Вартоломей Кузмов
Мило Дневниче (27)

22.03

Браво, Кука, браво! Дори не знам откъде да започна. Явно почивката върши работа. Виждам, че си започнал дори да мислиш! Изпитвам удоволствие, когато изпълваш страниците на дневничето ни по този начин. Иначе всичко е „мрън-мрън — боли ме главата; мрън-мрън — не ми става“. Идеята с картата е добра. Умно решение, особено сега, когато разполагаш с ресурса да го въплътиш. Има едно малко проблемче.

Знам, че ще решиш, че съм се отказал от трагичните места, защото вече знам за охраната им. Не е точно така, планирам нещо друго. Дълго мислих дали да задържа ситуацията под контрол или да оставя да се разгръща самостоятелно. Доста ми харесаха действията ви, след като получихте снимките. Затова реших, че по-интересно би било да пусна събитията на самотек. Омръзна ми досегашното статукво. Давам изхабеното месо, ти го намираш, после седите с Жени, Георги и Петренко, и издевателствате над личността ми. Бих казал, че сте смешни, стига да не прекалявахте чак толкова много. Обикновено първите усещания и впечатления са най-верни.

Видяхте едно зле подадено месо и започнахте да ме изкарвате изрод. Не съм чак толкова лош. Ако бях, щях да държа месото в съзнание през цялото време. Можех да се гавря с близките му и да го изхвърлям пред домовете им. Или да го оставям вътре. Да го намират все едно гледа телевизия, или се къпе. А можех и да оставя някое месо под твоето легло. Да сложа телефона ти на гърдите му, а когато сутринта се събудиш и го потърсиш… Виждаш ли? Всъщност съм много добър.

Също така съм честен. Това е много важно. Или ще отречеш факта, че ти оставям възможността да ме откриеш? Във всеки един момент можеш да се обърнеш и да ме видиш. Давам ти шанс и да ме намериш по твоя начин — да разследваш, да разпитваш, да душиш, да гледаш. Единственото трудно нещо на метода ти е, че ще трябва да приемеш факта, че делим едно месо. Виж как възприе честото ми ходене в склада. Ако успееш да направиш тази крачка, много лесно ще можеш да хванеш… „Клюна“. Дори и в това ти помагам с нашето мило дневниче. Ако бях толкова зъл и противен щях ли да пиша тук? Не, естествено. Щях да го чета, да се смея и да продължа изследванията си в тишината. Не забравяй, че те спасявам и от положението на Петров. Пък ти взе, че ме намрази.

Мисля, че е крайно време да заработиш в реални условия. Да се сблъскаш с медиите, общественото мнение и натиска на началството. Сега го караш някак лежерно. Даже се страхуваш, че ще се откажа и няма да има какво повече да разследваш. Че кой нормален полицай иска да има още жертви, за да продължи разследването си? Да не вземе да се окаже, че ти си луд, а аз нормален?

Опитвам се да разбера патоса, който прояви, описвайки дома и родителите на месо двайсет и едно. Имам проблем с това, защото аз нямам родители. Не знам кои са моите мама и татко. Знам кои са твоите. Разбирам, че семейните връзки са важни във вашия свят. Забелязал съм, че в повечето случаи месото от двата пола си намира достойна половинка от генетична гледна точка. Естествено, изключвам всякакви девиации, както и отношения поставени на материална основа. С времето те зачестяват за жалост. Нищо хубаво не ви чака като вид, ако продължавате в същия дух.

Това, което ме озадачава, е, че семейните ви отношения са противоестествени. В природата, след като малките придобият уменията да се грижат за себе си, напускат родителите. Впоследствие връзката между поколенията прекъсва. Това е в най-добрия случай. Често синовете убиват бащите си, майките — децата си. А хората какво? Цял живот заедно. Ясно ми е, че социалната еволюция е причина за това, но не само там се крие отговорът на този феномен.

Когато починаха вашите, те наблюдавах много внимателно. Исках да оценя реакциите и поведението ти. Знаеш ли какво забелязах? Има някаква невидима връзка между човешките деца и родителите им. Ето, когато умря баща ти, например, не беше до него, но нещо в гръбначния ти мозък трепна. Точно между шийните и гръбначните прешлени. На нивото на раменете. Ти не обърна внимание на този сигнал. Когато научи новината, напрежението в тази област стана огромно. Представи си цялата светлина, която излъчва тялото ти по време на оргазъм, само че събрана в една точка. Не го усети като физическа болка. Не знам като какво точно го почувства, но не беше болка. Може би някакво свръхнапрежение? Същото беше, когато и майка ти почина.

Разследваше някакъв идиот, който завираше цигари в гърлата на жертвите си. Съпругата му починала от рак на белите дробове заради тютюнопушене и беше тръгнал да отмъщава. Любопитно дали и той е усетил същото, когато е умряла? Най-вероятно да, но за това след малко. Сега за майка ти.

Беше много далеч от нея и нямаше как да знаеш, че е умряла в супермаркета. След смъртта на баща ти, бяхте развили някаква телепатична връзка. Не я осъзнавахте, но ти усещаше кога не се чувства добре и й звънеше по телефона. Понякога направо отиваше при нея. В момента, в който почина, гръбначния ти мозък веднага светна. Не толкова силно, колкото при новината за смъртта на баща ти. Но по-силно отколкото при същинската му кончина. Веднага й се обади, тя не вдигна. Звъня, докато не се чу с лекаря в линейката. Към този момент съм сигурен, че те е боляло физически. Когато разбра за инфаркта й, гръбначният ти мозък избухна в светлина, а след това започна да тлее. После съвсем угасна и се върна към нормалното си състояние.

От тези наблюдения достигнах до извода, че има някаква връзка между най-близките роднини. Когато на един от тях му е зле, другите усещат и му се притичват на помощ. Според мен това е система за оповестяване, установена в ДНК-то. Тя сигнализира на най-близките носители на кода, че някой от тях е в беда. Жалко, че мога да гледам само твоето месо. Убеден съм, че при различното месо, точката на изблик също е различна. Все пак толкова органи и нервни окончания има. Опитах се да открия материалното й измерение в месото по време на опитите, но не успях.

Същата система работи и за близките на месото, с които не делят едни и същи гени — приятели, съпрузи. За вторите до някаква степен е обяснимо, защото образуват съюз с цел продължаване на рода. Приятелството, обаче е странно. На практика функцията му е психологическа и социална. То не е жизненоважно за оцеляването. Поне не в XXI век, доказвате го с идиотските си социални мрежи.

Ето че тук се намесват и умът, и душата на месото. Без да имат физическо измерение му влияят много. Оказа се, че ако се привържат към някого, то връзката става почти роднинска. Много е странно и нелогично, но е истина. Същото е налично между месото и домашните му любимци. Когато на Гаргантюа му беше зле ти пак светеше, нищо че отскоро бяхте заедно.

Защо описах всичко това? За мен емоционалната болка и страдание, които изпитват родителите на месо двайсет и едно е просто светлина в гръбначния мозък. Нищо повече. Да, разбирам, че месото е можело да постигне много. Разбирам, че родителите са вложили много в отглеждането му, но то си остава месо. Неговото съзнание беше плътно завързано за месото, като твоето. Затова и ти си месо. Жени е месо. Петренко е месо. Всички сте месо. А аз не съм. Просто е.

Сега разлиствам тетрадката с бележките от опитите си. Знаеш ли къде я държа? У нас под дюшека ти, за да ми е наблизо. Месо номер три е Боб Марли, а номер четири е Нубийската Принцеса. Описах ти, че изследвам два въпроса — първият е свързан с това как конкретният начин на живот влияе на месото. Вторият е свързан с това как провокираната от социума физическа промяна на месото, влияе на структурата му.

Нубийската Принцеса, може да се каже, комбинира в едно двете теми. Тя е травестит, което означава, че третира мъжкото си тяло изцяло по женски начин. Не само от гледна точка на козметичните процедури, диетите и физическите натоварвания. Мозъкът й възприема мъжкото тяло като женско, душата й прави същото. Точно това исках да разбера — какви са вкусовите качества на мъжко тяло с женско съзнание.

Качих месото в колата от обичайното свърталище на травеститите — близо до Държавната библиотека. Малко по-надолу по уличката са завзели един безистен, в който извършват услугите си. Месото искаше да отидем там, но му предложих тройно повече пари и то се съгласи да дойде с мен в дома ти. Заобиколих доста и минах по улица „Сенаторска“, тази която се движи успоредно с релсите към Централната гара. В един от тъмните участъци спрях и слязох от колата, за да се изпикая. Когато приключих, Принцесата се сети, че и на нея й се пикае и ме помоли да я изчакам.

Беше забавна, когато пикаеше права с късата рокличка, огромните платформи и русата си коса. Ударих я по главата и тя падна в собствената си локва. Завлякох я в багажника и я откарах в кочината. Беше се свестила, когато отворих багажника и се наложи да я ударя няколко пъти с капака по главата. Тогава разбрах, че русата коса не е перука. За щастие след този инцидент остана жива. Проверих я за други повреди едва, когато я свалих долу в кочината. Нищо й нямаше, освен няколко охлузвания по ръцете. Тези по коленете не ги броя, като се имат предвид естеството и локацията на заниманията й.

Завързах я, след което започнах да я упоявам и подготвям за трепанацията. Докато траеше този процес се замислих, че поддръжката на Боб Марли отнема много сили. Ако към него се добави и Принцесата е възможно да пропусна нещо, което да ме издаде. Дали на теб, дали на някой клошар или деца. Разказах ти вече за кочината, имай предвид, че тогава тя не бе толкова благоустроена като сега. С тези мисли реших да я трепанирам без да я прочиствам допълнително. Надявах се, че в това й състояние ще мога да я използвам.

Преди процедурата тя се държа ужасно невъзпитано. Крещеше, че ще ме изкорми, ще ме изнасили, била имала огромен кур, можела да го вдига по десет пъти на нощ. И това в състояние, повлияно от опиатите. Дадох й двойна доза, за да се успокои. После, когато имаше връзка с едно от другите меса в кочината, го видях в еректирало състояние. Не е кой знае колко по-голям от твоя. Бих казал, че твоят е по-дебел. Извърших трепанацията и тя се успокои окончателно.

Процесът на обучение бе доста лесен. Карах я да повтаря нужните движения. Когато не се получаваше й удрях шамар. Месото се оказа доста схватливо. Чудя се дали е природна интелигентност или рефлекс да се подчинява на шамари, интегриран в мозъка й от сводниците. Съвсем скоро нуждата от физическо насилие отпадна. Трябва само да я извикам. Идва, гледа движенията ми и ги повтаря, докато не се научи. Отнема съвсем малко време. Описах за какво точно я използвам, затова няма да се повтарям.

За жалост с годините транссексуалната й харизма и хубост се изпариха и заприлича на зле поддържан проскубан мъж. В един момент ми стана неприятно от гледката и реших да й обръсна краката. Стигнах само до коляното на левия крак, после й дадох самобръсначката. Исках да видя какво ще направи. Тя с изключителна ловкост си избръсна цялото тяло. След това изхвърли самобръсначката, взе парче сапун, намокри го с топла вода и се сапуниса цялата. Двайсетина минути по-късно се изплакна с маркуча и беше като нова. Оттогава често й нося лосион за тяло, пяна за бръснене и самобръсначки.

Понякога боядисвам и оформям краищата на косата й. Тя не реагира физически, но виждам благодарност в очите й. Не мога да отрека, че ми е приятно да правя такива малки жестове. Знам, че ги цени. Въпреки че изключих по-голямата част от мозъка му, в това мъжко месо все още има жена. Много е занимателно. Особено интересно стана, когато доведох Зайо.

Относно това, което искаш да направиш с мен, когато ме хванеш. По-точно описание на живота си не мога да направя самият аз.