Лусинда Едмъндс
Бавен танц (74)

74.

Никол гледаше новините в шест, когато изведнъж остра болка я преряза през кръста. Вече свикнала на стягането и странните усещания през трийсет и шестте седмици на бременността си, тя не й обърна внимание. След десет минути я връхлетя нова подобна болка, после още една. Нима беше възможно да започва да ражда? Имаше още четири седмици до термина.

При четвъртия пристъп на болката тя изпищя и Саша изтича в стаята.

— Какво има?

— Господи! Мисля, че ще раждам! Помощ!

Саша видя паниката, както и болката от следващата контракция, изписани на лицето й.

— Ще се обадя в болницата и ще повикам такси. Опитай се да запазиш спокойствие.

— Да запазя спокойствие? Та аз дори не съм си приготвила нещата — извика Никол, докато той отиваше към телефона. — Обади се на мама! — изпищя тя, преди да си спомни, че Ивет и Кристофър щяха да се върнат от Франция по-късно следобед.

— Добре — каза Саша, щом се върна в стаята, — таксито ще дойде съвсем скоро. Какво трябва да вземеш със себе си?

Между контракциите Никол успя да му изреди нещата, които да приготви. Когато таксито пристигна, Саша почти я изнесе на ръце до колата.

— Трябва да се успокоиш. Много е важно.

— Лесно ти е да говориш така. Не твоето тяло… Ох!

Таксито пристигна в Портланд Хоспитъл и Никол бе откарана на преглед. Саша остана да попълни документите. След десет минути една сестра дойде да го потърси.

— Можете да влезете и да седите при жена си, мистър Лопов.

— Тя добре ли е?

— Напълно, но изглежда ще мине доста време, докато роди.

— Знаете ли, че й оставаше още месец.

— Да, но бебето изглежда с нормални размери и няма патология. Естествено и двамата ще бъдат наблюдавани на монитор през следващите няколко часа.

Въведоха го в малка стая, където нацупената Никол беше подпряна с възглавници в леглото.

— Акушерката ми каза, че едва-едва съм получила разкритие. Може да минат часове, докато родя. Честно казано, Саша, ако не се беше паникьосал, щях още да си бъда у дома.

Саша се въздържа от отговор. Нито мястото, нито времето бяха подходящи за спор.

— Знаеш ли, не е нужно да стоиш до мен. Ще се оправя…

Никол не довърши изречението. Тя стисна ръката му, докато болката премина.

— Мисля, че е по-добре да остана, какво ще кажеш?

Никол се отпусна на възглавниците и кимна едва-едва.

След четири часа най-сетне я откараха в родилната зала, където се разпищя за инжекция против болката.

— Още малко остава, Никол — каза й акушерката, след като я прегледа.

Никол стисна ръката на Саша, когато тя й каза да се напъва.

— Така е добре. Сега дишайте и изобщо не се напъвайте. Вижте, мистър Лопов, главата на детето ви.

Акушерката посочи и Саша видя главица с черна коса да се появява между краката на Никол.

— Добре, само още едно силно напъване. Почти свърши, Никол, ето, ето. Ето бебето ви, Никол, едно малко момиченце. Не е ли красива? — акушерката бързо отряза пъпната му връв и го подаде на Саша. — Подръжте бебето, докато оправя жена ви. Изгуби доста кръв.

Тя натисна някакво копче и след минута се появи лекар, който започна да шие изтощената Никол.

Саша погледна мъничкото вързопче в ръцете си. Неочаквано го обзе някакво завладяващо чувство. Това невинно същество, лежащо така беззащитно в ръцете му, живееше само защото той беше предприел определени действия. И то не за да спаси живота на бебето, а своята собствена кожа. Изпита угризения и срам, че бе използвал това същество като пионка, за да подсигури собственото си бъдеще.

Усмихна се, когато бебето погледна към него. Тя вече беше преживяла един опит да се прекъсне крехкият й живот и беше пристигнала един месец по-рано, силна и видимо здрава.

— Ти си борец, нали, мъничката ми? — гордо каза Саша.

Неочаквано му дойде на ум, че независимо от всички цели и намерения, той беше бащата на това дете. И понеже то беше единственото добро нещо, което корумпираният му договор с Никол беше донесъл, той щеше да се постарае това бебе никога да не страда.

Акушерката взе бебето от ръцете му, за да го претегли и премери. Той отиде при Никол. Тя вдигна очи към него.

— Е, татенце? — изсъска тя. — Какво мисли гордият баща за своето момиченце?

Тя го изгледа гневно за секунда, после се извърна и се разплака.