Тринити Фейгън
Изкуплението на Кирос (12)

Дванадесета глава

По обяд на следващия ден Джордан бе готова да си тръгва.

— Имаш ли нещо против да си тръгнем сега вместо довечера? — попита тя баща си, докато обядваха сандвичи с шунка.

— Какво има, Джо? Та ти обожаваш Кемп Дейвид.

— Вярно е, но утре съм на училище и трябва да си приготвя някои неща. А и искам да се видя с Теса.

Баща й избърса ръце в салфетката си и кимна.

— Както искаш, миличка. Ще кажа на Стю, че ще трябва да ни върне. — Той се пресегна към купата с киселите краставички. — Тревожа се за твоето училище. Вярно, че ще ти начислим нов екип от тайните служби, но ще ми е толкова трудно да те пусна навън. Не искаш ли да поостанеш вкъщи още малко, да изчакаш до другата седмица?

— Предпочитам да се виждам с приятели, вместо да се мотая из Белия дом по цял ден, татко. Всичко ще е наред. — Тя си взе втори сандвич и отхапа голяма хапка. — А и не смятам, че ще се стигне до някоя глупост толкова скоро след „Ред Аут“.

Баща й трепна.

— Не биваше да подписвам „Закона Бингъм“. В началото ми се стори чудесна идея, кой би могъл да предположи, че ще се окаже такъв провал?

— Може би се вслушваш в съветите на неподходящи хора. — Дейвид Бингъм беше изгубена душа, сенатор със значителна власт, който бе помогнал при избирането на баща й. Интересно какво бе обещал Ерикс в замяна на душата му.

Баща й изкриви устни, но в усмивката му се долавяше известна доза неискреност.

— Не се тревожи, Джордан. Радвай се на последния си срок в гимназията. Преди да се усетиш, вече ще си в университета „Йейл“, а там уроците са доста по-тежки, отколкото в „Оутс“.

— Добре, татко. — О, колко й бе неприятно, че се налагаше да го лъже. Изобщо нямаше да се порадва на последния си срок. Даже нямаше да го довърши. Нямаше нито да завърши гимназия, нито да стъпи в „Йейл“.

— Милинка, плачеш. Ще помоля Патриша още днес да ти запише час.

Искаше й се да побегне от масата, но гладът я надви. Отхапа отново от сандвича и за сетен път пожела Кристън Арънс да не я бе срещала в Лондон. Достатъчно й беше трудно — първо умря, после се превърна в Мефисто, научи, че момчето, в което уж трябваше да се влюби, симпатизира на чудовище, а сега бе принудена да лъже човека, когото обичаше най-много на света, и щеше да й се наложи да лъже и всичките си приятели, дори Матю. Не помнеше да се е чувствала толкова нещастна. И не можеше да промени абсолютно нищо.

Така че продължи да дъвче сандвича и да плаче от безсилие.

След дълга снежна нощ на Кианос гладът подгони Кий. Но въпреки това той не се прибра у дома. Транспортира се в Англия, в Йоркшир и малкото селце, до което навремето живееха. Кръчмата „Пиг Уисъл“ още си стоеше и той се настани в тъмния ъгъл. Миловидно момиче дойде да вземе поръчката му и дори не трепна, когато той си поръча почти половината меню и две големи бири. Ядеше и зяпаше единствения друг посетител — възрастен господин с филцова шапка и лула в уста, седнал точно под надписа „ПУШЕНЕТО ЗАБРАНЕНО“.

Момичето се върна, за да вдигне чиниите, но непрекъснато го стрелкаше с поглед. Ето, дори в английската пустош това момиче бе готово да флиртува с опасността. Предвид настроението му в момента малко секс щеше да е отличен отдушник за гнева му.

Руса беше, със сини очи и привлекателна фигура. И очевидно нямаше да има нищо против. Но имаше един недостатък, който натежаваше над всичко: не беше Джордан. Не можеше да го повярва, но той наистина, наистина не проявяваше ни най-малък интерес към нея.

Подаде й кредитна карта, понеже носеше само американски долари, и тя се загледа в нея.

— Кирос. Ама че необичайно име.

— Произнася се с дълго „и“ като Кий.

— Гръцко ли е?

— Да. — Той извърна поглед, за да й даде да разбере, че не е заинтересован от нея, но когато тя се обърна, я проследи как се отдалечава. Как щеше да прекара остатъка от вечността без секс?

Загледа я, докато говореше с бармана, и почти му се прииска да усети нещо, каквото и да е, най-беглия гъдел, но в ума му не идваше пито една от обичайните му мисли за хубави момичета.

Супер. Щеше да се превърне в проклет евнух — досущ като Феникс. Как беше възможно на него да се случи подобно нещо?

Защо, по дяволите, се оказа, че Джордан е толкова нетолерантна? Нямаше нито братя, нито сестри, изобщо никакви кръвни роднини, поне доколкото той знаеше, така че беше нормално да не разбира отношението му към Ерикс, но как можа да му обърне гръб, без дори да се опита да разбере? Нали уж трябваше да е търпелива състрадателна душа. Нали беше Анаво.

Но и Мефисто. Въздъхна и наведе нос над чашата. В самолета бе видял рожденото й петно и промяната почти бе завършила. Трансформацията бе в края си и — макар че тя все още си беше Анаво — жилката на Мефисто в нея не би й позволила да прояви разбиране, поне що се отнасяше до Ерикс. Той бе врагът, онзи, когото Джордан трябваше да унищожи заради инстинкта си на Мефисто, а именно Кий я бе превърнал в една от тях. Иронията беше безумна.

Почувства се по-добре, когато приписа вината за неразбирането й — на нежеланието й дори да опита да разбере — на частицата Мефисто в нея. Та нали самият той бе син на Ада и у него бушуваше същият инстинкт да убие Ерикс, само дето детските му спомени не му даваха мира. Искаше да го мрази, но не можеше. И това му тежеше повече, отколкото фактът, че беше Мефисто. Беше мъчение.

Остави на сервитьорката огромен бакшиш и излезе, заобиколи сградата, мушна се в тясна задна уличка, пълна със стари щайги от зеле, и се транспортира у дома.

В Колорадо беше малко след пладне. Завари Мърси в дрешника да подрежда новите дрехи, които вероятно цяла сутрин бе обикаляла да търси.

— Кий, ето те!

Тя понечи да му покаже покупките, но той не успяваше да се съсредоточи. И без това нямаше намерение да ги облича. Вече не. Щеше да се появи в училище такъв, какъвто си беше, и не му пукаше какво ще каже Джордан.

— Какво има? Не ти ли харесват? — Тя мигом посърна.

— Хубави са, Мърси. Просто съм уморен.

Жената се измъкна заднешком от дрешника с обидено изражение, но Кий просто нямаше сили да се държи любезно.

Съблече се, взе си душ, облече се отново и се транспортира в кабинета си долу. Завари Райли на компютъра, заровена от купчина квитанции. Беше най-новият им Пургатор, седемнайсетгодишно момиче, убито от изгубена душа преди малко повече от година. Мразеше Ерикс, както и всички останали. Вдигна очи, когато го усети, после отново ги втренчи в екрана. Но не успя да прикрие изражението си. Сигурно до един смятаха, че си е изгубил ума след онази история с парника. А може би наистина беше така.

Кий се настани зад бюрото и прегледа купчина банкови извлечения с невиждащи очи. Обикновено не му беше неприятно да се грижи за финансите на Мефисто, но в момента просто не го свърташе на едно място.

— Следващия месец непрекъснато ще се прехвърлям до Вашингтон и обратно. Следи инвестициите ежедневно и ако забележиш, че цените падат, веднага ми се обади.

— Добре. — Райли продължи да трака по клавиатурата.

Кий се загледа в дългата й кестенява коса и се сети, че момичето бе било любимка на гимназията в Телюрайд, родена за лидер, участвала във всички инициативи. Очаквало я беше светло бъдеще, а вместо това някакъв тип, продал душата си на Ерикс, я бе бутнал от една скала, понеже не искала да ходи с него. Типично за изгубените души — убедени бяха, че целият свят им е длъжен. Имаха се за много специални, както казваше Саша. Дали защото вече нямаха власт над духа си, или просто бяха попили от самовлюбеността на Ерикс, не можеше да прецени.

— Някакви съвети, Райли?

— Дръж се естествено — вметна тя, без да спира да пише. — Нали и Броуди ще е с теб?

— Да. Ще следваме схемата им с Джакс в Телюрайд, ще се преструваме на близнаци.

— Така е добре. Той е пълен мухльо, но пък е, Лумина и всички ще го харесат, така че ще търпят и теб покрай него. — Спря да пише и го погледна през рамо. — Но и ти си се променил, така че може би учениците няма да се подмокрят от ужас, когато минеш по коридора.

Променил ли се беше наистина? Не усещаше разлика, но в нощта, когато Джордан бе дошла в планината, Джакс му бе казал, че и той като нея ще се промени заради Анаво.

— Не че ще се превърнеш в господин Лъчезарен — предупредил го беше, — но все пак ще възприемаш нещата малко по-различно и хората няма чак толкова да се страхуват от теб.

Кий се изправи, заобиколи бюрото и тръгна към вратата с идеята да намери Джакс и да го пита какво да прави с Джордан. Нямаше как да му каже защо го е отблъснала, но може би Джакс щеше да му подскаже как да я накара да размисли. Нямаше представа какво точно се беше случило между брат му и Саша, но той очевидно бе направил каквото трябва. Саша беше луда по него.

— Обади се, ако има нужда — напомни той на Райли.

— Добре, Кий. Успех в училище. — Тя се разсмя. — Бих дала всичко, за да мога да дойда и да погледам.

 

 

Джордан се зарадва на Теса почти колкото и на собствения си баща. Дошла й беше на гости същия следобед, почти веднага след прибирането им във Вашингтон, и след много прегръдки и целувки се установиха на дивана във всекидневната и пуснаха „Наистина любов“ на дивидито. Не че го гледаха. Правили го бяха достатъчно пъти, за да не се налага да следят всяка сцена.

— Малко е тъпо на фона на това, което си преживяла, но държа да ти кажа, че скъсах с Кори.

Джордан загледа как Теса сплита дългата си руса коса на плитка, после я разплита и започва отново. Усмихна й се.

— Тъпо е само защото късате всеки месец. В петък най-късно пак ще сте заедно.

— Не и този път, Джордан — намръщи се Теса. — Изневерил ми е с Тори.

— Стига бе!

— При това сериозно. Рик Дъргин направи парти за Нова година, но аз не отидох, понеже бях твърде разстроена заради теб, само че Кори отишъл и Меган твърди, че ги е хванала с Тори.

— О, боже, Тес. Много съжалявам.

Приятелката й сви рамене.

— Честно казано, беше започнало да ми писва от вечното му хленчене. Не съм особено разстроена. А и след тая история с теб и Матю е направо без значение.

При споменаването на името му Джордан рязко посърна.

Теса пусна плитката.

— Май е по-добре да не говорим за това, а?

— Няма нищо.

— Исках да отида да го видя, но баща ми каза, че след като е в интензивното, няма да пуснат външни хора.

— Може би така предпочита.

— Да, може и така да е, но се обзалагам, че теб поне ще иска да види.

Джордан поклати глава.

— Пратих му няколко съобщения, но не ми отговори. Веднъж се обадих и от болницата ме свързаха, но майка му каза, че той спи.

Зелените очи на Теса се разшириха от учудване.

— Мислиш, че умишлено те отбягва ли?

— Така изглежда.

— Та това е ужасно. Вие двамата бяхте толкова близки: колкото гаджета, толкова и най-добри приятели. — Тя поклати глава и се вторачи в екрана. — Може би се страхува, че вече няма да го харесваш, понеже е парализиран.

— Твърде добре ме познава, за да му хрумне, че това може да има значение. Мисля, че просто му трябва време, за да приеме случилото се.

— Дали ще се върне на училище?

— Много се надявам, понеже има толкова приятели и сред тях ще му е по-добре.

— Или по-зле. Нали е мъж, да се разкарва в инвалидна количка, ще е огромен удар за самочувствието му. Може би ще негодува, че всичките му приятелчета преспокойно си ходят, а той е прикован към стола.

— Но все пак е жив. Надявам се да осъзнае, че животът може да продължи, че ще може да постигне още много и в инвалидна количка.

Теса най-после остави плитката си на мира и се облегна назад.

— Ами ти, Джордан? Ранена не си, но цялата тази история със сигурност те е разстроила ужасно. Притеснявам се за теб.

— Нищо ми няма. Баща ми настоява да ида на психолог, някакъв човек, дето работи с ветерани от войната, за да ме провери за посттравматичен синдром, така че ще видим дали ми има нещо. — Джордан забеляза как я гледа Теса и й се усмихна. — Хей, не се тревожи толкова.

Теса внезапно се разплака.

— Чувствам се толкова виновна.

— От къде на къде?

— Нямаш представа как се почувствах, когато онези бяха арестувани в Лондон и казаха на полицията, че са те хвърлили в океана. Две нощи почти не спах, понеже, щом се унесях, започвах да сънувам кошмари… как се давиш в океана. — Теса избърса сълзи и се усмихна с треперещи устни на Джордан. — А когато те откриха, бях толкова щастлива, но все се чудех какво ли са ти направили, бях сигурна, че ще си променена, различна, че няма начин да сме близки като преди. И после ми светна, че разсъждавам, сякаш аз съм жертвата, че забравям, че теб отвлякоха. Че са застреляли Матю пред очите ти. — Тя се наведе напред и я прегърна. — Така съжалявам, че ти се случиха такива неща, Джо. Толкова те обичам, ти си най-добрата приятелка, която съм имала.

Джордан не успя да продума, така се бе стегнало гърлото й. Съсипваше я мисълта, че само след месец, когато Мефисто инсценираха смъртта й, за да се върне в Колорадо, приятелката й отново щеше да страда.

Преглътна мъчително и едва прошепна:

— И аз те обичам, Тес.

 

 

— Момичетата са нещо съвсем различно от момчетата — заяви Джакс и вкара топката с поднасяне отдолу.

Облегнат на стената, Кий вметна:

— А, да, това май го разбрах преди, знам ли, повече от хиляда години.

Джакс се приближи, дриблирайки.

— Не говоря за анатомията, умнико. — Той почука челото си. — Ей тук горе обработват информацията малко по-различно от нас. Казват едно, а имат предвид съвсем друго. Например, ако Саша ми каже: „Хей, Джакс, какво ще кажеш да отскочим до Сан Франциско за китайска храна?“, всъщност има предвид: „Налегнала ме е носталгия и искам да видя къщата, в която израснах с баща си, когото толкова обичах“. — Той се извъртя, без да спира да дриблира, и отново вкара отдолу.

— Ако това иска, защо не си каже?

— Защото знае, че не обичам да я водя там. Всичко е много мило, докато не се сети за убийството му. Оттам се сеща, че майка й стана изгубена душа и се наложи лично да я прибере, така че вместо да съживи приятни позабравени спомени, изпада в тридневна депресия. А аз, понеже си знам какво ще стане, веднага ще възразя, ако ме попита направо, затова тя действа заобиколно.

Кий отвори уста да попита защо Саша просто не отиде сама, след като Джакс е против, но почти веднага осъзна, че тя не би искала да е сама. Разбра също, че такова прозрение от негова страна би било невъзможно преди седмица. Явно действително се променяше поне малко.

— А защо толкова държи да ходи, щом се разстройва?

Джакс отиде до линията за наказателни удари и спря да дриблира.

— Защото тъгува, Кий. Както при Лумините — и на тях понякога им трябват години, за да спрат да страдат по човешкия си живот. Вече все по-рядко настоява да ходим до Сан Франциско и ще дойде ден, в който ще престане да го иска, но дотогава ще ми предлага да отскачаме за китайска храна и аз ще знам за какво става въпрос. — Топката му профуча през коша, без да докосва обръча. Той я улови и задриблира обратно към Кий. — Освен това са свръхемоционални. Навиват си нещо на пръста и ти наговарят разни приказки страшно разпалено и убедено. Обаче точно за това, за което днес са категорични, утре може да се колебаят.

Това звучеше обещаващо.

— Дай пример.

— Помниш ли онзи път, когато Саша те пита дали може да се запише на курс?

Кий кимна.

Джакс спря да тупка с топката и я пъхна под мишница.

— Два-три дни по-късно я питах дали се е разстроила, че си отказал. Отрече, но аз продължих да чопля и накрая ми заяви, че се държа така, сякаш искам тя да е нещастна, задето е заклещена в тая планина вовеки веков. Явно ужасно съм я подразнил, защото избухна, каза, че ще се премести на третия етаж и ще ме остави да си спя сам, така че и двамата да сме нещастни. Целият разговор беше абсурден и тя, естествено, не се премести горе, но за момент си помислих, че може и да го направи. Каквато и беше идеята. Но достатъчно се стреснах, та спрях да я тормозя.

— Значи изобщо не се е канела да се мести? Изиграла те е?

— Не бе, нали точно това се опитвам да ти кажа. Абсолютно беше сигурна, че ще го направи, само дето после й мина. И си мисля, че всички са такива, Кирос.

Може и да бяха, но според Кий неговата ситуация беше малко по-различна. Отношението му към Ерикс беше далеч по-сериозно провинение от страховете на Джакс за Саша. Тя може и да му се дразнеше, но го обичаше.

А Джордан не му беше ядосана. Просто смяташе, че оная работа с Ерикс променяше всичко.

— Няма ли да ми кажеш защо ти отказа?

Кий откъсна очи от високите прозорци и поклати глава.

— Няма значение, Джакс. Решила е категорично.

— Кий, ама ти изобщо ли не ме чу? Нищо не е категорично. Всичко подлежи на договаряне. Не помниш ли какво казваше Саша за нас, за мен? Не просто ме отряза, ами направо побягна и сложи резето.

— Да, ама ти я целуваше през пет минути и тя ти позволяваше, така че едва ли е говорела сериозно.

— О, напълно сериозно говореше.

— Тогава защо размисли?

Джакс започна отново да дриблира.

— Онази схватка с изгубените души в училището така я вбеси, че реши да остане с нас и да върши това, което и ние. — Той спря по средата на игрището и стреля, но така и не взе обратно топката. Вместо това отиде при Кий и се облегна на стената до него. — Но най-важното бе, че ме обичаше.

Хич не го биваше в това. Дори само разговора го караше да настръхва от неудобство. Но нямаше никаква представа как да действа и как да започне, а Джакс беше единствената му надежда.

— Защо?

— Защо ме обича?

Кий кимна.

— Какво направи, за да те заобича?

— Не стана от раз. В началото ме интересуваше само, че е Анаво. Но после я опознах, разбрах за какво мечтае, какво намира за важно. Помагах й в разни неща, които не можеше да направи сама, и след известно време осъзнах, че не ги правя, за да ме заобича. Правех ги, защото исках да е щастлива, исках да има каквото й е необходимо. Защото я обичах.

— Значи се влюби в теб, защото си правил разни неща за нея.

— Не, мисля, че се влюби в мен, понеже откри най-дълбоката ми и черна тайна.

Кий рязко вдигна глава и го зяпна.

— Каква тайна?

Джакс се усмихна.

— Че съм сантиментален лигльо. Никога не би ми хрумнало, че това може да е привлекателно в женските очи, но когато разбра, всичко се промени.

— А как разбра?

— Не ти влиза в работата — тросна се Джакс, но после улови погледа на Кий и поклати глава. — Всъщност няма значение. Важното е, че нещо, което считах за свой недостатък, се оказа повратната точка.

— Ами ако беше открила, че имаш тайна, която никак не й допада и не би могла да преглътне? Ами ако си убеден, че каквото и да направиш, ще е безсмислено?

Джакс дълго време оглежда маратонките си. Накрая каза:

— Джордан е Анаво, която в момента се превръща в Мефисто, така че единственото нещо на света, което не би могла да преглътне, ще е свързано с Ерикс. С теб и Ерикс. — Той погледна Кий с изпълнени със съчувствие очи. — Мислиш си, че не знаем, но грешиш. Винаги сме знаели какво чувстваш към него. Не ни е приятно, но те разбираме, защото бяхме свидетели на отношенията ви. А и знаем какво ти коства това, Кий, как те измъчва. Аз вероятно знам по-добре от всички, понеже бях там, когато Ерикс скочи. Бях там с теб.

Кий се втренчи в него. Искаше да му каже хиляди неща, но се опасяваше, че отвори ли уста, от нея няма да излезе нито звук. Нищо не би могло да премине през буцата в гърлото му.

— Трудно се общува с теб, Кий. Брат си ми и бих направил всичко за теб, но доскоро не можех да ти кажа, че знам какво изпитваш към Ерикс. Щеше да отречеш и да ми сриташ задника.

— Вярно е — успя да процеди Кий.

— Но сега е друго, понеже е заложено твърде много. Така че може и да ти е неловко да говориш на тая тема и сигурно ти е неприятно, че през цялото време сме знаели, но трябва да загърбиш неудобството, ако искаш поне някакъв шанс да оправиш нещата с Джордан.

Кий вдигна глава към прозорците. Отново валеше.

— Но нея я нямаше на Кианос.

— Можеш обаче да й обясниш как беше там. Колко близки бяхте с Ерикс.

— Обясних й.

Джакс отново помълча.

— Не е в природата ни да прощаваме и приемаме, но го направихме, защото те обичаме. Ако Джордан се влюби в теб, няма начин да не приеме и това. Та тя е Анаво преди всичко, преди Мефисто. Прошката е в самата й същност.

— Но има една огромна разлика. Преди да скочи, Ерикс ми беше брат. Споделяхме дом и родители, и детство. Имахме само един друг. А с Джордан се познаваме само от няколко дни. Няма спойка, няма на какво да се опрем.

— Ти я върна към живота, тя спаси твоя. На това му викам доста солидна спойка. Дори бих казал, че е връзка, която ще издържи на много по-сериозни пречки от тая история с Ерикс.

У Кий като че ли се прокрадна бледа надежда.

— И без това е трудно, понеже съм си такъв, а и сам каза, че не се общува лесно с мен. Знам го. Но с това нещата стават безумно сложни.

— Сложни, но не невъзможни.

— Не знам, Джакс. Звучеше непреклонна.

— Да, да, а Саша си беше събрала багажа да се мести на третия етаж.

— Така и не ми каза защо е размислила.

— Заради невероятната ми способност да убеждавам.

— Не, сериозно. Защо размисли?

Джакс отлепи гръб от стената.

— Защото я помолих на колене.

— Не ти вярвам.

— Да, но го направих. Та аз бих умрял за Саша… Всъщност действително умрях заради Саша, така че да стъпча гордостта си и да се извиня, че съм се държал като говедо, не беше кой знае какво.

— А наистина ли се държа като говедо?

Джакс се обърна с лице към него.

— Аз съм син на Ада. Естествено, че се държах като говедо.

 

 

Втренчена в тавана, неспособна да заспи, Джордан се стресна от звука на телефона. Грабна го от нощното шкафче, очаквайки съобщението да е от Теса, но когато погледна екрана, рязко си пое въздух.

Беше от Матю:

„Радвам се, че си жива, Джордан. Ще ми се аз да не бях. Искам да се разделим, край. Моля те, не ми се обаждай и не ми пиши, и не идвай да ме видиш. Просто ме забрави. Така съм решил и няма да променя мнението си“.

Веднага му написа отговор:

„Така и не успях да ти кажа, че те обичам, Матю, но наистина е така. Моля те, не ме отблъсквай“.

След две секунди получи ново съобщение:

„Не искам да те нараня, но май се налага. Аз не те обичам, Джордан. Казах го само защото се надявах да ми излезе късметът“.

Лъжеше. Сигурна беше. Помнеше изражението му и очите му, и тона. Точно преди слугите на Ерикс да нахлуят и да го застрелят.

„Лъжеш, Матю.“

„Не лъжа. Изневерих ти с Тори, понеже отказваше да ми пуснеш.“

„Пак лъжеш.“

„Питай я.“

„Не би си признала. Тя е лесна — не глупава.“

Дълго време не й отговори и Джордан се приготви да пусне цял ред въпросителни, но телефонът й избипка.

Снимка на Тори. Гола. Върху леглото на Матю.

„Съжалявам?“

Не му отговори.

Сви се на топка и плака, докато не заспа от изтощение.