Ейприл Легаси
Душевен огън (12)

Глава 12
Свито сърце

В понеделник първият ми час наистина беше Магическа история. Точехме се един по един, прозявайки се широко и много от учениците си носеха термоси; есента настъпваше и въздухът беше значително по-студен.

— Урокът тази сутрин ще бъде за справянето с връзките между Лотерия и другите държави по света — започна Джет. — Сега, търговията между Сурак и Лотерия е обтегната напоследък…

Гласът на Джет се лееше монотонно, така че клепачите ми започнаха да натежават. Дина ме смуши с лакът и аз се изправих, примигвайки смътно. Джет пишеше нещо на дъската и докато присвивах очи, за да видя какво беше, осъзнах, че беше написал думите „Монарх“ и „Фльор“.

Няколко примигвания по-късно разбрах, че ни преподаваше за предишните крале и кралици. Побързах да запиша това, което беше на дъската.

— Така, през последните три хиляди години от магическата цивилизация, имало само двама крале и две кралици, които нямали каквато и да е биологична връзка помежду си. Няма информация за първите крал и кралица, но са минали едва хиляда години от последните монарси.

— Едва хиляда — промърмори Тереза от лявата ми страна.

— Крал Морган и кралица Фльор били последните владетели на Лотерия, призовани да изпълнят задълженията от войната, която бушувала. Обаче това не била обикновена война. — Сега всички ученици внимаваха. — Значете, че Лотерия била във война със себе си. Не били включени други държави. Всъщност две държави се опитали да окажат помощ. Сурак. — Той потупа голям, кръгъл континент на картата. — И островите Тсалски. — Сега показалката сочеше три големи острова до западния бряг на Лотерия. — Кралица Фльор обаче отклонила всяка помощ; страхувала се, че замесването на други държави щяло да доведе до разделянето на Лотерия. Тя подозирала също, че двете държави имали скрити мотиви.

Вдигнах ръка и Джет кимна към мен.

— Искаш да кажеш, че е мислела, че те може да вземат Лотерия за себе си? — попитах.

— Точно така. Лотерия е континент богат на много ресурси; щяла е да бъде награда и за двете държави.

Дина вдигна ръка.

— Дина?

— На чия страна били кралят и кралицата? — попита тя и всички се извърнахме към Джет за отговор.

Той въздъхна тежко.

— Кралят и кралицата били и на двете страни, участващи във войната. Те воювали помежду си.

Звънецът звънна, оповестявайки края на часа. Всички се изправиха, за да напусна, но Джет имаше още малко информация.

— Това също е малко известен факт — каза той, повече на себе си, — че Морган и Фльор са били сродни души.

Очите ми се разшириха и не можех да се въздържа да вдигна ръка, въпреки че всички излизаха.

— Защо сродни души са воювали помежду си? — попитах високо, но Джет не отговори и разбрах, че бяхме освободени.

Докато влизахме в кафенето за обяд, сутрешният урок по история беше забравен. Напълнихме чиниите си със сандвичи и се настанихме на обичайната си маса.

— Ъъ, — каза изведнъж Рейн, гледайки към нещо над рамото ми. — Ъм, Скай?

Всички се обърнахме да видим какво гледа, а сърцето ми сякаш щеше да потъне надолу в тялото ми, да се процеди от стъпалата ми и да се събере в ботушите ми.

Елеанора седеше с Феникс, усмихвайки се и смеейки се. Но нещото, което ме накара да умра вътрешно беше, че Феникс се усмихваше и й говореше. Докато гледахме, Елеанора се изсмя високо, премятайки косата си на една страна.

— Какво? — Чух се да питам тихо. — Нима те… искам да кажа…

Рейн заговори бързо на друг ученик и тогава се наведе към центъра на масата.

— Изглежда се срещат от няколко дни — каза тъжно тя, очите й бяха върху мен. Когато ходихме до Кийс.

Спомних си, че Феникс беше стоял отзад и трябваше Елеанора и другите магьосници също да са били там. Изглежда сърцето ми напълно беше напуснало тялото ми.

— Затова не ми говори, неговата сродна душа… — Гласът ми се провлачи и стиснах юмруци.

Беше ми достатъчно.

Изправих се рязко и излязох от залата, игнорирайки виковете на Дина и останалите да се върна. Отворих предните врати и се отправих се навън към яркото слънце, право към реката, от която бях пристигнала.

Отивах си вкъщи.

Затичах се като наближих края на гората. Можех да чуя реката и се оставих да бъда водена от звука. Когато се натъкнах неочаквано на нея, осъзнах, че бях тичала много по-бързо, отколкото в деня, в който нахлух през повърхността й и се озовах в друг свят.

Загазих през ледената вода. Тя беше почти до гърдите ми, и когато течението внезапно понесе краката ми, осъзнах, че бях направила печална грешка.

Бях издърпана под повърхността и за няколко секунди не можех да определя коя посока беше нагоре и коя надолу. Мъчех се да се движа, ритайки и успях да се покажа над повърхността. Успях да поема дълбоко въздух, преди да бъда дръпната обратно под водата.

Бях безпомощна като парцалена кукла в ледената хватка на реката. Тъкмо когато се предадох на дълбините, ръце сграбчиха ръката ми и ме издърпаха. Бях на повърхността отново, едновременно дишайки тежко и плачейки. Усещането за калния бряг беше най-невероятното в света, докато пълзях по него, кашляйки и разсичайки реката.

— Добре ли си? — попита някой, а аз открих, че гледам в очи с цвета на слънцето.

— Да, добре съм — казах, сега по-скоро смутена. Притиснах крака към гърдите си, вече треперейки от студ. — Благодаря.

— Не се тревожи — каза спасителят ми. Той носеше жълта туника, същият цвят като очите му, и кичури мръсна руса коса падаха пред очите, които ме гледаха загрижено. — Какво правеше?

— Опитвам се да си отида вкъщи — отговорих, гледайки към реката недоверчиво. — Дойдох тук през портал в реката. Надявах се, че ще ме върне обратно.

— Значи си от човешкия свят? — попита той и аз кимнах утвърдително. — Аз съм от тук. От Кастор.

— Вероятно мислиш, че съм луда — смънках, заровила лице в подгизналите си ръкави.

— Малко — отвърна той, очите му танцуваха. — Аз съм Дъстин.

— Скай — казах автоматично. — Благодаря, Дъстин.

Когато името му се отрони от езика ми, осъзнах защо ми изглеждаше познат.

— Ти си сродната душа на Елеанора — казах, неспособна да сдържа обвинението в тона си.

— Да, и?

Изправих се на крака, треперейки от студ.

— Благодаря ти, че ме спаси — казах отново и го оставих седящ на брега.

Не се опита да ме последва.