Уилиям Макдоналд
Божията благодат (6)

Божията благодат към човека води началото си далеч преди неговото сътворяване. В Своето предузнание Бог е видял всичко, което ще се случи — творението, грехопадението и огромната необходимост на човечеството от спасение.

В Своите най-дълбоки и вечни мисли Той е съставил сложни планове с цел да благослови човека и това благословение надвишава и най-смелите ни представи.

1. Божият Агнец е бил предвиден още от създаването на света, да бъде заклан, Той се е считал вече като заклан (Откровение 13:8).

2. Спасените са били избрани още преди основаването на света (Еф. 1:4).

3. Вечният живот е бил обещан още преди началото на света (Тит 1:2).

4. Божието царство е било приготвено още от създаването на света (Мат. 25:34).

По-нататък разбираме, че Бог е сътворил човека по Свой образ и подобие (Бит. 1:26). Адам е шедьовърът на Неговите творчески действия. Бог е дал на Адам да владее над всяко живо същество на земята (Бит. 1:28). Той е бил определен да бъде личният представител на Бога на земята.

Господ е поставил човека в една идеална среда, чието предназначение е било да задоволява всички негови нужди и желания (Бит. 2:8). Нищо добро не е било скрито от него.

Божията благост се проявява в повторяемостта на сеитбата и жетвата, студа и горещината, лятото и зимата, деня и нощта (Битие 8:22). Тя се проявява и в разнообразието на храни, които Бог ни е дал в такова изобилие. Проявява се и в красотата на творението, което Той е създал за радост на човека. Но независимо от безкрайната Божия благост човекът е съгрешил (Бит. 3:6). Обърнал е гръб на своя Бог. Не се е подчинил на Господа. Повярвал е в лъжата на дявола, че Бог крие от него нещо, което би му донесло полза (Бит. 3:1).

Но дали това е спряло потока от Божии благословения към хората? Напротив, Бог веднага се е заел да покрие голотата на Адам и Ева (Бит. 3:15) и е обещал да изпрати Христос, Който да унищожи врага на човека — дявола (Бит. 3:15).

Останалата част от Стария Завет представлява разказ за постоянната Божия благост към Неговия неверен народ. Така например Бог е сключил завети с Авраам и Давид, в които им е обещал да покаже безусловна милост към техните потомци чрез Личността и Делото на Христос (Бит. 15:5; 2 Царе 7:16). Той ги е хранил, водил, пазел и благославял непрекъснато.

И с какво Му се е отплатил Неговият народ за тази Негова благост? С неверие, идолопоклонство, роптаене, разврат, неблагодарност и презрение.

Но и това не е спряло Бога, и Той е изпратил на народа Си пророци. Те са били Негови говорители. Носели са послания направо от Господа. Техните думи са били самите Божии думи. Но хората са биели пророците, замеряли са ги с камъни, хвърляли са ги в ями и в много случаи са ги и убивали.

Божието търпение издържало ли е на тези оскърбления? Да, издържало е. Бог отново се е обърнал към хората, проговаряйки им по още по-чуден и по-милостив начин от преди.

Той е изпратил Своя Син!

Нито един човешки ум не може да разбере какво е означавало за Божието сърце да изпрати Своя Единороден Син сред един народ от грешници. За да почувства болката и величието на това Негово действие, човек би трябвало да е толкова свят и толкова любящ, колкото е Сам Бог.

Но Библията ни предлага две много живи описания, които ни помагат да разберем, поне отчасти, чувствата на Бога в този момент. Едното описание е в Стария Завет, а другото — в Новия.

Описанието в Стария Завет е историята, която разказва за готовността на Авраам да принесе сина си Исаак в жертва, като го отведе на смърт (Бит. 22).

Бог е обещал на Авраам, че неговото потомство ще бъде неизброимо като звездите на небето и като пясъка на морския бряг. И след това Той заповяда на Авраам да вземе

своя син,

своя единствен син

Исаак,

когото той люби,

и да го принесе в жертва на планината Мория. Бащата се подчинява на заповедта и тръгва да се изкачва по планината със сина. Авраам носи огън и нож, а Исаак — дърва за всеизгарянето. Разговорът между двамата е покъртителен. Почти виждаме как Авраам връзва Исаак и го слага на жертвеника върху дървата и почти чуваме как силно бие сърцето на Авраам, когато вдига ножа, за да заколи сина си.

И точно в този момент се намесва Бог, като дава един овен, който умира на мястото на Исаак. Дотук разказът представлява една жива картина на принасянето на Божия Син в жертва на кръста на Голгота. Но тук сходството свършва. Авраам не трябва да се лиши от своя син, като го предаде на смърт, тъй като Бог му намира заместник. Но Бог наистина дава Своя Единороден Син, за да умре на кръста. Както някой е казал много красиво: „Бог пожали Авраам и му спести болката да загуби сина си, но не пожали Себе Си и не си спести болката да загуби Своя Единороден Син.“ За Господ Иисус Бог не намира никакъв заместник.

Втората вълнуваща история, която ни показва какво е означавало за Бога да даде Своя Син, се намира в Новия Завет (Лука 20:9–15). В нея Бог се оприличава на един стопанин, който насадил лозе и го дал под наем на лозари. Когато дошло времето да получи от плода на лозето, стопанинът изпратил при лозарите един свой слуга, но те го набили и го отпратили празен. (Това показва отношението на Божия народ към Неговите пророци.) След това стопанинът изпратил друг слуга, но лозарите и него набили, оскърбили и изпратили празен. Третият слуга бил наранен и изхвърлен от лозето.

Тогава стопанинът се замислил какво да направи и решил: „Ще изпратя възлюбения си син; може него да почетат, като го видят.“

Но злите лозари се отнесли към сина още по-жестоко. Те казали: „Това е наследникът; хайде да го убием, за да стане наследството наше.“

И го изхвърлили вън от лозето, и го убили. Това е начинът, по който хората се отнесоха и към Божия възлюбен Син.

Но дори и тогава Божията любов не е престанала. Хората са намислили зло против Бога, но Бог го е намислил за добро (Бит. 50:20). Те са постъпвали нечестиво, но това не е възпряло Бога да изпълнява Своите добри намерения. Те са мислели, че убиват един обикновен човек, но всъщност са изпълнявали Божия план, според който Божият Син е умрял за греховете на света. От човешка гледна точка е изглеждало, че овцете убиват своя Овчар. Но истината е, че от божествена гледна точка Овчарят е умрял за овцете.

След възкресението и възнесението на Христос Бог е изпратил към всички поканата на евангелието: „Елате, защото всичко е вече готово.“ Вече повече от хиляда и деветстотин години Той моли човешките чада да дойдат на Неговата велика вечеря. Някои си намират извинение; други закъсняват, а трети направо отказват да отидат. Само малцина приемат.

И въпреки това Божията благост и милост не престават. Божието търпение и дълготърпение не спират. Божията благодат е неизчерпаема.