Вартоломей Кузмов
Мило Дневниче (54)

08.06

Правилно разсъждаваш, Кука, правилно. Запалих Нивата, за да изгоря следите от кръв, превръзката, която направих вкъщи, както и да залича твоите отпечатъци от волана. Иначе щеше да се разбере, че с Петренко вече сте били нарязани, когато сте пристигнали в двора на кочината. Естествено и заради пушека. Ако не го бях направил, кръвта на месото ни щеше да изтече. Спасявах своя живот, а покрай него и твоя.

Тъй като утре ще прочетеш нашето мило дневниче, няма да се разпростирам. Искам да напиша какво мисля аз за изминалите шест месеца.

Всичко случило се в този период е важно не само за теб, но и за мен. Смятам, че работата и усилията ми се увенчаха с успех. Маските свършиха, съответно и поставената от мен цел бе изпълнена. В края тя се видоизмени, започнах да разглеждам нашето месо като опитен образец. Начинът, по който твоето съзнание реагираше на събитията се отразяваше пряко на него. Когато трепанирах Жени, изпитвах много неприятни чувства. Беше ми тежко, презирах те, отвратен бях от теб. Реакциите ти, обаче доказаха моята теза.

Съзнанието е главното нещо, за което трябва да се грижим. Месото е вторично. Това, с което ще ни запомнят след смъртта не зависи от външния вид на месото, а от действията му. Те се дирижират от съзнанието. Аз ще те запомня като съвестен, но обременен човек. Страдаш от общите за месото пороци, в някои случаи те са полезни, но обикновено водят до крах. Както се случи сега. Истина е, че имах предимството да използвам твоето месо без да знаеш. Ако обаче бе направил усилие сам да опознаеш себе си, да разбереш какво се крие в главата ти, да оцениш действията и мислите си, положението щеше да изглежда другояче.

Да, нашето мило дневниче е точно такъв опит, но много закъснял. Много ограничен. Дори и да не бях в главата ти, не мислиш ли, че е малко късно да се разкриваш на четирийсет и четири? Възможно е да преживееш катарзис, аз се надявам на това, защото ще съм част от него. Но не изгуби ли прекалено много? И време, и усилия, и приятели?

Знам, че би искал да гледаш на мен като на Клюна — откачения и кръвожаден сериен убиец. Психопат, който задоволява своите извратени нужди. Така е най-лесно, най-удобно и най-сигурно за твоето съзнание. Надявам се, че ще поемеш риска и ще излезеш от догматичния мехур, в който живееш. Опитай се да видиш в мен човек с желания, страсти, притеснения и вълнения. Това би била най-голямата награда за мен. Признанието, заради което всъщност и аз започнах да пиша тук.

Затворен в главата ти, аз нямах право на каквото и да е, различно от съзерцателно съществуване. Това е проклятие и аз имах смелостта да се боря с него. Направих всичко, за да постигна нещо. Да живея, да усетя въздуха, макар и през твоите дробове. За мен да бъда възприеман като човек е същото, като сърцето за Тенекиения човек. Животът ми се изразява в това да сея смърт, защото нито съм роден като вас, нито ще умра като вас. Аз самият съм смърт, цялото ми съществуване се синтезира в тази дума. Дори не съществувам във вашия свят, а съм част от него.

Кука, не искам да взимаш решението си, повлиян от това, което пиша сега. Ти винаги си бил както мой тъмничар, така и приятел, учител, баща и брат. Знам, че направих всичко възможно, за да те отвратя от себе си. Не съжалявам, а дори съм щастлив, че преуспях в това начинание. Искам да погледнеш на мен, по същия начин, по който аз гледам теб. С отвращение, омраза и ясното разбиране, че нашата съдба е да сме завинаги заедно. Краят на нашата история зависи изцяло от теб.