Руби Диксън
Огънят в прегръдката му (42)

Епилог
Раст

Женска.

Тук, в този хаос.

Като дъжд, прерязващ пелена от пушек, умът ми се изчисти, докато се фокусирах върху мириса, който ме викаше. Лудостта изчезна, оставяйки ме объркан, докато летях в небето. Крилете ми пропуснаха удар. Два. Успях да се задържа, замахвайки силно, преди да поема от свежия въздух.

Мирисът на женската отслабваше, заплашвайки лудостта да се появи отново.

Наклоних криле, завивайки обратно, насочвайки се към изплъзващия се аромат. Слаб бе, но знам, че е там. Някъде в ямата от ужаси, представляваща този населен с хора свят, имаше малка надежда. Женска, която да ме закотви, с която да се чифтосам. Женска, за която да се грижа и защитавам. Да ми дава цел.

Мирисът се усили, когато се върнах на старата територия, снижавайки се. Криеше се някъде в тревата отдолу. Плъзнах се по земята, обгаряйки зайци и малки животинки. В далечината подскачаше елен и го хванах между челюстите си, бърза закуска, преди да се обърна. Няма женска.

Да не съм я пропуснал?

Прелетях обратно до мястото, където ароматът й е най-силен, нуждата и копнежът ме изпълваха. Къде си? Коя си? Умът ми е изпълнен с нея. Ще бъде с червени люспи, мисля си, цветът й викащ за нуждата й от половинка. Очите й ще са яростни и ще ме погледне със страстен златен поглед, преди да ме нападне. Мисълта ме изпълни с удоволствие и глад. Ах, как жадувах за завоевание. Това е единственото разумно нещо в този свят, както изглежда.

Приземих се и когато пак не видях знаци от женската, наведох носа си към тревата и последвах мириса й. Стар е, мисля. Отпреди няколко дни. Значи трябва да е наблизо. Придвижвах се, проследявайки аромата й, докато не намерих… него.

Това… кожа ли е? Не, направено е от някакъв вид плат. Някакъв вид дреха. Превръзка? Не знам. Знам само, че носи аромата на вагината й, сякаш е бил притиснат между краката й. Тя… не е Драконѝ.

Няма значение. Вдишах дълбоко и изръмжах ниско.

Тя е моя.