Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,9 (× 15 гласа)

Информация

Форматиране
Bartholomew Kuzmov (2020 г.)

Издание:

Автор: Вартоломей Кузмов

Заглавие: Мило Дневниче

Издание: първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2020

Тип: роман

Националност: българска

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/12207

История

  1. — Добавяне

16.01

Имаме проблем с труповете на Клюна. Осем са и лежат в моргата на управлението. Някои са там от години.

Петренко обожава да им дава прякори. Нарича 20-годишното побеляло момче „Млад дядо“. Държи го до едно момиче, което открихме с липсващо месо на бедрата. Всичко й е на мястото, само че от началото на крака при таза до коляното има само кокал. На нея й вика Дженифър. Твърди, че помежду им прехвърчали искри. По този начин избива напрежението, мисля.

Трябва да изпразним моргата, защото дерайлира влак. Жертвите са четиридесет и три. Колегите все още търсят причината, но май ще го отнесе механикът, който е проверявал колелетата на вагоните. Намерили го мъртвопиян половин час след тръгването на влака. С този наплив няма място за нашите клиенти. Петренко и Жени ще организират преместването.

На нея й е най-трудно… да се нахендриш така още в първия случай. В началото постоянно повръщаше заради хумора на Петренко. Сега също го прави, но само когато е яла и вижда нещо наистина отвратително. После й се наложи да парира Георги, който й доказваше, че има синдрома на Електра. Той е два пъти по-възрастен от нея. Не му се получи — оказа се, че страда от Едипов комплекс. От друга страна, по-добри от нас и по-интересен случай от този, едва ли някога ще срещне.

Главоболието се появи преди около четири години. От нищото. Тогава гонех един чекиджия из метрото. Возеше се в мотрисите в час пик, заставаше до някоя жена, която му харесва и се отпочваше през джоба на панталона. Труден беше за хващане, заради вечната блъсканица в подземията. С камерите бе невъзможно да го засечем. Имахме четири жалби, но нито една от пострадалите не можа да даде точно описание.

В онзи момент мислех, че главата ме боли, защото съм постоянно на затворено и задушливо, с много хора. Затова не обърнах внимание. Хванахме го по много глупав начин. Страдаше от мизофобия. Съответно, за 33-те години бродене по тази мръсна земя, не бе правил секс нито веднъж. Нагонът му обаче присъстваше и той го задоволяваше по гореописания начин.

Влязъл веднъж в една мотриса през задната врата и видял клошар в ъгъла. Постепенно изпадал в паника, като по средата на тунела между две станции изтрещял. Започнал да крещи, че ще умре и тръгнал да се блъска в претъпкания вагон, за да се отдалечи от клошаря. По пътя разбил носа на един дядо, който от своя страна, започнал да го бие с бастуна си. Фразата „Тоя бастун е бил фашисти сега е твой ред“, съвсем разбила психиката на чекиджията. Представил си как за 75 години никой не е мил бастуна и с всеки удар микробите на Райха го налазват все повече и повече. Има клип на цялата случка в интернет. Много е смешен.

На следващата станция вече чакали полицаи, посрещнали участниците в случката и ги отвели в дежурната стаичка. За зла беда, единият полицай се оказа доста симпатична млада дама, двамата останали сами в помещението. Естествено, след като се успокоил, онанистът не се сдържал и се хванал за старото докато колегата го разпитвала… Така изгърмя. После разказа за случките си в метрото. Най-много ме учуди, че след като се усетели какво прави, някои жени искали да правят секс с него. Били са две или три за шест месеца. Обикновено го изчаквали да свърши, а после го настигали и заговаряли на перона. Той бягал, защото се гнусял от тях. В странен свят живеем.

След това ходих на лекари, пих хапчета за глава — нищо. От три години си водя календарче, опитвам се да намеря логика в появата на главоболията. Забелязах, че с времето зачестяват и продължават по-дълго. В първата година се появяваха веднъж на три или четири месеца, сега — всеки месец. Опитвах да се ориентирам по фазите на луната — нищо. Лекарите също не знаят какво става. Преди продължаваха около седмица, после две. Последния път бяха три.

Тогава открихме трупа на Гертруда, както я нарече Петренко. Лицето й бе свинеподобно, тялото също… е било такова, преди Клюнът да изреже всичките й тлъстини. Беше направил вертикални разрези от врата до кръста и през тях внимателно бе извадил всичко. Така бе постъпил и с краката — рязал е от слабините до коляното, после е правил нови разрези — от коляното до глезена. В момента трупът представлява огромно парче кожа и свинска глава. Спихнат мокър балон на ивици. Като го хванем ще има да разказва.

Ако в началото на кариерата си бях видял такова нещо, щях да се побъркам. Сега не изпитвам шок или отвращение, а по-скоро интерес. Искам да знам каква е причината за нещата, които прави. Какво го провокира, какви са моментните му спусъци. Всеки има такива, дали ще е някоя тема, действие… Интересно какво може да го изкара от равновесие, защото труповете говорят за свръх хладнокръвен индивид.

След дълги колебания, Георги достигна до убеждението, че в убийствата няма сексуален контекст. Да, имало е трупове с липсващи гениталии, репродуктивна система и анус, но общата логика говори за друга обсесия. Хванахме се на бас — според мен ги яде, а според Георги си прави трофеи. Нещо специфично за всяка жертва, което му напомня за нея.

Това, че не намираме сексуален мотив в действията на Клюна е проблем. Влечението на тази почва дава три сигурни неща. Първо — все някога ще сгреши. Второ — няма да спре, докато не го хванем или животът му не се промени кардинално — окаже се в затвора, стане неподвижен, или умре. Трето — има типаж или нещо в облеклото, което го провокира. Последното ни дава възможност да изолираме потенциална група жертви, оттам да определим местата, където ги намира. После е въпрос на време да изгърми. В сегашния случай, може просто да получи това, което иска и да спре. Не знаем какво е то, нито знаем дали вече не е спрял.