Лусинда Едмъндс
Бавен танц (80)

80.

Лекарят покани Саша в кабинета си и се настани зад бюрото. После започна да разглежда бележките с изследвания пред себе си.

— Моля ви, докторе, кажете ми резултатите — настоя Саша.

Лекарят го погледна и въздъхна. Саша замръзна. Резултатът беше изписан върху лицето на лекаря.

— Положителни са, нали? — бавно каза Саша.

Лекарят кимна.

— Да. За нещастие, мистър Лопов, изследванията показват, че сте серопозитивен.

— Господи! — възкликна тихо Саша.

— Засега не можем да кажем в какъв стадий на развитие на вируса сте. Ще трябва да направим още някои изследвания и…

Саша се закашля и не можа да спре.

— Смятам, че е препоръчително да постъпите веднага в болницата. Тази кашлица никак не ми харесва. Вирусът на HIV отслабва имунната система и я прави неспособна да се пребори с най-обикновените инфекции. Откога кашляте така?

— От три-четири седмици.

— Кашлицата става ли все по-лоша?

Саша кимна.

— Добре. Ще се обадя за легло и започваме изследванията незабавно. Мисля, че сте семеен и имате дете, мистър Лопов.

— Да.

— Съпругата ви има ли представа, че може да сте серопозитивен?

— Не.

— Ще трябва да й кажете. Сигурен съм, че съзнавате, че има вероятност да сте й предали инфекцията, а от нея и на вашето дете. Те трябва задължително да бъдат изследвани.

— Аз… ние с жена ми… не се любехме често. Има ли шанс тя и бебето да не са заразени?

Лекарят вдигна рамене.

— Не можем да кажем. Няма определено правило. Някои хора се заразяват от едно преспиване, други имат сексуални отношения със заразен в продължение на доста време и не са серопозитивни.

Очите на Саша се напълниха със сълзи.

— Моето бебе е само на шест седмици. Ако то е заразено, аз… — той не можа да довърши.

Лекарят кимна.

— Сигурно е ужасен шок за вас, но не можем нищо да направим, докато не изследваме съпругата и дъщеря ви. Трябва да ви попитам дали не сте имали някакви други сексуални партньори през последните пет години, за да се свържем с тях и да ги изследваме.

Саша си помисли за многобройните си еднократни любовни авантюри на Хампстед Хийт. Ако кажеше на лекаря, щеше да разкрие една своя страна, която заради Наташа трябваше на всяка цена да запази в тайна.

Той поклати глава.

— Не е имало никой друг.

— Е, това поне е нещо. Имате ли представа от кого може да сте се заразили?

— Не.

— Е, това е достатъчно за днес. Защо не излезете и не помолите сестрата да ви донесе чаша чай? Джералдин, нашата психоложка, ще намине да ви види съвсем скоро. Тя може да ви посъветва как да съобщите на съпругата си. Междувременно аз ще организирам приемането ви в отделението.

Саша се изправи.

— Аз… имате ли някаква представа колко време ми остава?

— Не, мистър Лопов, но след като направим тестовете, ще имаме по-ясна представа къде се намираме. Сигурен съм, че ви е известно, че някои хора носят вируса с години, без да развиват СПИН — лекарят се усмихна съчувствено. — Така че не губете надежда.

Саша тъжно сви рамене и напусна кабинета.

 

 

Никол сърдито сменяше памперса на Наташа и се питаше къде ли се бави Саша, когато телефонът иззвъня.

— Ало — излая тя.

— Може ли да говоря с мисис Лопов, моля? — попита женски глас.

— Говорите със същата.

— Здравейте, мисис Лопов, обажда се Джералдин Медоуз. Аз съм психолог в Уестминстър Хоспитъл. Вашият съпруг ми даде телефонния ви номер.

— О, защо?

— Съпругът ви е приет тук за изследвания.

— Какви изследвания?

— Мисля, че е най-добре да дойдете с дъщеря си тук, колкото е възможно по-скоро. Тогава можем да поговорим. Вероятно така или иначе искате да видите съпруга си.

— Ами… малко съм заета днес следобед и…

— Мисис Лопов, наистина е важно да дойдете в болницата възможно най-скоро.

— Нали на Саша му няма нищо? Той само кашляше.

— Какво ще кажете за три часа? Елате на главната регистратура и попитайте за мисис Медоуз.

Никол въздъхна.

— Добре. Трябва ли да доведа и бебето?

— Да — категорично отговори Джералдин.

 

 

Саша лежеше в болничното си легло, изтощен от уморителните рентгенови и кръвни изследвания. Настояваха да използва инвалидна количка, макар че им обясни, че все още може да използва краката си. Кашлицата го притесняваше и вече му причиняваше сериозна болка в гърдите.

Сигурен беше, че се чувства по-зле, защото беше приет в отделение, в което голям брой млади мъже изглеждаха ужасно болни.

Лекарят се приближи към него.

— Здравейте, Саша.

Той дръпна завесите около леглото му и седна на един стол до него. Извади някакви листчета хартия от един кафяв плик.

— Първо трябва да ви съобщя резултатите от преброяването на левкоцитите. Те показват колко е напреднала болестта.

— И? — уморено попита Саша.

— Страхувам се, че трябва да Ви съобщя, че сте развили СПИН. Броят на левкоцитите ви е много нисък в момента. Рентгеновата снимка на белия ви дроб показва, че страдате от бронхит. Това е типично заболяване за тази болест и ние ще се стараем да не развиете пневмония. Ще ви назначим един курс антибиотици. Ако те помогнат, ще започнете курс с AZT. Трябва да ви предупредя, че на някои хора то не им понася много добре, но помага на имунната система, защото предпазва от инфекция, така че си струва да се прилага постоянно.

— Мога ли да си отида вкъщи довечера?

Лекарят поклати глава.

— Не ви съветвам. Бихме искали да проследим реакцията ви на антибиотиците и да се уверим, че сме се справили с бронхита.

— Жена ми беше ли при Джералдин? — тихо попита Саша.

— Мисля, че да.

— Тя каза ли й?

— Не зная, Саша, но Джералдин ще намине при вас веднага щом има новини. Довиждане до утре.

Лекарят излезе. Саша затвори очи. Не можеше да понесе гледката на изпитото лице и стъклените очи на младия мъж в съседното легло.

— Здравейте, Саша.

Отвори очи и видя Джералдин да стои до леглото му.

— Казахте ли на Никол?

— Да.

— Как го прие?

— Беше шокирана, ядосана, уплашена. Напълно разбираеми емоционални състояния.

— Направиха ли вече изследвания на нея и Наташа?

— Да.

Саша седна в леглото.

— А резултатите?

— Ще разберем след двайсет и четири часа.

Той изпъшка.

— Съжалявам, но тя не иска да ви види. Сигурна съм, че ще намине след известно време. Вижте, няма какво повече да направим, докато не видим резултатите. Защо не се опитате да си починете малко. Знам, че звучи коравосърдечно, но няма смисъл да се тревожите. Никол и Наташа може да са късметлийки.

— Моля се на Бога — прошепна Саша.

— Ще дойда да ви видя веднага щом разбера резултатите. А вие се концентрирайте върху вашето оздравяване. Като семейство ще трябва да се подкрепяте.

Саша кимна.

— Благодаря ви, че й казахте. Аз… не бих могъл.

— За мен беше удоволствие да ви помогна. Лека нощ, Саша.

Джералдин си тръгна, поглеждайки бледите лица от двете й страни. Случаят на Саша беше един от най-трагичните, с които се беше сблъсквала. При вида на мъничкото бебе в ръцете на Никол в привикналите й с какви ли не гледки очи се бяха появили сълзи.

Не беше казала на Саша колко необуздано беше пищяла Никол, след като Джералдин й беше съобщила новината. Наложило се беше да й поставят успокоителна инжекция и тя все още беше под наблюдение, а бебето спеше в детското отделение и я чакаше да се възстанови.

Джералдин се спря, после взе асансьора към родилното отделение. Гледката на новия живот й помагаше да се справя с трагедиите, на които ставаше свидетел всекидневно.

Тя отиде в детското отделение и намери Наташа будна в креватчето. Вдигна я и я гушна.

Саша не беше единственият, който щеше да се моли тази нощ.