Роберт ван Хюлик
Огърлицата и кратуната (11)

ГЛАВА XI
Господин Лан дава доказателство за съобразителността си;
съдията Ди спечелва уважението му със своята

Когато се прибра в стаята си, съдията Ди се отпусна тежко в креслото до прозореца. Убийството на Тай Мин вече беше изяснено. Трябваше да се погрижи Лан Лю и жестоките убийци на злощастния касиер да си получат заслуженото. Но първо се налагаше да узнае кои са истинските престъпници, запланували кражбата на огърлицата. Дотук предположението му се бе оказало правилно: посегателството върху императорската скъпоценност бе елемент от някаква заплетена дворцова интрига и познатият на тайнствения господин Хао сигурно бе човек от двореца. Впрочем не беше изобщо сигурно, че господин Хао наистина съществува, тъй като корумпираните придворни, желаещи да наемат професионалисти отвън за мръсната си работа, винаги го правеха чрез посредник. Да можеше само да пипне този господин Хао! Веднъж да го арестуват и разпитат, щеше да издаде съучастника си. Но нещо бе прекъснало веригата: Хао не се бе явил при Лан и съдията имаше тревожното усещане, че напълно се е изпарил от сцената.

Откъм долната стая отново долетяха нежните звуци на лютня. Този път бе по-динамична мелодия, при това изсвирена майсторски: непозната, но доста приятна. Прекъсна внезапно, след което прозвуча женски смях. В Речния град нямаше куртизанки, но явно някои от гостите си водеха компаньонки. Съдията Ди замислено подръпна мустак.

Какво ли е направил Тай Мин с огърлицата? Не е било никак трудно да я грабне от масичката, върху която я е била оставила принцесата. Могъл е дори само да се присегне, без да прекрачва в павилиона. Дали някой друг от заговорниците не го е причакал още долу, при решетката на шлюза, под подпората на верандата? Тези канализационни отвори бяха с ниски сводове, на не повече от метър над водата, както бе преценил при разходката по реката, но вероятно достъпът дотам е възможен отвътре с малка плоскодънна лодка. В такъв случай човекът би могъл сам да вземе огърлицата, а на Тай Мин да подаде през железните решетки възнаграждението, вероятно един златен слитък наместо обещаните на Лан десет. Дворцовите заговорници са хитри интриганти и беше напълно в стила им да погодят на Лан такъв номер. Впрочем подобна сделка е могла да стане и в боровата гора, ако господин Хао тайно е очаквал Тай Мин да се появи. Във всеки един от случаите касиерът е могъл да скрие златния слитък да речем, в хралупата на някое дърво, с надеждата да си го вземе по-късно, след като двамата с госпожа Уей обсъдят в село Десет мили намеренията си. Съдията въздъхна дълбоко. Съществуваха твърде много предположения, твърде много неизяснени факти.

Едно беше сигурно: Лан нямаше нищо общо с покушението над него и Учителя с кратуната. Убийците ги бяха отвели в неговия склад само защото са знаели, че самият Лан често го използва за изтезания на жертвите си и за друг вид мръсни дела, а и мястото беше удобно поради отдалечеността си и липсата на хора нощем. Разбойниците са били наети от същия този „господин Хао“, защото като че ли именно неговото име се бе опитал да изрече брадатият главатар, преди да издъхне. Първият опит на заговорниците за покушение срещу живота му бе пропаднал. Но те явно бяха твърдо решени да не допуснат той да осуети плановете им, затова трябваше да е подготвен и за второ нападение. Той се надигна. Някой бе почукал тихичко на вратата.

Съдията Ди взе меча от масичката до стената, дръпна резето и открехна предпазливо, стиснал в ръка оръжието си. Беше счетоводителят на Лан.

— Господин Лан ви моли да слезете в приемната, ваша светлост. Току-що е получил съобщение, което иска да сподели с вас.

Съдията остави меча на масичката и последва мъжа с длъгнестата глава по широкото стълбище. Господин Лан стоеше до гишето и разговаряше със собственика на странноприемницата.

— А, докторе, добре, че не сте излезли. Един от моите служители получи остра стомашна криза. Много ще ви бъда задължен, ако го прегледате. Сега ще ви заведа в стаята му.

Съдията понечи да тръгне, когато Лан извади от ръкава си отворен плик, адресиран до самия него с едри, красиво изписани йероглифи. Показа го на Уей и попита:

— Впрочем кой е донесъл преди малко това писмо, господин Уей?

— Аз бях на писалището си, зад металната решетка, господине. Успях само да зърна някакъв уличен хлапак. Хвърли плика на гишето и побягна навън. Видях, че е адресиран до вас, и веднага пратих администратора да ви го донесе горе.

— Ясно. Е, да вървим, докторе.

Когато тримата мъже са качиха в кабинета на Лан, главатарят на бандата подаде плика на съдията Ди.

— Нали искахте доказателство? — каза той сухо. — Устроих тази малка сцена долу заради вас, за да ви покажа, че писмото наистина е донесено отвън, а не съм го фалшифицирал веднага щом си тръгнахте.

Съдията разгъна листа. От него научи, че долуподписаният съжалява, задето неизбежни обстоятелства са му попречили да посети Лан в уречения ден, за да обсъдят двамата сделката със сурова коприна. Днес обаче ще дойде към шест часа привечер в склада на Лан. Ако мострите коприна се окажат задоволителни, сделката ще бъде сключена на място. Подписът гласеше: Хао. Стилът бе безукорен, както и почеркът — издържан според задължителния за висшите чиновници етикет. Несъмнено писмото беше истинско, тъй като в противен случай на Лан би му трябвало поне един ден, за да намери в Речния град учен мъж, който да го напише по този начин. Съдията го върна и каза:

— Добре. Това е доказателството, от което се нуждаех, Лан. Примирието ни се запазва според уговорените условия. Ще дойда в склада точно в шест.

Господин Лан повдигна тънките си вежди.

— В склада ли? Нима наистина мислите, че ще отидем? Всичко пропадна! Хао няма да завари там никого, вратата ще бъде заключена.

Съдията Ди го изгледа съжалително.

— Не се учудвам, че не успявате да си намерите способни служители, Лан. Та вие вече не можете да преценявате трезво. Светли небеса, чакат ви десет златни слитъка, а вие заключвате вратата и слагате бележка, че не сте си у дома! Чуйте, приятелю, ще ви кажа какво точно ще направим. Ще посрещнем господин Хао съвсем любезно и ще го попитаме дали носи златото със себе си. Ако е така, ще го приемем с почитания и ще споделим с него, че не сме успели да вземем огърлицата, но сме си имали огромни неприятности и разходи заради него, затова с благодарност приемаме като приятелски жест тези десет слитъка.

Лан поклати глава.

— Този тъпак Хао сигурно представя твърде влиятелни хора. Най-висши сановници, така ми се струва. Или пък някакви близки на дворцовите среди, ако съдя по това, че познават отлично плана на двореца. Аз обичам мира, уважаеми, не ми е по вкуса да се заплитам в неприятности.

— Не разбирате ли, че ги държим в ръцете си, Лан, пък били те висши виновници, или не. Ако на господин Хао не му хареса великодушното ни предложение, ще отговорим, че като почтени граждани и верноподаници с най-голяма охота ще се явим заедно с него в гвардейския щаб и ще предоставим на властите случая за разрешение. В такъв случай би се наложило да обясним, разбира се, че сме приели наужким престъпния замисъл за кражба на императорска скъпоценност само за да се уверим напълно в сериозността на това посегателство, преди да съобщим официално за него. Ще си поискаме и възнаграждение от правителството.

Лан удари с юмрук по масата.

— По дяволите! — извика той. — Сега разбирам защо вашата лига напоследък все има надмощие. Вие разполагате с качествени хора, докато аз трябва да се оправям с разни тъпанари, като този набеден счетоводител.

Той скочи възбудено и злобно зашлеви два шамара на мъжа с длъгнестата глава. Като даде по този начин воля на чувствата си, търговецът отново седна в креслото и с широка усмивка каза на съдията:

— Чудесен, изключителен план, колега!

— Това означава пет златни слитъка за нас — отбеляза делово съдията Ди. — Четири за лигата и един за мен като комисиона.

— Вашите началници би трябвало да ви възнаградят поне с два — щедро разпери ръце Лан. После изръмжа към счетоводителя: — Това е последният ти шанс да докажеш, че те бива за нещо, главанако! Ще отидеш в склада с нашия колега.

Обърна се и към съдията:

— Аз, разбира се, не мога да си позволя да се появя лично там. Трябва да пазя доброто си име. Но вие двамата няма да сте сами, ще пратя десетина юначаги да стоят в отсрещния склад — той стрелна съдията с очи и добави припряно: — За всеки случай, ако нашият господин Хао води собствена охрана, нали разбирате?

— Напълно разбирам — отвърна хладно съдията. — Ще бъда в склада малко преди шест. И предупредете вашите хора да ме пуснат.

Тръгна към вратата, а господин Лан го придружи лично през коридора, говорейки оживено:

— Много се радвам, че се запознахме, колега. Щом свършим работата, ще трябва да изпием по чашка заедно. За сътрудничеството между сините и червените!