Тринити Фейгън
Изкуплението на Кирос (18)

Осемнадесета глава

В събота вечерта, когато Кий се транспортира от дрешника си в Колорадо до къщата във Вашингтон, Мирабел и Броуди гледаха „Доктор Ху“. Момчето натисна паузата и подсвирна.

— Готин смокинг.

— Благодаря. Няма ли да се включиш във веселбата?

— Не ме бива много по танците.

Глупости. Чисто и просто Броуди още бе хлътнал по Джени Браун, момичето, с което се бе запознал в гимназията в Телюрайд предната година, когато се бе наложило да ходи на училище с Джакс. Кий дори бе ходил да я види с надеждата тя да има качества, подходящи за Лумина. Беше мило, кротко и приятно момиче — идеална за Броуди, — но никога нямаше да бъде Лумина. Тъмната й страна бе прекалено силна.

Така че той тъгуваше по момиче, което никога нямаше да бъде негово. И съответно интересът му към момичетата в „Оутс“ бе нулев въпреки очевидното им внимание към него, което само доказваше колко е хлътнал по Джени.

— Кирос — обади се Мирабел с плътния си британски акцент. — Много си елегантен.

— Благодаря. — Звънецът иззвъня и Кий отвори вратата, обхванат от необяснима тревога. С облекчение установи, че отвън е само Гюнтер в тъмния си костюм.

— Кой е господинът, Кий? — обади се Мирабел иззад гърба му. — О, здравейте! Вие агентът на Джордан ли сте?

Гюнтер зяпна и дори не си направи труд да я поправи.

— Ъм, ами. Ъ-ъ… Да. Да, госпожо.

— Това е леля ми Мирабел — представи я Кий.

— Да, виждам. — Май Мирабел му допадаше, а и тя самата изглеждаше силно впечатлена от него. Кий направо очакваше помежду им да блесне искра. А после Гюнтер се усмихна, което май се случваше за първи път. Кий премигна от изненада. Та той беше стопроцентов Лумина. При първа възможност щеше да помоли братята си да го проверят.

Но за момента задачата на Гюнтер беше зад волана.

— Готов ли си? — попита го Кий с надежда, че това ще разпръсне магията.

Гюнтер се дръпна назад.

— А… да, готов съм. Джордан е в колата, чака. — Той се усмихна отново на Мирабел. — Много ми беше приятно.

— И на мен! Непременно се качете, когато върнете Кирос, ще ви направя чай. Бих предложила и чудесно ирландско уиски, но нали сте на работа. — Тя му се усмихна лъчезарно и той едва не се спъна в саксията на предното стъпало.

Кий го заобиколи и мина отзад. Дъхът му спря, когато отвори вратата. Джордан бе цялата в бяло — в дълга кадифена рокля, цялата обсипана в кристали. Ръцете й бяха голи, загърнати с ефирен шал. Косата й бе вдигната на кок, а на ушите й проблясваха диамантени обици. Всичко това, съчетано със сиянието на Анаво. Кий не бе виждал нищо по-прекрасно. Никога.

Настани се до нея и побърза да хване ръката й, просто защото не можеше да не я докосне. Уханието на зюмбюли се смесваше с парфюма й и главата му се замая — толкова сладостна и провокативна бе комбинацията.

— Изглеждаш невероятно в смокинг — прошепна тя.

Той стисна пръстите й.

— Но не колкото ти в тази рокля. Мисля, че не е възможно да съществува нещо по-прелестно.

Тя му се усмихна, но в усмивката й се долавяше някаква горчивина.

— Наред ли е всичко?

Не я беше виждал от вторник, нали вчера бе пропуснала училище. А заради чудодейното оздравяване на Матю беше останала с него целия ден, за да му помогне с прибирането у дома. Закле му се, че няма нищо общо с чудото, и Кий се принуди да й повярва, защото ако тя го бе излекувала, сега нямаше да седи до него. Луцифер щеше мигом да я отведе. Въпреки това случилото се му се струваше крайно подозрително.

А снощи бе казала, че не е в състояние да мине да ги види, че е изтощена емоционално, и бе обещала да му разкаже за Матю тази вечер. Но този разговор можеше да почака.

Ханк се обърна назад от мястото си до шофьора и огледа преценяващо Кий.

— Добре си се издокарал.

— Благодаря. Хей, а вие защо сте дежурни? Нали обикновено карате дневната смяна?

— Сменихме се с нощната смяна. По заповед на принцесата.

— Ханк и Гюнтер те познават по-добре — заоправдава се Джордан. — Нощната смяна има навика да ми диша във врата. А и Ханк, и Гюнтер… я чакай, а къде е Гюнтер? — Тя се наведе да погледне към входната врата на къщата.

— Кий, та той флиртува с леля ти.

— Че можеш ли да го виниш? — възкликна Ханк. — Жената е прекрасна. — Той свали прозореца. — Хей, Казакова, ти май забрави, че си на работа.

Минута по-късно вече пътуваха за училището, а когато пристигнаха, Ханк и Гюнтер мигом влязоха в ролята си.

— Ще се постараем да не ви досаждаме, но все пак ще трябва да поддържаме по-късо разстояние, отколкото в училище — предупреди я Ханк. — Ще е пълно с хора, така че гледайте да не се отдалечавате много. Във всеки един момент трябва да виждате поне единия от нас. — Той кимна на Кий. — Май ще си с половин глава над останалите, та гледай да съдействащ на Дребното, става ли?

— Ако обещаете да гледате на другата страна, когато я целувам.

— Договорихме се. — Той излезе от колата и след десетина минути даде знак на Гюнтер, че могат да влизат.

Когато прекрачиха прага, а после минаха и през металдетектора, Кий, обзет от известно любопитство, забеляза, че светлините в коридорите са намалени. Присъстващите до един се бяха изтупали до немай-къде, а имаше и такива, които досега не му бяха правили впечатление на особено привлекателни, а тази вечер изглеждаха дяволски добре.

Трапезарията беше в дъното на главния коридор — подобна на пещера зала с орехова ламперия, извит таван и прозорци със стъклописи в готически стил. Обикновено приютяваше дълги редици с маси, но тази вечер бе превърната в зимен дворец, изкуствен сняг бе посипан по периферията на дансинга, върху масите със закуски и по цялата сцена, издигната в предната част. Хиляди снежинки във всякакви форми и размери, изрязани от лъскава бяла хартия, висяха от тавана и се полюшваха плавно над главите на танцуващите. Встрани, до стената, атрактивен диджей демонстрираше главозамайващи умения зад пулта, достойни за който и да е от скъпите клубове, в които Мефисто обичаха да ходят. В момента беше пуснал Джей Зи.

Чу Джордан да пита:

— Откъде се взе всичко това?

— Ерикс спонсорира събитието със солидна сума — отговори Меган Томпсън някъде зад тях.

Джордан се смръщи и Кий забеляза как очевидното й възхищение от украсата и диджея мигом помръкна — всичко й се струваше покварено от Ерикс. Жалко, че сам не се беше сетил да направи такъв жест. Пари имаше в изобилие, но пък нямаше никаква представа как се организират училищни забави.

— Хайде! — Той хвана Джордан за ръката и я поведе навътре. — Първо кексчета или танци?

— Кексчета.

— Сигурен бях — усмихна й се той.

Закуските, разбира се, се оказаха претенциозни произведения на сладкарското изкуство — всяко кексче бе украсено със собствена различна захарна снежинка, а всички заедно бяха подредени в огромна кула, оформена като заснежен връх.

Раздразнението на Джордан още повече се засили.

— Идеята беше закуските да са дело на Женския център — така щяхме да им дадем възможност да наберат средства и да се чувстват полезни.

— Ерикс ги поръча на онзи готвач от Балтимор. Чух, че стрували три хиляди долара — обади се пак Меган зад тях.

Кий взе едно кексче от кулата и го подаде на Джордан. Тя поклати глава.

— Хайде, хайде, кексчето не е виновно, че Ерикс го е платил.

Тя се предаде, отхапа и заяви с пълна уста:

— Дявол да го вземе, това е най-вкусното нещо, което съм яла в живота си.

Кий последва примера й, после отнесе едно и на Ханк. Той обаче поклати глава.

— Забранено ни е да ядем храна, сервирана на частни мероприятия.

— Защо? В случай че има някакъв наркотик?

— Нещо такова. — Не спираше да се оглежда, като внимателно плъзгаше поглед из цялата стая, а после очите му се връщаха на Джордан, която беше приключила с първото кексче и вече преполовяваше второто. — Това момиче поглъща невероятни количества храна за тая слаба фигура. Къде ли я слага? — озадачи се той.

— Сигурно има свръхбърз метаболизъм.

— Аха. — Той погледна към кексчето в ръката на Кий. — Ще го ядеш ли, или само ще ме дразниш?

— О, извинявай. — Кий го излапа на три хапки, после дръпна Джордан към дансинга. Тя подаде сребристата си чантичка на Ханк, който самоотвержено я преметна през рамо, и двамата се присъединиха към танцуващите. Все пак гледаха да не се отдалечават много. Гюнтер стоеше в другия край на стаята, нащрек за евентуални заплахи.

Кий се стараеше да държи Джордан далеч от Ерикс и Теса, за да не й разваля допълнително настроението. Само дето май и без това нямаше особено настроение. При първия блус той я притегли в прегръдките си, а докато се въртяха бавно сред пръските светлина, хвърляни от огледалната топка над главите им, се наведе и прошепна:

— Какво има? И не ми казвай, че нищо. Тъжна си или си притеснена, или нещо те смущава. Заради Матю? Тежко ли мина?

Тя вдигна глава.

— Напротив. Пак сме приятели и като че ли е приел, че вече няма как да бъде както преди.

— Но ти май не се радваш особено. Съжаляваш ли?

Джордан искрено се изненада.

— Не, Кий, наистина. С теб ми е добре.

— Казваш, че се радваш, че с Матю всичко е наред, че отново е на крака и че с мен ти е добре, но очите ти те издават, Джордан. Какво има?

— Няма ми нищо, Кий. Само лека меланхолия от това, че толкова скоро ще си тръгна завинаги — отвърна тя, без да го поглежда. — Топло ми е. Да си вземем нещо за пиене.

Кий я заведе до масата с лимонадения пунш. Изчака я да изпие три чаши една след друга, после я хвана за ръката, дръпна я в притъмнялата кухня и я прегърна. Нямаше кой да влезе и да ги стресне — Ханк стоеше пред едната врата, а другата бе заключена.

Притисна устни в нейните и усети вкуса на захар. Езикът му докосна нейния — отново сладост. Тя изви леко шия и той я целуна по-дълбоко, притисна дребното й тяло към своето, вдиша дълбоко уханието на зюмбюли и се предаде на неописуемия покой.

По едно време му се стори, че музиката е спряла, но така и не се замисли какво се случва, а после чу гласа на господин Барнс, директора, да вика името на Джордан. Вдигна глава точно когато Ханк отвори вратата.

— Току-що те обявиха за зимна кралица. Така че стига сте се мляскали и идвай да поемеш управлението над кралството.

Джордан премигна със сънени очи.

— Това явно е утешителната награда, задето ме изгониха от президентското кресло.

— Обичат те, Джордан.

— Признавам, че е ласкателно и от това ми става малко по-добре, но ако изберат Ерикс за зимен крал, ще му хвърля проклетата корона в лицето и ще си тръгна.

— Става. — Той я освободи от прегръдката си, после й подаде ръка и двамата тръгнаха през тълпата към сцената. Когато Джордан изкачи петте стъпала, избухнаха аплодисменти. Застанала до господин Бърнс, Джордан се усмихваше и махаше.

Директорът вдигна микрофона:

— А сега ще коронясаме зимния крал, чиято дума поне тази вечер ще е закон.

Кий се спря пред сцената с Ханк от едната и Гюнтер от другата си страна. На няколко крачки зад Гюнтер зърна Ерикс, впил очи в Джордан. Напоследък му се струваше, че когато и да се обърне, вечно го хващаше да я наблюдава втренчено, сякаш тя щеше да изчезне, ако откъснеше поглед от нея дори за миг. Брат му напълно се беше вманиачил и това го плашеше.

А и на Теса, застанала до Ерикс, това очевидно никак не й бе приятно. Зелените й очи се замъглиха от болка и гняв. Дали току-що бе осъзнала, че на новото й гадже изобщо не му пука за нея? На Кий му стана мъчно за нея, но пък разочарованието вероятно щеше да я накара да зареже Ерикс и да спаси душата й. Докато я гледаше, тя рязко се врътна и изчезна в тълпата. Ерикс така и не забеляза.

Внезапно обаче се обърна към брат си и помежду им този момент протече както винаги — част от секунда, в която Кий бе връхлетян от спомена за Ерикс, преди той да стане чудовище. И както обикновено, всичко изчезна толкова бързо, че Кий не беше сигурен дали изобщо е усетил нещо. А после бездушните очи на Ерикс отново се върнаха на сцената и Джордан.

Господин Барнс явно нямаше търпение да обяви зимния крал.

— Готови ли сте?

— Да! — изкрещя тълпата.

— Добре, тогава обявявам тазгодишния зимен крал — Матю Уитакър!

Вратата в дъното се отвори и всички дружно ахнаха, когато Матю влезе. Разнесоха се аплодисменти, учениците викаха името му, свиркаха с уста. Всеобщата симпатия бе повече от очевидна. Кий не пропусна да отбележи самодоволното изражение на Ерикс. Очевидно той стоеше зад всичко това. Но защо?

Погледна Джордан и веднага му стана ясно, че е разстроена. Усмивката й бе по-неестествена и от изкуствения сняг на пода. Вероятно я смущаваше мисълта да се окаже под прожекторите редом до Матю, сякаш всичко бе постарому.

Матю изкатери стълбите и тълпата съвсем полудя и започна да скандира:

— Целувка! Целувка!

Май започваше да добива представа какво е било преди отвличането, преди да ранят Матю. Двамата с Джордан бяха всеобщи любимци. Бяха безкрайно миловидна двойка, а хората си падаха по сладникавата романтика.

За разлика от него, но пък той беше син на Ада. А като гледаше Джордан в невероятната й рокля, май и тя не си падаше много-много по тия неща. Или поне вече не. Сети се как бе намушкала Джакс поне стотина пъти. Как бе избухнала онази сутрин, как бе крещяла колко ненавижда Ерикс и с какви подробности описваше как точно ще го накълца и хвърли на алигаторите. Сети се и за полета им към Лондон и за всяка нощ от изминалата седмица, как малко по малко нещата помежду им се задълбочаваха. Мъничката му Анаво беше почти толкова агресивна, колкото бе и самият той. Никой не би могъл да нарече отношенията им сладки.

Тя му хвърли примирен поглед, после се обърна към Матю, който смутено я целуна по бузата.

Господин Барнс му подаде микрофона и Матю се обърна със сериозно изражение към морето от лица. Тълпата утихна.

— В наше време и особено за онези от нас, които живеят във Вашингтон и имат роднини в правителството, е лесно да са чувстваме сломени, може би дори да изгубим вяра и надежда, но аз съм живото доказателство, че чудеса все пак има.

Кий забеляза, че Джордан стрелва Ерикс с поглед, видя и многозначителното му изражение. И му стана ясно как Матю се бе изправил на крака и дошъл на бала, а сега изнасяше вдъхновяваща реч. Чудо нямаше. Излекувал го бе Ерикс.

Всичките му сетива се напрегнаха в пълна бойна готовност. Какво точно ставаше? Защо брат му бе решил да излекува Матю и се бе постарал да го доведе на бала? Дали не бе решил да смени тактиката и да се подмазва на Джордан, вместо да я заплашва? Миналата седмица й бе направило впечатление, че освен Кортни няма нови изгубени души и че никой не се опитва да я провокира.

Внезапно му хрумна, че тази вечер не присъстваше нито един от последователите на Ерикс. Дали той не им бе наредил да си стоят у дома?

Джордан стоеше вдървено на сцената и гледаше с празен поглед напред. Като че ли се мъчеше да не слуша думите на Матю. Едва ли й беше приятен възторгът му от чудесата, ако знаеше, че всъщност Ерикс стои зад оздравяването. При първа възможност щеше да я пита какво точно се бе случило в стаята на Матю.

— Не знам как се случи — продължаваше Матю, — нито защо, но за мен всичко се промени, не само защото отново съм на крака. Смятах наесен да се запиша в „Йейл“ с Джордан, а после имаше период, в който смятах, че никъде няма да мога да отида. — Той сведе глава за миг, после я вдигна и се усмихна. — Но всичко се промени. Днес следобед приех предложение от „Принстън“, защото смятам да стана свещеник. Признавам, че това е остра промяна на курса, понеже смятах да уча за адвокат и да работя тук, във Вашингтон, но сега вярвам, че мисията ми е друга. И искрено се надявам всички вие да откриете своето призвание, без да се налага да ви застрелят, парализират и чудодейно да оздравеете. — Изчака смехът да утихне и продължи: — Благодаря на всички, които ми изпратиха картички и съобщения, а също и че ме избрахте за крал. А сега започвайте забавленията, иначе ще се търкалят глави!

Гръмнаха оглушителни ръкопляскания и викове, и подсвирквания и утихнаха едва когато Матю поведе Джордан към дансинга и започна музиката за официалния им първи танц.

Застанал встрани, Кий не ги изпускаше от поглед, потънал в размишления за това какво ли бе наумил брат му, когато той спря до рамото му.

— Защо го направи, Ерикс?

— Заради нея. Стига се е измъчвала.

— Нали не смяташ, че ще си промени мнението само заради това? Наистина ли вярваш, че по собствена воля ще дойде при теб и ще ти даде каквото желаеш?

— Уви, не. Признавам се за победен, братле, и я оставям в твои ръце. — Но не успя да сдържи любопитството си. — Всъщност защо точно ти си с нея? Успя да се пребориш с останалите и да я спечелиш ли?

— Защото ухае на диви зюмбюли.

— Какво?

— Няма значение. Избра мен и това е.

— Е, май вече ми стана ясно. Връщам се в Румъния да си бъда сам. Както винаги.

— О, я стига. Не се изкарвай чак такъв самотник. Преброих поне пет момичета в Ериниите и се съмнявам, че си им дал безсмъртие и си ги взел да живеят при теб, за да търкат подовете. Та ти си като Хю Хефнър на злодеите. — Той поклати глава. — В никакъв случай не си сам, Ерикс.

— Има разлика между това да си сам и да си самотен.

— Дори някак да принудиш Джордан да дойде в Ериниите, пак ще си самотен. Тя те мрази и това няма как да го промениш. Няма да те спаси. Никой не може да те спаси.

Ерикс го погледна право в очите.

— Но ти се иска някой да може, нали така?

Папийонката на Кий сякаш внезапно го сграбчи за гърлото.

— Да.

— Вероятно си мислиш, че не помня нищо, Кирос, но не е така. И колкото и да се мъчиш да го прикриеш, знам, че не ме мразиш. Ти си единствената жива душа, която не ме мрази.

Как изобщо се бе стигнало до този разговор?

— Но това не променя нищо, Ерикс. Винаги ще ни бъдеш враг и единствената цел на цялото ми съществуване е да те победя, така че миналото и чувствата ми към теб нямат никакво значение.

Ерикс се обърна към Джордан и Матю.

— А кой казва, че това ти е целта? С какво право някой ще ти нарежда какво да правиш с живота си?

Кий внезапно се сети как в деня, в който бе скочил, когато бе увиснал между смъртта и възкресението, страховитият глас бе отекнал в тъмнината: „Ще дойде време, когато брат ти ще се опита да те изкуши да го последваш, да застанеш на негова страна. Не позволявай на обичта ти към него да те заслепи за истинската му същност или да те подлъже, че е способен да се промени. Направиш ли го, си изгубен.“

Погледна отново към Джордан на дансинга и забеляза, че очите й не се отклоняват от него и брат му.

— Когато скочих, Луцифер ми каза, че е мой дълг да водя останалите и заедно да ти сритаме задника.

— А защо му се чувстваш длъжен, Кий? Какво е направил Луцифер за теб или братята ни?

Кий го погледна право в очите.

— Не унищожи Мефистофел, задето се влюби в майка ни — отвърна той простичко.

— И си готов цяла вечност да се бориш срещу мен, само и само да спасиш баща ни от екзекуция?

Кий кимна към Джордан.

— Виждаш ли, сега вече разбирам чувствата на баща ни и повече от всякога съм склонен да изпълня заръката на Луцифер.

— Помисли си само, Кий. Ще бъде както едно време — ти и аз. Ще можем…

— Остави го на мира! — Джордан се втурна към тях, връхлетя върху Ерикс и го блъсна с всички сили, така че той полетя назад и падна сред тълпата, наблюдаваща танцуващите. Напълно обезумяла, тя скочи след него и отново го събори. — Взимай си торбата с лъжите и се измитай! — Възползвайки се от смайването му, тя сви юмрук и го цапардоса с всичката сила на Мефисто в себе си и той рухна.

Ханк и Гюнтер мигом скочиха, но докато успеят да се ориентират, че не Джордан е в опасност, Кий вече я бе хванал и обгърнал тялото й с ръце, за да й попречи да се нахвърли отново върху Ерикс и да продължи да го удря. А тя се бореше да се измъкне и крещеше:

— Край със заплахите и шегичките, приключихме с игрите. Това е война! Обявявам ти война, извратено копе…

Кий побърза да запуши устата й и тя го ухапа, но той продължи да притиска длан върху устните й и се наведе да прошепне в ухото й:

— Невероятна си, но сега си тръгваме. — Вдигна я с лекота, обърна се и тръгна към вратата, покрай ококорените й съученици и господин Барнс, който като че ли се накани да го спре, но размисли, когато Ханк му препречи пътя.

Джордан се вкопчи в шията му и избухна в сълзи точно когато подминаха Матю. Кий забеляза, че й неговите очи са насълзени, втренчени в Джордан с болка и изненада. До него стоеше Теса със същото потресено изражение налице.

Понесе я по коридора към входната врата, а тя зашепна, хлипайки:

— Не си отивай, не се… променяй. Не ме оставяй. О, господи, моля те… не ме оставяй, Кий. Ще умра, ако… ако се наложи… ако станеш като него. Моля, моля те… не тръгвай.

— Ш-ш-шт, всичко е наред, Джордан. Всичко ще се оправи и никъде не съм тръгнал. Никога няма да те изоставя. Мислиш ли, че бих тръгнал с Ерикс?

— Не… май не, но изглеждаше толкова тъжен, защото го… обичаш… и веднага разбрах, че се опитва да те убеди да…

— Никога не бих го направил, Джордан. Ако можех някак да му помогна да бъде какъвто беше преди, тогава да. Но няма как да го направя. — Стигнаха вратата и Ханк се завтече да я отвори. Кий се наведе над мокрото лице на Джордан и прошепна: — Никога няма да забравя как го нападна, за да ме защитиш. През целия ми живот никой не е правил такъв жест заради мен.

— Защото никой никога не те е обичал като мен.

Копнееше да я целуне, но Ханк чакаше на вратата, а Гюнтер напираше зад тях, така че я пренесе до колата и й прошепна, докато я слагаше на задната седалка:

— Ще дойдеш ли при мен довечера?

Тя взе кърпичката, която той й подаваше, и кимна.

— Кий?

Той спря с ръка на вратата.

— Да?

— Съжалявам, че така кипнах — прошепна тя. — Не съм съвсем сигурна какво изприказвах.

— Всичко е наред — промълви той нежно. — Ако се беше разбесняла съвсем, щях да ги замразя, но всичко е наред. Вероятно ще решат, че си станала по-агресивна покрай отвличането, и никой няма да ти се сърди. — Той затвори вратата, заобиколи колата и когато седна до нея, Гюнтер потегли.

След около час Джордан, облечена в любимото си долнище на анцуг и тениска с емблемата на Библиотеката на Конгреса, чакаше баща си, за да поговорят за случилото се. Върнал се беше малко по-рано от благотворителна вечеря у сенатор Маркъм, уви, точно навреме, за да приеме обаждането от господин Барнс. А след като затвори, я помоли да го изчака в стаята си, докато си свали смокинга.

Джордан седна на леглото, гушна зайчето си и се обади на Кий:

— Май ще се забавя малко. Барнс се обади на баща ми и сега ще трябва да си поговорим.

— А ти как се чувстваш?

— Още съм малко разтреперана.

— Откъде ти хрумна, че ще се откажа от всичко и ще последвам Ерикс?

— Обеща ми, че ако отида с него, ще те остави на мира, и като забелязах, че ти шепне нещо, и ти видях изражението, веднага ми стана ясно в какво се опитва да те убеди.

Кий дълго мълча.

— А мина ли ти през ум да се съгласиш? Дори само за миг? — попита я накрая с тих особен глас.

— Не, разбира се, понеже не вярвам, че би могъл да минеш на негова страна.

— Тогава защо го нападна?

— Защото ти причиняваше болка. — Тя се усмихна на зайчето. — И защото те обичам.

— Джордан, сигурна ли си? Познаваме се отскоро. Син съм на Ада, а братята ми постоянно повтарят, че имам тежък характер.

— Опитваш се да ме разубедиш ли? Естествено, че съм сигурна. Нямам нужда от още една година или две, или петдесет, за да знам какво чувствам. — На вратата се почука. — Баща ми идва. Трябва да вървя, но ще повикам Броуди, щом мога, и ще дойда.

— Чудесно, защото имам да ти казвам нещо.

Взеха си довиждане и тя подвикна на баща си да влиза. Но не баща й отвори вратата.

Все още в смокинг, в стаята пристъпи Ерикс. Приближи се до леглото и като хвърли бърз поглед на играчката, каза:

— Замразих баща ти и икономката, за да не ни прекъсне някой. Така че разполагам с десетина минути, за да се сбогуваме.

— Десет минути са твърде много за сбогуване. — Тя се смъкна от другата страна на леглото и се изправи. — Освен това не ти вярвам.

— Но е истина. Започвам да осъзнавам, че няма как да те убедя. Чудех се дали да не убия Теса, Матю и баща ти, но ти скоро ще заминеш и болката от загубата им ще избледнее с времето. И въпреки огромната ти мъка пак нямаше да размислиш. Ако пък ги убедя да ми обещаят душите си, ще се съсипеш, но пак ще останеш с Кий. Изчерпах се откъм идеи, така че, колкото и да ми е неприятно, се предавам.

Не й хрумваше какво да му отговори, така че мълчеше, без да откъсва очи от него, готова моментално да се транспортира.

— Неспособен съм на обич, както сама каза, но исках да ти кажа, че дълбоко ти се възхищавам. Най-вече на силата на характера ти и, колкото и да е иронично, на нежеланието ти да бъдеш с мен. През всичките години, откакто скочих, никога досега не бях изпитвал завист към братята си. Не разбирам как Кий е събудил такава сляпа привързаност у теб, но безкрайно му завиждам.

— Предполагам, си наясно, че не вярвам и на думичка от това?

Ерикс я погледна изненадано, дори обидено.

— Това си е твое право, но не лъжа. Не познавам друго момиче като теб. И никога не съм искал друга, както искам теб.

— Дори и след като те цапардосах?

— Особено след това. — Той потърка брадичката си. — Откъде знаеш такива неща?

— Джакс ме научи.

Той я загледа с бездушните си очи и Джордан отново можеше да се закълне, че там, в сенките, проблесна искрица живот.

— И ми е особено приятно да съм с теб, защото знаеш какъв съм, но не се страхуваш.

— Безкрайно ми е неловко. Впрегнала съм цялата си самодисциплина, за да не се транспортирам.

— Защо те карам да се чувстваш толкова неловко? Понеже вечно говоря за бебета ли?

— Защото можеш да промениш целия ход на живота ми.

— Това е така, но ако сложа знака си върху теб, искам да е, защото си предпочела мен пред Кий.

Защо не спираше да го повтаря? Тя не отговори. Вече беше казала всичко, което имаше да му казва.

— Ще ми позволиш ли да те целуна, преди да тръгна?

Той изобщо не схващаше. Джордан бавно поклати глава.

— Не.

— Само една целувка. И си тръгвам.

— Не ти вярвам, Ерикс. Ще се опиташ да ме замъкнеш в Ериниите.

— Няма, Джордан. Знам, че никога няма да ми дадеш син, дори да те бележа като своя завинаги. Само една целувка.

— Не ти дължа нищо. Не изпитвам никакво съчувствие към теб. Заклела съм се да се боря срещу теб до края на света. И все още съм ти бясна, задето се опита да убедиш Кий да те последва. От къде на къде ще те целувам? Върви си. Ще се видим при следващата битка.

Ерикс тръгна да заобикаля леглото, но спря, когато Джордан се дръпна назад.

— Искам само да те докосна, да съм близо до теб поне само за минута. Искам да разбера… — Внезапно изражението му стана безкрайно тъжно. — Искам да си припомня какво е да излезеш на светло. Мина толкова много време.

Направи още една крачка и тя отново отстъпи.

— Напълно си ми ясен, Ерикс. Смяташ, че ако ти дам да ме целунеш, ще ме промениш, както се промених, когато Кий ме целуна. Но няма да се получи. Станах Мефисто, защото така пожелах, решението беше мое. И с теб бих тръгнала само по собствена воля, а това никога няма да се случи, независимо дали ще ме целунеш, или не.

Той се приближи и вдиша дълбоко.

— Миришеш на див зюмбюл.

Смаяна, Джордан се опита да намери някакво обяснение. Как бе възможно той да долови уханието й, мириса, който само Кий усещаше?

— И на Кианос имаше диви зюмбюли. Растяха на една поляна и Кий вечно ми се сърдеше, че ги късах за мама. Били красиви само когато са много, и щял да я заведе да ги види. Май споменах, че вечно ме ревнуваше, вечно се опитваше да ме измести.

Като знаеше колко обича цветята Кий, едва ли го беше направил, за да измести Ерикс. Искал е майка му да види красотата им така, както я е виждал той.

— Ако Кий знаеше, че си тук и искаш да ме целунеш, ревността щеше да е най-слабата му емоция. Не се ли опасяваш, че ще усети присъствието ти? Вероятно всеки момент ще се появи.

Ерикс поклати глава и отново пристъпи към нея.

— Позволих си да подслушам и знам, че смята, че си с баща си. А и е убеден, че съм се отказал от теб, така че едва ли ще започне да ме търси. — Нова крачка. — Щом си толкова сигурна, че няма да се промениш против волята си, тогава защо не ме целунеш?

Защо бе толкова упорит?

— Защото не искам.

Ерикс направи още една крачка напред. Вече можеше да я стигне с ръка, но тя не отстъпи. Остана на място и се опита да си представи стаята на Кий, креслото пред камината. Дали седеше пред огъня и я чакаше? При най-лекото движение на Ерикс щеше мигом да се транспортира.

— Ами ако твоята целувка би могла да промени мен? Щеше ли да го направиш?

— Ако бях сигурна, че ще свърши работа, нямаше да се замисля. Но трябва сам да поискаш да се промениш.

Той впи очи в нейните и този път беше сигурна, че зад зениците му проблясва още нещо, нещо различно от безкрайното зло.

— Готов съм да се променя заради теб — прошепна той.

— Лъжеш. — Невъзможно бе да говори истината.

Но ако действително лъжеше, тогава каква бе онази бегла искрица? И как бе възможно да улови уханието й? Това не беше случайно. Ами ако действително можеше да го промени? Щеше да се превърна в онзи Ерикс отпреди скока, в брата, по който Кий така тъгуваше. Щеше да престане да заплашва човечеството, а Мефисто нямаше да са обречени да преследват изгубени души. Вместо това щяха да търсят Анаво, да търсят любов и изкупление.

Думите на Кий отекнаха в главата й: „Откакто свят светува, единствено неговата душа не принадлежи никъде. Никой не го иска. А той се стреми към Ада, защото иска да принадлежи някъде. Вярва, че ако управлява Ада, ако държи духа на цялото човечество, ще запълни празнотата, където някога живееше светлината му“.

— Ако съм сигурен, че ще останеш с мен — заговори Ерикс в тишината, — бих приел светлината ти и сложил край на войната за Ада.

— Сам каза, че си неспособен на обич. Просто си обсебен от мен. Каква е тази мания, че трябва да ме имаш? Защото вече не става въпрос за синове.

— Не мога да обясня, защото сам не разбирам. Но докато се мотаех из училището, осъзнах, че когато съм близо до теб, се чувствам различно. Почти спокоен. И направо се пристрастих. Не мога да си представя какво ще е, ако те прегърна и целуна.

Джордан поклати глава.

— Ако някога си обичал Кир ос, няма да искаш такова нещо от мен.

— Ако някога съм го обичал? — Той прекрачи и малкото разстояние помежду им и тя усети нечовешката топлина, която излъчваше тялото му. — Обичах го толкова много, че пожертвах душата си. — Той вдигна ръка и докосна бузата й. — Не знам дали изобщо е възможно, но може би ти ще можеш да ми я върнеш.

— Ако се промениш, няма да искаш да съм с теб. Ще разбереш каква болка би причинил на Кий и ще се откажеш.

Пръстите му я пареха, галеха нежно бузата й и се спускаха надолу по шията.

— Тогава ще можеш да се върнеш при него, така че не рискуваш нищо. Кажи, че ще останеш с мен. Целуни ме и ми дай колкото пожелаеш от светлината си. — Той наведе лекичко глава и се приближи още повече. — Промени съдбата на всички ни. Кажи да.

Джордан се разтрепери, но не от страх. Всеки нерв в тялото й застана нащрек, всеки мускул се изопна до краен предел, сърцето й задумка бясно. В главата й запулсира образът на Кий, как векове наред бе страдал за брат си и въпреки това неотлъчно бе водил останалите Мефисто ден след ден. Ако го направеше, щеше да я разбере, но дали щеше да й прости?

Ръката на Ерикс лекичко я придърпа напред, докато накрая лицето му бе само на сантиметри от нейното.

— Чувствам се невероятно, когато съм до теб — пророни той с нежна усмивка. — Моля те, кажи да.

— Не искам… Не мога… Да — прошепна тя накрая, точно преди устните му да докоснат нейните. И когато той я притегли към себе си и я целуна, тя отвърна на целувката му и се замоли действително да се получи, да го превърне в нещо повече от чудовище.

Но да целуваш чудовище, никога не остава безнаказано и само след няколко секунди Джордан разбра, че е допуснала фатална грешка. В тялото й запълзя непоносима горещина и когато се дръпна и се вгледа в очите му, онази искрица беше изчезнала безвъзвратно. На нейно място се четеше единствено тържество.

— О, господи, та ти ме изигра. — Ужасена, тя го изблъска и отстъпи към прозореца.

Той вдигна небрежно рамене.

— Да, май така се оказва, но не беше съвсем нарочно, Джордан. Наистина си мислех, че можеш да ми дадеш част от светлината си, че е възможно да се променя. Но сега знам, че наистина съм изгубен вовеки веков.

— Това ще съсипе Кий. Какво направи, Ерикс? Пусни ме да си вървя.

— Не мога. Сама се съгласи. Обеща да бъдеш с мен. Обърна гръб на Бог и вече не можеш да се върнеш при него.

Дори не можеше да се разплаче. Каква полза от сълзи?

— Има известна симетрия в цялата работа, Джордан. Преди много, много векове Ева повярва на Луцифер, когато й каза, че ще стане като Бог, ако опита от плодовете на Дървото на познанието. И с постъпката си тя промени съдбата на цялото човечество. — Джордан залитна назад и се облегна на бюрото. — За миг повярва, че имаш по-могъща сила от Луцифер, че можеш да постигнеш нещо, което не може и самият той: да ме промениш, така че да не заплашвам човечеството. — Пристъпи към нея, но спря, когато тя вдигна отбранително ръце. — Сега ще си вървя и ще те оставя да се сбогуваш. Баща ти вече идва. Чувам стъпките му. — Устните му се свиха в странна усмивка. — Боли съвсем за кратко. После няма дори да помниш.

Изчезна, миг преди баща й да почука на вратата.

Джордан се раздвижи като в транс, седна на ръба на леглото и се опита да се стегне.

— Влез — извика.

Баща й отвори вратата и приседна до нея на леглото.

— Какво става, Джо?

Искаше й се да се разпищи, че е на път да се превърне в чудовище. Но не го направи.

— Имах си основания, татко. Онзи тип ходеше с Теса, но се държеше отвратително с нея.

Баща й въздъхна и я хвана за ръката.

— Чудесно е, че си се застъпила за Теса, но предполагам си наясно, че да удариш някого в лицето, не е най-доброто решение.

— Знам и съжалявам.

— Никога не си проявявала агресивност. И си мисля, че причината е в онова, което се случи. Искам пак да идеш при доктор Майерс и да ходиш, докато не се почувстваш по-спокойна. Ще го направиш ли?

Тя стисна дланта му и кимна.

— Обичам те, татко.

Той обгърна раменете й с ръка и я притисна към себе си.

— И аз те обичам, Джордан. Искам да си щастлива, а не мисля, че е възможно, ако избягваш да погледнеш в очите последиците от отвличането. Не бива да игнорираш такива неща, иначе ще разядат душата ти.

Джордан облегна глава на рамото му и внезапно се почувства като малко дете.

— Съжалявам, че всичко е такава каша. Постоянно си под стрес и ужасно ми се иска някак да ти помогна.

— Бива ли те в писането на данъчни закони?

Тя го целуна по бузата.

— Имам чувството, че нещата ще се променят за добро много скоро. Трябва да вярваш, татко.

— Старая се. — Той я притисна пак, после я пусна и се изправи. Спря се пред корковата дъска, на която Джордан закачаше разни важни неща, и се загледа в изсушените цветя, значките от изборни кампании и бележките, които Матю бе пъхал в учебниците й през последните две години. — Като заговорихме за вяра, това не бива да излиза от тази стая, но днес установих нещо странно за Том Маркъм. Пази го в тайна, разбира се, защото си знае, че ако стане публично достояние, ще загуби изборите, но се е отказал от християнството заради някаква алтернативна религия.

Джордан се стресна.

— Той ли ти каза?

— Много беше страшно и доста неловко, но да. Отидох до тоалетната заедно с половината тайни агенти и Маркъм взе, че ни последва. Започна да ми шепне за някаква нова религия и че трябвало да се поинтересувам за какво става въпрос, понеже би променила живота ми.

— Каква е тази религия?

— Не разбрах точно, но той е абсолютно убеден, че това е отговорът на всичките ми проблеми. И че ако се присъединя към него и останалите новопосветени, ще намерим начин да измъкнем страната от бъркотията.

— Мислиш ли, че би могъл да се заинтригуваш?

Той прекоси стаята и се спря пред снимките на стената.

— Твърде съм консервативен за такива неща. — Усмихна й се. — А и много държа да стигна до Рая. Искам да видя майка ти.

— Значи, колкото и зле да вървят нещата, си оставаш в лоното на епископалната църква?

— Времената са тежки, но страната ни и друг път е преживявала такива и винаги е оцелявала. Ще се справим и сега. А аз ще продължавам да правя това, което съм правил винаги. — Той се наведе към нея и я целуна по косата. — Лека нощ, милинка.

— Лека нощ, татко.

Той спря с ръка на вратата.

— За малко да забравя, временно си отстранена от занятия, така че до другия четвъртък си свободна от училище. — Усмихна й се тъжно. — Ще се справим с всички проблеми, Джо.

Когато баща й излезе, Джордан вдигна ръка и докосна с пръст устните си.

— Съмнявам се.

Час по-късно горещината в тялото й се засили неимоверно. Не беше като при трансформацията в Мефисто, когато усещаше топлината отвътре навън. Сега буквално я пареше, болеше я. А и промяната не беше постепенна. Имаше чувството, че я измъчват с ток, че всички неврони в мозъка й се пренареждат, че съзнанието й се замъглява. Седеше върху леглото и се взираше в зайчето, молейки се на Бог да се смили над нея, защото усещаше как губи Анаво. Белегът й бе започнал да избледнява.

В първия момент понечи да отиде при Кий, да му каже какво е направил Ерикс, но пък щеше да се наложи да признае, че е позволила на брат му да я целуне, а колкото и да й се искаше да повярва, че той ще я разбере, знаеше, че не е възможно. А пък и не виждаше как би могъл да й помогне.

Единственото хубаво в цялата работа беше, че Ерикс въпреки всичко нямаше да получи своето. Напускайки душата й, Анаво щеше да я лиши от възможността да му роди деца. Собственото му вероломство го бе лишило от онова, за което копнееше най-силно.

Сети се за Джейн и как вероятно бе страдала в ръцете на Ерикс. Дали я бе целунал, когато бе поставил знака си? Дали бе изгубила Анаво? Може би затова Феникс не бе успял да я върне обратно, а не защото е носела знака на Ерикс. Ако тя самата изгубеше Анаво, нямаше да носи ничий знак. Щеше да е поредният обикновен човек, който не може да бъде спасен.

Но Джордан беше безсмъртна и загубата на Анаво щеше да има съвсем друг ефект, различен от този при Джейн. Не можеше пак да бъде човек, а след като нямаше да бъде нито Анаво, нито Мефисто, щеше да стане досущ като Ерикс.

Преди да обезумее съвсем, седна на бюрото и написа имейл на Кий, но когато приключи с обясненията какво я е сполетяло, вече не виждаше смисъл да го изпраща и така и не си направи труда да кликне върху бутона.

Мина още час. Обзе я непосилна тъга, после гняв, а накрая объркване, понеже всъщност не се чувстваше чак толкова зле. По-скоро усещаше, че вижда света за първи път, и изобщо не успяваше да намери логика в подредбата на стаята си. Отиде до дъската и смъкна всичко на пода. Свали снимките на Матю и Теса, на майка си и баща си, на приятели и роднини, извади ги от рамките и ги накъса на парчета. После измъкна от дрешника кашоните е картички и писма, и дребни сувенири и ги извлачи до асансьора. А долу, в мазето, ги смъкна до пещта за смет и метна всичко вътре.

Когато се върна в стаята, застана пред огледалото и се огледа. Белегът й бе изчезнал. Очите й бяха загубили теменужения си оттенък и вече бяха тъмносиви, почти черни. Телефонът й иззвъня. На екрана се изписа името на Кий, тя изключи звука и го метна в кошчето. Приключила бе и с него, и с останалите Мефисто. Сети се за Марая и нещо я жегна, но разкаянието изчезна така бързо, както и бе дошло, и тя реши да не мисли повече за нея.

Върна се на леглото и се загледа в зайчето, зачуди се защо изобщо някога е харесвала тази жалка парцалива дрипа. Черните му очички копчета сякаш я гледаха подигравателно и тя го обърна с лицето надолу.

— Дойдох да те взема — чу гласа на Ерикс. Той стоеше до прозореца и я гледаше с красивите си черни очи, пълни със сласт и копнеж.

— Може би вече няма да ме искаш. Изгубих Анаво.

— Винаги ще те искам, Джордан, а и кой знае? Получила си безсмъртието, докато си била Анаво, така че може би пак ще можеш да заченеш. — Той се усмихна. — Но за това ще се тревожим по-късно. Засега искам да те отведа у дома. Искам да си поприказваме, да те опозная, да планираме съвместния ни живот.

Но макар вече да беше като него, Джордан си оставаше седемнайсетгодишно непорочно момиче и намекът му я стресна.

— Тази работа със знака… Не съм сигурна, че ще се получи.

— Ще видим — каза той търпеливо. — Когато се почувстваш готова, тогава ще видим. Ела с мен, Джордан, и не се страхувай.

Изправи се и се приближи към него, остави се да я прегърне и прие целувката му без колебание. Тук й беше мястото. Сега вече знаеше. Той усещаше уханието й. И през цялото време е знаел — за разлика от нея, — че са предопределени да бъдат заедно.

— Готова ли си?

— Да, но не мога просто да изчезна.

— Имам план.

— Май винаги си подготвен?

— Точно така. Винаги. Искаш ли да вземеш нещо?

Тя хвърли поглед през рамо към зайчето, после се обърна към Ерикс.

— Не. Нищо.