Вартоломей Кузмов
Мило Дневниче (47)

20.05

Кука, ако моят живот не зависеше от твоя щях да те убия! Тъпо, безмозъчно копеле такова. Направих всичко, за да те накарам да я разкараш! Дори ти го казах в буквален текст, но продължи да си с нея. Не само това, но и беше забравил да затвориш сейфа! Тази нощ взех месото, докато спеше и знаеш ли кого заварих да чете дневничето ни? Тя ме погледна разплакана и попита: „Сега кой си?“. Отговорих, че съм Клюнът.

Опита се да ме нападне, но успях да й ударя юмрук в лицето. Изпадна в безсъзнание. В това състояние я поставих на стола и я трепанирах. Използвах един от шишовете, които взимаше преди години, когато ходеше на излети с бившата си. Направих четири дупки, за да съм сигурен, че няма да може да ме издаде, когато я открият. Казвах ти, копеле, че трябва да внимаваш с нея. Сега я чакам да се събуди, имаше доста кръв, но я измих. Мисля, че дори Петренко няма да открие нищо ако тръгне да проверява.

Чувствам се ужасно, как можа да ме накараш да направя подобно нещо! Остават малко повече от две седмици, докато прочетеш дневничето и сега това! Разбираш ли, че могат да те арестуват по всяко време заради тази изцепка? Има прекалено много следи, които водят към теб. А ако открият дневничето ни? Аз няма как да го унищожа. Ти трябва да го прочетеш! Трябва да си първи. Друг — не. После ако решиш, можеш да го издаваш като книга — все ми е тая. Трябва да решим въпросите, които стоят между нас.

В момента тя седи в безсъзнание на стола. Спокойна е, красива. Има лилава синина в областта на челюстта, там я ударих, за да я приспя. Проверих — не съм й избил или счупил зъб. Бишкот в момента е легнал в скута й. Удря я с главичка по ръката, явно чака реакция.

Ще си призная, че колкото и да мрънках, нейното присъствие ми харесваше. Понякога нарочно взимах месото ни, за да мога да я прегърна докато спи. Топлината й бе много приятна, сякаш се сливаше с тази на нашето месо. С интерес слушах вълненията й и се опитвах да прочета сигналите на тялото й.

Бе много изящна, движенията й бяха плавни, сякаш се носеше над земята. Дори с кецовете и суитчъра й се получаваше. Тялото й бе красиво не в сексуалния смисъл на думата, а в естетическия. Понякога се учудвам как можете да имате толкова чисти, изящни тела и да правите такива неща с тях. В моето разбиране бе достойна само за съзерцание, а не да си навираш пишката в нея. А борбеният й дух? Бе сломена след като истеричката излезе по телевизията и наговори всички онези глупости. Въпреки това се държа, при това го направи не заради себе си. След като скъса с нея, тя потърси теб, защото очакваше опора и закрила.

В първия момент намери повече от това — откри мъж. После видя колко си слаб и реши, че за теб трябва да се превърне в това, което е нужно на нея самата. Животинската логика подсказва, че когато те е видяла в тежко положение се е включил майчинският й инстинкт. Искала да те закриля. Със сигурност е имала надеждата, че някой ден ще излезеш от дупката и ще станеш онзи мъж, когото усети в първата нощ.

Логиката на съвременното ви общество, както и на досегашните й постъпки обаче, подсказва, че е превъзмогнала себе си заради теб. Мисля, че е второто, което е и по-голямата и осъзната жертва. Жени бе тръгнала по много труден път, сравнен с този, който й бе предначертан. Беше решила да се изгражда сама. Изправи се срещу най-важните хора — роднините си. Сигурен съм, че някои не са я разбирали, а други директно са й казвали, че е глупачка. Срещна вашия ченгеджийски сексизъм. Георги, който трябваше по идея да е най-разбраният бе първият, който се опита да я изчука. Тя извоюва мястото си в екипа ви. И какво стана? Реши да се прави на твоя закрилница и се докара дотук.

Искам да кажа, Кука, че твоята помощ за нея, както я наричаш, хич не беше толкова голяма, колкото мислиш. Момичето поддържаше чистота и уют в дома ти. Готвеше и само с присъствието си подобряваше физическите ти показатели. Да, само това, че беше наоколо ти нормализираше кръвното.

В първите дни след секса, пулсът ти се покачваше при вида й, но след като повлиях на нагона ти, нещата се промениха. Тя те гледаше с притеснение и съжаление, болеше я да те вижда такъв. В някои случаи съм я хващал да разказва всякакви неща, само да те разведри и разсее. Жената правеше всичко възможно, за да ти помогне. Спомни си погледа й, когато те попита къде си бил в нощта, когато ви сервирах Нубийската Принцеса? Когато го видях, разбрах, че се приближава трагична развръзка за един от вас. Тя не знаеше, просто искаше да ти помогне.

С тази цел явно е решила да прочете и дневничето ни. Как да предположи, че си толкова страхлив и не можеш да погледнеш в тъмнината? Как може да й мине през акъла, че ти — ловецът на серийни убийци, този който рано или късно намира виновника, имаш Мен в себе си? Кой въобще би могъл да помисли подобно нещо? Ти самият, влюбен в успехите и мръсния си живот, не ме усещаш и виждаш. Гониш ме повече от три години, а аз с твоите собствени крака, продължавам да бягам.

Наистина ми е жал за нея, жал ми е. Вашата любов бе много красива, изградена на съпричастност, съчувствие и желание заедно да преживеете бурите от последните месеци. Рядко се среща подобно нещо, в твоя живот — веднъж. Искам да оцениш подобаващо това, което изпусна, заради егоизма си. Не трябваше да я допускаш толкова близо до себе си и проблемите си. Тя бе наранена, а поиска да се грижи за теб.

А знаеш ли колко грозни могат да бъдат отношенията между месото? Посветени единствено на задоволяването на нуждите му. И нищо друго? Знаеш ли, че има меса, които живеят само заради това?

Месо номер деветнайсет — Зайо. Вместо за него, ти предпочете да пишеш за Дженифър — месо номер осемнайсет в дневничето ни. Сигурно си усещал колко странно копеле е бил този. Уверявам те, положението беше много по-зле, отколкото си си представял. Георги вече откри сигналите за секс, които програмирах в Нубийската Принцеса. Зайо беше причината да го направя.

Взех го една петък вечер след дискотека. Гледката как разюздан петдесет и пет годишен мъж сваля пошло осемнайсетгодишни момичета не е много приятна, искам да отбележа. Този индивид бе един от най-натрапчивите чичаци. Мисля, че бизнесът му бе свързан с дограми или нещо от сорта, не е важно.

След дискотеката си тръгна сам, повика дринк енд драйв. Когато момчетата заминаха, той застана до входа и започна да си търси ключовете. В този момент го ударих по главата, после го вкарах в багажника. Докато го карах към кочината, се събуди и започна да повръща вътре. Ядосах се и дадох повече газ. Минах с над осемдесет километра в час през един асфалтов легнал полицай. Зайо млъкна.

Когато стигнах до медикаментозното пречистване, назначих Нубийската Принцеса да се грижи за него. Зайо получаваше ерекция от Травестита, доста лаконично име. Петренко губи тренинг. Принцесата, обаче не реагираше. Тогава реших да се опитам да имплементирам в командите и такива за секс. Първо, естествено — пасивна роля. Пусках я през два дни. В първите две седмици месото се съвкупяваше успешно, но после тази възможност у Зайо изчезна. Тогава реших да пробвам обратния вариант.

Чудиш се как научих Принцесата да получава ерекция? Много просто — направих й клип с еректирали пениси, а за фон сложих сигнала. Тя веднага реагира. Ден по-късно само музиката стана достатъчна. Първия път, когато правиха секс по този начин пуснах сигнала и зачаках да видя какво ще стане. Противно на очакванията ми, когато видя състоянието на Принцесата, Зайо се наведе веднага. Явно е истина това, че месото обича разнообразието. Интересното е, че след като сексът приключи, той получи ерекция и искаше да си сменят местата.

Забелязали сте, че без сигнали Принцесата не реагира, така беше и в този случай. Стоеше си изправена в стаята, а Зайо подскачаше около нея и се опитваше да й го сложи, но не успяваше. Тя е доста по-висока от него. Реших да пусна мелодията за пасивен секс, за да не мъча повече месото. Знаеш, че съм хуманист. В никакъв случай не искам да издевателствам над него.

Мога да кажа, че сравнението ти с персонажите от компютърните игри от началото на века е много точно. По този начин изглеждаха и докато се съвкупяваха. Убих Зайо с примка. Вкусовите му качества мога да сравня със старо свинско месо. Доста неприятни и изхабени вътрешни органи. Черният му дроб имаше дъх на алкохол, дори и пет месеца (толкова го държах) след като спря да пие.

Забелязал съм, че хора водили подобен начин на живот — чревоугодничество, пушене и пиене на алкохол, но семейни имат доста по-приятни органи. От опита си мога да заключа, че психологическият комфорт, който дава домашното огнище играе ключова роля. Пък и те не са крайни егоисти като Зайо. Бих използвал вашето суеверие „Каквото посееш, това ще пожънеш“, за да определя този извод. Крайното ми заключение, е, че този човек е водил доста празен живот. След себе си остави една фирма, един апартамент и една кола. Няма дори кой да ги наследи. Сигурно затова не ти е направил кой знае какво впечатление.

Успя да говориш само с майка му. Докато слушах разговора ви, разбрах причината заради която така и не е успял да надрасне пубертетското гонене на фусти. Ти си същият, между другото. Само че не къркаш по дискотеките и не преследваш лесни момичета. Опияняваш се от мръсотията, която срещаш всеки ден. Изживяваш се като рицар на печалния образ. Всъщност водиш същия живот и дори няма на кого да оставиш огризките от него.

Жал ми е за Жени, тя все още спи. Бишкот се отказа да я бута с глава, сега се е свил в скута й. Няма да лъжа, част от мен се радва от този развой на събитията. Ще ми бъде интересно да наблюдавам срещите ви оттук нататък.

Що се отнася до това, че искаш да хванеш мен и да пропуснеш историческия си шанс. Ти си глупак. Понякога за да решиш проблемите си, трябва да излезеш от тях, да направиш крачка в съвсем друга посока. Да, признавам, че в този случай, за теб винаги щях да бъда проблем. Нямаше да ме откриеш, арестуваш и накажеш. Но ми се струва, че построяването на нова система е по-важно от някой, който е убил двайсет меса и трепанирал три.

Най-лошото за теб е, че когато разбереш кой съм, пак няма да имаш възможност да ми навредиш. Можеш да нараниш само себе и тялото си, аз ще си тръгна в момента, в който ми писне да гледам агонията ти. Не ме разбирай грешно — не от страх, или защото ще ми е трудно да наблюдавам самоунищожението ти. Просто ще ми омръзне. И без това цял живот те гледам и изучавам.

Единственото което ме изненадва, и то не много често, са реакциите ти. Какъвто и начин за борба да избереш срещу мен, най-вероятно ще се лишиш от възможността да реагираш както си искаш. Но можеш и да ме изненадаш и да избереш симбиозата. След тази вечер се чудя дали аз я искам. Много ми е мъчно за Жени. Искам да ти призная, че тя е една от малкото, на които спрях да гледам като на месо. Сигурно, защото успя да се сближи с теб по този различен и необикновен начин. Сега това не е важно, трябва да измисля къде да ти я сервирам, Кука.