Уилиям Макдоналд
Божията благодат (2)

Ако ние мислим за Бога като за едно човешко същество, никога няма да можем да оценим по достойнство Неговата благодат. Но ако се опитаме да си представим Бога в Неговото величие, тогава ще ни се стори чудно, че Той изобщо е изпратил Сина Си да умре за нас. Колкото повече разбираме величието на Неговата Личност, толкова повече ще можем да Му се покланяме като на Бог на всяка благодат.

Когато разглеждаме Божието величие, първо трябва да си спомним факта, че Бог никога не е бил създаван. Той е създал всичко, но Той Самият няма нито начало, нито край. Той е Вечният Бог (Второзак. 33:27).

Той е единствен по рода Си. Друг като Него няма. „Кой е подобен на Тебе, Господи, между боговете? Кой е подобен на Тебе, славен в святост, дивен, та да Те възпяват, правещ чудеса?“ (Изх. 15:11). Той е толкова високо над земята, че хората, които на нас ни изглеждат много важни, пред Него са нищожни. Той е „Онзи, Който седи над кръга на земята, пред Когото жителите й са като скакалци, Който простира небето като завеса и го разпъва като шатър за живеене, Който докарва първенците до нищо и прави като суета земните съдии“ (Ис. 40:22, 23).

Дори и народите от света не са велики пред Него. „Ето, народите са като капка от ведро и се считат като ситен прашец на везните; ето, островите са като ситен прах, що се дига. …Всичките народи са като нищо пред Него, считат се пред Него за по-малко от нищо, да!, за празнота“ (Ис. 40:15, 17).

Той е „блаженият и единствен Владетел, Цар на царете и Господ на господарите, Който единствен притежава безсмъртие, обитавайки в непристъпна светлина, Когото никой човек не е видял, нито може да види, на Когото да бъде чест и вечна власт. Амин“ (1 Тим. 6:15, 16).

„Пред Такъв един Бог трябва да благоговеем, да Му се покланяме и да Му се възхищаваме. Той е единствен по Своето величие, уникален по Своето великолепие, несравним в Своето съвършенство. Той поддържа всичко, но Сам по Себе Си не зависи от нищо; дава на всички, но не се обогатява от никого“ (Избрано).

Бог е независим (Деян. 17:25). Той не се нуждае от нищо и от никого извън Себе Си. Той има в Себе Си всичко, от което се нуждае, за да има съвършена радост и удовлетворение. Той е напълно независим от всичко останало.

И не само това, но за Бога е невъзможно да бъде задължен на което и да било Свое създание. Той не дължи на никого нищо, нито човек може да направи за Бога нещо, заради което Той трябва да му се отплаща. Всичко, което Бог прави за Своите създания, е чиста благодат. „Защото… кой от по-напред Му е дал нещо, та да му се отплати? Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. На Него да бъде слава вовеки. Амин“ (Рим. 11:35, 36).

Божията мъдрост е неизследима. Няма нищо, което Той да не знае — било то минало, настояще или бъдеще. „А на вас и космите на главата са всички преброени“ (Мат. 10:30). „Не се ли продават пет врабчета за два асария? И нито едно от тях не е забравено пред Бога“ (Лука 12:6). Никой никога не е учил или съветвал Бога. „Кой е упътил Духа Господен? Или като съветник Негов Го е научил? С кого се е съветвал Той и кой Го е вразумил и Го е научил пътя на правосъдието, и Му е предал знание, и Му е показал пътя на разума?“ (Ис. 40:13, 14). „О, колко дълбоко е богатството на мъдростта и знанието на Бога! Колко непостижими са Неговите съдби и неизследими пътищата Му! Защото, кой е познал ума на Господа, или кой Му е бил съветник?“ (Рим. 11:33, 34). Когато псалмистът размишлява за Божията мъдрост, той казва: „Велик е нашият Господ и голяма е силата Му; разумът Му е безпределен“ (Пс. 147:5).

Нищо не може да се скрие от Бога. „Всичко е голо и разкрито пред очите на Този, пред Когото има да отговаряме“ (Евр. 4:13). „Ти си Бог, Който вижда“ (Битие 16:13).

Бог нищо не забравя освен онова, което целенасочено решава да забрави, а именно греховете на ония, които са повярвали в Иисус (Евр. 8:12).

Бог е над всичко. „Твое, Господи, е величието, и силата, и великолепието, и сиянието, и славата; защото всичко е Твое, що е на небето и на земята; Твое е царството, Господи, и Ти си на високо, като глава над всичко. Богатствата и славата са от Тебе, и Ти владееш над всичко; в Твоята ръка е могъществото и силата, и в Твоята ръка е да възвеличаваш и да укрепяваш всички“ (1 Лет. 29:11, 12). „Господи, Боже на бащите ни, не си ли Ти Бог на небето? И не си ли Ти владетел над всичките царства на народите? И не е ли в Твоята ръка сила и могъщество, така щото никой не може да устои против Тебе?“ (2 Лет. 20:6).

Като Господар над цялото творение, Бог е суверенен (Пс. 135:6). Това означава, че Той може да прави това, което пожелае. „Нашият Бог е на небето; прави всичко, що Му е угодно“ (Пс. 115:3). Никой няма право да Го пита за Неговите мотиви или действия. „По волята Си Той действа между небесната войска и между земните жители и никой не може да спре ръката Му или да Му каже: Що правиш Ти?“ (Дан. 4:35). Никой не може да има основателна причина да се оплаква от Него, защото всяко нещо, което Той прави, е справедливо и право. „Тъй като е безкрайно издигнат и над най-висшите същества, Бог е Всевишният Господар на небесата и на земята. Тъй като не е подчинен на никого, не се влияе от никого и е абсолютно независим от когото и да било, Бог прави това, което Му е угодно, само това, което Му е угодно, и винаги това, което Му е угодно. Никой не може да осуети Неговите намерения. Никой не може да Му попречи в нищо“ (Избрано).

Бог никога не се променя. „Силният Израилев няма да излъже, нито да се разкае; защото Той не е човек, та да се разкайва“ (1 Царе 15:29). Той не се отказва от Своите обещания. „Бог не е човек, та да лъже, нито човешки син, та да се разкае“ (Числа 23:19). „Защото понеже Аз, Господ, не се изменям, затова вие, Яковови чада, не загинахте“ (Мал. 3:6). „В когото няма изменение, нито сянка от промяна“ (Як. 1:17).

Бог е абсолютно свят. Той мрази греха и нито може да го одобри, нито да го остави ненаказан. „Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина“ (1 Йоан. 1:5). „Свят, свят, свят Господ на силите! Славата Му пълни цялата земя“ (Ис. 6:3). „Очите Ти са твърде чисти, за да гледат злото, и не можеш да погледнеш извращението“ (Авак. 1:13).

Неизразимата святост на Бога се вижда най-добре в отношението Му към греха на кръста на Голгота. Там не е умирал един грешен човек заради своите собствени грехове, а е умирал безгрешният Божий Син заради чуждите грехове. Ние знаем, че Бог е трябвало да излее гнева Си върху всички, които са съгрешили. Но какво е било Неговото отношение, когато Собственият Му Син е взел греховете на другите върху Себе Си? Той наказал ли Го е? Знаем отговора. Божията святост е толкова голяма, че Бог е оставил Господ Иисус в трите часа, през които Той е умирал като Заместник на грешниците. Кой от нас може да разбере докрай тази святост?

Божието величие се вижда също и във факта, че Той е всесилен. „Силата принадлежи на Бога“ (Пс. 62:11). Неговата сила се вижда в творението. Звездните небеса над нас са толкова големи, че никой не може да ги измери. „Когато гледам Твоите небеса, делото на Твоите пръсти, луната и звездите, които Ти си отредил, казвам си: Що е човек, та да го помниш? Или човешки син, та да го посещаваш?“ (Пс. 8:3, 4). Божията сила се вижда и в начина, по който Той крепи вселената — планетите, хората, животните, растенията… всичко се крепи от Него. Най-величественото свидетелство за Божията сила е възкресението на Господ Иисус от мъртвите, извършено „според действието на мощта на Неговата сила. С нея Той подейства в Христос, като Го възкреси от мъртвите“ (Еф. 1:19, 20).

Бог е верен (1 Кор. 1:9). Той никога няма да се провали и да не извърши това, което е обещал. Онези, които Му се доверяват, никога няма да бъдат разочаровани. Всъщност не е възможно да вярваш в Него и да съжалиш за това, защото Той е верен на Своето Слово: „…понеже не чезнат щедростите Му. Те се подновяват всяка заран; голяма е Твоята вярност“ (Плач. 3:22, 23).

Бог е благ (Наум 1:7). Неговата благост се простира върху всички. Дори и да беше позволил всички хора да погинат в греховете си, това изобщо нямаше да накърни Неговата благост. „Не ми ли е позволено да сторя със своето каквото искам? Или твоето око е завистливо, защото аз съм добър?“ (Мат. 20:15).

Бог е дълготърпелив (Рим. 2:4). Той търпи нападенията на неверниците и подигравателите и отвръща на злото с добро.

Бог е милостив. „Защото Твоята милост е велика дори до небесата“ (Пс. 57:10). „Защото колкото е високо небето от земята, толкова голяма е милостта Му към ония, които Му се боят“ (Пс. 103:11).

Божията любов е безкрайна (Еф. 3:18, 19). Тя няма граници — нито широчина, нито дължина, нито дълбочина, нито височина. Неговата любов е готова да плати и най-високата цена. При кръста на Голгота ние научаваме в най-голяма степен, че „Бог е любов“. Божията любов е безпристрастна, всеобхватна и неегоистична. Нищо никога не може да отдели Неговите хора от любовта Му (Рим. 8:35–39).

Бог е толкова велик, че никога не може да бъде разбран напълно от Своите създания. „Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?“ (Йов 11:7).

Бог е много по-велик от всичко, което нашият дух и нашият ум биха могли да обхванат. „Неговото величие не може да се схване… Той е по-велик от всички думи и никакъв език не може да Го изрази. Ние можем само да мислим за Него като за едно Същество, Чиито качества и величие надвишават нашите способности да разбираме и дори да разсъждаваме“ (Новациан).

Най-поразителното обаче е това, че Този велик Бог е бил заинтересуван толкова много от съдбата на едни грешни хора, че е изпратил Своя единствен Син, за да пострада, да пролее кръвта Си и да умре заради тях!