Дейвид Гудинг
Прозорец към Рая (7)

Адекватна жертва

Но всеобщият консенсус по въпроса за морала ни води до затруднение, което само Христос може да разреши. Ако грехът има значение, и то в абсолютен смисъл, на какво основание някой може да получи прошка? Прошка, която отменя санкциите на моралния закон и се съгласява просто и удобно да забрави за греха, всъщност отрича моралния закон и признава, че грехът в крайна сметка няма особено значение. От друга страна, да се държи на санкциите на закона, би означавало всички да бъдем обречени на гибел, тъй като всички сме го нарушили. Моралът не предлага решение на тази фундаментална дилема — дори това да е моралът на Мойсеевия закон или на Проповедта на планината.

Затова нека оставим Илия да ни посочи решението — първо на планината Кармил, а после и на Планината на преображението. Решението е истинската жертва, която Бог приема, и тази жертва е смъртта на Христос. Когато Илия приготвя жертвата на планината Кармил, от небето слиза огън пред изумените погледи на всички и потвърждава жертвата като даденото от Бога средство за помирение на виновните грешници с Бога. Така и на Планината на преображението, когато Илия и Мойсей говорят с Христос за предстоящата Му смърт и жертва, над тях се спуска облак и скрива цялата планина, а от облака идва глас: Този е Моят възлюбен Син. Него слушайте (Лука 9:35).

Трябва да се постараем да си дадем сметка за пълното значение на това, защото тримата апостоли първоначално не успяват. Зашеметен от величието на момента, Петър предлага да направи три шатри — една за Иисус, една за Мойсей и една за Илия. С това той няма за цел да обиди Христос, вероятно дори смята, че Му оказва голяма чест. Но така той неволно поставя Иисус на едно ниво с Мойсей и Илия — затова Божият глас от облака внимателно го поправя. Ако Христос беше просто поредният Мойсей или Илия, дори и по-велик от тях, но пак в същата категория, той не би могъл да разреши нашата дилема. Мойсей и Илия, при цялото си величие — единият като законодател на божествения закон, а другият като пророк — все пак са грешници. Всички велики религиозни водачи в историята, до един, са били грешници. И колкото по-свети са били, толкова по-ясно са признавали собствената си греховност и са съзнавали огромната пропаст, която разделя и най-светия човек от абсолютната святост на Бога. Иисус Христос е без грях, както самият Бог няма грях. Той е бил и е Божият Син.

Но това не е всичко. Ако Божият Син беше дошъл като най-висш образец на морал, беше живял безгрешен живот съгласно учението Си, но не беше направил нищо друго, това отново не би разрешило нашата дилема. Тогава Той просто би направил съвършено това, което всички останали религиозни водачи правят в по-ограничена степен — би увеличил нашето съзнание за собствената ни греховност, а оттам и бремето на нашата вина.

Христос обаче прави нещо много повече от това и не само разрешава нашата дилема, но и се явява като единствен, уникален, напълно различен от всички останали. Той идва с цел да умре, да „извърши“ в Ерусалим смъртта, чрез която като Божи Син и Едно с Отца да понесе наказанието на божествения закон, който Сам е наложил, и даде Себе Си като откуп за всички. Смъртта Му е изкупление и прави прошката възможна, но не като изменя закона или заявява, че грехът всъщност няма чак такова значение, а като изпълнява съвършено закона и потвърждава докрай неговите санкции. Така, както казва Писанието, Бог може едновременно да бъде справедлив и да оправдае онзи, който вярва в Иисус (Римляни 3:26).

Христос е единствен

Така смъртта на Христос разрешава нашата дилема и същевременно отделя Христос като уникален сред всички останали. Никой друг религиозен водач или философ в цялата известна човешка история не е дошъл на света, предизвестен от пророци като Мойсей, Илия и всички останали еврейски пророци. Никой друг не е дошъл със заявлението, че идва главно, за да се предаде на Бога като откуп за греховете на света. По този изключително важен, фундаментален въпрос не става и дума за сравнение между Христос и когото и да било — никой друг никога не е заявявал подобно нещо за себе си. А ние можем да се уверим, че то е вярно. Както човек разбира, че хлябът е истински, понеже задоволява глада му, и че водата е истинска, понеже утолява жаждата му, така можем да разберем, че и твърдението на Христос е истинно — смъртта на Божия Син като жертва, дадена от Бога за греховете на света, разрешава най-основния проблем на човека, както нищо друго не може да го разреши.

И така, централната тема на разговора на Планината на преображението е смъртта на Христос. Но въпреки това случката не е печална — тъкмо напротив. Всичко е изпълнено със славен блясък. Казва се, че изгледът на лицето на Христос се изменя, а дрехите Му стават бели и блестящи. Мойсей и Илия също се явяват в слава. Това не е повод за скръб или плач. Няколко дни по-рано Христос обещава на учениците Си, че няма да видят смърт, преди да видят Божието царство (Лука 9:27). И сега, на Планината на преображението, явно се изпълнява обещанието да им се даде да надникнат в това идващо царство. Нека отбележим неговите главни особености.

Царството

На първо място, появата на Мойсей и Илия заедно — въпреки че в този свят са живели в толкова различни епохи — показва, че в това царство времето не съществува. Фактът, че след всички векове, които са ги отделяли от Христос в този свят, те ще живеят заедно с Него в това царство и ще продължат да се разпознават като Мойсей и Илия, показва, че там хората няма да бъдат безличностни духове, а отделни личности.

Нека сега си припомним нещо, което казахме по-рано — че Мойсей и Илия влизат във вечността по различен начин. Мойсей умира и бива погребан, докато Илия не умира и бива отведен на небето жив. Тук също откриваме аналогия с нещо, което ще се случи в далеч по-голям мащаб при първото възкресение, при Второто пришествие на Христос. В своите писма Павел на два пъти описва последователността на събитията, които ще настъпят при Второто пришествие, като и двата пъти подчертава факта, че вече починалите вярващи ще бъдат възкресени, докато някои ще бъдат живи, когато Господ дойде, и ще бъдат взети на небето, без да видят смърт. Ето и пасажите:

Първо обърнете внимание на 1 Солунци 4:15–17.

Защото това ви казваме чрез словото от Господа: че ние, живите, останалите до Господното пришествие, няма да изпреварим починалите. Понеже Сам Господ ще слезе от небето с команда, с гласа на архангел и с Божия тръба; и мъртвите в Христос първо ще възкръснат; после ние, живите, останалите, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаци да срещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем винаги с Господа.

Вторият пасаж е 1 Коринтяни 15:50–52.

А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното. Ето, казвам ви една тайна: не всички ще починем, но всички ще се изменим в един миг, в мигване на око, при последната тръба; защото тръбата ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим.

Но още нещо изключително значимо се случва на Планината на преображението — преобразяването на самия Христос. Той е Божият Син и в този смисъл не е изненадващо, че в този момент преливането на Неговата същностна слава изменя човешкото Му тяло. Но Той не е само Бог, Той е също така и човек. Затова, когато изумените ученици гледат тайнственото преобразяване на Неговото тяло, те несъмнено хвърлят предварителен поглед към славното тяло, което Христос ще получи при Възкресението.

И не само Христос. Вярващите имат уверението, че независимо дали ще влязат в отвъдния живот чрез смърт и възкресение, или без да умират ще бъдат грабнати да срещнат Господа при идването Му, те всички ще бъдат изменени. Защото нашето гражданство е на небето, откъдето и очакваме Спасител — Господ Иисус Христос, който ще преобрази нашето унижено тяло, за да стане съобразно с Неговото славно тяло според действието на Неговата сила, с която Той може да покори всичко на Себе Си (Филипяни 3:20–21).

Това е изключително чудно, но не е неразумно, нито пък е просто някаква приказка. Дори и в този свят, казва апостол Павел в 1 Коринтяни 15:35–49, материята, наречена плът, съществува в различни форми — плътта на животните, плътта на рибите, плътта на птиците, както и човешката плът. Всичко това е плът, но различна по вид, както днес ни е болезнено добре известно от неуспешните опити на хирурзите да трансплантират на човек например сърце на прасе. И ако в този свят плътта може да съществува под различни форми, не е трудно да приемем, че човешката плът, която има една форма в този свят, ще съществува под различна форма в идния свят, но пак ще бъде човешка.

Павел ни предлага и друга аналогия. Красивият, пълен със зърна житен клас, който израства в нивата, изглежда съвсем различно от малкото зрънце, посято по-рано в земята. Но и двете са жито. Така е и с телата на вярващите, които са починали и възкресени, или на тези, които, без да умрат, ще бъдат изменени при Второто пришествие на Христос. Това ще бъдат прославени тела, но ще бъдат истински тела, и то човешки.

И за да сме верни на Писанието и на себе си, трябва да кажем още нещо. Ако запитаме кои са тези, които ще участват във вечната слава на Христос при Второто Му пришествие, Писанието неизменно и ясно отговаря: тези, които са в Христос, или тези, които са Христови. В 1 Солунци 4:16 се казва, че при Първото възкресение няма да възкръснат всички мъртви, а само мъртвите в Христос. В 1 Коринтяни 15:23 също се казва, че ще станат живи тези, които са Христови — при Неговото пришествие. Предходният стих също разделя хората на две категории: Както в Адам всички умират, така и в Христос всички ще оживеят (1 Коринтяни 15:22). Ясно е, че всички хора се включват в първата категория, поради това, че са се родили на този свят. Светото Писание обаче навсякъде заявява, че не всички от първата категория автоматично се включват във втората. Затова е разумно да потърсим в Новия Завет как да влезем в тази втора категория — и после, разбира се, да влезем в нея наистина.

Въпроси за изучаване и дискусия

1. Каква е разликата между това да бъдем „в Адам“ и „в Христос“?

2. Защо моралът (Божият закон) не може да ни даде прошка?

3. Защо е била необходима смъртта на Христос от гледна точка на човека?

4. На какво основание християните твърдят, че Христос е различен от всички други религиозни водачи?

5. Какви са основните черти на идещото Божие царство?