Руби Диксън
Огънят в прегръдката му (12)

Глава 11
Ема

Мога да отключа ключалката на нашийника му.

Осъзнаването ме изпълни със странна радост. Обикновена ключалка е, такава, каквато може да бъде отключена дори с кламер, ако нямам нищо друго под ръка. Не си бяха направили труда да сложат нещо по-сложно на каишката му, тъй като никой с ума си нямаше дори да помисли да освободи дракон.

Предполагам, че това значеше, че аз съм луда. Изкисках се на мисълта си. Всичко, което трябваше да направя, е да отида отново в залата с басейна и да видя дали ще успея да остана сама с него. Днес нямаше как да стане. Не и ако исках никой да не заподозре нещо.

„Не ме интересува, дали ще заподозрат“, каза ми Зохр. „Искам те тук. Не успях да се наситя достатъчно на аромата ти.“

„Ще гледам да дойда възможно най-скоро“, обещах му. „Точно сега обаче трябва да сготвя вечерята.“

Замислих се как да се измъкна и да посетя Зохр по време на вечеря. Имаше яхния — тъй като щом гърлата за хранене са повече, а месото малко, рационалният избор е да се приготви яхния. В повечето случаи Азар получаваше палачинки и праскови от консерви, защото обичаше сладкото. Знаех какво е чувството. Прекарвах по-голямата част от деня, мечтаейки си за бисквити и бонбони. Точно сега бих дала лявата си ръка за шоколад. Или сладолед. Боже, сладолед.

„Мислите ти са очарователни. Храната наистина ли ти доставя толкова голямо удоволствие?“ Мислите на Зохр докоснаха моите, любопитни и възбудени.

„Само защото ми липсват толкова много“, признах му. „Живеех в голям магазин, преди да попадна на Азар и мисля, че изядох почти всичко от щанда за сладки неща.“ Изпратих му картини от магазина и на малкото гнездо, което си бях направила, и което наричах дом. „Липсва ми този магазин. Там бях в безопасност и добре нахранена. Никой не ме притесняваше… докато Саша и Дакх се появиха. Не ги виня, защото беше просто въпрос на време, преди някой да ме открие. Никое хубаво скривалище не остава скрито вечно. Но това не означава, че мястото не ми липсва. Или бисквитите ми.“

„Когато сме свободни, ще ти намерим още“, обеща ми Зохр. „Ще ги ловувам за теб.“

Изкисках се на себе си, докато режех сбръчкан, жилав картоф в яхнията.

„Да ловуваш бисквити? Не бягат бързо.“

„От умствената ти картина, изобщо не бягат.“ Тонът му е кисел. „Дори аз не съм такъв глупак, Ема.“

Изкисках се кратко на себе си.

Карол ме погледна странно, подавайки ми нарязани на кубчета моркови.

— Как е главата ти?

— Добре. — Отговорих й. — Защо?

Тя просто сви рамене.

— От удара в главата насам действаш странно, това е. Чудех се дали не си се ударила по-силно, отколкото мислиш.

— Не. — Казах й весело и тя присви очи. Мисля, че съм прекалено приятелски настроена. Прекалено усмихната. Никой не е щастлив в лагер на номади. Принудих се да стисна устни в по-умерена усмивка. — Но на Арти му липсваше днес по време на храненето на дракона.

Тя завъртя очи и избута дълъг кичур сива коса от лицето си.

— Опита се да те накара да ближеш малкия му червей? Кажи му, че не си заинтересована, освен ако не ти плати с хубави неща.

Иу. Изобщо не бях заинтересована.

— Ще го оставя на теб.

Карол кимна и потупа увисващите си гърди, след което добави морковите към яхнията.

— Става. Ако отново те приближи, кажи му, че аз съм единствената, която може да му даде истинско удовлетворение. — Тя сви пръста си и го помръдна, след което се изкикоти. При празния ми поглед се засмя още повече. — Галене на простата, момиче. Така можеш да накараш всеки мъж да прави каквото ти искаш. Пъхаш пръста си в задника му и му духаш, а той ще направи всичко, което ти харесва.

Мили Боже.

— Благодаря. — Изкашлях.

„Няма да правиш това“, изпрати ми яростно Зохр.

„Проклятие, разбира се, че няма! Единственото нещо, което искам да пъхна в задника на Арти, е дулото на пистолета му.“ Потреперих.

Карол продължи да се кикоти на себе си, докато приготвяхме вечерята, но аз почувствах леко притеснение. Дали мислеше, че се държа различно? Тя не е от най-наблюдателните, нито една от най-разговорливите. Трябва да гледам да не привличам вниманието.

Но… не можех да изоставя Зохр.

„Ако не е безопасно…“, предупреди той.

„Знам. Ще внимавам. Просто искам да ти помогна възможно най-скоро.“ Мислех за него в неудобните му вериги, в капан и безпомощен и това ме разкъсваше.

„Нямам нищо против тях. Това, което искам, е да те видя. Нуждата ме изгаря.“ Мислите му станаха дрезгави от желание и почувствах как тялото ми отвръща, въпреки факта, че съм в горещата, задимена малка кухня с още две жени. „Имам нужда да те докосна“, каза ми Зохр.

„Скоро“, обещах му.

Тази нощ, станах от леглото си и си обух дънките. Взех шперцовете си от тайния джоб на чантата и ги пъхнах в джоба си. Джак ми помогна да направя тези и ми бяха вършили работа повече пъти, отколкото си мислех, че ще ми трябват. Не си обух обувките, защото щях да бъда прекалено шумна с тях, и слязох на пръсти на долния етаж насочвайки се към басейна. Дотук добре.

За мое нещастие, отново Кърт беше на смяна. Той беше същият, който дежуреше, докато аз се вмъкнах вътре, за да правя секс със Зохр. Е, по дяволите. Не можех да използвам уловката „Хей, Азар те вика“ отново. Тъп е, но не чак толкова.

„Не мисля, че е добра идея да те виждам тази вечер“, казах на Зохр и се върнах в стаята си. „Със сигурност ще ме хванат и тогава и двамата ще сме прецакани. Трябва да отстъпя и да измисля нов план.“

Почувствах разочарованието на мъжа-дракон в ума си, докато заключвах вратата зад мен.

„Разбирам.“

„Не, не разбираш“, подразних го, опитвайки се да повдигна настроението му.

„Разбирам. Не ми харесва, но разбирам.“ Мислите му натежаха от примирение. „Тогава говори с мен. Прави ми компания, щом не можеш да застанеш до мен.“

„Ще застана“, заклех се. „Това е само временно. Имам шперцовете си и знам как да сваля нашийника. Вероятно можем да свалим и другите белезници, ако имам достатъчно време. Трябва да проверя жилетката ти, за да видя какъв вид връзки има. Трикът е да свалим нещата, без другите да ни обърнат внимание.“ Азар дрогира храната на приятелката ми Саша. Чудех се дали можех да се добера до същото нещо и да приспя целия лагер? Това щеше да свърши работа. Едновременно съм развълнувана и ужасена от мисълта. Ако ме хванеха, бях мъртва.

Но, ако избягах със Зохр и ме хванеха, така или иначе бях мъртва. Бях ходещ мъртвец, както и да го погледнех. Можех поне да се опитам да спася дракона.

„Няма да позволя да ти се случи нищо лошо“, обеща ми той. „Ти си моя, за да те защитавам.“

Което е трудно, имайки се предвид, че е окован. Свалих дънките си, отново скрих шперцовете и пропълзях в леглото си.

„Това е най-ужасната част от затворничеството ми — да знам, че половинката ми е в опасност, докато аз съм пленник.“

„Е, погледни от положителната страна“, казах му, докато разбухвах възглавницата си. „Поне имаш половинка.“

Мислите му се смълчаха за дълъг момент.

„Ти… имаш уникален начин на виждане за нещата, моя Ема. Не помислих за това, но си права. Помага ми малко с негодуванието.“

Усмихнах се в тъмнината на стаята ми.

„Радвам се, че съм ти от полза. Преди доста време научих, че ако отбелязваш само лошите неща, това ще те повали. Фокусирай се върху позитивното и контролирай това, което можеш.“

„Точно сега единственото нещо в контрола ми е умствената ни връзка.“ Раздразнението му се изсипа в мислите ми.

„Тогава се фокусирай върху нея“, казах му весело. „Фокусирай се върху мен.“

„Ти вече си моят свят. Как мога да се фокусирам върху теб още повече?“

— Опитай. — Измърморих на глас, за да не ме чуе.

Удивление се появи в ума ми, след това смях.

„Раздразнена си ми? Защото не опитвам?“ Звучеше развеселен.

„Аз?“ Засрамих се, че ме е хванал. „Как чу това?“

„Мога да чуя, когато говориш на глас. Мога да видя това, което виждаш и ти, да почувствам това, което чувстваш и ти. Умовете ни са свързани. Това е споделяне на душите ни. Не виждаш ли през очите ми?“

Можех ли? Затворих очи и умствено се опитах да погледна, но единственото нещо, което получих, бяха разпръснати изображения, които чувствах повече като мисли, отколкото като реални гледки.

— Не съм сигурна, че мога.

„Може би връзката не е толкова силна с човек.“ Звучеше обезпокоен. „Или може би е, защото отказа семето ми…“

Простенах на глас.

— Глупости! Не съм отказала нищо. Казах ти, че бързах!

„За Драконѝ най-голямата обида е да откажеш семето на някого.“

„Е, не беше отказ!“ Почти му казах, че следващият път можеше да свърши в мен, но се спрях, защото не знаех дали щеше да има следващ път.

„О, ще има.“ Мислите му са страстно мъркане. „Ти си ми половинка. Настоявам за белязване на всяка част от теб. Следващия път, когато се чифтосваме, няма да ме обяздиш. Аз ще съм този отгоре и ще те яздя както трябва.“

И въпреки че трябваше да съм ядосана или раздразнена от своеволието му и фактът, че се бърка в мисли, които не искам да споделя с него, съм леко възбудена от думите му. Той ми изпрати картини на златното му тяло над моето, гърдите му притиснати към гърба ми, докато ме покрива и чука отзад.

Нямах идея, че умствената връзка може да е толкова… интимна. Саша беше казала, че това е връзка, получила се от чифтосването, но никога не бях мислила…

Леле. Очевидно не съм мислила изобщо. Прехапах устна, дъхът ми се беше ускорил, и почувствах как се изчервявам.

„Зохр, ние сме непознати. Трябва да те опозная, преди да правя секс с теб отново.“

„Лъжи. Мога да кажа от мислите ти, че ти харесват картините, които ти изпратих.“ Тонът му е секси, увещаващ, сякаш щеше да ме примами само с думи. „Ако не мога да докосвам тялото ти, мога да докосвам поне ума ти, нали?“

Трябва да му кажа не, но изглежда толкова дребно нещо. И вече бяхме обвързани, нали? Така, че не би трябвало да има значение.

Както не трябваше да има значение и ръката ми, която плъзгах между краката си под бельото си.

„Докосваш се?“ Ръмженето, което проникна в ума ми, е прекрасно. „Толкова ли не харесваш умствената ни връзка?“

— О, туше. — Предполагам, че си го заслужих. „Не се докосвам“, излъгах.

Почти можех да почувствам присмехулното му изсумтяване.

В този момент се чувстваше по-скоро като предизвикателство да му отговоря. Беше като… флирт помежду ни. Плъзнах пръст между гънките си и не съм изненадана, когато открих, че съм мокра. Наистина мокра. Как да не бъда? Той ме срещаше лице в лице със секса и не можех да се измъкна. Малка част от мен бе ужасена, докато останалата беше възбудена от това да бъде в капан и принудена да призная желанието си.

Харесваха ми картините, които ми пращаше. Харесваше ми властното му поведение.

И се сблъсквах с мисълта за повече между нас. Не е безопасно, но може би това е част от чара. Може би именно дивата му природа ме привлича така неудържимо.

„Харесва ти мисълта да си моя“, изпрати ми обратно.

— Аз съм личност — прошепнах, но в главата си все още си представях голямото златно тяло да ме покрива. Мислех за това колко топла би била кожата му срещу моята и се зачудих какво ще бъде да го целуна.

„Целуна?“

„Не знаеш какво е целувка?“ Почувствах се глупаво, защото, разбира се, не се бяхме целунали, когато отидох да го видя. Бързах. Може би трябваше да го целуна. Изпратих му картина на срещане на устните ни, на заплитащи се езици и се възбудих още повече от мисълта какво ли би било.

„Много пъти ли си се целувала?“, попита ме той.

„Никога“, признах. Бях прекалено млада, когато напуснахме форта, и след това останах с Джак, който ми беше като баща. След това бях сама и не прекарвах време с никого. Да си сам След не ти даваше много възможности да се сближиш с някой.

Но си спомнях, че съм виждала целуващи се хора по телевизията и съм чела за това в книгите. По-късно съм виждала хора да се целуват, но не по начина, който си спомнях. В ума ми целувките са нежни, внимателни, пълни с любов и привързаност. Не бяха като целувките, които съм виждала номадите да дават на Карол, които изглеждаха повече като наказание, или целувките, които проститутките във Форт Далас раздаваха на всеки, който би платил.

Целувките трябваше да са специални.

„Като семето ми.“

Изкисках се, защото изобщо не ми изглеждаше да са подобни.

„Разбира се, може и така да го приемеш.“

„Ще те целуна правилно“, каза ми Зохр. „Когато поискаш. Колкото често искаш устата ми върху твоята.“ И ми изпрати още една секси картина. Този път той беше върху мен, тласкайки между бедрата ми, и простенах на глас от гледката. Гледах с очарование как се движеха телата ни и когато умствения Зохр дръпна косата на умствената Ема, за да я целуне? Притиснах пръста си по-дълбоко в сърцевината си, трепереща от нужда. Сега, след като правих секс със Зохр, се чувствах някак различна. Празна от възбуда, сякаш ми липсва нещо. Никога преди не се бях чувствала така.

„На тялото ти му липсва моето.“

Мисля, че е прав. Простенах при осъзнаването и плъзнах пръста си към клитора си, галейки го. Знаех, че може да усети това, както можеше да чуе всичко, което си мисля. Чувствах неговата възбуда, неудовлетворената нужда на члена му, докато мислеше за мен, раздразнеността му.

„Не мисли за мен като окован“, изпрати ми, мислите му са тежки от желание. „Мисли за мен с теб. Устата ми върху твоята. Ще те опитам навсякъде.“

И ми изпрати картина как съм застанала на четири крака, а лицето му е между бедрата ми, вкусвайки ме…

Извиках тихо от облекчението, което премина през мен. Бедрата ми се стегнаха и издърпах ръката си, защото бе прекалено много. Оргазмите могат да станат много съкрушителни и е като да си играеш с огъня. Приближавах се достатъчно, за да се стопля, но не и да се изгоря.

„Тук грешиш, половинке.“ Страстните мисли на Зохр надвиха моите объркани. „Трябва да се оставиш огъня да те погълне. Ще ти покажа, когато отново станем едно.“

Не мога да реша дали съм леко разтревожена или очарована от мисълта.