Анди Андрюс
Проницателят (3)

Трета глава

Слънцето ярко грееше, когато Джоунс стъпи на кея на Гълф Стейт Парк и бавно закрачи по него. Аз го чаках, седнал на една от масите за пикник, вдигнал крака на пейката до нея. Пиех безалкохолно и зяпах рибарите.

Поздравихме се и заприказвахме — най-вече за моя живот и какво ми се е случило, след като се бяхме разделили. Не че толкова държах да говорим само за мен. Самият Джоунс проявяваше силна неохота да разказва, когато станеше дума за него. Питах го къде е бил и той отвърна: „Къде ли не“, после го попитах с какво се е занимавал междувременно и отговорът беше: „С разни работи“. В някакъв смисъл беше дразнещо, но аз си знаех, че не бива да настоявам повече.

Джоунс отклони поканата ми да отседне у дома, макар че ме поздрави за това, че съм се сдобил с дом. После посочи под кея и с престорено сериозен глас каза:

— По-хубав е от предишното място, нали?

След това ми разказа за Ян и Бари. Не нарушавал никаква тайна, обясни Джоунс, защото разказвал само своята версия на историята.

— Освен това — добави той — те бездруго съвсем скоро ще разкажат на всички какви нови неща са научили един за друг.

Докато ми излагаше тезата си за различните начини, по които хората изразяват или „произнасят“ обичта си, аз попитах дали тези начини са само два — начинът на Бари и начинът на Ян, които Джоунс току-що им беше разяснил — или има и други.

— О, да, има и други — отвърна старецът. — Съществуват четири основни начина, по които ние изразяваме обичта си и които, приложени към нас, ни карат да се чувстваме обичани. Съществуват и комбинации между четирите, както и междинни случаи, предполагам, но в общи линии начините са си четири.

— Добре — насърчих го аз, — вече научих два: изразяване на обич чрез думи и чрез дела. Кои са другите два начина?

— Третият начин — започна Джоунс — е изразяването на обич чрез физически контакт. Типът на този контакт варира силно — от просто потупване по гърба до сериозната дълбочина на сексуалната връзка. Бързо погалване по гърба, разрошване на косата, прегръдка или целувка — всичко това са обичайните „думи“ при това „произношение“. Хората, които изразяват обичта си чрез физически контакт, се чувстват обичани само ако обич към тях бъде засвидетелствана по същия начин. Понякога дори това е единственият начин да се почувстват обичани.

— Такива хора могат да показват обичта си само по този начин, така ли? — попитах.

— Точно така — отвърна той. — Тук не може да става дума за правилно или неправилно. Това просто е единственият начин за изразяване на обич, който те разбират. Спокойно можеш да гледаш на такива хора като на котки.

— Моля? — попитах учудено аз.

— Котките са същества на физическия контакт — отвърна Джоунс, като сам се усмихна широко като Чешърския котарак от приказката за Алиса. — Знаеш ги какви са… Не е нужно дори да ги храниш. Ако една котка е гладна, тя сама ще си намери плячка. Котките не обръщат никакво внимание на думите — няма смисъл да ги викаш или мамиш. Те така или иначе няма да се приближат, ако не искат. Котките искат да бъдат галени. Само така се чувстват обичани. А виждал ли си как самите котки изразяват обичта си? Търкат муцунките или гърбовете си в теб. Така котката казва: Пипни ме. Някои хора постъпват точно по същия начин.

— Колко си прав! — възкликнах аз. — Забележително. А кой е четвъртият начин?

— Четвъртият начин е изразяване на обич чрез време, отделено специално за прекарване с любимия човек — обясни Джоунс. — За хората, които изразяват обичта си по този начин, няма никакво значение дали ги докосваш, дали правиш нещо за тях или дали им повтаряш непрекъснато, че ги обичаш. Единственото, което им въздейства, е това да видят и усетят, че ти си отделил специално време, което да прекараш пълноценно с тях. Ти не си от този тип хора, Анди — каза Джоунс през смях. — Да те питам обаче нещо. Чувал ли си съпругата си да казва неща от рода на: „Иска ми се да прекарваме повече време заедно“ или „Теб все те няма“?

Кимнах колебливо, защото започнах да усещам накъде ме води Джоунс, и отвърнах:

— Всъщност да, тя често казва такива неща. А пък аз работя вкъщи, така че постоянно се питам: Какво искаш да кажеш с това „теб все те няма“ или „искам да прекарваме повече време заедно“? Божичко! Че аз по цял ден съм си у дома!

— Да, у дома си по цял ден — потвърди Джоунс, — но не си с нея! Съпругата ти изразява обичта си по четвъртия начин. Тя копнее да прекарва повече време само с теб. Това за нея е начинът да ти покаже обичта си. За да бъде съпругата ти щастлива и да се чувства сигурна в обичта ти, ти трябва да се научиш да говориш с нейното „произношение“. Това означава да осигуриш специални периоди от време всеки ден, по време на които вниманието ти да е съсредоточено изцяло върху съпругата ти. Това време ще е посветено на нея — ти трябва да изслушваш подробностите от ежедневието й, мечтите и тревогите й.

— Чувствам се малко странно, никога не съм бил наясно с това — признах си аз.

— Няма причина да се чувстваш по никакъв специален начин — махна с ръка Джоунс. — Как би могъл да си наясно? Всички израстваме с мисълта, че останалите хора са точно като нас. А това не е вярно. Но сега, когато вече все пак си наясно…

— Да, сега вече съм наясно и ще направя нещо по въпроса.

После замълчах, помислих и попитах:

— Джоунс, след като сравняваш хората, които изразяват и приемат обич чрез физически контакт, с котките… — усмихнах се наивно аз, — то хората, които искат да им отделяш определено време, приличат ли също на някое животно?

Старецът наведе глава:

— Да, синко, приличат. Винаги съм свързвал хората, които изразяват и приемат обич само под формата на специално отделено за другия време, с канарчетата. Канарчето казва: Просто постой с мен! То никога не забелязва кой точно го храни или му сипва вода, не се интересува от думите, които му се говорят, и със сигурност не желае да бъде докосвано. Канарчето е най-щастливо, когато някой стои при него и слуша песента му. Ако едно канарче бъде пренебрегнато, то ще умре. Не от липса на храна, а от липса на обич и внимание.

— А аз от кой тип съм, Джоунс? — попитах, като се взирах в очите на стареца.

— Ти, приятелю — с усмивка отговори Джоунс, — си кученце. Сигурен съм, че се чувстваш обичан, когато чуваш думи на одобрение и обич.

— Абсолютно си прав! — засмях се аз. — Но защо пък да съм кученце?

— Ами помисли — отвърна той. — Кажи на едно кученце колко е сладко и прекрасно и ще видиш, че то не просто маха с опашка от радост, то маха с цялото си телце. А кой е най-ефективният начин да дресираш кученце? Ами като го хвалиш! Като казваш: „Добро момче!“, „Добро куче!“. Но запомни: за човек, който се чувства обичан само когато чува думи на обич, няма нищо по-страшно от това да слуша думи на неодобрение, произнесени с гневен тон. В такива случаи кученцата се свиват, сякаш някой ги напада. Така постъпват и хората, за които говорим.

— Добре, дотук имаме котки, канарчета и кученца… — преброих на пръсти аз. — А кое е животното, което се интересува от делата? На кое животно приличат хората от типа на Ян?

— Ами — каза Джоунс — Ян и хората като нея аз наричам златни рибки.

Засмях се високо.

— Сигурен съм, че Ян няма много да се зарадва да чуе това!

— Аз пък съм сигурен, че ти ще й го кажеш при първа възможност! — стрелна ме Джоунс и ми намигна в отговор.

— Джоунс — отвърнах през смях. — Не само на нея. Ще го разкажа на всички.

Той сви рамене:

— Е, в крайна сметка какво пък, може би не е зле повече хора да знаят тия неща. Това знание може да бъде от полза не само на женени двойки. Когато се научиш да разпознаваш различните „произношения“ на обичта, ще ти стане много по-лесно да общуваш с децата си, с приятелите, дори с колегите. Да, без значение от възрастта или типа връзка, която имаш с даден човек, трябва да помниш, че всеки — всеки жив човек — изразява обичта си по конкретен начин. Как мислиш, ако можехме да разбираме тези начини по-добре, светът нямаше ли да бъде едно по-щастливо място?

Замислих се за миг, а после се сетих.

— Джоунс, защо Ян да прилича точно на златна рибка?

— Една златна рибка се чувства обичана само ако за нея се правят разни неща. Не можеш да докоснеш рибката. Можеш да й говориш, но аз лично не съм сигурен дали рибките изобщо чуват, така че със сигурност не се нуждаят от одобрението ти. Що се отнася до отделено време, те въобще не се интересуват от присъствието ти! Златната рибка иска просто да я храниш и да почистваш аквариума. А, и да оправяш водораслите и разните му други неща във водата.

Избухнах в смях:

— Е, Джоунс, добре го каза!

— Ами — скромно отвърна старецът, — това са само някои наблюдения, които съм правил през годините. Просто една нова гледна точка към начина, по който се отнасяме с околните. — Той се изправи, протегна се и отбеляза: — Стана късно. Сигурен съм, че трябва да се прибираш у дома и да прекараш известно време с прекрасната си съпруга.

Аз също се изправих, готов да си тръгна, но изведнъж се почувствах неловко. Хрумна ми колко много всъщност дължах на този възрастен мъж — човек, за когото не знаех буквално нищо. Но въпреки това толкова го обичах. Чувствах също, че и той ме обича.

— Джоунс — подхванах, — сигурен ли си, че не искаш да дойдеш у дома…

— Виж, оценявам поканата ти, наистина — отговори той, — но няма нужда. Не съм гладен, не ми е студено, дори не вали. Не се тревожи за стария Джоунс. Всъщност ме чака още една среща. Така че ти просто тръгвай.

Той ми се усмихна, вдигна куфара от земята и тръгна по кея.

Вече бях стигнал до колата, когато се обърнах и извиках:

— Ще се видим ли отново? Имам предвид, докато си в града?

— О, разбира се! — отвърна Джоунс. — Ще бъда наоколо известно време. Оглеждай се за мен. — После прокара длани по тениската и дънките си: — Щом видиш тия дрехи, значи съм аз!