Лусинда Едмъндс
Бавен танц (70)

70.

През следващите три месеца животът на Мади беше далеч по-труден, отколкото беше очаквала. Но след като беше убедила Себастиан да продължи работата по „Омагьосани“, не мислеше, че има право да се оплаква.

Себастиан прекара повечето от март в едно звукозаписно студио в Лондон, като тръгваше рано сутрин и се връщаше във вилата в повечето случаи след полунощ. Мади продължи физиотерапията си, като Бети беше тази, която я вземаше и връщаше от болницата. Вечерите бяха дълги и самотни, и й предоставяха много време за размисъл. Успокояваше се с думите на своята физиотерапевтка, че след два-три месеца ще хвърли единия бастун, а след още шест месеца и другия. Едва тогава можеше да започне да гради отново бъдещето си.

Когато Себастиан си беше вкъщи, той непрекъснато разправяше анекдоти за членовете на състава на „Омагьосани“. Мади се опитваше да не се дразни, но не успяваше. Опита се да бъде въодушевена, след като той й пусна касетата на Шиобан Мъри — момичето, което я замени в ролята на Тина. Несъмнено то притежаваше хубав глас. Мади знаеше, че Себастиан просто се опитваше да я ангажира, но с течение на времето се стигна дотам, че тя не искаше изобщо да й се споменава за „Омагьосани“. Стискаше зъби и си спомняше как Себастиан беше готов да се откаже от всичко заради нея, и не беше честно да вини него за своето нещастие.

Една нощ през април Мади седеше втренчена в телевизора, вечеряйки неохотно, когато телефонът иззвъня.

— Мади, обажда се Кейт.

— Кейт! Колко се радвам, че те чувам! Как си? Къде си?

— В момента съм в Лондон, но само за следващите два дни. Питах се дали мога да дойда да те видя утре и да преспя при теб. Само ако не си заета.

Мади потисна желанието да се изсмее.

— Е, трябва да проверя ангажиментите си в бележника… но смятам, че ще мога да те вмъкна някъде в графика си.

— Страхотно! Ще хвана влак към четири часа и после ще взема такси до вилата.

— Очаквам с нетърпение да се видим, Кейт.

— Аз също. И не се тревожи за храната. Аз ще донеса.

На следващата вечер Кейт пристигна, натоварена с хранителни продукти и бутилки вино.

— Страшно се радвам да те видя без инвалидната количка — тя се усмихваше, като гледаше как Мади й помага да разтовари нещата. — Здравей, Шези, отдавна не съм те виждала.

Кейт се наведе да погали котката, която се усукваше около краката й.

— Ами напредвам по малко, но ме чака страшно дълъг и труден път и понякога си мисля, че няма да стигна до края му.

— Ще стигнеш — успокои я Кейт. — Какво ще кажеш за една чаша шампанско?

— Какво празнуваме?

— Фактът, че ти очевидно се възстановяваш, както и моята нова кариера.

— Каква нова кариера?

— Всичко ще бъде обяснено, но само след като сложа спагетите — загадъчно се усмихна Кейт.

След като го направи, двете отидоха в дневната и седнаха.

— Разкажи ми, Кейт. Каква е тази нова работа?

— Ами, това е една фантастична възможност. Отначало много се колебаех, когато Хасан ми предложи и…

— Хасан? — изненада се Мади. — Но той не е ли в Америка?

— Върнал се е. Обядвахме заедно и ме попита дали бих проявила интерес към неговото предложение.

— Много мило от негова страна, като се имат предвид обстоятелствата. Но предполагам, че всичко се дължи на неговите чувства към теб. Той беше направо сломен, когато го изостави.

Кейт се изчерви.

— Да. Нека не се връщаме към миналото. Като си спомня каква съм била на осемнайсет, направо ме хваща срам.

— И мен също — засмя се Мади. — Бяхме направо отвратителни.

— Знам, знам. Предполагам, че единственото добро нещо от цялото ми нещастие, е, че трябваше да се поогледам хубавичко и да преоценя живота си. Надявам се, че съм вече малко по-свястна отпреди.

— О, Кейт, всички узряваме по различен начин. Ти просто се събра с неподходящи хора, това е всичко. Както и да е, продължавай да разказваш. Умирам от любопитство.

Мади отпи от шампанското си.

— Нали знаеш, че винаги съм си падала по конете?

— Как да не знам? — усмихна се Мади. — Спомням си, че ми завързваше въже през кръста и ме караше да припкам из градината на баща ти.

— Благодаря, че ми напомни — засмя се Кейт. — Е, когато с Хасан бяхме все още заедно, прекарвахме много време в конюшните му в Нюмаркет. Той дори ми подари един расов кон — Катерина Велика. Накратко казано, Хасан току-що е купил една ферма за коне във Франция и ме помоли да ида там и да я ръководя.

— Ау! Страхотно! — усмихна се Мади.

— Отначало много се колебаех, защото си мислех, че той има други подбуди, пък и нямам никакъв опит в тази дейност. Но след Коледа отидох там заедно с него. Конефермата е имала завидна репутация, но постепенно е западнала и сега има нужда от здрава ръка и много работа. Тогава му казах, че не смятам, че съм квалифицирана за тази работа, но той настоя, че мога да се справя. Накрая стигнахме до компромис. През февруари се преместих в Нюмаркет. Там вървях по петите на управителя като кученце в продължение на два месеца и попивах всякаква необходима информация. В момента конефермата във Франция се ремонтира, но част от основното помещение ще бъде готово след месец. Ще летя за там с Крис — управителя от Нюмаркет — този петък. Той ще ме въведе в работата през първите два месеца, а после ще продължа сама. Какво ще кажеш?

Мади гледаше искрящите очи на Кейт и оживения й вид.

— Струва ми се, че изглеждаш толкова щастлива, каквато никога не съм те виждала.

— Но мислиш ли, че мога да се справя с тази работа?

— Разбира се, Кейт! Умна си, винаги съм го казвала, а и Хасан не е идиот. Не би ти поверил такъв важен проект, ако не смята, че можеш да се справиш.

— Значи не го подозираш в друг умисъл?

— Не мога да отговоря на този въпрос. Опитвал ли се е да те докосне, откак подновихте приятелството си?

— Не. Държи се като истински джентълмен. Всъщност през последните месеци почти не съм го виждала. Непрекъснато отсъства по работа.

— Ако бях на твое място, просто щях да съм му благодарна, че ми дава такава възможност. Да пием за новата ти кариера.

Мади вдигна чаша и се чукна с Кейт, после Кейт отиде да сервира спагетите и соса „Болонез“. Мади отиде при нея в кухнята и седнаха да вечерят.

— Като говорим за мъже, как е твоята половинка? Или по-скоро, къде е?

— Както обикновено, в звукозаписното студио. Записва албума на „Омагьосани“. Почти не го виждам през последните няколко седмици — въздъхна Мади.

— Все пак звучи вълнуващо. Мислех си, споменахме нещо, че ти ще бъдеш в главната роля.

— Да, но… това е дълга история, Кейт.

— Имаме цяла нощ на разположение.

Мади й разказа как Себастиан беше дал касетата на Джаспър, но не му беше казал за нейните проблеми и как, след като разкрил истината, Джаспър беше отказал да й даде ролята на Тина.

— О, Мади, сигурно за теб е било ужасно. Но Себастиан го е направил само от любов, сигурна съм.

— Да, но трябва да си призная, че ми е много трудно, когато се върне късно вечер, да го слушам да ми говори непрекъснато за „Омагьосани“. Да, аз съм тази, която го убеди да продължи, не бива да се оплаквам, нали?

— Да, не бива. Въпросът е, че след няколко месеца и ти ще ходиш. Сега поне знаеш, че имаш кариера пред себе си, стига да я искаш. Този твой глас няма да изчезне, Мади. Ще имаш и други възможности. Смятам, че един ден ще станеш голяма звезда.

— Може би. Но все още ме чакат много трудности за преодоляване.

Кейт наля чашите догоре.

— Пийни още шампанско. Не забравяй, че имаш мъж, който боготвори земята, по която стъпваш.

— Знам, планираме да се женим в навечерието на Нова година — мрачно каза Мади.

Кейт се загледа в лицето на Мади.

— Колко романтично! Ти май не изгаряш от нетърпение да завържеш брачния възел. Не си се отказала от Себастиан, нали?

— О, не. Обожавам го. Само че… — сега беше ред на Мади да се изчерви. — Май имам проблем.

— И какъв е той?

— Малко е смущаващ в действителност…

— Тогава сигурно е свързан със секса — съвсем спокойно отвърна Кейт.

Мади кимна.

— Трудно е за обяснение, но двамата със Себастиан не сме се любили, откак стана инцидентът.

— Господи, този мъж сигурно е откачил.

— Не го казвай — извика Мади. — И без това се чувствам достатъчно виновна.

— Желаеш ли го все още?

— Да… и не. Искам да кажа, че вътрешно го желая, но когато се стигне дотам — и погледна тялото си, което едно време ми се подчиняваше безпрекословно, а сега всичките му мускули са се отпуснали и не мога да направя и най-лесното нещо, — ме обзема самопрезрение. Никога не съм се чувствала особено привлекателна, но поне имах хубаво тяло, а сега й него изгубих. Чувствам се сексапилна колкото франзела хляб. Всеки път, когато Себастиан ме докосва, аз се отдръпвам и се питам как е възможно да харесва саката!

— О, мила — въздъхна Кейт. — Мисля, че разбирам защо се чувстваш така, но това, как се възприемаш ти и как те възприемат останалите, са две съвсем различни неща. Ти беше нещо като грозното патенце, когато беше тийнейджърка, но през последните няколко години наистина разцъфна. Ти си много хубава, Мади. И макар тялото да не ти се подчинява, както си свикнала, по теб няма и грам тлъстини. Бих убила човек, за да имам крака като твоите — каза Кейт със завист. — Както и да е, всичко, което споменах, няма нищо общо с най-важното — че Себастиан още те желае.

— Дали? Не се е опитвал да ме съблазнява цяла вечност — изстена Мади и отпи отново от шампанското.

Кейт възмутено обърна очи към тавана.

— Боже мой, жено! Какво очакваш? Ти не знаеш какво искаш. Щом го отблъскваш всеки път, когато се приближи, значи му изпращаш съвсем ясно послание. Естествено е да се отдръпне.

— Права си — съгласи се Мади. — При неговата ангажираност с „Омагьосани“ и другите ни проблеми направо чувствам, че ми се изплъзва. А той е всичко, което имам.

— Не, Мади. Тук наистина грешиш. Това е единственият урок, който научих миналата година. Можеш да разчиташ само на себе си. Знам, че сега може да ти е трудно, но ще го преодолееш. Направо можеш да се смяташ за късметлийка, че имаш такъв светец като Себастиан. Той остана до теб и в най-тежкия час. В момента просто страдаш от депресивно чувство за малоценност. Това е твой проблем, а не на Себастиан.

Мади погледна сериозната й физиономия и се замисли.

— Благодаря ти, Кейт. Права си. Винаги съм смятала, че аз съм по-разумната от двете.

— Тази вечер беше мой ред. Между другото може ли…

— Какво?

— Да бъда шаферка?

Мади я погледна и се изкикоти.

— Разбира се, че можеш!

— Добре. Хей, направо се изненадах, когато прочетох, че Никол и Саша чакат бебе.

— Ти не си единствената. Никол живя при майка си през миналия месец, макар сега отново да се е върнала в апартамента при Саша. Сигурно е станало случайно. Просто не мога да си представя Никол в ролята на майка.

— Жал ми е за бебето. Нито Саша, нито Никол ще имат време да му дават нужната обич и топлина. Това би означавало да прекъснат кариерата си за година и нещо.

— Да. Така за известно време ще опита какво означава да си неспособна да танцуваш.

Кейт почувства болката, изписана на лицето й.

— Все още ти е тежко, нали? — тихо каза тя.

Мади кимна.

— Да. Ужасно тежко.