Джон Харт
Кралят на лъжите (34)

33.

Това, което видях, ми подейства като удар с чук. Той я е използвал, манипулирал я е, а очите й на записа светеха като на животинче. Кантората изчезна, светът — също, потъна в небитието. Не усетих, пода, върху който се стовариха коленете ми. Стомахът ми се сви и устата ми може и да се е напълнила със стомашен сок, но ако това е станало, не съм го усетил. Всяко сетиво беше потиснато от онова, единственото, без което можех за цял живот. Гледката, която никой мъж не трябва да вижда, изпълваше съзнанието ми, после се пръсна в него като развален плод. Жена ми по гръб, после на четири крака. Баща ми, космат като животно, грухти над нея, все едно и тя като него е само парче обезумяла плът, а не съпругата на собствения му син.

Откога? Въпросът изникна в ума ми. Откога се случваше това? И после веднага след него се втурна и друг. Как не съм разбрал?

И точно когато ми се струваше, че повече не мога да понеса, екранът изгасна. Свих се и зачаках да припадна, но това не стана. Бях вцепенен, разлюлян от видяното и от това, което означаваше. Гласът й ме шокира до дъното на душата ми.

— Беше заковал дъските.

Обърнах се и я видях. Стоеше до бюрото на Езра. Не я бях чул да се качва по стълбите и нямах представа откога е в стаята. Тя остави дистанционното на бюрото. Изправих се. Изглеждаше спокойна, но очите й бяха стъклени, а устните влажни.

— Знаеш ли колко пъти се опитах да отворя проклетия сейф? — седна на края на бюрото и ме погледна. Лицето й бе бледо, а гласът също толкова безцветен. — Обикновено през нощта, когато ти спеше. Това му е най-хубавото на брака с пияница. Винаги си спял много дълбоко. Разбира се, че знаех за записите. Не трябваше да му позволявам да ги прави, но той настояваше. Не знаех, че ги държи в сейфа, докато не стана прекалено късно.

Очите й бяха посърнали и когато премигна, цялото й тяло сякаш трепна. Приличаше ми на дрогирана, а може и да беше. Не я познавах. И никога не я бях познавал.

— Прекалено късно за какво? — попитах, но тя не ми обърна внимание. Подръпваше ухото си с една ръка, а другата продължаваше да държи зад гърба си. Тогава разбрах за колко много неща съм грешал.

— Онази нощ си била ти — казах. — Ти си блъснала стола по стълбите.

Огледах се из кабинета. Имаше само един път за бягство.

— Да — потвърди Барбара. — Съжалявам. Но предполагам, че това рано или късно щеше да се случи. Идвала съм толкова пъти тук — сви рамене и извади пистолета. Беше в лявата й ръка, но се държеше така, сякаш го нямаше. Замръзнах при вида му. Беше малък сребърен пистолет, някакъв вид автоматик. Почеса се с дулото му по бузата.

— За какво ти е пистолетът, Барбара? — опитах се да звуча възможно най-спокойно. Тя отново сви рамене и погледна оръжието. Повъртя го в ръката си, сякаш се наслаждаваше на играта на светлината по блестящата му повърхност. Чертите на лицето й бяха отпуснати. Очевидно не беше на себе си — или беше надрусана, или беше изперкала.

— Имам го от известно време — обясни. — Този град става все по-опасен, особено за сама жена нощем.

Знаех, че съм в беда, но не ми пукаше.

— Защо го уби, Барбара?

Тя стана внезапно и насочи пистолета към мен. Празното спокойствие в очите й изчезна и на негово място се появи нещо съвсем различно. Трепнах в очакване на куршума.

— Направих го заради теб! — извика тя. — За теб! Как си позволяваш да ме питаш? Само заради теб го направих, неблагодарно копеле!

Вдигнах ръце.

— Съжалявам. Опитай се да се успокоиш.

— Ти се успокой! — направи три нестабилни крачки към мен, вдигнала пистолета в пълна готовност. Спря, но не свали оръжието. — Този кучи син се канеше да промени завещанието. Чуках се с него шест месеца, за да се съгласи да го направи, както трябва — изсмя се, смехът й прозвуча като потропване на пръсти по дъска. — Ето какво ми струваше, но го направих заради теб. Направих го възможно. Но той се канеше да го промени, да върне всичко постарому. Не можех да го позволя. Така че не ми казвай, че не съм направила нищо за теб.

— За това ли спеше с баща ми? За пари?

— Не за пари. За пари е, когато става въпрос за хиляда долара или за десет хиляди. Той никога не би ти поверил петнайсет милиона. Щеше да ти остави три — изсмя се горчиво. — Само три. Можеш ли да повярваш? При цялото му богатство. Но аз го убедих. И той ги промени на петнайсет. Направих го заради теб.

— Не си го направила заради мен, Барбара.

Пистолетът затрепери в ръката й и видях, че пръстите й побеляха от силното стискане.

— Ти не ме познаваш. Не си въобразявай, че знаеш нещо за мен. Нито какво съм преживяла. Като знаех, че записите са тук. И какво би си помислил някой, ако ги намери.

— Може ли да оставиш пистолета, Барбара? Не ти трябва.

Тя не отвърна, но дулото се снижи и накрая се насочи към пода. Погледът й измина същата траектория и тя като ли, че се смали. Осмелих се да си поема дъх, но Барбара веднага вдигна глава. Очите й блестяха.

— Й тогава ти започна пак да се виждаш с онази селска курва.

— Ванеса няма нищо общо с това.

Дулото отново се вдигна нагоре и Барбара изкрещя:

— Тази кучка се опитваше да ми открадне парите!

Изведнъж ме осени ужасно прозрение.

— Какво си й направила?

— Ти щеше да ме напуснеш. Сам го каза.

— Но това няма нищо общо с нея, Барбара. Това си е между нас.

— Тя беше нашият проблем.

— Къде е тя, Барбара?

— Няма я. Само това има значение.

Усетих, че вътре в мен нещо се скъса. Ванеса беше единственият смисъл на живота, само тя ми беше останала. Затова казах това, което си мислех.

— Спал съм с теб достатъчно дълго, за да знам, кога симулираш — и пристъпих към нея. Животът ми бе свършил. Нямах нищо. Тази жена ми бе отнела всичко и аз оставих гнева си без контрол. Посочих съм угасналия екран, все още я виждах и чувах как вика. — Личеше си, че ти харесва; Харесвало ти е да се чукаш с него. Добър ли беше? Или просто ти харесваше да ме правиш на глупак?

Барбара се изсмя и вдигна пистолета.

— О, сега вече се държиш като мъж. Нека ти кажа нещо. Да, харесваше ми. Езра знаеше какво иска и как да го постигне. В него имаше сила. Нямам предвид физическа, а друг вид мощ. Чукането с него е най-върховната тръпка, която съм преживявала — горната й устна се изви. — Това, което правехме с теб беше пълен майтап.

Нещо в изражението й ме накара да стигна до друго прозрение.

— Той те е зарязал. Харесвало му е да прави секс с теб заради властта, която е имал. Контролирал те е, манипулирал те е, но после е разбрал, че това ти харесва и тогава си му станала скучна. Затова те е зарязал. И затова ти си го убила.

Бях прав. Знаех, че съм прав. Разбрах го по очите й и начина, по който се изкривиха устните й. За миг изпитах дива радост, но тя не продължи дълго.

Видях я да натиска спусъка.