Керъл Хигинс Кларк
Разкош и убиец на борда (28)

Ню Йорк

Минаха през митницата за сравнително кратко време. Единственият момент, в който бяха на ръба на катастрофата, беше, когато Вероника отиде да погали една от специално обучените да подушват наркотици немски овчарки.

— Милото ми, милото ми — викаше тя и Ригън едва успя да й дръпне ръката.

Родът Бутакавола не може да бъде сбъркан с никой друг, помисли си с усмивка Ригън. Те стояха точно срещу изхода на митницата. Марио Младши беше копие на баща си. Ригън беше видяла толкова много снимки на Роза, Марио Трети и Консепсионе, че би могла да ги разпознае дори и на снимка, направена от въздуха.

Имакулата прегърна децата, смачквайки букета от рози, който Марио Трети се опитваше да й подаде.

— Почакайте докато ви разкажа какъв герой е дядо ви — казваше тя, докато ги обсипваше с целувки.

— Мама току-що повърна — съобщи Марио Трети, опитвайки се да се освободи от прегръдките на Имакулата.

— Роза, добре ли си? — попита с тревога в гласа Имакулата.

— Сутрешно неразположение, мамо — похвали се ухилена до уши Роза. — Нунцио и Фортуната ще пристигнат навреме, тъкмо за Свети Валентин.

— А-а-ах! — Силният възторг, с който Имакулата посрещна новината, беше заглушен от автомобилното движение по пътя за Уестсайд.

Откриха лесно и братовчедката на Вероника с двете й дъщери. Майката държеше надпис: „Добре дошла, лельо Вероника.“

— О, ето ги, моя плът и кръв, — извика Вероника, втурвайки се към тях. Всички направиха реверанс.

„Това с нищо няма да ви помогне момичета“ — помисли си Ригън.

— Хей, Ригън, Ригън. — Познатият глас на Джеф я накара рязко да се обърне. Миг по-късно той я беше взел в обятията си. През рамото му видя усмихнатото лице на Кит.

— Донесох ти шоколад — каза Джеф. — Даде ми го една от първа класа.

— Възхищавам се на откровеността ти. — Беше чудесно, че вижда тези двамата.

Кит размахваше едно писмо.

— Първата молба за дарение за „Свети Поликарпс“ дойде с експресна поща!

В ресторанта „Зеленият кът“ всички вдигнаха чаши.

— Господи, ама тези деца умеят да лапат — каза тихо Кит.

Вайълет Кон, напълно доволна, че се беше оказала права, разказваше на Кенет и Дейл колко безобразно груб бил Кеймърън, когато им сервирал в Гърция.

— Ще повярвате ли? Чух го като ме нарече стара кранта. — На изразеното от двамата крайно изумление би завидял и Лорънс Оливие.

Ригън беше сигурна, че Силви и Милтън се държаха за ръце под масата.

Гейвин беше посветил цялото си внимание на Нора.

— Когато възстановя „Гостите на Гейвин“, искам да участвате още на премиерата. Ще разкажем такова нещо на слушателите, че ще си глътнат езиците.

— Нора, запомни телефонния номер, преди да тръгнеш за вкъщи — промърмори Люк.

Вероника прекъсна за миг разговора с гледащите я с благоговение роднини.

— Искам да ми изпратите запис от предаването. Нора е толкова мила. Ригън ми каза, че вие двете не сте искали да ме обезпокоите по време на пътуването с историята на моя живот. Толкова сте внимателни. Е, сега имаме възможност да сме заедно. — Тя вдигна чашата си. — За чудесния месец, който ще прекарам с моите роднини и приятели и за безопасно, но вълнуващо плаване обратно към дома. Ригън, дали ще можеш да ме придружиш и по обратния път?

Ригън зяпна от изумление.

— Ами, а-а-аз не знам, Вероника. — „По дяволите — помисли си тя, — започвам да заеквам като Филип.“ — Старши инспектор Ливингстън ми каза, че Пенелоп с нетърпение очаквала да се присъедини към вас в Ню Йорк. Може би ще й дадете тази възможност.

— Права си, Ригън. Горката си изпати ужасно заради мен…

— Ще ви посъветвам само едно нещо — каза Ригън. — Предупредете я да остави вкъщи рецептата за нейните вкуснотии, защото ще я спрат на митницата.