Тринити Фейгън
Изкуплението на Кирос (20)

Двадесета глава

Традиционно преди акция се стараеха да погълнат колкото се може повече храна, за да имат енергия, а днес се налагаше и да са възможно най-бързи. Накрая се събраха около буквата „М“ във фоайето. Всеки стискаше кутия с пластични експлозиви, а Джакс държеше детонаторите. Той огледа строго братята си.

— Напълно наясно ли сме как ще действаме?

Всички кимнаха, с изключение на Зий.

— Продължавам да си мисля, че е рисковано да взривяваме Ериниите. Нямаме причина, освен колкото да си отмъстим, а ще ни отнеме твърде много време и нищо чудно Ския да ни открият. Ако Ерикс разбере, че сме там, преди да сме готови, ще отведе Джордан някъде другаде и ще трябва да започнем от нулата. — Той се обърна към Кий. — Времето е най-важният фактор, а ако вече е пресякла линията, всичко ще се обезсмисли. Няма начин да иде в Рая, ако му е помогнала да вземе душа.

— С него е от максимум десет часа — обади се Саша. — И не са напускали Ериниите, сигурна съм, понеже, откакто научих, не съм спирала да ги следя. Той едва ли ще се втурне да си търси нови жертви, след като току-що я е довел.

Зий хвърли бърз поглед към Феникс, после каза:

— Съществува и вероятността да се опита да сложи знака си, което може и да не е възможно, но ако тя направи тази крачка, ще си отреже всички пътища към Бог.

Стиснал кутията с побелели пръсти, Кий се насили да изтика от главата си представата за Джордан и Ерикс заедно. Достатъчно го разяждаше мисълта, че може да го целува. Ако не се овладееше, щеше отново да изпадне в умопомрачение.

— Ще се справим, Зий, а и не става дума само за отмъщение. Сам видя съобщението, което ми изпрати. — Кръвта му още кипеше. — Така се е възгордял, задето е успял да измами Анаво, уж както Сатаната изкушил Ева, че си мисли, че е достатъчно силен да се изправи срещу самия Луцифер. Трябва да разбере, че е много далече. Да му покажем, че силите съвсем не му достигат, защото ако открито обяви война, ще настане хаос и анархия с библейски размери. И жертвата ще са хората, защото той все още е свързан със света, а единственият начин да предизвика Луцифер, е да унищожи човечеството.

— И си мислиш, че ако взривим замъка му, ще покажем, че не е готов да се бори с Луцифер?

— Ще му покажем какво можем, Зий. Нали беше там и сам се убеди, че е отпуснал поводите на всички в замъка. Толкова е самонадеян, че се мисли за недосегаем. Мисли, че се страхуваме от него. Трябва да му покажем, че далеч не е толкова всемогъщ, колкото си въобразява, и че няма и най-малък шанс за победа, ако предизвика Луцифер. За целта ще откраднем Джордан и ще взривим Ериниите.

Зий намести кутията в ръцете си и просъска:

— Така ми се иска да беше успяла да го промени.

— На всички ни се иска — прекъсна го Тай със студен глас. — Но не се получи и сме длъжни да я измъкнем оттам, да я спасим от онова, в което се е превърнала.

Джакс започна да брои.

Когато стигна до три, Кий се транспортира в Румъния — отново в Ериниите, — а в главата му неканени изникнаха спомените от последното му идване тук. Как я бе намерил в онази отвратителна баня, уплашена от хлебарките, и мигом бе разбрал, че ще се окаже много по-различна от очакванията му. Ерикс въобще не я беше уплашил колкото хлебарките. Тя бе олицетворение на силата и смелостта в тялото на момиче.

Материализира се в библиотеката и пъргаво постави експлозива, постави задействащото устройство, а след това се прехвърли към билярдната зала от другата страна на коридора и постави нов. Повечето Ския бяха в основната зала, кълчеха се на фона на хип-хоп музика и поглъщаха неимоверни количества алкохол, но от време на време някой се приближаваше към него и на Кий се налагаше да се навежда и крие, докато опасността отминеше. Крадешком пробяга коридора и постави последния заряд в трапезарията, а после нахлузи маската върху лицето си. От другата страна на замъка вече се чуваше стрелба. Бръкна в джоба, извади ножа си, после дръпна автомата от гърба си и го стисна в ръце.

Притича през коридора, стреляйки по всеки изпречил му се Ския, който все още не бе повален от изпаренията на запалителния газ, който Зий и Саша разпределяха из целия замък. Ако някой скочеше насреща му, преди да успее да стреля, забиваше острието в сърцето му. Някои успяваха да се окопитят и да извадят пистолети и пушки, но с изключение на един куршум в ръката, Кий стигна невредим до спалнята на Ерикс.

Отвори вратата с ритник, хвърли кутия със запалителен газ и сам я последва, без да спира да стреля. Ерикс не биваше да му се измъкне.

Седяха на масата пред камината, а във въздуха се носеше валс на Чайковски. Късата черна рокля на Джордан бе в тон с мъртвите й черни очи. Появата му искрено изненада Ерикс. Толкова бе погълнат от Джордан, че не му беше хрумнало, че Кий би могъл да я последва.

Но грешеше.

Джордан скочи от стола, но преди да успее да побегне, Кий стреля в нея. Ерикс извади отнякъде пистолет и също стреля, но не го уцели, понеже вече губеше съзнание. Кий стреля право в него, после още веднъж.

Метна пушката на рамо и вдигна Джордан от пода. После бързо се измъкна от стаята и затича към предната част на замъка, прескочи един паднал Ския, прелетя през отворените врати и през стъпалата и спря пред камиона за бакалски стоки, който Тай бе реквизирал от съседното село. Подаде Джордан на Зий, после сам скочи вътре и смъкна маската си. Джакс се покатери след него, а Феникс скочи в движение последен.

Тай спря камиона на петдесетина метра от замъка и всички наскачаха. Кий пое Джордан от ръцете на Зий и я положи върху някакви кашони, после се нареди до останалите.

Джакс подаде на всеки по един детонатор.

— На три.

Шестимата натиснаха копчетата и земята се разтресе. Замъкът на Ерикс хвръкна във въздуха, а всички вътре се разлетяха на парчета. Бяха безсмъртни, така че щяха да се завърнат, но нямаше да е веднага. Нужни бяха няколко седмици, за да се възстановиш от нещо подобно. А на Ерикс щяха да му трябват месеци, дори години, за да изгради отново всичко, което бе загубил. Когато се върнеше, щеше да знае, че Мефисто са спечелили този рунд. И че далеч не беше готов да се изправи срещу Луцифер.

Кий се покатери отново в задната част на камиона, седна на една щайга със зеле и дръпна Джордан в скута си, притискайки я до гърдите си. Опита се да не мисли за диви зюмбюли и защо вече не улавяше мириса й. Опита се да не се замисля за прекрасните й очи. Или за задъхания й глас, който някога бе шепнел в ухото му, докато меките й пръсти изследваха тялото му. Опита се да не мисли за нищо. Трябваше да се съсредоточи.

След пет минути камионът мина през портата, която бележеше края на земите на Ерикс. Тук вече можеха да се транспортират. Камионът забави и Кий се обърна към Феникс, който отвърна на сериозния му поглед. Нямаше нужда да казва нищо. Кий знаеше, че ако някога Феникс бе имал възможност да постъпи като него сега, нямаше да се поколебае. До него Саша хлипаше неудържимо.

— Радвам се, че те имам за брат — прошепна Денис.

Зий неочаквано скочи, хвана лицето му в шепи и го целуна по челото.

— Обичам те — измърмори смутено, преди да изчезне.

Тай чакаше зад камиона. Преглътна с мъка и простичко се сбогува:

— Довиждане, Кирос.

Най-накрая погледът му се спря на Джакс.

— Нали ще се погрижиш Марая да е в безопасност? — Джакс кимна. — Сега ти си най-големият. И ти ще си начело. Да държиш тия мръсни животни изкъсо, ясно ли е?

Джакс се отказа да се опитва да спре сълзите.

— Ще ми липсваш до края на вечността.

Кий сведе поглед към красивото лице на Джордан, притисна я още по-силно и изчезна.

Материализира се на заледения тесен път, който минаваше през селцето в Йоркшир, до пустите полета, само на няколко километра от мястото, където бяха живели дълги години. Жалко, че не беше пролет. Жалко, че не можеше да покаже на Джордан зюмбюлите.

Спря срещу малката готическа църква, покрай която бе минавал толкова пъти, но в която никога не бе стъпвал. Отстрани, в малкото гробище, под плочата на Джейн, бе заровен ковчег, пълен с камъни. Самата Джейн бе погребана в полето, далеч от свещена земя, за да може Феникс да посещава гроба й.

Бавно тръгна към вратата на църквата. Джордан се размърда. Кий спря и очите й се отвориха. Изгледа го сърдито.

— Застреля ме.

— Трябваше да те измъкна от Ерикс.

— Но аз не искам да се отделям от него, Кий. Той улови уханието ми, знаеш ли?

Значи даже и за това я бе излъгал.

— Мислеше, че ще можеш да го спасиш, нали, Джордан?

Тя затвори очи, сякаш не можеше да го гледа.

— И аз не знам защо, след като няма нужда да бъде спасяван. През цялото време е бил прав, Кий.

Съсредоточи се. Не я слушай. Не е на себе си и вината не е нейна.

Той продължи да крачи към портата.

Джордан рязко отвори очи, видя накъде вървят и се заизвива в ръцете му в опит да се измъкне.

— Недей, Кий! Не можем да влизаме там! Ще умрем!

Опита се да освободи ръце, за да го изблъска, но той я стисна здраво и изкатери трите стъпала пред прага. Вратата беше затворена, а той нямаше свободна ръка. Концентрира се върху пантите и старото желязно резе.

Вратата бавно се отвори. Вътре дълги редици пейки от тъмно дърво се простираха към дъното на църквата и олтара с кръста. Здрачаваше се и макар да бе неделя, църквата беше празна.

Джордан се разрида, замоли го да спре.

— Моля те, моля те, не го прави! Ще се върна при теб! Ще направя всичко, което поискаш!

Кий пристъпи през прага и в тялото му незабавно се надигна вълна от горещина.

Но той продължи да крачи и затвори вратата със силата на мисълта си, въпреки че дрехите му пламнаха.

Джордан изпадна в истерия, с всички сили се мъчеше да се освободи от ръцете му.

— Боли, Кирос! Смили се!

Кий стигна до стъпалата, които водеха към олтара, и падна на колене.

— Защо? — проплака тя в рамото му, а цялото й тяло се скова от болка, понеже пламъците вече ги поглъщаха. — Защо искаш да ме убиеш?

— Защото, макар да си изгубила Анаво, все още не си изгубена. Не и докато не направиш онова, което прави той. А аз няма да ти позволя да прекрачиш от неговата страна. Твърде силно те обичам, за да ти позволя да станеш като него.

Риданията й късаха сърцето му.

— Не е възможно да ме обичаш! Не виждаш ли в какво съм се превърнала? Мефисто ме ненавиждат.

Тялото й внезапно натежа в ръцете му и той я пусна върху мрамора и покри с тялото си, за да може да я усети до себе си за последно, а и за да й попречи да избяга.

Но тя нямаше сили да се измъкне. Умираше.

Зрението му започна да се замъглява, но в полумрака усети как ръцете й се увиват около шията му и я чу да мълви в ухото му:

— Прости ми.

— Винаги ще те обичам — прошепна той, а може би само си го помисли. Не беше сигурен, че е в състояние да движи устните си. Зачака тъмнината да нахлуе и да го спаси от агонията, но тя отказваше да дойде. Усети, когато душата на Джордан излетя и го остави сам, но не го заболя както очакваше. Вярваше, че е при Бог, където принадлежеше.

Но страхът от изгарянето остана и точно когато не можеше да издържа повече, усети как чифт ръце ги подхващат и ги възнасят нагоре, чу нежен глас да мълви, да му вдъхва утеха и любов. Ръцете ги положиха върху нещо меко и прохладно. Постеля, която ухаеше на зюмбюли. Нежни ръце минаха през челото му и погалиха скулите му и зрението му бавно се възвърна. Той примигна срещу лицето, надвесено над него.

— Мамо?

Тя се усмихна, помилва косата на Кий и повдигна пивата му.

— За теб винаги е било по-тежко, отколкото задругите, Кирос, и ето тук, на финала, пак ще ти е трудно. Трябва да решиш. Ще дойдеш ли с мен, или ще се върнеш, за да застанеш отново начело на братята си?

Кий извърна глава към Джордан. Лицето й, доскоро обгоряло, сега бе гладко и съвършено както първия път, когато я бе съзрял. Очите й бяха затворени.

— Ще отида където и тя.

— Дори и в…

— Дори и там. О, мамо, кажи ми, че не отива там!

— Не, Кирос. Тя сбърка от обич към теб, надяваше се, че ще може да промени Ерикс, да го направи отново такъв, какъвто го помниш. Но сега и двамата сте спасени, понеже и ти я обичаш достатъчно, за да се пожертваш и да я върнеш при Бог. — Усмивката й светеше от радост. — Изпълни Завета Мефисто и сега можеш да избираш дали да идеш в Рая, или да се върнеш при братята си и да живееш, и отново да се върнеш тук в края на вечността.

— А Джордан може ли да избира?

— Вече я попитаха и отговори, че ще те последва навсякъде.

— Кога ще се събуди?

— Когато прецениш. — Тя обгърна ръцете му с пръсти и го целуна по челото. — Ако запазиш този спомен само в собствената си душа, никога няма да го забравиш. Ако го споделиш с други, ще изчезне. Но и в двата варианта ще се моля винаги да помниш колко те обичам, Кирос.

— И аз те обичам, мамо. — Винаги се бе възхищавал на красотата й, но сега светлината на божественото в нея направо го заслепяваше. — Не бях забелязал колко много прилича на теб Зий. От сега нататък ще виждам теб в чертите му. — Усети, че образът й избледнява. — Защо си тръгваш? Не съм ти казал какво реших.

— Напротив, любов моя, каза ми. Братята ти… не е лесно да си пастир, Кирос, но няма по-всеотдаен от теб.

— Сбогом — прошепна той, но тя вече бе изчезнала. Зрението му се избистри съвсем и Кий видя, че е в стаята на Джордан, в къщата на Мефисто, тя се гушеше в прегръдките му, а леглото бе отрупано със зюмбюли.

Тя се размърда в ръцете му и очите й се отвориха отново теменужени.

— Върна се — пророни тя. — Толкова се радвам.

— Обичам те, Джордан.

— Повечето момчета подаряват цветя, за да покажат чувствата си. А ти умря, за да ме спасиш.

— Аха, цар съм на дребните жестове.

Джордан притисна лице в шията му.

— Видя ли Мери Майкъл?

— Не ми каза името си.

— С тениска от „Уудсток“?

— Сега, като се замисля, май действително беше с такава. — Кий се усмихна. Значи ангелът на Анаво бе тяхната митера. Зачуди се дали всъщност не бе помолил нея М. да отправи молба към Бог за нови Анаво. Нима бяха нарушили всички правила на Рая и Ада, за да доведат нови Анаво на земята? Вероятно никога нямаше да разбере, а може би така бе по-добре.

Той се вгледа в очите на своята Анаво.

— Заедно във вечността, Виорика.

Джордан се притисна до него, без да сваля ръце от шията му.

— Обичам те, Кирос. — Целуна го.

Някъде на заден фон се чуха гласове, които постепенно се усилиха и накрая спряха пред прага. И точно когато Джордан вдигна глава, вратата се отвори с трясък. Стаята се напълни с Мефисто, с Пургатори и с Лумини, които наобиколиха леглото или се скупчиха в коридора отпред.

— Миличка, пристигнаха съседите. Давай да крием скъпите сладкиши — пошегува се Кий.

Смъкнаха ги от леглото. Избухнаха смях и сълзи. Всички ги прегръщаха.

Джакс стисна Кий толкова здраво, че гръбнакът му изпука.

— Изобщо нямаше да разберем, че сте тук, но Саша не се предаваше, продължаваше да ви търси. После изведнъж се развика и ние дотичахме. — Той го пусна от мечешката си прегръдка, но така и не свали ръка от рамото му. — Господи, колко се радвам.

— Май се поизплаши от отговорността, а, братле?

Джакс се разсмя и наведе засрамено глава, после кимна.

— Да, признавам, и това също.

Кий се загледа в Джордан и Марая, които не спираха да се прегръщат. Усмивката му се стопи, когато се обърна към Джакс.

— Зий погрижи ли се за двойничката?

Джакс стрелна Джордан с поглед, после кимна.

— Много беше тежко, Кий. Зий казва, че баща й е доста зле. Не мисля, че е разумно да идва на акцията.

— Трудно ще й бъде, Джакс, но въпреки това ще го направи. Просто си е такава.

Кий улови усмивката й от другия край на стаята, знаейки точно какво си мисли. До края на света щяха да се споглеждат от разстояние — в чужди стаи, над масата и по време на акция — и винаги щяха да знаят какво си мисли другият, защото посланието щеше винаги да е едно и също: „Обичам те“.