Антъни Бруно
Лоши типове (39)

38.

Главният специален агент Брант Айвърс седеше зад махагоновото си бюро и прелистваше доклада на Гибънс за арестуването на Ричи Варга, Джоан Колесано-Варга и Джулс Колесано, който включваше описание на смъртта на специалния агент Уилям Кини и всички доказателства, уличаващи го в убийството на специалните агенти Джойл Ландо, Алекс Блейни и Джеймс Новик.

Гибънс се беше облегнал на тапицирания стол срещу него и го гледаше как чете. Айвърс беше облечен в морскосин костюм с жилетка и синя рипсена вратовръзка в два нюанса, доста консервативен ансамбъл като за него. Точно беше получил доклада сутринта и изглеждаше малко блед. Без съмнение си мислеше за обрата, който щеше да вземе кариерата му, щом този документ стигнеше във Вашингтон. Гибънс се усмихна като крокодил.

Айвърс кимна механично, стиснал здраво устни.

— Поздравления, Бърт. Страхотно свършена работа. — Говореше тихо. Днес годините му личаха.

Той затвори доклада и се загледа в листата на бюрото си. Сбърчи чело и поклати глава.

— Ония снимки на тялото на Кини, какво са направили кучетата с врата му… — Той потрепери. Как, за бога, могат хората да обучават кучетата си да вършат такива чудовищни неща?

Това беше реторичен въпрос на човек, който не знае какво да каже, но Гибънс реши да му отговори все пак.

— При ротвайлерите има отдавнашни прецеденти в това отношение. Отначало римляните ги използвали да пазят стадата им. Легионите открили, че могат да подплашват и вражите стада по време на поход, и по този начин да намаляват хранителните запаси на противника. Просто пускали една глутница кучета на свобода и те прогонвали кравите. Ако някой бик се опитал да им се противопостави, били обучени да го нападат и убиват. Мога да си представя как един от тия зверове се нахвърля срещу бик. Сигурно гледката е била доста впечатляваща.

Айвърс поклати глава.

— Чудовищно и безчовечно — промърмори той.

— Кучетата или Кини? — попита Гибънс.

— Кини беше много болен човек — обяви Айвърс с мрачен вид. — Как ми се иска да бяхме забелязали по-рано някакви признаци за състоянието му. Мисля, че е можело да му се помогне.

Гибънс не беше навикнал на такова благочестиво поведение от страна на главния специален агент. Повече го харесваше като надут идиот и тези смирени условности го отегчаваха.

— Не съм сигурен, че нещо можеше да промени Кини — каза той. — Истинският Кини беше убиец. Приличаше на човек с таен фетиш. Ако Варга обаче не му беше дал възможност да пусне духа от бутилката, навярно е щял да може да го държи затворен.

— Не е много по-различен от Тоци.

Гибънс сви рамене.

— Може би.

— Изключително жалко е, че той е успял да избяга в бъркотията през онази нощ — каза сериозно Айвърс.

Гибънс издаде устни напред и поглади бръчките около устата си с палеца и показалеца си. Дрисък такъв, помисли си той. Разкрихме случая с Ландо, Блейни и Новик, прекратихме най-голямата мошеническа далавера, която някой е виждал досега, заловихме мафиотски бос, за чието съществуване никой не подозираше, и хванахме един агент предател. Какво, по дяволите, повече искаш?

— Оня джобен часовник, който е държал Кини, когато е умрял — обади се Айвърс. — Много Интересно. Извършихме малка проверка и открихме, че е семейна ценност, принадлежала на прадядо му. Според жена му означавал много за него. Надписът на капака гласи: „На сина ми и всички синове на сина ми. — Достойнствата ни чет да нямат“. Прадядо му бил пазач в Харвард. Очевидно го е спечелил от един професор при игра на покер.

— Интересно. — Не е лишено от логика.

Айвърс се надвеси над бюрото си, сякаш се кани да разкрие някаква тайна на Гибънс.

— Знаеш ли, Бърт — сподели той печално. — Бюрото нямаше ни най-малката представа, че Варга е сформирал нова фамилия. Директорът никак няма да се зарадва, като прочете това. Ще ни постави в доста неудобно положение.

— Ами можеш да благодариш на Тоци, че го разкри.

Айвърс се направи, че не забеляза споменаването на името на Тоци.

— Едно нещо не разбирам — защо Варга е насъскал кучетата си срещу Кини, след като той вече го е бил уличил в участие и убийствата. Вие и така сте чули всичко, значи нищо е нямало да спечели, като му затвори устата.

— Може да е реагирал под влиянието на моментен гняв — предположи Гибънс. — Поведението на Кини беше доста оскърбително. А и говореше като луд човек. Подозирам, че когато свидетелствам относно казаното от него, че е убил Ландо, Блейни и Новик по нареждане на Варга, адвокатите на Варга ще се опитат да обезсилят показанията ми под претекст, че Кини е невменяем. Той определено беше превъртял, но не смятам, че могат да го докажат. Това няма да ги спре да не се пробват обаче. Между другото чух, че в канцеларията на министъра на правосъдието се споменава евентуално споразумение с Филип Джовинацо. Те ще намалят обвиненията по висящите му дела, ако свидетелства, че е бил в ресторанта на Джилберто в Бруклин, когато Варга и Кини са им показали главите.

— Даже и Джовинацо да откаже да ни сътрудничи — отбеляза Айвърс, — Варга ще бъде осъден за убийството на Кини. Кини е бил въоръжен и формално погледнато е нарушил закона, когато е влязъл в къщата на Колесано. Независимо от това използването на обучени кучета пазачи съставлява убийство от първа степен. Грозното естество на случилото се би следвало да надделее над каквито и да било смекчаващи обстоятелства в представите на съдебните заседатели.

Гибънс кимна, за да се почувства Айвърс по-добре. Той се опитваше да му направи впечатление с познанията си по право, за да повдигне собственото си самочувствие. Айвърс беше пълно лайно, но нямаше смисъл да го рита в топките поне засега. Много скоро щяха да му станат синьо-черни.

— Ами Джоан? Какво я чака?

— Освен углавните обвинения, по които ще трябва да отговаря, „Дейта Рич“ ще я съди. Всички застрахователни компании, които са изгорели в далаверата с измамите, ще съдят „Дейта Рич“. Фирмата няма друг избор, освен също да възбуди дело срещу нея и да се надява, че ще им присъдят достатъчно голямо обезщетение, за да могат да възмездят застрахователните компании и да останат в бизнеса. Макар че не мога да си представя кой ще им повери документацията си, когато се разчуе.

— Знае ли човек? Може да се вдигнат на крака. Светът на бизнеса е странен — каза Гибънс, като си припомни доводите на Джоан Варга за завръщането й при Ричи Варга. — Бизнесът си е бизнес, както се казва.

— Участието на Джулс Колесано във всичко това изглежда сравнително незначително, но върху него ще се стоварят обичайните обвинения в изнудване на търговци. Предвид това, със сигурност ще полежи в затвора.

— Бих казал, че уловът е доста добър — отбеляза Гибънс.

— Да, така е. — Айвърс си пое дъх и го задържа за известно време. Видът му беше такъв, сякаш има запек.

— А какво ще правим с Тоци? — попита Гибънс.

— Ами… ще продължим вътрешното разследване, докато централното управление не вземе друго решение. — Айвърс наистина изглеждаше, сякаш има запек. Крокодилската усмивка се върна на устните на Гибънс, когато стана и отиде до прозореца зад бюрото му. Той повдигна една от жалузите на щорите, имитация на дърво, и погледна надолу към улицата.

Айвърс се завъртя на стола си с озадачен вид да погледне какво прави Гибънс.

Гибънс се пресегна към шнура и вдигна щората.

— Виждаш ли сладоледаджията пред съдебната палата?

Айвърс сви вежди и хвърли поглед през прозореца.

— Виждаш ли пейката точно отляво? Огледай оня, дето е седнал на нея, мъжът с джинсите.

Айвърс напрегна очи, за да намери човека, които му сочеше Гибънс. На пейката с кръстосани крака седеше и ядеше сладоледен сандвич Тоци. Гледаше право към тях.

— Божичко, мамицата му! — изруга Айвърс под сурдинка, завъртя се обратно и се пресегна към телефона.

Гибънс плесна ръката си върху неговата на слушалката и попречи да я вдигне.

— Чакай малко.

— По дяволите, той е там! Ще ни се измъкне!

— Не, няма. Не и ако си с нас.

Лицето на Айвърс бързо смени цвета си и почервеня от гняв.

— Знаех си. Знаех си, че това може да се случи, но все си повтарях, че няма да стане. Колко глупаво? Дяволите да го вземат! Ти си го прикривал, нали?

Гибънс кимна.

— Защо?

Гибънс го изгледа.

— Винаги държа страната на добрите.

— Какво, по дяволите, трябва да означава това?

— Означава, че Тоци беше прав. Той е човекът, който заслужава поздравленията за целия удар. Смятам, че трябва да го върнеш.

Айвърс реагира така, сякаш Гибънс го е полял с вряла вода.

— Сериозно ли говориш? Тоци е убиец, той е…

— Страхотен агент.

— Аз… аз съм изумен. Всъщност ти направо си признаваш, че си бил в тайно споразумение с този ненормален. — Айвърс посочи към прозореца с такъв жест, все едно че там навън е Годзила.

— Не си признавам нищо, Айвърс. Тук съм, за да сключим сделка. — Гибънс бръкна във вътрешния си джоб и извади купчина листа, сгънати вертикално през средата. — Много е просто. Ти забравяш за малката лудория, предприета от Тоци по собствен начин, и го оставяш да се върне в бюрото, а аз ти давам това. — Той вдигна листата.

— Какво е то?

— Друг доклад. В тази версия е изпусната историята с Кини и службата му при Варга, и е позамазана значимостта на фамилията Варга. Нещата са представени все едно сме прекратили операцията му в зародиш. А и в тази версия Кини е убит при изпълнение на служебния си дълг, печален инцидент при опита за залавянето на Варга. — Гибънс вдигна доклада над главата на Айвърс в очакване той да подскочи като куче за кокала си.

— Няма да стане — изломоти Айвърс ядосано.

— Разбира се, че ще стане. Само ти и аз знаем докъде беше стигнал в ренегатската си дейност Тоци, а Вашингтон все още не е наясно, че въобще се е отцепвал. Ще съчиним една хубава историйка за момчетата тук, в управлението, ще кажем, че цялата работа е била грешка. Ти знаеш как да им я пробуташ.

— Няма да стане — повтори Айвърс. — Варга знае за Кини. В крайна сметка това ще изплува в съда.

— Абе я се събуди! Адвокатите на Варга въобще няма да повдигнат този въпрос. Ако издигнат тезата, че Кини е бил корумпиран и тайно е работил за Варга, това само ще подсили обвинението на прокурора срещу Варга с убийствата на Ландо, Блейни и Новик. Няма да го направят.

— Страхотно си загазил, Гибънс — опита се да го сплаши Айвърс, бесен от това, че го притискат да приеме една сделка, която всъщност иска да приеме. Челото му бе оросено с пот.

— Зарежи тия дивотии, Айвърс. Последното, което искам да ти кажа, е, че този доклад ще те представи като способен ръководител. Оня, с който разполагаш, ще пусне кариерата ти в кенефа.

Айвърс само го изгледа кръвнишки.

— Помощник вътрешен координатор за връзките с обществеността. Мястото отново е свободно, Айвърс. В случай че не знаеш, това е човекът, който отговаря за безплатното развеждане на туристи из централата във Вашингтон. Срещите с разни граждански групировки също е част от спецификата на работата. И отговарянето на писмата на гимназистчетата, които искат да научат нещо повече за бюрото, за да си напишат курсовите работи. Човекът, който се пенсионира и освобождава мястото, преди е бил главен специален агент в Сакраменто. Макманус се казва. Сигурен съм, че си чувал историята. Получил работата, след като се разбрало, че един от неговите специални агенти е прикривал двама руски шпиони. Горкият, нищичко не знаел, докато не чул подробностите от устата на директора.

Айвърс стисна челюсти. Целият беше облян в пот.

— Не… не мога…

— Последен шанс, Айвърс. Приеми сделката или аз ще се обърна към пресата.

Очите на главния специален агент щяха да изхвръкнат от главата му.

— Няма да посмееш.

— Защо да не посмея? Моята кариера нали не е застрашена? Аз съм пенсионер. Нямам какво да губя.

— Ще отидеш в затвора. Правителството никак не е благосклонно към бивши служители, които приказват твърде много.

— Можеш ли да си спомниш последния път, когато си чул репортер да е издал източника си? Тези момчета се отнасят много сериозно към Първата поправка^[1].

— За всичко имаш отговор, нали, Гибънс?

Гибънс прибра доклада обратно в джоба си.

— Добре, Айвърс, както искаш. Пет пари не давам. — Той се запъти към вратата.

Айвърс изведнъж се видя седнал на подиума на сбирка на „Дъщерите на революцията“^[2].

— Върви по дяволите, Гибънс! Дай ми оня доклад.

Гибънс се спря и се обърна. Айвърс държеше стария му доклад в юмрука си. След като си ги размениха, той отиде пак при прозореца, смъкна щорите и дръпна шнура нагоре и надолу, така че те да се отворят и затворят. Когато отново погледна навън, Тоци стоеше на ръба на тротоара пред пейката и кимаше широко ухилен.

Айвърс бавно се изправи, хвърли един поглед към Гибънс, а после изцяло дръпна щорите. През прозореца видя Тоци, който му махаше. Главният специален агент въздъхна дълбоко и кимна в съгласие, така че и Тоци да може да го види. Тоци отвърна на кимването му и се усмихна като крокодил.