Дейвид Гудинг
Прозорец към Рая (15)

Възкресението

След като Йосиф отначало не вярва в думите Мария, то какво свидетелство имаме ние, за да повярваме? Имаме съкрушително доказателство — възкресението на Сина на Мария от мъртвите оставя извън всякакво съмнение историята за Неговото зачатие. Невъзможно е да повярваме във възкресението на Христос, без да вярваме в Неговата божествена същност. А би било абсурдно да приемаме тази същност и същевременно да смятаме, че жената, чрез която Божеството е решило да се въплъти, греши в своето описание на събитията. И съвсем немислимо е да предполагаме, че тя преднамерено си е измислила някаква въображаема история.

Когато става въпрос за доказателство за божествената същност на Христос, апостолите винаги цитират на първо място Възкресението — и себе си като негови очевидци, чиито свидетелства могат да бъдат разследвани и проверени. Те не изтъкват като доказателство девственото зачатие, но не защото не вярват в него, както наивно смятат някои, а защото Мария, която единствена е свидетел на това събитие, не може да бъде разпитвана за нещо толкова интимно. И ние, които сме повярвали чрез свидетелството на апостолите, вярваме в девственото зачатие, защото преди това сме повярвали във Възкресението и божественото естество на Христос — а не сме повярвали в божественото естество, защото първо сме приели девственото зачатие.

Между другото, като говорим за свидетелството на апостолите, добре е да разгледаме едно възражение против девственото зачатие, което понякога се чува заради думите на Павел в Посланието до галатяните, глава 4. Там той казва, че Христос е роден от жена (ст. 4). Според някои това показвало, че Павел не вижда нищо необикновено в раждането на Христос, той бил роден от жена като всеки друг човек. Затова те стигат до заключението, че Павел не е вярвал в девственото зачатие.

Предпоставките им може да са верни, но не и заключението. Строго погледнато, елементът на чудото в идването на нашия Господ на този свят не е в неговото раждане, а в неговото зачатие. Самото раждане най-вероятно е протекло съвсем естествено. Това не е все едно — когато Павел заявява, че Христос е роден от жена, както всеки друг човек, той всъщност иска да каже, че идването Му в нашия свят не е теофания^[1] или плод на въображението, а истинско, реално въплъщение. Павел по никакъв начин не отрича, че зачатието на Христос е било чудо. А да твърдим, че „обикновено раждане“ автоматично означава и „обикновено зачатие“, несъмнено е логическа грешка.

Истински човек

Тук обаче изниква едно по-сериозно възражение. Има хора, които твърдят, че богословското учение на останалата част от Новия Завет прави невъзможна вярата в девственото зачатие. Новият Завет, казват те, навсякъде подчертава факта, че Христос е истински човек: трябваше да стане във всичко като братята Си (Евреи 2:17). Те твърдят, че ако раждането на Христос е по някакъв начин специално или чудодейно, тогава Христос не би бил във всичко като нас. Това би отрекло неговата човешка същност, което е сериозна ерес.

На това възражение е достатъчно да отговорим, че самият Павел, в един от най-прочутите си пасажи, говори, че Христос, макар и напълно човек, е човек, различен от Адам, дори преди грехопадението. Така е и писано: Първият човек, Адам, стана жива душа, последният Адам стана животворящ дух (1 Коринтяни 15:45). Тук не е мястото да се опитваме да обясняваме нещо, което самият Нов Завет не се опитва да обясни — как Христос може да бъде едновременно и Бог, и човек. Можем да кажем обаче, че макар в Новия Завет ясно да се заявява, че Христос е истински човек, никъде не се казва, че Той е само човек. Така историята за чудото на зачатието по никакъв начин не противоречи на новозаветното богословие за човешката същност на Христос.

Подробно описание

Но нека се върнем към историята на Лука за девственото зачатие. Когато казваме, че вярваме в нея, защото преди всичко вярваме във Възкресението и божествената същност на Христос, това не означава, че тази история е просто поетичен израз на вярата на Църквата във величието на Христос, а не реално историческо събитие. Ето например някои обстоятелства, които историята споменава подробно:

А след тези дни жена му Елисавета зачена; и се криеше пет месеца … А в шестия месец ангел … бе изпратен … при една девица … Ето Елисавета … и тя е заченала … и това е шестият месец за нея … През тези дни Мария стана … и влезе в къщата на Елисавета … А Мария, като преседя при нея около три месеца, върна се у дома си. А на Елисавета дойде времето да роди.

Времевите подробности в една история са съвсем естествени, когато я разказва човек, който е бил главно действащо лице в нея. В силно емоционални моменти детайлите за време и място се запечатват неизличимо в ума на човека, който преживява събитията, и се повтарят всеки път, когато историята се разказва. Нещо повече, когато става дума за зачеване и раждане на деца, жените инстинктивно отбелязват и запомнят преди всичко времето на тези събития.

Още във въведението си (Лука 1:1–2) Лука ни казва, че историята му се основава на разкази на очевидци. Това означава, че разказът за девственото зачатие произхожда от самата Мария. А ако това е разказът на Мария, съвсем естествено е, че тя дава такива времеви подробности. Ако това беше просто поетичен начин да се изрази идеята, че Христос е специален Човек, не бихме имали нужда, нито пък бихме очаквали такива подробни детайли.

От друга страна, нека си дадем сметка какво би означавало твърдението, че този разказ не е историческа истина, а само мит. Лука много отговорно заявява, че описанията му са взети от разкази на очевидци. Ако непосредствено след това категорично твърдение той разказва нещо, което не се базира на разказ на очевидец, а е мит, той веднага се излага на обвинението в тежко изопачаване на фактите. А ако на всичкото отгоре си е направил труда да добави в историята времеви детайли, за да представи мита като истинско историческо събитие, каквото той не е, тогава няма никаква логика, по която да го оправдаем от обвинението в съзнателно намерение да заблуждава.

Още свидетелства

Времевите детайли не само показват, че Мария е автор на историята, но и непряко свидетелстват за нейната истинност. Казва се, че Мария е останала с Елисавета около три месеца, преди Елисавета да роди. Около три месеца в този контекст трябва да означава по-скоро три, отколкото два месеца, а Елисавета вече е бременна в шестия месец, когато Гавриил се явява на Мария. Това означава, че Мария е отишла да види Елисавета и да й разкаже за явяването на ангела веднага след като това се е случило, преди още да е имало някакви ясни физически признаци, че ще има дете. Ако тя бе изчакала физическите признаци да я принудят да търси обяснение за нещо, което вече не може да крие, това би хвърлило сериозно съмнение върху историята.

Еврипид разказва една гръцка легенда (Вакханки^[2] 26–42, 333–334), според която Семела ражда дете преди брака си, а родителите й измислят една история, че Семела била посетена от някакъв бог. Целта е да спасят честта на семейството, макар че сестрите й така и не повярвали на историята.

В разказа на Мария няма нищо подобно. Виждаме, че тя не измисля историята, след като физическите белези на бременността са я принудили да даде обяснение. Затова не можем да си представим защо тя би измислила подобна история. Тя я разказва, просто защото наистина се е случила.

След като споменахме Семела и древния митологически свят, може би тук е мястото да разгледаме едно друго популярно възражение против историчността на девственото зачатие. То обикновено се повдига от псевдоначетени хора, които изведнъж са разбрали, че древните езически митологии са пълни с истории за девици, които раждат деца от богове и полубогове. Оттук те скачат на заключението, че девственото зачатие е просто още една подобна митична история, и предполагат, че ранните християни са й повярвали, понеже са живели в свят, населен от народното въображение с изобилие от богове и богини.

Те изглежда са пропуснали факта, че първите християни са юдеи, които, макар да живеят в езическо обкръжение, са строги монотеисти и според техните вярвания единствените свръхестествени създания, които могат да се съчетават с човешките жени, са зли духове (вж. Битие 6:4; Юда ст. 6–7). И макар самият Лука да е езичник, в своите текстове той отхвърля не по-малко категорично от всеки юдеин безумието на езическия политеизъм (вж. Деяния 14:11–18). Затова е пълен абсурд да се предполага, че историята за девственото зачатие, предадена от ранните християни, може да има каквато и да е връзка с политеистичните митове на тогавашния езически свят.

Старозаветно пророчество

Има едно доста по-сериозно възражение против историчността на девственото зачатие, което често се повдига от съвременните учени. Те твърдят, че произходът на тази история е следният. Ранните християни намерили в Септуагинта, гръцкия превод Стария Завет, един текст от пророк Исая, където се казва, че девица ще зачене и ще роди син. И понеже вярвали, че всяко старозаветно пророчество, което може да се отнесе по някакъв начин към Месия, трябвало да се изпълни в живота на Христос, те си измислили историята за девственото зачатие, за да изглежда, че Той е изпълнил и това пророчество. И в допълнение тези учени обикновено добавят, че християните, които са направили това, могат да бъдат уловени в деянието, защото думата „девица“ в гръцкия текст е неправилен превод на една еврейска дума, която всъщност означава не девица, а просто млада жена.

Ще подминем обвинението в съзнателното изопачаване на фактите, макар и с предполагаеми добри мотиви, въпреки че, ако е вярно, това е доста сериозно нещо, което не може да се оправдае току-така. Ще се спрем обаче на две разсъждения, които имат отношение към въпроса. Ако измислянето на подобна история има за основна цел да покаже, че Христос е изпълнил пророчеството на Исая, защо Лука разказва всичко с толкова много подробности, без да спомене това пророчество нито веднъж?

И второ, Матей, който единствен от евангелистите споменава пророчеството, разказва събитията в следната последователност: Йосиф чува идеята за девственото зачатие за първи път, когато момичето, за което е сгоден, се оказва бременно от някой друг. Тя се опитва да го убеди, че става дума за свръхестествено, непорочно зачеване, но той отхвърля обяснението като абсолютно недостоверно и решава да развали годежа. Тогава му се явява ангел и го уверява, че случилото се наистина е чудо от Бога. И едва след това ранните християни, включително и Йосиф, намират потвърждение на посланието на ангела в едно старозаветно пророчество за девствено зачатие.

Със сигурност Йосиф не би отхвърлил историята на Мария толкова категорично и решително и не би решил да я напусне, ако е знаел за това пророчество и е очаквал изпълнението му. Ако критиците на Матей са прави, то той не само си е съчинил една история и я е представил за истинска, за да докаже, че раждането на Христос е изпълнение на пророчеството, но и като изпечен измамник се е опитал да заличи следите си и да скрие истинския произход на историята, като убеди читателите си, че Йосиф и ранните християни не са знаели за пророчеството, преди да се случи девственото зачатие. Да заявим, че един свят апостол е съзнателен измамник, е доста висока цена, за да избегнем необходимостта да повярваме в чудото на девственото зачатие.

И сега, сякаш дотук ни бяха малко странните възгледи, нека видим още един опит да се избегне буквалното приемане на девственото зачатие. Някои хора припомнят една равинска поговорка: „Има трима партньори в раждането на един човек: Светият, благословено да бъде Името Му, бащата и майката“ (вж. Нида^[3] 31А). Според тях, когато ранните християни твърдели, че Христос е заченат от Светия Дух, те просто повтаряли тези думи на равините, но за жалост по-късните християни не ги разбрали правилно и си помислили, че Детето на Мария има само божествен, но не и земен баща.

Според този възглед цялата история за чудото на Христовото раждане можела да се сведе до ревностното твърдение на ранните християни, че в раждането на Христос нямало нищо по-специално или различно от това на всеки друг човек. Остава да се чудим защо изобщо им е било да твърдят ревностно такова нещо. Ако неверието в чудесата е принудено да прибягва до такива чудати обяснения на девственото зачатие, то можем единствено да кажем, че в интелектуално отношение неверието е по-трудно от вярата.