Ейприл Легаси
Душевен огън (15)

Глава 15
Тайни мечове

На следващата сутрин Джет ни посрещна в кафенето.

— Ако всички дойдете с мен — каза от силно. — Мисля, че ще харесате сутрешния урок.

Довършихме набързо закуската си и го последвахме. От всички професори, Джет беше най-младият и разбира се, любимецът на всички.

Той ни заведе в секция, която никой от нас не беше виждал преди. Когато отвори вратата и ни пусна вътре, аз не бях единствената, която ахна.

По стените висяха мечове и щитове и всевъзможни оръжия.

— О, чудесна идея, Джет — чух Питър да мърмори. — Дай достъп на Скай до нещо остро.

Предположих, че говори за тренировката с притъпените стрели и лъка.

— Наредете се — извика Джет.

Един по един ни раздадоха мечове и започнаха да ни учат да промушваме. Мечът, който ми беше даде, беше тежък и аз се изпотих дори на бавната тренировка. Урокът продължи по-дълго от обикновено, и слънцето беше високо в небето, когато Джет ни нареди да спрем.

— Сега следва забавната част. Всеки от вас трябва да си избере оръжие, с което искате да специализирате. Не се притеснявайте, винаги може да промените мнението.

Всички започнаха да кръжат из залата, избирайки си оръжие. Видях Елеанора да си избира красив лък, изучавайки го внимателно.

— Джет — казах аз. — Какви са тези?

Посочих двойка тънки мечове. Те изглеждаха по-леки от тези на тренировката.

Джет ги взе и ми ги подаде. Те бяха в ножниците си.

— Те се носят на гърба, ето така — каза той и ги качи на гърба си, като каишите се кръстосаха на гърдите му. — И се изваждат по този начин.

С леко движение, той измъкна мечовете и ги кръстоса пред себе си.

— Еха. Може ли да пробвам?

Той се поколеба достатъчно дълго, за да започна да се чудя дали изобщо ще ми ги даде, но тогава ги свали от гърба си и ми ги подаде.

Веднага щом ги поставих на гърба си, знаех, че точно тях трябва да избера. Отне ми три опита, за да ги извадя както трябва от ножниците, но най-накрая успях, макар и не със същото изящество като Джет. Щеше да ми отнеме време. Замахнах веднъж във въздуха, удивена от скоростта и теглото.

— Значи избираш тези за себе си? — попита Джет.

— Разбира се — казах, оглеждайки остриетата. — Видя ли някой друг да ги избира за мен?

— Имам предвид, чела ли си за тях? Виждала ли ги преди?

Не отговорих и погледнах Дина да замахва с една сабя. Дъстин си беше избрал огромна коса, която беше по-висока от него и показваше на Питър колко е остра, като отряза малко от туниката му. Той погледна към мен като усети погледа ми и ми намигна. Изчервих се, когато Джет ми се усмихна.

— Не казвай нищо — казах предупредително.

— Нямаше — увери ме той.

Прекарахме останалата част от урока, тренирайки с оръжията си. Бавно започвах да свиквам с двата меча, балансираното им тегло и чувството от дръжките им в ръцете ми. Тъй като винаги съм била десничарка, лявата ми ръка ме предаваше от време на време, но нямах намерение да я използвам толкова често. Всъщност, единственият начин някой да пробие защитата ми беше, когато се цели в меча в лявата ми ръка.

— Ауч! — извиках, преди да се усетя, изпускайки левият меч.

— Скай? О, Боже. Толкова съжалявам. — Дина изпусна меча си с трясък и се затича към мен.

— Всичко е наред — казах, разтривайки китката си. — Просто глупавата ми ръка е прекалено слаба.

Урокът вече почти беше свършил, когато вратите на залата се отвориха и Неталия влетя вътре. Каза набързо нещо на Джет, който ядосано се намръщи. Тя тъкмо си тръгваше, когато погледа й се спрях на мен и забави крачка, като очите й се разшириха.

— Джет — каза тя и започна отново да говори бързо, въпреки че усещах, че темата е друга.

— От къде взе тези? — попита ме ядосано.

Подозирайки, че говори за мечовете ми, отговорих:

— От стената, където всеки друг.

— Веднага си избери друго оръжие — каза, дишайки тежко.

— Но тези ми харесват! — запротестирах аз.

— Няма значение! Те не са за използване!

Тишина обхвана залата, докато аз и Неталия стояхме лице в лице.

— Добре — казах накрая. — Добре.

Оказах се със стандартен меч като тези, с които тренирахме. Не можех да скрия разочарованието си, когато Джет закачи двата меча обратно.

Всички си тръгнаха, приказвайки си тихо за урока. Почти бях стигнала вратата, когато Джет ме повика.

— Скай?

Обърнах се.

— Мога да те науча, ако искаш — каза той. — С двата меча. Ще бъде нашата малка тайна.

— Добре — каза веднага. — Но защо Неталия беше толкова ядосана, че ги ползвам?

Той просто поклати глава, докато отиваше да ги свали.

— Джет, кажи ми…

— Не ме питай! — каза рязко и аз отстъпих изненадано. Джет никога не ни е бил ядосан, нито дори когато инцидентно запалих един чин. — Моля те, Скай, просто не мога…

— Добре — казах. — Нашата тайна.

Докато ме учеше на някои техники и стартови позиции, не спрях да си мисля, че всеки в този замък знае нещо за мен, което аз не.