Лусинда Едмъндс
Бавен танц (29)

29.

Мади се приготвяше да тръгва за първата си репетиция, когато на вратата се позвъни. Тя отвори и видя Никол, облечена в красив кремав костюм, да се хили самодоволно.

— Какво искаш?

— Може ли да вляза, Мади?

— Защо?

— Защото имам новини и искам ти да бъдеш първата, с която ще ги споделя.

— Ще трябва да го направиш възможно най-бързо. След час имам репетиция на „Силфидите“.

— Знам. Саша е в театъра в момента. Трябваше да хукне направо от нашата… среща тази сутрин.

— О!

Никол се промъкна край нея и влезе в дневната.

— Тук е… уютно.

— Никол, наистина бързам. Моля те, казвай каквото си дошла да казваш и си тръгвай.

— Добре, добре — Никол се усмихна. — Смятах, че трябва първа да узнаеш, че в десет часа тази сутрин станах мисис Лопов — Никол протегна ръка и размаха пръста си пред Мади. — Харесваш ли пръстена ми?

Мади почувства, че й се вие свят.

— Моля?

— Мадлен, не бъди толкова тъпа. Току-що ти казах. Тази сутрин Саша и аз сключихме граждански брак в Челси.

Мади побърза да седне, защото краката й се подкосиха.

— Нямах… нямах никаква представа.

— Никой нямаше. Беше нещо като романса на баща ти и майка ми. Мила сестричке, кажи, че се радваш за мен.

Триумфът, изписан на физиономията на Никол, прониза дълбоко Мади.

— Но, Никол, аз знам със сигурност… о, няма значение — Мади поклати глава.

— Какво знаеш? Че Саша е влюбен в теб? Той ми каза, че не е. Защо ще се жени за мен, ако ти си тази, която обича?

— Не, Никол. Знам, че Саша не е влюбен в мен — уморено отвърна Мади.

— Тогава какво знаеш за моя съпруг? Кажи ми.

Мади замълча.

— Хайде, Мади, не се стеснявай. Нали сме сестри в края на краищата.

Мади знаеше, че Никол я придумва, но злобата, изписана на лицето й, я принуди да отвори уста.

— Стана така, че научих със сигурност, че Саша… че е хомосексуалист. Имаше връзка с Игор Станислав. Видях ги да се целуват и…

— Кучка такава! Не вярвах, че ще измислиш такова нещо! Изгуби го и не можеш да го понесеш!

— Не, Никол, наистина. Моля те, повярвай ми — настояваше Мади. — Казвам го за твое добро.

— Не знаеш какво говориш! Саша ме е любил много пъти и винаги е било чудесно! Само защото не си могла да го възбудиш, не означава, че…

— Стига, Никол! — грубият тон я накара да млъкне. Мади си пое дълбоко въздух и се опита да говори разумно. — Не мога да кажа, че разбирам мотивите на Саша и може би съм си въобразила онова, което видях. Наистина се надявам да е така, заради теб най-вече. Желая ти дълги години щастие, Никол. А сега, би ли си тръгнала, ако обичаш?

— Да. Трябва да стягам багажа. Двамата със Саша ще прекараме уикенда в едно чудесно хотелче в провинцията. — Тя тръгна към вратата, после се спря и се обърна. — Наистина вярвах, че можеш да измислиш нещо по-оригинално от тази глупава история за обратни наклонности. — Тя отвори вратата. — О, между другото, ако си мислиш, че ще ти позволя да партнираш на Саша сега, когато аз съм негова съпруга, очаквай нова изненада. Довиждане, Мадлен.

И тя затръшна вратата след себе си.

Шокирана, Мади притихна за няколко секунди. После грабна спортния си сак и — прекалено объркана, за да се опитва да разгадае мотивите на Саша — излезе от апартамента.