Уилиям Макдоналд
Божията благодат (7)

О, чудна Божия благодат! Какъв прекрасен звук!

О, чудна Божия благодат! — какъв прекрасен звук! —

спасение, което даде на грешниците тук!

И аз изгубен бях и грешен в свят тъмен и студен:

изгубен бях, но съм намерен; сляп бях, но виждам веч.

 

Безценна благодат, която освободи ме от греха;

от страх и скърби ме избави, научи ме да се боя.

Така безценна беше ти, дошла

във мойта нищета,

и толкова безценна си остана в живота ми и досега.

 

През много трудности и скърби

аз съм преминал веч,

но Твойта благодат ме пази и води ме напред.

Напред — към моя дом небесен, към мойто „у дома“,

където Господ е приготвил вече безброй добри неща.

 

На словото Му уповавам и в Него вярвам аз.

Той моята надежда стана и моят вечен дял.

Той вярно ме спасява от враг и от греха

и сигурност ми подарява по пътя през света.

 

И дойде ли ми времето да вляза в вечността,

и туй сърце и плът престанат да туптят,

пак с Неговата благодат ще мина оттатък

през смъртта

в един живот на радост, на мир и красота.

 

И след като сме били в таз чудна красота

пет хиляди години блестящи в чистота,

ний пак ще се покланяме на Бога във хвала и

сякаш ще започваме това едва сега.

Джон Нютон