Уилиям Макдоналд
Божията благодат (8)

Благодатта на нашия Господ Исус Христос

Също както Божията благодат се е изявила в Неговия Син, Когото Той ни е подарил, така и Христовата благодат се е изявила в Неговата готовност да умре за грешниците.

„Защото знаете благодатта на нашия Господ Иисус Христос — че като беше богат, за вас стана беден, за да станете вие богати чрез Неговата бедност“ (2 Кор. 8:9).

Неговата благодат се вижда в тези два изумителни факта:

1. Господ Иисус Христос беше богат.

2. Той стана беден.

Първо, Иисус Христос е бил богат. Още от вечността Той е обитавал в неизменна радост и мир с Бога, Своя Отец. Той е бил до Него като един майсторски работник; и всеки ден се е наслаждавал и се е веселял заедно с Него (Пр. 8:30). По-лесно би било да се преброят звездите, отколкото да се опишат Неговите богатства в небето.

Господ Иисус е могъл да остане в това място на богатства и блаженство. Могъл е да остане там, в небето, далеч от всякаква скръб, страдание и смърт. Могъл е да остави падналите хора да продължат да се търкалят устремно надолу към ужасната съдба, която са заслужавали.

Но Той не е направил това, а е избрал да остави Своето богатство, блаженство и радост в небето, за да стане Спасителят на света. Господ Иисус не е мислел, че видимият израз на Неговото равенство с Бога е нещо, което Той трябва да задържи на всяка цена (Фил. 2:6), и е пожелал да замени богатството на небето за бедността на земята.

Той, Който е бил богат, е избрал да стане беден.

Станал е беден най-напред, като е станал Човек (Фил. 2:7). Какво изключително благоволение! Какво безкрайно смирение! Бог е станал Човек! Ако човек би могъл по някакъв начин да стане скакалец или микроб, това би било едно много слабо сравнение с въплъщението на Христос в Човек.

Освен това Той не е влязъл в света като възрастен Човек. Не, великият Творец се е родил на света като едно малко Бебе (Лука 2:7). Всемогъщият Крепител на цялата вселена е лежал като безпомощно дете в ръцете на своята майка.

Спомнете си също, че Той не е бил роден от някоя богата и влиятелна аристократка, а от една скромна еврейска селянка — Дева Мария.

И Неговото раждане не е станало в някоя чиста и просторна болница, нито дори в някоя подредена и уютна къща, а в обор, където яслите са Му били люлка (Лука 2:7). За Него не е имало място в гостилницата.

Това раждане на Господа на славата в света е един изумителен факт на самоотричане. Но то не е всичко. Вместо да дойде като господар, като богат владетел или като голям религиозен служител, Той е дошъл като Слуга (Фил. 2:7). Дошъл е не да Му служат, а да служи (Мат. 20:28). Този, на Когото ангелското войнство е слугувало векове наред в миналото, е станал Слуга на хората. И тъй като тези хора са били слуги на греха, Той, така да се каже, е станал Слуга на слугите.

В продължение на тридесет години Господ Иисус е живял на света като неизвестен човек, като по-голямата част от това време е прекарал в градчето Назарет (Лука 2:39). След това Той е влязъл в трите години на своето обществено служение (Йоан 1:29).

Ако можехме да Го видим как е изглеждал тогава, сигурно никога не бихме казали, че Той е Богът на цялото творение. Неговата слава е била забулена от плътското Му тяло. Той е бил като един от нас — с изключение на това, че никога не е съгрешил (1 Петр. 2:22).

Той е ходел и е вършел добро — давал е зрение на слепите, слух на глухите и реч на немите. Изцелявал е болните, изправял е на крака куците и е възкресявал мъртвите.

И въпреки това хората не са Го обичали. Собствените Му братя не са Го разбирали. Но Той е издържал на това враждебно отношение (Евр. 13:3) и дори се е възползвал от него като повод да покаже милост.

Скитал се е като бездомен странник в света, който Неговите ръце са направили. Казал е: „Лисиците си имат леговища и небесните птици — гнезда, а Човешкият Син няма къде главата Си да подслони“ (Лука 9:58). Когато Неговите ученици са се прибирали в уютните си домове, Иисус е отивал на Елеонския хълм, вероятно за да прекара нощта там, необезпокояван от стихиите (Йоан 7:53; 8:1).

През цялото това време Той е бил точно толкова Бог, колкото и преди това, но е сменил един начин на живот с друг. Отказал се е от чудните небесни замъци, за да дойде да живее в един свят на горест и мъка. Оставил е светите небесни места, за да дойде да живее в джунглата на този свят.

На края на трите години от Неговото обществено служение омразата и съпротивата срещу Него са достигнали връхната си точка. Религиозните водачи са били твърдо решени да Го премахнат от пътя си.

Така е и станало!

Най-напред Той е бил предаден в ръцете на Неговите врагове от един от Своите ученици, Юда Искариотски (Мат. 26:14, 15), за една цена от тридесет сребърника. Каква абсурдна сделка! Спасителят на света — продаден за цената на един роб!

От Него се е отрекъл още един ученик — Симон Петър (Мат. 26:69–75). Какъв ужасен срам! Един смъртен човек да се засрами от Господа на славата!

След това е бил разпитан от Понтий Пилат (Мат. 27:2). Какъв необикновен съд! Невинният — обвинен от виновния!

И накрая е бил разпънат от римски войници (Мат. 27:31). Единственият съвършен Човек, живял някога на земята, е бил прикован на кръст за престъпници! „Стана послушен до смърт, даже смърт на кръст“ (Фил. 2:8). Кръстната смърт е била най-позорната смърт.

Онзи, Който е поставил слънцето, луната и звездите на техните орбити, е станал „Човек на скърби и навикнал на печал“ (Ис. 53:3). Благословеният Божи Син, Който би трябвало никога да не страда, е станал Цар на страданието. Светият Бог, Който не е знаел грях, е станал принос за грях заради безбожните грешници.

Докато е висял на позорния кръст, Иисус Христос е станал беден в най-пълния смисъл на тази дума. Той не само е понесъл мъките от физическото насилие от ръцете на човеците, които сами по себе си са били достатъчно жестоки, но е понесъл и гнева на Бога против човешките грехове по време на трите часа тъмнина, когато страданията Му са достигнали връхната си точка (Лука 23:44). Неговата най-голяма мъка е дошла, когато Той е бил оставен от Бога — когато е умрял като Заместник на другите (Мат. 27:46). „Иисус понесе твойто осъждение — оставен бе на кръста от Отца.“

Всички грехове, които някога са били извършени; всички грехове, които сега се извършват; всички грехове, които някога ще бъдат извършени, са били натоварени върху Него, и Той е умрял заради всички тях.

Не е възможно да се опише размерът на Неговите страдания. Те просто не могат да бъдат измерени. Те са били безкрайни.

Там, на кръста, Иисус Христос е бил Добрият Овчар, Който е оставил живота Си за овцете. (Йоан 10:11).

Но нито един от изкупените никога няма да узнае колко безмерно дълбока е била бездната на божия гняв и колко безнадеждно тъмен е бил мракът, който Христос е трябвало да премине, за да може да спаси Своите изгубени овце.

Там, на кръста, Иисус Христос е бил Човекът, Който е продал всичко, което е имал, за да купи нивата, в която е било скритото съкровище (Мат. 13:44).

Там, на кръста, Иисус Христос е бил Търговецът, Който е продал всичко, което е имал, за да купи скъпоценния бисер (Мат. 13:45, 46).

Той, Който е бил богат, е станал беден, за да откупи грешните човеци и да ги върне обратно при Себе Си.

Такава е благодатта на нашия Господ Иисус Христос.

Джон Бънян я описва така: „О, Сине на Благословения, каква огромна благодат крие Твоето смирение! Благодат, която Те накара да слезеш от небето ида дойдеш на земята! Благодат, която съблече от Тебе Твоята слава! Благодат, която те направи беден и презрян! Благодат, която те накара да понесеш такъв огромен товар от грях, мъка и Божие проклятие, който не може да се опише! О, Сине на Бога! Тази благодат се е проливала заедно с Твоите сълзи; тя е шуртяла от ребрата Ти заедно с Твоята кръв; била е във всяка дума, която е излизала от Твоята благословена уста; в раните от бича, който се е врязвал в Твоята плът; в болките, когато тръненият венец е пробождал Твоето чело; в дупките, които гвоздеите са пробивали в Твоите ръце и нозе. Това е истинската благодат! Благодат, която кара ангелите да се удивляват; грешниците да ликуват и дяволите да недоумяват.“