Вартоломей Кузмов
Мило Дневниче (52)

02.06

Жана Д’Арк е наистина най-голямата ми грешка. Съжалявам, че не успях да извърша планираното с нея. От друга страна месото ни вече за нищо не става. Пък и остана седмица докато прочетеш милото ни дневниче. За да я подготвя напълно са ми нужни шест.

Това, което ме провокира да я пусна бе реакцията на Жени спрямо теб. Исках да разбера как ще се държи Жана, дали ще те познае? Как ще реагира? Как ще реагираш ти? От нещата, които видях стигнах до извода, че в кочината й е харесало. Заведе те там, за да продължите живота си както досега. Не е искала да ме предаде, Кука.

В интерес на истината не очаквах, че ще постъпи по този начин. Жана е единственото месо, което видя кочината отвън. Всички останали доставях в багажника на колата или в безсъзнание. Впечатлен съм от нея. Явно наистина сексуалният ни опит се е запечатал в съзнанието й, може би защото беше последен.

Кучетата, Кука, не се успокоиха когато видяха Жана, а заради твоето присъствие. Но как би могъл да знаеш, вървяхте заедно. Като изключим емоциите, оценката ти за кочината ме ласкае. Наистина се стараех да я поддържам чиста и спретната. Все ми се струва, че можех и повече. Като се имат предвид ограниченията, с които съм принуден да се съобразявам, смятам, че съм постигнал задоволително ниво. Особено що се отнася до скриването на записките и системата за сигнализация в случай на извънредни ситуации. Няма никакви кабели, всичко е свързано чрез блутуут, а компютърът е скрит много добре. Едва ли Петренко ще го открие.

Знаеш ли, преди щях да се ядосам от този развой на събитията. Все пак стигнахте до най-ценното за мен — лабораторията. Всички проби, които съм взимал сега са във ваши ръце. Така и не успях да изследвам дробовете на Боб Марли. Нямам нищо на този етап, обаче не ми пука.

Последната маска е в багажника на колата ти. Изключително е удобно, че практически никога не го отваряш и вътре е пълно с всякакви боклуци. Мисля просто да изляза една вечер и да си харесам някое месо ей така, без никаква конкретна причина. Ще го убия, ще изрежа проби от него и ще ги дам на кучетата от болницата. Искам да ги нахраня за последен път. После ще му сложа маската и ще го изхвърля до някоя кофа за боклук. Не знам как ще интерпретират това вашите уморени мозъчета, затова ще ти напиша какво искам да символизира.

Това месо ще е поантата на моята работа. Вие сте невзрачни, слаби и несъвършени. Организмът ви е произведение на изкуството, а умовете ви — нискокачествена ширпотреба. Те ви убиват, заради тях унищожавате всичко по пътя си, а най-вече себе си. Обожавам месото, мразя съзнанието. Тъй като второто оказва пряко влияние на първото, за жалост мястото и на двете е в боклука. Ако Георги някой ден прочете това дневниче, се надявам, че ще ми повярва и няма да подходи превзето към думите ми. Убеден съм, че самият той в някои моменти се е чувствал по начина, който описвам. За теб знам, че е така. Смятам да изпълня този завършващ ритуал, след като приключа с писането сега.

В зависимост от това как възприемеш нещата ще преценя в какво състояние да посрещнеш деня на четенето. Както ти обещах още в самото начало — аз те счупих. Въпреки това още не съм сигурен дали да не ти дам няколко дни почивка, за да се възстанови малко месото. Все пак те чака доста неприятно откритие. Страх ме е от реакцията ти, защото напоследък единственото, което правиш, е да се самообвиняваш. Да не вземеш да се самоубиеш? Нямаш кой знае каква вина сегашните събития, с изключение на Жени. Грехът ти датира много преди това и го извършваш всеки ден, без дори да знаеш. Иронично е, но факт.

През целия си живот месото, осъзнато или не, внимава какво прави, защото дълбоко в себе си се страхува от отвъдното. Въпреки това на всяка крачка извършва грехове. С какво се различава грехът, за който си наясно от този, който си извършил без да знаеш? Например „подпалвачите“, за които спомена? Спрямо тях извърши чутовно престъпление. Докара единия до самоубийство, а другия превърна в месо за секс. Не искам да кажа, че животът им нямаше да се развие по този начин и без теб, но за тяхната ситуация виновен си ти.

Сега живееш, без да знаеш какво бреме носиш. Ще отговаряш ли за това или незнанието те оправдава? С какво би се различавало положението, ако знаеше? Единствено с егоистичното ти самобичуване. Мъките, на които сам щеше да се подложиш. Дали мъчението заради греховете на този свят може да мине за индулгенция на онзи? Помисли логично и ще достигнеш до моя извод — не. Колкото и да се молиш, колкото и праведно да завършиш живота си, чуждата кръв не може да бъде измита от ръцете ти. Въпреки че много съм разсъждавал какво ме чака после, не съжалявам и не се страхувам. Едва ли може да бъде по-лошо от това, което преживявам тук. Защо да се плаша от нищото?

Раздразнението, което чувстваш от това, че Бишкот те игнорира за мен е ежедневие. Знаеш ли, че не обръща внимание само на теб? Когато аз владея месото, котето излиза и започва да се търка в краката ми. Дори в момента лежи на масата до мен и спи. Струва ми се странно, все пак би трябвало да е обратното. Аз бях този, който извърши престъплението спрямо Жени. Би трябвало да изпитва неприязън спрямо мен. Размислих и реших, че всъщност усеща нещо много важно. Истината.

Той вижда, че аз съм наясно със своите действия, не бягам от тях и последствията. Приемам ги и живея с това. Докато ти правиш точно обратното. Петренко откри шибани петна кръв в кухнята ти, а ти се чудиш как може да не си чул нищо. Не мога да повярвам, че още не е дошъл тук с група за задържане.

Възприемам това като знак. Въпреки че успя да ме надхитри, той не направи абсолютно нищо. Какво означава това? Делото ми има смисъл? Трябвало е да се случи? Глупав въпрос, ако не е било писано, нямаше да съществувам. Ако целта беше друга нямаше да се родя по този начин, нито щях да открия маските, нито месото щеше да ме интересува толкова. Естествено, че съм се родил, за да стана Клюна. А съвпадение ли е това, че ти си Кука и през цялото време търсиш мен? Търсиш възмездие за престъпления, извършени със собствените ти две ръце? За пореден път се убеждавам, че съдбата има много странно и иронично чувство за хумор.

Та, вие кретени, открихте кочината заради моето любопитство и ти все още не си в ареста! Не мога да повярвам, че сте толкова тъпи!… Интересно, получих обаждане от кочината. Някой звъни на вратата.

Той наръга месото! Шибаният Петренко наръга месото ни! Наръга месото ни! Сверил е отпечатъците в кочината с тези от котешката храна за Бишкот! Открил е компютъра! Нахълта в апартамента и директно се опита да намушка месото ни под ребрата. Успях да го извъртя, но кърви обилно.

Ударих го няколко пъти с вратата, след което бързо го вкарах в антрето, затворих я с крак и после го завлякох в банята. По пътя му ударих няколко пъти главата в стената. Вътре го наръгах със собствения му нож. Много пъти, много, много пъти. Имах червена пелена пред очите си. Това тъпо копеле посегна на нашето месо! На месото, което използвам АЗ! Мамка му, защо по дяволите си позволих да се отпусна? Твоите шибани разсъждения ме накараха да мисля за други неща. Аз знаех, че шибаното ви съзнание унищожава всичко и въпреки това се подведох по твоето. Мамка му!

Сега превързах месото ни, онова тъпо копеле увих с найлонов чувал, за да не цапа. Разкарах кръвта от апартамента ти, месото ни е много зле. Смятам да отида в кочината и да изчистя всичко оттам. Огледах пред блока и стълбището, всичко е чисто. Дошъл е сам.

На какво е разчитал? Че ще успее да заколи мен? Убиецът на двайсет и трима души ли? Оказа се също толкова самовлюбен, както и всички останали. Не знам дали да го съжалявам или да се радвам, че е такъв. Явно съм грешал за него, мислех го за доста по-умен, не толкова приземен. Разочарован съм.

Месото ужасно боли. Скоро всичко ще свърши. Не мога да повярвам колко тъпи копелета сте всички! Така и не разбрахте едно нещо — можете да ме хванете само когато аз реша и по начина, по който аз реша. Няма друг вариант!