Уилиям Макдоналд
Истинско следване на Христос (13)

Пресмятане на цената

Господ Исус никога не се е опитвал да примами хората към повърхностна изповед на вяра. Той не се е стремил да привлича много хора чрез популярни и приятни за слушане проповеди.

Дори напротив, когато хората са започвали да се тълпят след Него, Той се е обръщал към тях и ги е пресявал, като е проповядвал най-строгите изисквания на ученичеството.

При един такъв случай нашият Господ предупреди тези, които биха го последвали, да пресметнат цената. Той каза:

„Защото кой от вас, когато иска да построи кула, не сяда първо да пресметне разноските — дали ще има с какво да я доизкара? Да не би, като положи основа, а не може да довърши, всички, които гледат, да започнат да му се присмиват и да казват: Този човек започна да строи, но не можа, да довърши. Или, кой цар, който отива на война срещу друг цар, няма да седне първо да се посъветва — може ли с десет хиляди да се противопостави на онзи, който идва срещу него с двадесет хиляди? Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да иска условия за мир“.

(Лука 14:28-32).

Тук Той сравнява живота на християнина със строително предприятие и с война.

Пълна глупост е да се започне строеж на кула, казва Той, ако не сме сигурни, че имаме достатъчно средства да я довършим. В противен случай недовършеният строеж ще остане като паметник на нашата липса на предвидливост.

Колко вярно! Едно е да вземем решение за Христос под въздействие на горещите емоции на някоя масова евангелизация. Но съвсем друго е да се отречеш от себе си, да носиш кръста си всеки ден и да следваш Христос. Макар че не ни струва нищо да станем християни, доста скъпо струва да бъдем последователни ученици, ходещи по пътя на жертвата, отделянето и страданието заради Христос. Едно е да започнем християнското състезание добре, но съвсем друго е да се бъхтиш в него ден след ден, в хубаво и лошо време, в благополучие и в беда, в радост и в скръб.

Наблюдава ни един критичен свят. По някакъв странен инстинкт той знае, че християнският живот изисква всичко или нищо. Когато вижда истински християнин, той може да се подиграва, да се присмива и да го мрази, но вътрешно има дълбоко уважение към човека, който се е предал безрезервно на Христос. Но когато вижда полухристиянин, той изпитва към него само презрение. Той го подиграва с думите: „Този започна да строи, но не можа да доизкара! Голям шум вдигна, когато повярва, но сега не е по-различен от всички нас. Тръгна с голяма скорост, а сега едва се влачи“.

Затова Спасителят казва: „По-добре да беше пресметнал цената!“.

Втората Му илюстрация представя един владетел, който трябва да обяви война на друг. Не би ли било разумно най-напред да прецени дали с десетхилядната си армия може да излезе срещу армия, наброяваща два пъти повече? Колко абсурдно би било първо да обяви война, а после да прави сметки, когато армиите вече настъпват една срещу друга. Единственото, което би му останало тогава, е да развее бяло знаме и да изпрати посланици, които, пълзейки робски в праха, да искат условия за мир.

Сравнението на християнския живот с война не е преувеличение. Има ги жестоките врагове — светът, плътта и дяволът. Има обезсърчения, проливане на кръв и страдания. Има дълги изтощителни часове на бдение в очакване на светлината на деня. Има сълзи, тежък труд и изпитания. И всеки ден — смърт.

Всеки, който си поставя за цел да следва Христос, трябва да помни Гетсимания, Гавата и Голгота. И след това трябва да пресметне цената. Тя е или абсолютно посвещение на Христос, или хленчеща капитулация с целия позор и унижение, които тя означава.

С тези две илюстрации Господ Исус предупреди слушателите Си да не вземат импулсивни решения да станат Негови ученици. Това, което Той би могъл да им обещае, са гонения, страдания и скърби. Те трябва първо да пресметнат цената. А каква е цената? Следващият стих дава отговора:

„И така, ако някой от вас не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик“.

(Лука 14:33)

Цената е „всичко“ — всичко, което човек има и е. Така беше за самия Спасител. Не може да бъде по-малко и за онези, които ще Го последват. Ако Този, който беше неизразимо богат, доброволно стана беден, възможно ли е Неговите ученици да спечелят наградата по по-евтин начин?

След това Господ Исус заключи беседата Си със следните думи:

„Добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се подправи? Тя не струва нито за земята, нито за тор; а я изхвърлят навън“.

(Лука 14:34)

В библейски времена хората изглежда не са имали чиста сол, каквато имаме ние днес. Тяхната сол е съдържала различни примеси, като например пясък и др. Било е възможно солта да изгуби солеността си; това, което е оставало, е било безвкусно и безполезно. Не е било възможно да се използва нито като сол, нито за наторяване. Понякога е била използвана, за да се правят пътеки. Така че „тя вече за нищо не става, освен да се изхвърли навън и да се тъпче от хората“ (Мат. 5:13).

Приложението на тази илюстрация е ясно. Има една главна цел на съществуването на християнина — да прослави Бога с един живот, който е изцяло пожертван за Него. Християнинът може да изгуби вкуса си, като събира съкровища на земята, грижейки се за собственото си удобство и удоволствие, опитвайки се да си създаде име в света, като продава живота и талантите си на недостойния свят.

Ако вярващият пропусне главната цел на съществуването си, той пропуска всичко. Той не е „нито полезен, нито красив“. Неговата съдба е като безвкусната сол: да бъде тъпкан от хорските крака — чрез техните подигравки и презрение.

Последните думи са следните:

„Който има уши да слуша, нека слуша“.

Много често след тежки думи нашият Господ добавя тази фраза. Като че ли Той е знаел, че не всички хора ще ги приемат. Знаел е, че някои ще се опитват да ги изтълкуват преносно, да притъпят острието на Неговите остри изисквания. Но е знаел също, че ще има и отворени сърца, млади и стари, които ще се преклонят пред изискванията Му, за които Той е достоен. Така че Той остави вратата отворена! „Който има уши да слуша, нека слуша.“ Чуващите са тези, които пресмятат цената и казват:

Аз съм решил да следвам Исус.

И сам да остана, пак ще Го следвам.

Светът е зад мен, пред мене е кръстът —

без път назад. Без път назад.