Уилиям Макдоналд
Истинско следване на Христос (10)

Война

Едва ли някой би могъл да прочете Новия Завет дори повърхностно, без да забележи, че сравнението с война често се използва за характеризиране на плана на Христос на земята. Истинското християнство е много далеч от лекомислените и сладникави развлечения на днешния християнски свят. То не бива да бъде бъркано със стремежа към лесен и разкошен живот в търсене на удоволствия, който днес е така широко разпространен. Християнството е борба на живот и смърт — един непрестанен сблъсък със силите на ада. Който не осъзнава, че битката е започнала и няма връщане назад, не може да бъде никакъв ученик.

1. По време на война е нужно единство. Войната не е време за дребнави караници, за зависти и партизанства, за разделена преданост. Никой дом, разделен против себе си, не може да устои. Следователно войниците на Христос трябва да са единни. Пътят към единството минава през смирението. Това е ясно показано във Филипяни 2 гл. Невъзможно е да се скараш с един истински смирен човек. За да има битка, са нужни двама. „От гордостта произхождат само препирни.“ Където няма гордост, няма и място за препирни.

2. Войната налага живот на жертви и лишения. Във всякакво военновременно положение съществува строга система за определяне на дажбите. Крайно време е за християните да разберат, че сме във война и че разходите трябва да се сведат до минимум, така че колкото може повече от средствата ни да се използват в борбата.

Малцина виждат това така ясно, както един млад ученик на Христос, на име Р. М. През 1960 г. той бил председател на класа на новоприетите в едно библейско училище. По време на неговото ръководство постъпило предложение определена сума да се изразходва за обичайното тържество на класа, за униформи и за подарък на класа. Вместо да одобри такива разходи, които не допринасяли директно за разпространението на благовестието, Р. М. се оттеглил от поста си на председател. В деня, в който било оповестено оттеглянето му, на всички негови съученици било връчено следното писмо:

Скъпи съученици,

След като въпросът, за тържествата на класа, униформите и подаръка на класа бяха поставени пред ръководството, аз се замислих за отношението на християнина към тези неща.

Мисля, че ще намерим най-голяма радост за самите себе си, ако предадем себе си, парите си и времето си изцяло за Христос и за другите, откривайки по този начин истинността на думите: „Който изгуби живота си заради Мен, ще го намери“.

Да пилеят времето и парите си за неща, които не водят до категорично свидетелство за Христос пред невярващите или до изграждането на Божия народ, за християните изглежда несъвместимо с факта, че всеки ден 7000 души умират от глад и повече от половината свят не е чувал нищо за единствената Надежда на човека.

Колко повече слава бихме отдали на Бога, ако помогнем Евангелието да достигне до тези 60% от света, където не се знае нищо за Исус Христос, или дори в много съседни домове, вместо да се събираме в тесен кръг, допускайки само онези, които мислят като нас, и прахосвайки време и пари за собствено удоволствие.

Тъй като зная за конкретни нужди и възможности финансите ни да се използват много ефективно за славата на Исус Христос и за помощ за ближния ни тук и зад граница, не мога да разреша средствата на класа да бъдат изразходвани за самите нас без нужда. Ако бях един от онези, които са в толкова голямо лишение (а аз зная за много такива), тогава бих се радвал имащите тази възможност да направят всичко необходимо, за да получа Евангелието, а също и материална помощ.

„И както искате да правят на вас човеците, така и вие правете на тях.“

„Но ако някой има благата на този свят и види, че брат му е в нужда, а заключи сърцето си от него, как обитава в него Божията любов?“

И така, с любов и молитва да можете да видите Господ Исус, даващ всичко свое (2 Кор. 8:9), аз ви предавам оставката си като председател на класа на випуск ’63.

В Него с вас,

Р. М.

3. Войната е време на страдание. Ако днес младите хора са готови да дадат живота си за родината си, колко повече трябва да бъдат готови християните да загубят живота си заради Христос и благовестието. Вяра, която не ни коства нищо, не струва нищо. Ако Господ Исус изобщо означава нещо за всички ни, тогава Той трябва да означава всичко, и никакви съображения за лична сигурност или предпазване от страдания не бива да ни възпират в службата ни за Него.

Когато апостол Павел искаше да защити своето апостолство от атаките на дребнавите си критици, той не посочи семейния си произход, образованието си или светските си придобивки. Не — той се позова на страданията си заради Господ Исус Христос. „Христови служители ли са? — в безумие говоря — аз още повече: бил съм в много повече усилия, прекомерно в бичувания, още повече в тъмници и много пъти и на смърт. Пет пъти юдеите са ми удряли по четиридесет удара без един; три пъти са ме били с тояги; веднъж са ме пребили с камъни; три пъти съм претърпявал корабокрушение; една нощ и един ден съм бил сред морските стихии. Много пъти съм бил в пътешествия, в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от съотечественици, в опасност от езичници, в опасност в града, в опасност в пустинята, в опасност в морето, в опасност между лъжебратя; в труд и мъка, много пъти в неспане, в глад и жажда, много пъти в пост, в студ и голота; и освен всичко това, което тежи върху мен всеки ден — грижата за всичките църкви“ (2 Кор. 11:23-28).

Изпращайки благородното си предизвикателство към сина си Тимотей, той го увещава: „Бъди участник в страданията като добър войник на Исус Христос“ (2 Тим. 2:3).

4. Войната изисква пълно подчинение. Един истински войник изпълнява заповедите на своя командир безусловно и незабавно. Нелепо е да мислим, че Христос ще се задоволи с нещо по-малко. Като Създател и Изкупител, Той има пълно право да очаква от онези, които са го последвали в битката, да се подчиняват на заповедите Му напълно и веднага.

5. Войната изисква умение да се борави с оръжие. Оръжията на християнина са молитвата и Божието Слово. Той трябва да е предаден на пламенна, изпълнена с вяра, постоянна и упорита молитва. Само по този начин укрепленията на врага могат да бъдат съборени. Заедно с това той трябва умело да използва меча на Духа — Божието Слово. Врагът ще направи всичко възможно, за да го накара да изостави този меч. Ще хвърля съмнения върху боговдъхновеността на Писанията. Ще посочва привидни противоречия. Ще предлага оборващи аргументи от науката, философията и човешките традиции. Но войникът на Христос трябва да отстоява позициите си, доказвайки ефективността на оръжието си, като го използва в подходящо и неподходящо време.

Оръжията във войната на Христос изглеждат смешни в очите на човека от света. Планът, който се оказа успешен при превземането на Ерихон, би разсмял военните стратези днес. Незначителната „армия“ на Гедеон би предизвикала само усмивки. А, какво да кажем за прашката на Давид, за магарешката челюст на Самсон, за нищожната Божия армия от глупаци през всички векове до днес? Духовният ум знае, че Бог не е на страната на многобройните батальони, не — Той обича да взема слабите и глупавите, и презрените неща на този свят, и да се прославя чрез тях.

6. Войната изисква познаване на врага и неговата тактика. Така е и във войната на Христос. „Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу началствата, срещу властите, срещу световните владетели на мрака на този свят, срещу духовете на злото в небесните места“ (Ефесяни 6:12). Ние знаем, че „сам Сатана се преправя на светъл ангел. Така че не е голямо нещо, ако и неговите служители се преправят на служители на правдата“ (2 Кор. 11:14-15). Опитният войник на Христос знае, че най-острата съпротива няма да дойде от пияницата, обикновения крадец или блудницата, а от мними религиозни деятели. Религиозните водачи приковаха Христос на кръста. Религиозните водачи преследваха ранната църква. Самият Павел срещна най-острата съпротива от хора, които се представяха за Божии служители. И така е било през всички времена до днес. Служителите на Сатана се преправят на служители на светлината. Говорят религиозен език, носят религиозно облекло, държат се привидно благочестиво, но сърцата им са изпълнени с омраза към Христос и към благовестието.

7. Войната изисква пълно отдаване. „Никой, който служи като войник, не се заплита в житейски работи, за да угоди на този, който го е записал за войник“ (2 Тим. 2:4). Ученикът на Христос се учи да бъде нетолерантен към всяко нещо, което би могло да застане между неговата душа и пълното посвещение на Господ Исус Христос. Той е твърд, без да обижда; той е неотстъпчив, без да засяга. Защото той има един и само един копнеж. Всичко друго трябва да бъде отведено в плен.

8. Войната изисква смелост пред лицето на опасността. „Затова вземете пълното Божие въоръжение, за да можете да противостоите в злия ден, и като победите, да устоите. И така, стойте…“ (Ефес. 6:13-14а). Често е било отбелязвано, че Божието въоръжение, описано в Ефес. 6:13-18, не предвижда защита на гърба и следователно не защитава при бягство. Защо да бягаме? Ако сме „повече от победители чрез Онзи, който ни е възлюбил“, ако никой не може да успее против нас, защото Бог е откъм нас, ако победата е сигурна и затова изобщо сме започнали битката, как можем изобщо да помислим за бягство?

Какво от туй, ако съм сред печелившите

или с онези, които жалко падат?

Всъщност грешни са единствено страхливците;

в борбата губят само тез, които бягат.

Врагът, който пристъпва все напред, е силен;

но пъргаво е моето оръжие, Христе.

Виж гордите им копия и знамена на смърт,

но задели за мене само къс и остър меч.

И опази ме да не ме ударят в гръб.

цитирано от Ейми Кармайкъл