Антъни Бруно
Лоши типове (37)

36.

Седяха на масата в трапезарията и пиеха кафе с кекс. Джулс на единия й край, Варга — на другия, Джоан по средата с лице към прозорците. Между сладкиша и каната с кафе пред тях бе оставена голяма купа с плодове. Две едри грозни кучета спяха под масата. Апетитът на мъжете очевидно не бе пострадал от касапницата в казиното. Всички имаха доста доволен вид. Направо мила домашна картинка.

Тоци стоеше пред плъзгащата се стъклена врата на зимната градина и гледаше вътре. Чудеше се защо тези кучета не усещат присъствието му. Безполезни помияри. Той се огледа по протежението на къщата. Гибънс точно завиваше зад ъгъла, запътен към страничната врата на кухнята. После отново впери очи в стаята и във Варга, който разбъркваше захар в кафето си. От мястото си Тоци идеално можеше да се прицели в дебелото копеле.

Той прехвърли беретата в лявата си ръка, изтри дланта в панталоните си, а после върна пистолета в лявата си ръка.

Адски му се искаше на Гибънс да побърза. Само че, разбира се, това не му е в стила. Даже се наложи да спорят в колата по пътя насам дали къщата наистина е тази или не. Гибънс никога не се беше доверявал на интуицията на партньора си, но сега Тоци не се осланяше само до инстинктите си. Това беше къщата, в която беше хванал Джоан да се заглежда, когато дойде насам с нея, оная, дето уж приятелката й живеела в нея, дъщерята на политика. Когато размисли, реши, че тогава нарочно го е накарала да се отбият, за да може да провери положението и да види какви коли са спрени отпред. Пред къщата в момента имаше три коли. Нейният кафяв сааб, черен „Флийтуд Бруъм“ и опушеносив мерцедес. Предположи, че кадилакът е на баща й, а мерцедесът — на Варга. Погледна я през стъклото. Джулс разказваше някаква история и правеше движения с ръката си, сякаш с пистолет, а тя се смееше. Тоци се запита дали и оная история с куклата Барби не е също измислица.

Изведнъж чу трясъка на строшено стъкло и веднага забеляза обезпокоените им лица, които се обърнаха по посока на шума, вдигнат от Гибънс, който разбиваше ъгловото стъкло на кухненската врата. Тоци заблъска по стъклената врата към градината, за да привлече вниманието им, преди някой да е предприел нещо. Те веднага го забелязаха, а той се погрижи те пък да забележат пистолета му. Дори кучетата имаха слисан вид. Пробва да отвори вратата, като очакваше да е заключена. За негова изненада тежката врата се плъзна леко встрани.

Едно от кучетата най-после започна да ръмжи. Крайно време беше.

Джулс подскочи, когато летящата врата зад него внезапно се разтвори и Гибънс пристигна от кухнята, предшестван от „Екскалибур“.

— Хей, какво, по дяволи те, е това? — изломоти той.

— Внимавай с кучетата! — Тоци предупреди Гибънс. И Блиц, и Криг ръмжаха глухо под масата, но никое от тях не се помръдваше. Все пак имаха вид на злобни добичета и Тоци им нямаше доверие.

— Ротвайлери — отбеляза като че ли на себе си Гибънс.

— Загубени глупаци — извика Джулс. — Махайте се от къщата ми, по дяволите.

— Поставям ви под арест — викна му в отговор Гибънс. — Всичките.

— За какво? — попита хладнокръвно Джоан. Тя преплете пръсти и се вторачи надменно в Тоци. Снежната кралица.

— Компютърна измама във вашия случай — каза Гибънс. — А също и престъпен сговор, съучастие в подпалвачество и застрахователна измама.

Кучетата заръмжаха малко по-високо.

— Така ли? — попита Джоан с високо вдигнати вежди — А как се съотнасят тия обвинения с подпомагането на агент ренегат от ФБР? Това не е ли също престъпен сговор? И съучастничество в убийствата, извършено от него?

Гибънс не й отговори. Наблюдаваше Варга.

— Обвиненията към теб са същите, Варга. Плюс убийство, заради смъртта на специалните агенти Джойл Ландо, Алекс Блейни и Джеймс Новик.

В този момент Варга като че ли се събуди. Очите му светнаха, а по увисналата му челюст се разля гумена усмивка.

— Кой е тоя Варга? — попита той с тих, тънък глас. — Бъркате ме с някого. — Усмивката му стана още по-широка.

Тоци не можеше да се сдържа повече.

— Каза, че го мразиш — кресна той на Джоан. — Каза, че е прецакал баща ти. Обаче през цялото време сте били комбина. Не те разбирам.

Джоан отметна глава назад и тихичко се засмя.

— Ами може би не си чак толкова умен, колкото си мислиш, Тоци.

Джулс се изкикоти в ръката си.

— Не съм, а? И за колко загубен ме смяташ? — Тая жена беше лоша. Усети как заиграха мускулите на челюстта му. — Каза, че те биел. Какво стана? Да не би боя да ти липсваше? — Искаше да я нарани, така както го беше наранила тя.

— Бизнесът си е бизнес, Тоци. Какво мога да ти отговоря?

— И какво трябва да означава това?

Тя само спи рамене и се усмихна.

— Какво толкова има у тоя тип? — каза Тоци и посочи Варга с пистолета си. — Някак си успява да накара хората да правят каквото си поиска, нали така? Може би оная история, дето не му ставало, е само измислица. Искам да кажа — трябва да е страхотен жребец, за да продължаваш да се въргаляш по гръб и да си отваряш краката всеки път, когато ти щракне с пръсти.

Тя го изгледа свирепо.

— Знаеш ли, хора като теб отказват да разберат каквото и да било, защото не искат да живеят в настоящето. Не ми разправяй за преди, това е минало.

— Добре тогава, разкажи ми за настоящето. Слушам те.

Тя поклати глава, нервирана от него.

— Хайде, разкажи ми една хубава приказка.

— Искаш хубава приказка? Ще ти разправя една…

— Джоан — предупреди я строго баща й. — Не казвай нищо!

— Не — възпротиви се тя яростно, — той иска приказка. Ще му разкажа една хубава. — Тя погледна Тоци в очите и премина към деловия си маниер. — Преди около две години Ричи дойде и ми предложи една възможност, аз я приех. Съвсем просто. Той имаше добър план, рисковият фактор беше съвсем нисък, тъй като беше елиминирал всички съперници с показанията си пред Върховния съд. При информацията, с която разполагах в „Дейта Рич“ знаех, че доенето на застрахователните компании ще бъде невероятно лесно. Потенциалът за печалба беше феноменален. Като част от сделката той обеща да върне на баща ми старата му работа — бос на Атлантик Сити. Що се отнася до мене — аз исках не само участие в печалбите, а и пост. След време Джоан Варга щеше да стане известна като първата жена помощник-шеф в историята на Коза Ностра и, мога да добавя, помощник-шеф на възможно най-могъщата престъпна фамилия, която някога е съществувала в тази страна. — Тя се изсмя презрително и погледна към Гибънс. — Хайде сега, върви и се опитай да им пробуташ тази приказна история в управлението.

В обяснението й звучеше същата арогантна нотка, както в доводите на Кини по повод убийството на Ландо, Блейни и Новик. Вината не е тяхна. Никой за нищо не е виновен. Просто благоприятно съвпадение на шанс и обстоятелства. Това е всичко. Виновна е баба ми.

Джулс се разсмя като муле и удари с длан по масата и от това сребърните прибори подскочиха.

Варга отпи от кафето си и се закиска самодоволно зад чашата. На мръсника май много не му пукаше, че е разкрит.

— Още кафе? — предложи му Джоан и посегна към каната.

— Разбира се, защо не — отвърна той.

Тя я взе и напълни чашата му, като хвърляше погледи към Тоци изпод тъмните си ресници.

— Бизнесът си е бизнес — повтори с подигравателен смях. След като доля на Варга, тя се наведе през масата и целуна съпруга си по устните. Проточиха целувката си до безкрайност, за да я оценят зрителите от балкона. Тлъстините под брадичката на Варга се люлееха и тресяха. Гледката напомняше на Тоци за огромен плужек, който поглъща жертвата си.

Той просто не можеше повече да издържа на тази гадост. Ръката му не трепна, докато насочваше оръжието си в разплутата физиономия на Варга и се прицелваше с мерника. После най-неочаквано чу нещо, което му се стори като изщракването на револверен ударник. Съвсем близо до ухото му. С ъгълчето на окото си видя синкавата метална цел на около половин метър от главата си. „Екскалибур“.

— Откажи се, Тоци — каза Гибънс.

Кучетата изръмжаха.