се олюля от тежестта й.

— Добре ли си?

Кий внимателно я пусна да стъпи на земята и бръкна в джоба си, откъдето измъкна енергийно блокче.

— Нямам никакви сили — каза той, докато разкъсваше обвивката, после го излапа на две хапки. Преглътна и зачака прилива на енергия, но ефектът бе незначителен. Нямаше да успеят да прехвърлят оградата и да се, приберат в Колорадо.

Джордан го гледаше с особено изражение.

— Много си блед.

— Вложих почти всичките си сили, за да те върна. Но щом хапна по-сериозно, ще ми мине. — Особено ако поспеше дванайсетина часа. Не помнеше друг път да се е чувствал така смазан. — Ами ти? Добре ли си?

— Психически — не ме питай, но физически се чувствам прекрасно. — Тя го хвана заръка и тръгна към оградата. — Ще можеш ли да ни транспортираш в Колорадо, ако ти помогна да се прехвърлим през оградата?

Силно се надяваше да успее, но вече едва я следваше. Със свободната си ръка извади мобилния и изруга, като видя, че няма връзка, нищо че бяха насред Карпатите и беше логично да няма покритие.

Джордан го видя да прибира телефона.

— Ако не трябва да ме носиш, ще успееш ли да се прибереш у дома и да повикаш някой от братята ти?

— Май да, но няма да те оставя сама.

— О, напротив. Заминавай вкъщи и прати някой друг Мефисто да ме вземе. Фасулска работа.

— Ерикс ще се събуди след не повече от половин час. Никак не ми беше лесно да те измъкна първия път, но ако сега те хване, ще бъде… — Той не довърши, реши да не й казва на каква опасност ще бъде изложена, ако Ерикс я заловеше отново. Нямаше значение какво ще му коства, трябваше да я махне оттук. — Не мога да те оставя, Джордан. Ще трябва да измисля нещо.

— Кий, нямаш избор. Щом нямаш сили да ме отнесеш до Колорадо, значи и двамата оставаме тук.

Искаше му се да възрази, но просто не можа. Мисълта да я остави объркваше мислите му, пречеше му да се съсредоточи. Той стисна ръката й.

Стигнаха оградата — остриета от ковано желязо, високи два метра и половина, и само три напречни греди, което означаваше, че не можеха просто да прехвърлят крак и да се спуснат от другата страна, освен ако не искаха да се нанижат на остриетата. Трябваше някак да се изтеглят цял метър догоре, да намерят къде да стъпят между остриетата и да скочат от другата страна. Кий гледаше уморено оградата и си мислеше, че със същия успех би могъл да изкатери връх Еверест.

— Ще се справиш. — Джордан вече се катереше към втората напречна пречка.

— Не можеш да скочиш от другата страна. Ще си счупиш нещо. Изчакай да се прехвърля, за да мога да те хвана.

Без да му обръща внимание, тя се хвана за най-горната хоризонтална пръчка, изкатери се нагоре и без грам колебание се хвърли във въздуха. Присви колене точно когато трябваше, и се приземи в дебелия килим от иглички. На крака. Без да падне и без дори да залитне.

Кий направо онемя. Страшно беше впечатлен.

Тя се ухили насреща му.

— Когато бях на дванайсет, бях убедена, че ще се състезавам на олимпиадата с отбора по гимнастика. Определено не бях толкова добра, но пък тренирах с огромен ентусиазъм. — Тя се приближи до оградата. — Ти си наред, Кирос.

Той се хвана за горната пръчка и се опита да се изтегли нагоре, но не успя. Свлече се на земята и се втренчи в нея през оградата.

— Ужасно е унизително.

— Да не мислиш, че ще ти се подигравам? Та ти току-що ми спаси живота. Хайде, Кий. Съсредоточи се.

След още три опита все пак успя да се изкатери догоре, а приземяването му далеч не бе така изящно. Свлече се изтощен в краката й. Докато се мъчеше да се изправи до седнало положение, тя приклекна до него и прошепна:

— Май чух нещо. Тръгвай към Колорадо, а аз ще се покатеря на някое дърво и ще се скрия.

Стиснал зъби, за да не загуби съзнание, Кий най-после се призна за победен.

— Първо се покатери. После ще ида за помощ.

Без да каже и дума, тя се изправи, обърна се и се засили. Скочи и успя на косъм да се хване за най-долния клон на един клен, после се залюля, хвана се за следващия и се закатери, докато не се издигна високо над земята. Голите клони не успяваха да я скрият, но беше толкова високо, че никой не би я забелязал, ако не вдигнеше глава да я търси. А Ерикс нямаше да го направи. Щеше да гледа право напред.

Презирайки слабостта, която го караше да я изостави, Кий затвори очи и се транспортира в имението на Мефисто. Рухна точно върху ониксовата буква във фоайето, претърколи се и — събрал нищожните силици, които му бяха останали — извика:

— Феникс! Чуваш ли ме? Феникс!

Брат му се материализира до него, хвърли един поглед на изражението му и падна на колене.

— Къде е?

— На около два и половина километра от Ериниите, точно пред източната ограда, покатерила се е на един клен. Ерикс я е погнал. — Той си пое глътка въздух и видя и Джакс да се появява. — Застреля я. Едва я върнах.

Феникс кимна и изчезна.

Кий се опита да се изправи, но не можа. Чу Джакс да вика нещо, но така и не успя да му даде членоразделен отговор — въпреки цялата си воля да остане в съзнание не успя и потъна в тъмнина.

 

 

Кацнала високо на дървото, Джордан видя как Ерикс се материализира от външната страна на оградата. Не изглеждаше добре, беше бял като призрак и целият сплескан с кръв, но гласът му отекна сред дърветата силен и плътен:

— Знам, че си тук някъде, Джордан. Кий се върна в Колорадо, но без теб. Нямаше сили да те отведе, нали така? — Той тръгна напред, отдалечавайки се от нейното дърво, като не спираше да нарежда: — Ако не излезеш сама и не се съгласиш да останеш с мен, скъпо ще си платиш.

Какво би могъл да й стори? Нали не можеше да я убие. Вече беше умряла и възкръснала. Мери Майкъл твърдеше, че не може да я накара насила да му роди дете. Опита се да си внуши, че не я е страх, но свиването в стомаха мигом я обвини в лъжа. Толкова я беше страх, че не можеше да разсъждава.

— Мефисто ще дойдат да те приберат, а тръгнеш ли с тях, обричаш всички, които те обичат, на страдания. Помисли за баща си, за онова момче Матю, за приятелката си Теса.

И за Теса ли знаеше? Нима бе научил и най-малката подробност за живота й?

— Остани с мен и те ще живеят живота, който Бог им е отредил. Тръгнеш ли си, ще се погрижа всеки един от тях да ми принадлежи, преди да умре. Не подценявай способността ми да убеждавам хората.

Гласът му заглъхна, явно се отдалечаваше от дървото й, но Джордан чуваше всяка дума съвсем отчетливо. Разтреперана от страх и студ, вкопчена здраво в дънера на дървото, тя се зарече да не вярва на нищо. Злото у него надминаваше и това на Луцифер, предназначено бе да мами и подлъгва хората, за да постига целите си. Дори тя да останеше, Ерикс пак щеше да преследва баща й. А може би и Матю и Теса. Най-добре би могла да ги защитава, ако бе на страната на Мефисто.

— Превърнала си се в нещо като идол на Америка, нали така? Получаваш стотици — даже хиляди — имейли седмично от млади хора, които търсят помощ или съвет, и часове наред съчиняваш отговорите. Вярно, че на повечето отговаря Карла, но оставя най-тъжните за теб, нали така? Карла е моя, Джордан.

Джордан стисна очи. Нищо чудно, че го беше уведомила, когато планът му да превърне баща й в свой последовател се бе провалил.

— Получаваш имейли и от деца със самоубийствени наклонности, а няма по-отчаяно същество от млад човек, който се кани да се самоубие. Разполагам с всички тия имейли, Джордан. Онези, които са избрали живота, все още са в опасност, а аз знам какво желаят, от какво имат нужда.

Джордан притисна чело в грапавата кора на дървото и за милионен път си пожела да не беше дъщеря на президента. Нима бе спечелила друго, освен мъка и болка? А сега по някаква невероятна ирония фактът, че бе „Първа дъщеря“, означаваше, че всички деца, които й бяха писали някога, бяха с една крачка по-близо от другите до това да загубят душите си.

— Ще изпратя подчинените ми безсмъртни да обслужват горещата линия и да предлагат друго решение: точно онова, от което се нуждаят тъжните, обезсърчени деца. Ще им обещаят избавление от страданията, ако обещаят да ме следват. Помниш ли Холи?

Джордан заби нокти в кората, за да не изплаче.

— Имаше нужда от помощ, но въпреки всичко, което ти направи за нея, все пак предпочете смъртта, така казва Карла. Сигурно не ти е било лесно точно ти да я намериш.

В никакъв случай не биваше да плаче. Тя прехапа устни и притисна чело с всичка сила в кората.

— Ами ако Холи се беше обадила на горещата линия онзи ден, вместо да се обеси? Представи си какво щеше да се случи, ако гласът от другата страна й беше предложил спасение? Щеше моментално да приеме, понеже би сметнала, че друг изход няма.

„Той няма душа. Няма съвест. Няма сърце“ — повтаряше си непрекъснато, но от това болката от думите му, от суровата истина, не намаляваше. Холи щеше да се съгласи на всичко, ако вярваше, че това ще сложи край на страданията й, дори да трябваше да се откаже от душата си.

— Ще разпратя безсмъртните навсякъде, където могат да влияят на хлапетата, които са ти писали и не са се самоубили. Ще влязат в ролята на възпитатели, на ръководители на скаутски отряди, на духовни наставници, инструктори по танци, учители по музика, лекари и треньори. Ще си спечеля хиляди млади последователи — все благодарение на твоите имейли.

Гласът му отново се усили, явно Ерикс се връщаше към дървото. Вцепенена от студ и страх, Джордан гледаше безпомощно как той се приближава между вечнозелените дървета и накрая спря точно под нея.

И видя стъпката в снега. Нейната стъпка.

От своя клон Джордан отправи гореща молитва някой от братята на Кий да се появи точно в този миг. Главата на Ерикс бавно се вдигна и очите му срещнаха нейните.

— Какво решаваш? Ще останеш или не?

— Няма.

— Нима толкова слабо те интересува семейството и приятелите ти? Ами всички онези млади хора, които така вярват в теб?

— Дори да остана, няма да получиш каквото искаш, Ерикс. Докато бях в света на мъртвите, срещнах ангел и вече знам, че не можеш да ме принудиш да родя децата ти. Аз съм Анаво, при това безсмъртна, така че аз решавам кога и дали да имам дете.

— Но за да защитиш другите, ще се съгласиш да направиш каквото искам аз.

— Лъжеш. Дори да се съглася да ти родя десет хиляди бебета, пак ще използваш писмата, за да прилъжеш децата да ти обещаят душите си.

Но преди Ерикс да отговори, точно зад него изникна мъж с коса като нощното небе — целият в черно. По красивото му лице бе набола брада, чертите му бяха изкривени от ярост. Не продума, не издаде никакъв звук, но Ерикс все пак усети присъствието, му. Той се извъртя в същия момент, в който новодошлият се хвърли отгоре му, и Джордан зърна проблясъка на метално острие, уловило бледите лъчи, които се процеждаха през клоните, и загледа с нездраво любопитство как Мефисто забива върха му право в сърцето на Ерикс.

Той подритна отпуснатото тяло на големия си брат и се наведе да избърше ножа в панталоните му. После го втъкна в колана на ботуша си, изправи се и я погледна.

— Да вървим.

В бързината си да се измъкне оттук, в желанието си колкото се може по-бързо да слезе от дървото, Джордан стъпи накриво с премръзналите си крака, пропадна през клоните и полетя три метра надолу. Новодошлият с лекота я улови в силните си уверени ръце.

— Кофти ден, а?

И въпреки всичко — може би от облекчение — тя му се усмихна.

Той не отвърна на усмивката й, но кимна и каза:

— Аз съм Феникс. Приятно ми е да се запознаем, Джордан.

И отново всичко изчезна. Завладя я вече познатото чувство за безтегловност и само след десет секунди момчето я пусна на земята. Направи крачка назад и тържествено заяви:

— Добре дошла в дома на Мефисто.

Тя се огледа набързо, смаяна от великолепието на кръглата зала. Влизала бе в дворци, които не бяха и наполовина толкова разкошни. Палисандър и позлата, портрети в естествен размер и цели акри мрамор, чиято белота се прекъсваше единствено от красиво изписаната с ониксови плочки буква „М“ и долното стъпало на огромно стълбище. Куполовидният таван се издигаше поне три етажа над главите им, изрисуван с ангели и облачета. Само за секунди огледа всичко.

— Къде точно в Колорадо се намираме?

— В планината Сан Хуан, на шестнайсет километра от Телюрайд. — Той се обърна и кимна към стълбите. — Ела да те заведа при Кий.

Тя тръгна с него по стълбите, после по виещи се широки коридори, украсени с великолепни картини и осветени от свещи.

— Защо все свещи? А Ерикс се е заобиколил с газени фенери. Да не би да имате нещо против електрическите крушки?

— Очите ни са по-чувствителни към светлината, отколкото са тези на обикновените хора. — Той й хвърли бърз поглед. — Но и в някои отношения сме доста старомодни.

Подминаха няколко врати, накрая спряха пред една и той хвана дръжката.

— Приготви се, Джордан.

— За какво?

— Да се запознаеш с братята ми. Понякога са малко… напрегнати. — С тези думи той отвори вратата и й направи път да влезе в стаята.

Само дето това не беше стая. Опита се да възприеме всичко наведнъж — високия таван, масленожълтите стени, украсени със стари картини, тежките копринени завеси, дръпнати от гигантския прозорец, през който се виждаха Скалистите планини, френските антики, стената с книги, великолепната камина от розов мрамор, пухкавия кремав килим, който отчасти скриваше лъскавия дървен под, и огромното легло с огромния мъж, проснат отгоре му.

Кий спеше или беше в безсъзнание, завит до кръста. Джордан премигна. Не че беше виждала много момчета без ризи, освен лятно време по платноходките, но със сигурност можеше да заяви, че не бе виждала друг като Кий.

От една страна, точно над сърцето, гърдите му бяха осеяни с едри синини. Тя потръпна, като си представи какво щеше да се случи, ако не бе зайчето в шлифера му. Това тук нямаше да са синини, а тя самата нямаше да е в стаята.

Забеляза, че на десния му бицепс имаше красива сложно изписана буква „М“. А точно под нея, в свивката на ръката му, стърчеше тръбичката на системата.

Джордан насочи вниманието си към хората в стаята, а Феникс се захвана с представянето. Всички бяха облечени изцяло в черно като Кий и Феникс, включително момичето, макар при нея черният фон да бе нарушен от русата коса, вързана на опашка. Беше невероятно привлекателна: висока, стройна и много женствена, дори и в грубите кожени ботуши. Коя ли беше? Ерикс не бе споменавал за сестра.

— Този е Джакс — посочи Феникс момчето, което стоеше най-близо до леглото заедно с момичето. — А това е неговата Анаво, Саша. Присъедини се към нас преди около година.

Заля я вълна на облекчение. Ето че имаше някой, който знаеше какво й е, който можеше да й обясни какво означава да си Анаво.

Но радостта й се оказа прибързана. Джакс й кимна и се усмихна топло, но Саша срещна погледа й и избухна в сълзи. Извърна лице към леглото и Джакс я прегърна.

— Това е Ксенос, когото наричаме Зий — кимна Феникс към облегнатия на стената до прозорците. Подстриган бе съвсем късо, имаше диамантена обеца на ухото и татуирана въпросителна на врата. Не се усмихна. И не продума. — Тит, наричаме го Тай — продължи Феникс и посочи единствения седнал от братята.

Едрата му длан галеше главата на гигантския ирландски вълкодав, излегнал се пред стола му.

— Здравей, Джордан — обади се Тай с тон, който бе само една идея по-дружелюбен от този на мечка стръвница.

— И накрая най-малкият, Денис.

Този беше най-красивият, което си беше огромен комплимент, понеже до един братята бяха безбожно привлекателни. Тъмните му очи я огледаха от главата до петите и накрая се спряха на гърдите й. Ама че наглост! Тъкмо отвори уста да му обясни, че ако не внимава, ще му издере очите, когато той каза равно:

— Ерикс хич не се шегува, а? Май е деветмилиметров.

— Четирийсет и пети калибър — обади се Зий.

Тя погледна надолу и видя дупката в синия пуловер, през която прозираше кожата й: съвсем гладка, без рана, без дори драскотина. Дупката беше точно над сърцето й. Нищо чудно, че Джордан беше умряла.

— Как ти се стори Ерикс? — попита я Денис.

Този сериозно ли питаше? Що за идиотски въпрос?

— Стори ми се като най-ужасното нещо на света, а после ме застреля, с което само доказа, че съм права.

— Значи си видяла истинския Ерикс в действие.

— И фалшив ли има?

— Винаги ли си толкова наперена?

— Върви със званието дъщеря на президента.

Напрежението в стаята — какво ти напрежение, направо враждебност — изопваше нервите й. Дали не се беше прецакала, съгласявайки се на безсмъртие? Цяла вечност сред тези хора — струваше й се непосилно, ужасно. Искаше да си иде у дома, при баща си, в собствената си стая, при Теса и Матю. Но вече не можеше да се върне. Никога.

Тялото й леко се олюля, когато тази мисъл я удари с пълна сила. По дяволите. Отказваше да се разплаче. Не и тук, не и сега. Сигурна бе, че и най-малкият знак за слабост щеше да предопредели отношението им към нея завинаги. Събра смелост и се обърна към Денис:

— А Мефисто винаги ли са студени като камък?

— Върви със званието „Син на Ада“. Не ни бива особено във веселбите. — Той кимна към леглото. — Особено при положение че един от нашите бере душа.

Бере душа ли? Нима Кий умираше? Как така? Нали беше безсмъртен.

— Предполагаме, че ти е дал твърде много от собствените си сили. Ако умре… — Зий не довърши, но беше ясно какво мисли. Ако Кий умреше, щяха да обвинят нея.

— Я разкажи какво точно се случи — обади се Тай от стола си.

— Ерикс започна да стреля и Кий ми каза да бягам, но Ерикс ме настигна и ме застреля, преди да успея да се скрия. — Думите прозвучаха толкова окончателни, че чак дъхът й се накъса. Тя млъкна за миг, колкото да си поеме въздух, и чу хлипането на Саша. — Добре ли си?

Момичето завря лице в рамото на Джакс и смотолеви:

— Ох… много съжалявам. Но ми е толкова мъчно за… теб. И за Кий. Въобще… съжалявам.

— Давай де, продължавай да разказваш — включи се и Феникс със сериозен тон. — Тя ще се успокои.

— Докато бях мъртва, един ангел ме доведе дотук. — Тя кимна към прозореца. — Ей там, отсреща. Обясни ми ситуацията и ме накара да избера между Рая и планината Мефисто.

— И ти избра безсмъртието — отбеляза Денис. — От чисто любопитство, защо така реши?

Джордан погледна към леглото. Как да опише какво бе почувствала, когато чу Кий да я вика? Как да им обясни, когато самата тя не разбираше? Как гласът му бе пропъдил объркването, бе премахнал всякакво колебание?

— Обещах му да не умирам — каза тя простичко. А на Зий, който като че ли й беше най-ядосан, каза: — Нямах представа, че Кий е в опасност.

— Не си ти виновна — отбеляза Феникс. — Кирос вероятно е подходил с типичния си господарски стил и се е опитал да те принуди да се върнеш.

Джордан поклати глава.

— Май не беше така. Той… не се получи така. — Тя се приближи до леглото и застана до Джакс и Саша. Вгледа се в Кий и й се стори, че изглежда по-зле, отколкото бе в гората. Кожата му беше още по-бледа.

Раменете му бяха невероятно широки, мускулите се очертаваха под кожата на ръцете, а гърдите… беше грамаден. Колкото и да не й се искаше, нямаше как да не направи сравнение. Матю бе слаб, с издължени елегантни пръсти. Като на пианист. А Кий бе огромен — на фона на девствено белите чаршафи дланите му изглеждаха два пъти колкото нейните. Ако не беше бледността му, щеше да е олицетворение на здравето и силата. Но ето че умираше. Заради нея.

— Каза, че като хапне, ще се оправи — Тя погледна системата. — Това не е ли нещо като храна?

— Точно така — отвърна Джакс. — Обаче не действа и не можем да разберем защо.

Джордан се приближи до леглото, протегна ръка и отметна косата на Кий от челото му, после се наведе, докато бузата й не опря в неговата.

— Върнах се заради теб — прошепна тя. — И ужасно ще се ядосам, ако вземеш да ме изоставиш.

Но той не помръдна, не даде никакъв знак, че я е чул. Уханието на борове се долавяше съвсем слабо. Тя продължи да шепне:

— Ще ида да видя Матю. Ангелът ми каза, че е жив, и искам да го видя за последно.

Отново нищо. Дори заплахата, че ще се види с друг, не можеше да го събуди.

Саша се приближи до нея.

— Целуни го.

Джордан се извъртя към нея. Очите й бяха необикновен оттенък на синьото, тъмно и някак опушено.

— Защо?

— Опитай, може да помогне.

Джордан се наведе отново над Кий и го целуна по бузата. Едва наболата му брада я погъделичка.

— Имам предвид, истинска целувка, Джордан. По устата. Дай му малко от себе си.

Тя се обърна към единствения човек, който можеше да й бъде съюзник в момента. Интуитивно долавяше, че се случва нещо важно.

— Какво ще направи слюнката ми на Кий?

Саша обърса сълзите по бузите си.

— Може би нищо, но не си ли струва поне да опиташ?

Джордан огледа физиономиите на останалите и й се стори, че нещо не е наред, че знаят нещо, за което тя е в неведение. Отново се взря в очите на Саша и попита:

— Какво ще ми направи неговата слюнка?

— Ще започне да те превръща в Мефисто. Нали затова си тук?

Джордан рязко отстъпи от леглото и се обърна към Феникс.

— Ангелът каза, че ще стана Лумина. Изобщо не е споменавала за Мефисто.

Феникс очевидно се почувства неловко.

— Не ти ли каза за Кий? Нали си наясно защо толкова отчаяно искаше да станеш безсмъртна?

— Ясно ми е, разбира се, но тя каза, че имам свобода на избор, че ако нещата не потръгнат между мен и Кий, ще мога да намеря друг. Друг Лумина. Какво означава да съм Мефисто?

— Че ще си вечно сама или с Кирос — обади се Денис и май едва се сдържаше да не прихне. — Късмет.

— Млъквай, Денис — тросна му се Тай от стола. После я изгледа сериозно. — Ако си Мефисто, ще идваш с нас по време на акциите. Прибираме изгубени души по цял ден, всеки ден, и въпреки това Ерикс постоянно печели преднина. Нужна ни е помощ.

— Но ще мога да помагам и ако съм Лумина, нали така?

— Да, но ако станеш Лумина, все едно да наемел Моцарт да ни настройва пианата, ще е пълна загуба на талант. Само един Мефисто може да отвежда хората до Ада на земята, а само Анаво може да се превърне в Мефисто.

Джордан отстъпи още малко назад.

— Научих за Анаво, за Ерикс и Мефисто преди по-малко от двайсет и четири часа. Отвлякоха ме, убиха ме и ме върнаха на Земята. Баща ми… приятелите ми… целият свят смята, че съм мъртва, и може би, ако бях предпочела Рая, нямаше да ми пука чак толкова. Но аз все още съм човек, все още чувствам всичко, което чувствах, преди да умра.

— И какво е то? — попита Тай вече не толкова сурово.

— Чувствам се ужасно объркана. Тъжна. — Тя хвърли бърз поглед към Кий. — И много… уплашена. — Ами ако действително умреше? Искаше й се да вярва, че се е върнала, за да помага на хората, за да се бори срещу Ерикс, и действително беше така, но основната причина беше Кий, понеже не можеше да забрави как бе крещял името й. Но изобщо не очакваше, че ще се наложи да реши дали да остане с него завинаги още в първите си трийсет минути в планината.

— Изобщо не сте сигурни дали ще мога да му помогна.

— Така е — съгласи се Тай, — но пък и в обратното не сме сигурни, а, изглежда, ти си единствената му надежда.

Тя им обърна гръб и се загледа в картината до вратата. Изобразяваше прекрасна къща, величествена с решетъчните си прозорци и спретнато подрязания си бръшлян. Замисли се за всички пъти, в които баща й е бил принуден да решава на момента, да взима решения, които можеха да променят живота на мнозина, понякога дори за сметка на живота на други. Представяше си го в кабинета — как се взира в небето през прозореца и се моли на Бог да го насочва и да му дава сила.

А после се замисли за Ерикс, твърдо решен да получи душата на баща й. Ако успееше, ако баща й се поддадеше, тогава вече нямаше да се взира в небето и да се моли за помощ. Щеше да отговаря единствено пред Ерикс. От тази мисъл й се доповръща.

— Ако стана Мефисто, ще мога ли да убеждавам хората да не полагат клетва пред Ерикс?

Никой не й отговори.

Обърна се към Феникс:

— Ще мога ли?

Той бавно поклати глава.

— Нямаме право да пречим на свободната воля. Можем единствено да прибираме Ския и изгубени души, да им пречим да набират нови последователи.

— Ския ли?

— Безсмъртните на Ерикс. На гръцки „ския“ означава сянка. Очите са прозорец към душата, а понеже Ския нямат душа, техните са винаги потънали в сянка. Така е и при изгубените души, но не в същата степен.

— А какво ще се случи с мен? Ще се променя ли?

— Ще развиеш нови способности: ще можеш да се транспортираш, ще придобиеш свръхчовешка сила, а също и способността да виждаш кой е Ския и кой е изгубена душа. — Той погледна към Саша. — И кой е Анаво.

— Но това са все промени на физическо ниво. А какво ще стане в главата ми?

— О, превръщането в Мефисто трайно ти обърква главата. Нали така, Саша? — обади се Зий от мястото си до прозорците.

Очевидно смутена, Саша заопипва миниатюрната слушалка за ухо с микрофон, която държеше, и отговори към килима:

— Ами, трудно е да се обясни, но да, ще гледаш на нещата по малко по-различен начин.

— Та аз дори не знам какво е да си Анаво. Как бих могла да се съглася да стана нещо друго, след като нищо не разбирам?

— Пак ще си бъдеш Анаво, Раят пак ще ти е вързан в кърпа, когато човечеството изчезне, но едновременно с това ще бъдеш и Мефисто.

— Ти съжаляваш ли?

Саша рязко вдигна поглед от пода и я погледна в очите.

— Не. Нито дори за миг.

— Подскажи ми нещичко, Саша. Напълно съм объркана.

Момичето се приближи до нея, а очите му се напълниха със сълзи.

— Ако баща ти положи клетвата сега, ще ни молиш да не го отвеждаме. Ще бъдеш съсипана, сърцето ти ще се къса. — Тя пристъпи още една крачка напред. — А ако си Мефисто и баща ти положи клетвата, изобщо няма да се замислиш. Да елиминирам Ския и изгубени души, се е превърнало в инстинкт, който трудно контролирам.

Смаяна, направо ужасена, Джордан едва прошепна:

— Тоест ако баща ти обещае душата си, ще го отведеш в Ада на земята?

Сълзите в очите на Саша преляха.

— Баща ми е мъртъв, но майка ми положи клетвата и да, отведох я.

Джордан стреснато отскочи назад и се удари в стената.

— Решението си е твое, но ако си Лумина, ще работиш на компютър или ще обикаляш наляво-надясно, за да подправяш архиви, за да можем да се преструваме на обикновени хора по време на акциите, или ще ходиш на ловни експедиции да търсиш изгубени души. За такова нещо можем да намерим и обикновени хора, които да направим Лумини. А Анаво не можем да намерим. За последните хиляда години са се родили само три, поне доколкото знаем: ти, аз и Джейн, която Ерикс уби, преди да може да стане безсмъртна.

Джордан съвсем се обърка.

— Щом толкова искаш да стана Мефисто, защо плачеш?

Саша се втренчи безмълвно в нея в продължение на няколко секунди и накрая прошепна:

— Защото съм наясно как се чувстваш, само дето при теб е много по-сложно, отколкото беше при мен, понеже не разполагаш с никакво време и изобщо не го познаваш, и става дума за цялата вечност. — Тя отново избърса сълзите си. — Сърцето ми се къса за теб, Джордан.

Ситуацията ставаше все по-сериозна и потискаща. Проклинайки наум пустото си рождено петно, Джордан зададе най-важния въпрос:

— Ако стана Мефисто, Ерикс ще може ли да ме отвлече?

Саша стрелна поглед към Джакс и този път отговори той:

— Ако не се криеш тук или зад мъглите на Кианос, Ерикс винаги ще може да те стигне, независимо къде си. Понеже си безсмъртна, вече не може да те убие, но ще може да те държи пленница, ако успее да те отвлече в Ериниите, понеже оттам няма как да се транспортираш.

С това, за съжаление, беше наясно.

— Но той е обсебен от мисълта за онова, което смята, че мога да му дам. Преди Феникс да се появи, заплашваше да съсипе всичките ми любими хора, ако не се съглася да му родя бебета.

Израженията им подсказваха, че са потресени.

Най-накрая Феникс се прокашля и каза:

— Единственото, което може да премахне всякаква опасност някога да родиш дете от Ерикс, е знакът на Кий.

Джордан погледна Саша.

— Това никак няма да ми хареса, нали?

Нейната съюзница в света на чудатостите отново сведе поглед и се заигра с микрофончето.

— Знакът се получава при интимен контакт, а понеже си безсмъртна, веднъж щом те бележи, белегът остава завинаги.

Това май беше някаква малоумна шега.

— Но това е абсурдно. Разбирам, че тук хората са малко старомодни, но това… това е варварско.

Саша вдигна очи.

— Това е част от същността ни, Джордан. Понякога е важно да знаем къде е всеки от нас, а знакът помага — прави те една от нас, така че да можеш да правиш това, което и ние. Ако Джакс или друг Мефисто се озове някъде далеко, дори на Антарктида, ще знам точно как да ги открия. И ще мога да се транспортирам на същото място.

— Или поне на теория — вметна Феникс. — Саша все още се бори с транспортирането. Знае къде трябва да отиде, но невинаги уцелва.

Саша се усмихна кисело.

— Хич не ме бива в транспортирането, вярно, но важното е, че именно знакът те прави трайно една от нас. Ерикс би могъл да те вземе в плен, но никога не би могъл да те накара да му родиш дете, ако носиш знака на Кий.

Джордан се сети какво й бе казал Кий — че усеща как Ерикс обикаля замъка да я търси. Идеята й се струваше логична, но методът за постигането й беше безумен. Та тя изобщо не го познаваше и дори между тях да се бе установила известна връзка заради приумиците на съдбата, или защото я бе върнал към живота, действително ли искаше да е свързана с него за цял живот? Та той беше диктатор. Беше огромен. И малко страховит. А мисълта да прави секс с него, беше крайно неловка, ужасяваща.

Съвсем неканен я връхлетя споменът за Матю — как всеки път я молеше, почти при всяка целувка. А тя всеки път отказваше и беше наясно, че причината не е само страхът от забременяването. Чисто и просто не искаше. Нито тогава, нито сега. Може би по-нататък, но при всички случаи с някого, когото обичаше до полуда и който не беше великан и водач на глутница синове на Ада.

Опита се да претегли вариантите, а въображението й запрепуска към места, където никак не желаеше да отива. Зий я прекъсна:

— Щеше да е чудесно, ако разполагаше с достатъчно време да решиш, но в случая не е така. Кий започва да чезне, така че ще трябва да решиш веднага.

Джордан се изправи с мъка, отлепи гръб от стената, мина покрай Саша и спря до ръба на леглото. Дишането на Кий бе накъсано и плитко, ръцете му трепереха. И малкото цвят бе напуснал лицето му. Нямаше никакво съмнение, че животът изтича от него. Гледката й беше позната — та нали животът на майка й се беше изплъзнал по същия начин.

Останалите също се приближиха, наобиколиха леглото. Феникс май едва се удържаше да не избухне. Зий беше бесен, Тай — сериозен, посърнал. Само изражението на Денис не подсказваше нищо. Джакс трудно се бореше със сълзите си. Саша я гледаше втренчено.

— Той е брънката, която ни свързва, Джордан. Моля те, направи го заради него, заради всички нас.

Джордан направи последната крачка и се приведе, обхвана лицето на Кий с шепи и долепи устни до неговите. Разтвори ги с мъка и го целуна с най-мократа си целувка, като през цялото време се стараеше да не мисли за Матю и колко наранен щеше да се почувства ако разбереше. Целувал я беше хиляди пъти по хиляди различни начина, но винаги с чувство. С обич. С любов.

А тук нямаше нищо такова. Целувката беше чисто клинично действие, размяна на слюнка, която може би щеше да му помогне, а може би не, но във всеки случай щеше да я промени завинаги.