Роберт ван Хюлик
Огърлицата и кратуната (8)

ГЛАВА VIII
Съдията Ди научава нещо за легендарното минало на Учителя с кратуната;
един опечален съпруг се кани да спечели нещо от дрехите на жена си

Конско цвилене извади съдията Ди от унеса му. Конярят слезе и той му даде бакшиш. После се метна на седлото и подкара към кея. На рибното тържище имаше още много хора, стълпени около сергиите. Докато минаваше край тях, дочу откъслечни приказки за някакъв пожар.

Пред щаба на гвардията се бяха събрали десетина гвардейци на коне. Носеха в ръце ветроупорни фенери, изпоцапани със сажди. Съдията Ди повери коня си на един стражник и му каза, че желае да говори с лейтенант Лю. Друг войник го поведе по парадното стълбище към кабинета на капитан Сю. Капитанът седеше зад бюрото си и разговаряше с широкоплещестия си заместник. Той скочи на крака, щом зърна съдията, и се провикна сърдечно:

— Радвам се да ви видя, ваше превъзходителство! Имахме произшествие тази вечер. Покривът на градския склад за зърно се запали, без да разберем причината. Но моите хора потушиха пожара. Заповядайте, ваше превъзходителство. Вие сте свободен, Лю.

Съдията Ди се отпусна тежко.

— Трябва ми информация за един от посетителите на „Синята чапла“ — кратко обяви той. — Името му е Лан Лю.

— Значи веднага се заловихте за работа! Много съм ви задължен, ваше превъзходителство. Да, господин Лан е негодник, от когото мога да очаквам само главоболия. Знаете ли, той дърпа конците на всички вертепи и игрални домове в южните райони на окръга. Организирал ги е в нещо като тайно сдружение на име „Синята лига“. Притежава и голяма фабрика за коприна на юг, но тя е само за фасада. Иначе трудно може да бъде изобличен в закононарушение, редовно си плаща данъците. Съвсем наскоро имаше сериозни търкания с конкуренцията, тъй наречената Червена лига, която върти хазарта и вертепите в съседния окръг, той се почеса замислено по носа. — Подочух, че господин Лан се е срещал преди десетина дни тук, в Речния град, с представители на Червената лига и двете страни са сключили примирие. Изглежда, господин Лан е решил да поостане за по-дълго в града, за да наблюдава от безопасно разстояние дали се спазва примирието. Невероятно бързо се добрахте до него, ваше превъзходителство.

— По-скоро той се добра до мен — съдията разказа на Сю за срещата си с Лан в банята, после описа нападението в гората, като заяви, че е отишъл там да се поразходи и е срещнал Учителя с кратуната. — Беше съвсем предумишлено покушение — заключи той. — Пожарът в житния склад, за който споменахте, несъмнено е трябвало да отвлече вниманието на вашите патрули към другия край на града.

— О, небеса! Какви негодници! Ужасно съжалявам за случилото се, ваше превъзходителство. И то точно в моя район. Никак не ми харесва тази работа.

— На мен също — сухо отбеляза съдията Ди. — Отначало бяхме съвсем безпомощни пред тях, но Учителя с кратуната спаси положението. Забележителен човек! Знаете ли нещо за произхода му?

— Не много, ваше превъзходителство. Той е станал един вид част от Речния град. Всички го познават, но никой не е наясно откъде е дошъл. Говори се, че на младини е принадлежал към Братството от зелените гори, онези благородни разбойници, за които се разказва, че ограбват богатите, за да помагат на бедните. Веднъж бил срещнал даоистки отшелник някъде из планините и пожелал да му стане послушник. Когато старецът отказал, Учителя с кратуната седнал с кръстосани нозе под едно дърво пред обиталището на отшелника и стоял така дълги дни и нощи, докато краката му изсъхнали. И тогава старият човек го посветил във всички тайни на живота и смъртта.

Той замълча, поглаждайки замислено брадичката си.

— Да, четиримата ви нападатели сигурно са били наемници на този южняк Лан. Местни хора никога няма да нападнат Учителя. Първо, защото твърде много почитат неговата мъдрост и, второ, понеже вярват, че притежава магическа сила, с която може да изтръгне душата на човека и да я затвори в кратуната, която носи. Но откъде са разбрали, че сте тръгнали на разходка, ваше превъзходителство?

— Преди да ви отговоря, Сю, искам да ви задам един прям въпрос. Докато разговаряхме тук днес следобед, ми стана напълно ясно, че освен тревогите за Лан и останалите нежелани посетители ви измъчват и много по-съществени проблеми. Тъй като благодарение на вас бях сериозно въвлечен в ситуация, за която съм в почти пълно неведение, настоявам да ми обясните всичко, и то незабавно.

Капитанът скочи на крака и започна да обхожда стаята, говорейки забързано:

— Много съжалявам, ваше превъзходителство! Напълно сте прав, разбира се. Трябваше веднага да ви разясня всичко. Голяма грешка направих, като премълчах.

— Хайде, човече! Става късно, а аз съм доста изморен.

— Да, ваше превъзходителство. Ами знаете ли, полковник Кан ми е близък приятел. Всъщност най-добрият ми приятел. Израсли сме в един град и винаги сме били много близки. Именно полковникът издейства да ме прехвърлят тук от столицата, защото се нуждаеше от свой доверен човек. Той е мъж на място, от знатен род военни. Изключителни професионалисти, но бедни за съжаление. И без солидни връзки в двореца. Освен това е малко саможив, държи твърде много на независимостта си, затова, както можете да си представите, на дворцовите кръгове не им се понрави особено това, че го назначиха за командир на гвардията в Крайречния дворец. На тях повече им харесват блюдолизци, които приемат и на свой ред връщат услуги, нали разбирате? Тъй че той си имаше много неприятности, но досега винаги е успявал някак да се справи с тях. Напоследък обаче му стана трудно. Канех го да сподели с мен тревогите си, но той се заинати и ми призна само, че е някаква дворцова афера. А на всичко отгоре вчера му се наложило да проведе някакво разследване: изключително деликатна история, както ми каза, просто не знаел откъде да я подхване. Според думите му не било възможно да обсъжда с мен каквото и да било, но работата можела да се окаже съдбовна за него. Нали си представяте.

— Всичко това е твърде интересно, но хайде, изплюйте камъчето.

— Разбира се, ваше превъзходителство. Та когато ви разпознах, си казах, че самите небеса ви пращат. Знаете каква почит изпитвам към вас. Помислих си, че най-малкото ще ми помогнете да се справя с всички тези богати мошеници, а след това бих могъл да опитам да ви уредя среща с моя полковник. Дано се съгласи да сподели с вас нещо повече относно това разследване, а вие, със забележителния си опит, бихте могли, ваше превъзходителство…

Съдията Ди вдигна ръка.

— Кога точно съобщихте на полковника, че съм пристигнал?

— Питате ме кога, ваше превъзходителство? Та аз ви видях едва днес следобед. Срещам се с полковника само сутрин, когато отивам в двореца за всекидневния си рапорт. Възнамерявах да му съобщя за вас веднага щом го зърна.

— Разбирам — съдията Ди се облегна на стола и бавно поглади бакенбардите си. След известно мълчание каза: — Трябва да ви помоля, Сю, да не споменавате и дума за мен пред вашия полковник. С удоволствие бих се срещнал с него, но още не му е дошло времето. Може би, ако го помолите, ще ми уреди визита в Крайречния дворец, преди да напусна града. Впрочем в коя част на двореца живее Третата принцеса?

— В североизточната, ваше превъзходителство. Най-уединеният и строго охраняван район. За да стигнете до него, трябва да пресечете целия дворец и да минете покрай канцеларията на главния евнух. Много умен мъж, така съм чувал. Другояче не би и могло да бъде, предполагам, че негово превъзходителство знае какво е зад пурпурните дворцови стени. Въздухът гъмжи от интриги.

— Неведнъж съм чувал да разправят, че Третата принцеса е изключително интелигентна и надарена жена. Не би ли могла да пресече тези подмолни игри?

— Може, разбира се, но само, ако е наясно какво точно става. За една принцеса, ваше превъзходителство, най-трудно е да научи какво се случва сред стотиците й дворцови служители. Отвсякъде я обграждат придворни дами, компаньонки, камериерки и какви ли не, а всяка една поотделно преиначава и най-малката новина според личния си вкус. Благодаря на небесата, че службата ми е извън стените на този дворец, ваше превъзходителство! — той поклати глава, после бързо добави: — Какво според вас трябва да предприема спрямо господин Лан? Ами четирите трупа в склада му?

— Спрямо самия Лан абсолютно нищо. Лично аз ще се заема с него, когато преценя, че му е дошло времето. Нека няколко ваши доверени служители да пренесат труповете в моргата. Да обявят, че това са горски разбойници, засечени от патрул, докато нападали случаен пътник. А, да, като говорим за разбойници, научих някои любопитни подробности относно убийството на касиера. Младежът е бил влюбен в жената на собственика на странноприемницата и съществува версия, че тя е отпътувала към село Десет мили, отвъд планината, отбелязано на картата от самия Тай Мин. Може би двамата са възнамерявали той да се присъедини към нея в селото. Но по пътя е бил нападнат и убит.

— Това е много интересно — промълви капитанът. — Щом госпожа Уей е била такава жена, нищо чудно да е имала и друг любовник. А ревността често е сериозен мотив за убийство. Знаете ли, получава се тъй, че двама от моите агенти заминават тази нощ за споменатия район. Ще им наредя да разпитат за госпожа Уей. Може би е отседнала в село Десет мили заедно с убиеца на Тай, откъде да знаем? Много ви благодаря, ваше превъзходителство!

Съдията Ди се надигна, а капитанът добави:

— Нападението над вас ме потресе. Не бихте ли желали да прикрепя към вас двама-трима от моите цивилни агенти за охрана?

— Не, благодаря ви, само ще ми пречат. Довиждане, Сю, ще ви държа в течение, ако науча нещо ново.

Помръкнал, капитанът го изпрати лично до долу. По главната улица се мяркаха малцина минувачи, тъй като наближаваше полунощ. Съдията Ди привърза поводите на коня си за един стълб пред входа на „Синята чапла“ и влезе вътре. В приемната нямаше никой, но през декоративната решетка зад гишето можеше да се види седналият гърбом господин Уей. Собственикът се бе свел над голяма кожена чанта, сложена на пода. Съдията заобиколи гишето и почука на решетката.

Мъжът се изправи и се обърна към него.

— С какво мога да ви бъда полезен, докторе? — запита глухо той.

— Пратете някой слуга да отведе коня ми в конюшнята, господин Уей. След като прегледах пациента си, излязох да се поразходя из гората и там се загубих.

Уей измърмори нещо за късния час и потътри нозе към задната врата на канцеларията си. Съдията Ди внезапно осъзна, че е уморен до смърт. Отпусна се в креслото до писалището и протегна скованите си крака. Зарея невиждащ поглед по декоративните извивки на решетъчната стена и си припомни удивителните събития от последните няколко часа. Бе решил, че по всяка вероятност повикването му в двореца е резултат на информацията за пристигането му в града, дадена от капитан Сю. Излизаше обаче, че той не се е срещал с полковника, пък и не знаеше нищо за кражбата на огърлицата. Явно някой друг от Речния град го бе разпознал и научил за фалшивата му самоличност от регистъра на „Синята чапла“. При това този неизвестен човек бе приближен на принцесата, тъй като само три часа след пристигането му в града госпожа Хортензия прати да го извикат. Всичко това бе твърде озадачаващо.

Някъде отгоре, над приемната, долитаха приглушените звуци на лютия. Музикантът явно обичаше да будува до среднощ. Погледът на съдията попадна върху отворената чанта на пода. Беше претъпкана с женски дрехи. Други висяха през облегалката на стола на господин Уей. Най-отгоре се виждаше връхна роба с дълги ръкави, ушита от червен брокат, с красива бродерия на златни цветя.

Собственикът на странноприемницата се върна и заяви, че конярят ще се погрижи за неговия кон.

— Съжалявам, че ви обезпокоих толкова късно, господин Уей — съдията Ди усещаше неохота да се надигне от удобното кресло, затова подхвърли небрежно: — Забелязах срещу конюшнята голяма тухлена постройка. Предполагам, че това е вашият склад?

Събеседникът му го изгледа косо, със злобно пламъче в неспокойните очи.

— Там има само вехтории, разни остатъци от счупени мебели, докторе. Едвам свързвам двата края. Само ако знаехте какви разходи имам — той взе червения дамски жакет и роклята от стола си, хвърли ги в чантата и седна. — Напоследък бях тъй натоварен, че дори не успях да събера дрехите на любимата си съпруга! — после промърмори като че ли на себе си: — Надявам се в заложната къща да дадат нещо за тях. Винаги съм й купувал само луксозни неща.

— Със съжаление научих за семейните ви проблеми, господин Уей. Нямате ли представа, кой би могъл да е прелъстителят на жена ви?

— Не бих се учудил, ако излезе онзи дълъг нехранимайко, дето идваше понякога да моли за портиерска служба. Живее в съседния окръг.

— Не мислите ли, че можете да повдигнете обвинение срещу него?

— Срещу него ли? Не, благодаря, ваша светлост. Той общува с горски разбойници. Не бих желал да се събудя с прерязано гърло! Всъщност истината е, че се отървах от жена, която не е стока.

Съдията Ди се надигна и му пожела лека нощ. На втория етаж цареше мъртва тишина. Щом влезе в стаята си, видя, че слугите са спуснали капаците на прозорците за през нощта, тъй че вътре бе топло и задушно. Понечи да ги отвори, но после размисли и се отказа. Нямаше смисъл да приканва евентуални нападатели за среднощно посещение. След като се увери, че резето на вратата е солидно, той се съблече и огледа раната на ръката си. Прорезът бе дълъг, но плитък. Почисти го с тампон, напоен в горещ чай, превърза го с чист бинт, след това се излегна върху тясното легло с намерение да си отпочине хубаво през нощта. Но спареният въздух го гнетеше и скоро целият плувна в пот. Пред него отново изплува обезобразеното лице на брадатия разбойник, припомни си с ужасяващи подробности и останалите мъртъвци. После отново се почуди, че за сакат старец като него Учителя с кратуната бе демонстрирал забележително безстрашие и ловкост в боя. Странно, след като разгледа отблизо лицето на Учителя в горския склад, то му се стори някак познато. Дали пък не го бе срещал и преди? Скоро тези объркани мисли го унесоха в сън.