Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
True Discipleship, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Религиозен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2019)
Разпознаване, корекция и форматиране
Стаси 5 (2020)

Издание:

Автор: Уилиям Макдоналд

Заглавие: Истинско следване на Христос

Преводач: Ясен Дамянов; Красимира Ненова (стихове)

Година на превод: 2000

Издание: второ (не е указано)

Издател: Верен

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Националност: не е указана

Печатница: ЕТ Ко-Ко-92

Редактор: Юлиана Балканджиева

Коректор: Юлияна Балканджиева

ISBN: 978-619-7015-57-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10493

История

  1. — Добавяне

Пречки пред следването

Всеки, който си поставя целта да следва Христос, може да бъде сигурен, че пред него ще се появят множество пътища за бягство. Ще му се дадат безброй възможности да се върне назад. Други гласове ще го викат и ще му предлагат да отреже няколко сантиметра от кръста. Дванадесет легиона ангели стоят готови, за да го спасят от пътя на себеотрицание и саможертва.

Това е илюстрирано по забележителен начин в разказа за тримата кандидат-ученици, които оставиха други гласове да заглушат гласа на Христос.

„А като вървяха по пътя, един човек Му рече: Господи, ще Те следвам, където и да идеш. Исус му каза: Лисиците си имат леговища и небесните птици — гнезда, а Човешкият Син няма къде глава да подслони. А на друг каза: Последвай Ме. А той рече: Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си. Но Той му каза: Остави мъртвите да погребват своите мъртъвци; а ти иди и разгласявай Божието царство. Рече и друг: Ще Те следвам, Господи; но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си. А Исус му каза: Никой, който е сложил ръката си на плуга и гледа назад, не е годен за Божието царство.“

(Лука 9:57-62)

Трима неназовани мъже застанаха лице в лице с Исус Христос. Те чувстваха вътрешна необходимост да Го последват. Но позволиха на нещо друго да застане между техните души и пълното посвещение на Господа.

Г-н Твърде Бърз

Първият е бил наречен г-н Твърде Бърз. Той сам въодушевено предлага да последва Господа навсякъде. „Ще Те следвам, където и да идеш.“ Никаква цена няма да бъде твърде висока. Никой кръст няма да бъде прекалено тежък. Никой път няма да бъде прекалено стръмен.

На пръв поглед изглежда, че отговорът на Спасителя няма връзка с искреното доброволно предложение на г-н Твърде Бърз. Исус казва: „Лисиците си имат леговища и небесните птици — гнезда, а Човешкият Син няма къде глава да подслони“. Всъщност отговорът на Господа е най-подходящият. Все едно че Той казва: „Ти твърдиш, че искаш да Ме следваш навсякъде, но готов ли си да живееш без материални удобства? Лисиците имат повече удобства в този свят, отколкото Аз. Птиците имат гнездо, което могат да нарекат свое. А Аз съм бездомен Скитник в света, създаден от Моите ръце. Готов ли си да жертваш сигурността на собствения дом, за да ме следваш? Готов ли си да изоставиш нормалните удобства на живота, за да Ми служиш отдадено?“.

Изглежда, че човекът не е бил готов, защото не чуваме повече нищо за него в Свещеното Писание. Любовта му към земните удобства явно е била по-голяма от неговата отдаденост на Христос.

Г-н Твърде Бавен

Вторият е бил наречен г-н Твърде Бавен. Той не е доброволец както първият; Спасителят го призовава да Му бъде последовател. Отговорът му не е категоричен отказ. Не може да се каже, че той изобщо не се интересува от Господа. По-скоро има нещо друго, което иска да направи най-напред. И това е големият му грях: той поставя собствените си намерения пред намеренията на Христос. Забележете отговора му: „Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си“.

Разбира се, че е напълно нормално един син да окаже на родителите си дължимата почит. И ако бащата е починал, напълно в рамките на християнската вяра е той да бъде погребан от сина си. Но естествената почит и уважение определено се превръщат в грях, когато биват поставени над интересите на Исус Христос. Действителният стремеж на живота на този човек се разкрива от откритата му молба: „Господи,… ми първо…“ Останалите думи, които изговаря, са просто за прикритие на вътрешното му желание да постави себе си на първо място.

Изглежда той не е разбирал парадоксалността и моралния абсурд на думите „Господи,… ми първо…“. Ако Христос е Господ, тогава Той трябва да е Първи! Ако личното местоимение „Аз“ седи на престола, тогава Христос няма власт.

Г-н Твърде Бавен има да свърши една работа и той поставя тази работа на първо място. Затова Исус му отговаря съвсем подходящо: „Остави мъртвите да погребват своите мъртъвци; а ти иди и разгласявай Божието царство“. Бихме могли да перифразираме думите Му така: „Има неща, които духовно мъртвите могат да правят също толкова добре, колкото и вярващите. Но има други неща в живота, които само вярващите могат да направят. Внимавай да не прекараш живота си във вършене на неща, които един неповярвал може да направи не по-зле от теб. Остави духовно мъртвите да погребват физически мъртвите. А що се отнася до теб — бъди незаменим. Нека целта на живота ти бъде да напредва Моето дело на земята“.

Изглежда цената е била прекалено висока за г-н Твърде Бавен. Той напуска сцената на историята в безименно мълчание.

Ако първият човек е илюстрация за материалните удобства като пречка пред ученичеството, вторият може да се разглежда като пример за работа или професия, на която се дава предимство пред главния смисъл на съществуването на християнина. Няма нищо лошо в светската работа и професия.

Божията воля за човека е да работи, за да издържа себе си и семейството си. Но животът на истинския ученик изисква първо да търсим Божието царство и Неговата правда. Животът на вярващия не бива да бъде пропилян в неща, които и неповярвалите могат да свършат по същия начин, ако не и по-добре. Задачата на професията е просто да бъдат осигурени текущите нужди, докато главното призвание на християнина е да проповядва Божието царство.

Г-н Твърде Лесен

Третият човек е бил наречен г-н Твърде Лесен. Той прилича на първия по това, че сам предлага да следва Господа. Прилича и на втория по това, че използва същия противоречив израз: „Господи,… първо ми…“. Той казва така: „Ще Те следвам, Господи; но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си“. Още веднъж трябва да отбележим, че взето само по себе си, в това желание няма нищо принципно зло. Не противоречи на Божия закон да обичаме роднините си и да се грижим за тях, нито пък да спазим правилата на вежливостта, когато ги напускаме. Къде тогава този човек се провали при изпита? В следното: той позволи на нежните чувства към семейството да изместят Христос от първото Му място.

И така, със съвършена проницателност Господ Исус казва: „Никой, който е сложил ръката си на плуга и гледа назад, не е годен за Божието царство“. С други думи, „Моите ученици не са от такова егоцентрично и мекушаво тесто като теб. Аз искам хора, които са готови да отхвърлят семейните връзки; които няма да бъдат отклонени от сантиментални роднини; които ще поставят Мен над всеки друг човек в живота си“.

Принудени сме да заключим, че г-н Твърде Лесен е изоставил Исус и тъжно си е отишъл по пътя. Неговото самоуверено желание да стане ученик се разбива в камъка на родствените и семейните връзки. Може би този камък е една ридаеща майка, която проплаква: „Ще разбиеш майчиното ми сърце, ако ме напуснеш, за да станеш мисионер!“. Не знаем точно. Това, което знаем, е, че Библията милостиво пропуска името на този слабохарактерен човек, който, обръщайки се назад, се разминава с най-великата възможност в живота си и си спечелва епитафа „Негоден за Божието царство“.

* * *

И така, това са трите основни пречки пред истинското ученичество, илюстрирани чрез трима души, които не бяха готови да вървят с Господа изцяло и докрай:

Г-н Твърде Бърз: любов към земните удобства.

Г-н Твърде Бавен: предимство на работата или професията.

Г-н Твърде Лесен: надделяване на нежните семейни връзки.

Господ Исус все още призовава, както е било винаги, мъже и жени, които да го последват героично и саможертвено.

Пътищата за бягство все още се предлагат, викайки загрижено: „Пощади се! Далеч от тебе това!“. Малцина са готови да откликнат.

Исусе, взех си кръста,

оставих всичко и след Тебе ще вървя.

Гол, беден и презрян, отхвърлен — сега съм Твой — от днес до вечността.

 

Как се стопиха празните надежди,

амбициите ми суетни, знания, мечти;

Изпълнен съм сега със по-добри, копнежи —

Да следвам Теб по Твоите следи.

 

О, нека ме отхвърлят със презрение —

нали така направи и със Теб светът;

За мен е Твойта вярност от значение:

не към човешка слава води Твоят път.

 

И нека Твоят поглед е над мене,

о, Бог на мъдрост, на любов и чудеса!

Врагът ще мрази, други ще се смеят,

но ако с мен си — всичко става светлина!

Х. Ф. Лайт