Лусинда Едмъндс
Бавен танц (52)

52.

В петък сутринта Кейт се събуди рано. Взе душ, облече се и си приготви багаж в малък куфар. Искаше да тръгне преди десет, за да пристигне в Монкс Ризбъроу по обед. Като излизаше, видя купчина писма за нея върху масата във фоайето. Сториха й се служебни и неприятни. Остави ги там, където си бяха, защото не искаше да разваля доброто настроение, което я беше споходило за пръв път от толкова време.

Вече на излизане от Лондон Кейт включи радиото и запя заедно с него. Дори и времето беше прекрасно и тя наистина изпита моментно щастие.

 

 

— Тя е тук, Себастиан! — извика Мади от прозореца в дневната.

Себастиан се появи от кабинета и я целуна по главата.

— Хубаво. По-добре върви и отвори вратата.

Той я гледаше как се придвижва към входната врата.

Мади я отвори, неподготвена за гледката на стройната Кейт с издължено и бледо лице.

Кейт стоеше на стъпалата, напълно стъписана пред гледката — своята приятелка в инвалидна количка.

— Здравей, Кейт.

— Мади! — Кейт се хвърли да я прегръща и за малко не я събори заедно с количката. Когато влязоха в дневната, Себастиан видя сълзите в очите и на двете момичета.

— Кейт! Колко се радвам да те видя! — Себастиан я целуна сърдечно и по двете страни.

— Аз също. Не мога да ви опиша колко ми е хубаво, че съм тук — усмихна се тя. — Тази вила е направо идилия. Купих малко шампанско, за да ви благодаря, че ме поканихте, и да отпразнуваме нашето събиране след толкова много време.

Тя подаде бутилката на Себастиан.

— Чудесно. Ще стане истинско пиршество с кулинарната изненада, която съм приготвил за обед. Ще го сложа в хладилника да изстине. Извинете ме.

Излезе от дневната и Кейт седна на дивана.

— Ама той значи и готви! Сигурно си го обучила. Знам, че трябва да почакам да минат повече от трийсет секунди, откакто съм тук, но трябва да те питам, ами… ти знаеш. — Очите на Кейт искряха.

— Да — отвърна Мади.

— Откога сте заедно?

— Вече почти шест месеца.

— Щастлива ли си?

Мади кимна с грейнали очи.

— Да. Себастиан е направо прекрасен. Бях много депресирана след инцидента и се държах с него отвратително, но той не ме напусна и сега вече чувствам, че може би ще започна да живея отново. Да си кажа честно, ако не беше той, не мисля, че щях да го преживея.

— И след колко време отново ще започнеш да мяташ крака до ушите си?

Още докато питаше, Кейт видя болката в очите на Мади и разбра отговора.

— Страхувам се, че никога. Имам пукнати прешлени. Ако съм късметлийка, ще ми остане само малко накуцване, но танцуването изобщо не влиза в дневния ред.

— О, Мади, толкова съжалявам. Как се случи?

Мади разказа за станалото съвсем безизразно.

— Изглежда се справяш със ситуацията много добре. Толкова си спокойна.

— Не бях, уверявам те. Все още има много моменти, когато тялото не ми се подчинява и ми се иска да пищя и да се откажа.

— Сигурно ще получиш някакво обезщетение, нали? В края на краищата, вината е на балетната компания.

— Да. Предложиха ми много щедра сума, за да не ги съдя. Себастиан казва, че трябва да преследвам тези негодници за всяко пени, но, честно казано, Кейт, в момента не бих могла да издържа такова дело. В крайна сметка няколко хиляди в повече няма да ми върнат кариерата — тъжно заключи тя.

— Е, трябва да кажа, че съм съгласна със Себастиан. Имаш пълното право да ги съдиш, пък и парите винаги могат да ти потрябват, както вече започвам да разбирам — мрачно каза Кейт.

— Можеш ли да разговаряш за това, което ти се случи, Кейт? Искам да кажа, че не искам да ровя…

— Честно казано, имах страшна необходимост да си изплача мъката пред някого. Проблемът е, че като почна веднъж, може и да не спра.

— Обядът е сервиран в кухнята, дами — показа глава на вратата Себастиан.

— Ще остане за после — каза Кейт. — Не искам да те лишавам от храната.

Тримата хапнаха нещо леко и пиха шампанско. Себастиан разказа на Кейт за своя мюзикъл и за това как се надява, че до една година ще издаде албум, ако всичко върви по план.

След обяда той се обърна към Мади.

— Време е да подремнеш, млада госпожице.

— О, Себастиан, трябва ли? Случаят е специален. Нямаме гости толкова често.

— Нареждане на лекаря. Никакви изключения — непреклонно каза той и стана от масата да изкара количката на Мади.

— Виждаш ли какво трябва да търпя, Кейт? Толкова обича да командва!

Докато Себастиан извеждаше Мади от стаята, Кейт започна да вдига чиниите. Изведнъж почувства колко празен беше животът й. Каквито и да бяха проблемите на Мади, тя имаше някого, който я обожаваше. Във вилата цареше атмосфера на любов, нещо, което болезнено й липсва.

— Ще направя кафе и можем да го изпием вън на верандата — каза Себастиан.

— Сигурен ли си? Не искам да ти преча, ако имаш работа. Мога и сама да се развличам, докато мине следобедът.

— Не ставай смешна. Тъкмо ще имам извинение да се отделя за няколко часа от онзи господар от абанос и слонова кост в кабинета.

Двамата седнаха отвън да се насладят на топлия следобед.

— Мади изглежда в добро настроение, като се имат предвид обстоятелствата — каза Кейт.

— Да. Е, има си своите добри и лоши дни, но през последния месец при нея наистина настъпи подобрение.

— Ами занапред? Има ли някакви планове?

Себастиан поклати глава.

— Не, всъщност няма. Приемаме нещата такива, каквито са, и се концентрираме върху възстановителния процес. Но трябва да ти кажа, че тя ще започне да размишлява за бъдещето си много скоро и това страшно много ме притеснява. Знаеш, че Мади е имала само една амбиция още от малко момиче. Иска ми се да измисля нещо, което да я замести, да й даде храна за нови размисли и планове.

— Би ли могла да преподава?

Себастиан сви рамене.

— Вероятно, но засега е с много крехка психика, а да гледа как други балерини се трудят над движенията, извършвани преди от нея с такава лекота, няма много да помогне да се възстанови душевното й равновесие.

— Мади спомена, че балетната компания й предложила значителна сума, за да не ги съди. Не може ли да започне някакъв бизнес?

— Все още е рано, Кейт. Първо искам да я вдигна на крака, да върна силата и увереността й. После ще видим. Струва ми се — очите на Себастиан светнаха, — че има една цел, която може да й се стори значима и да я накара да се труди.

— И каква е тя?

— Да може да измине пътя до олтара. Смятам да помоля Мади да се ожени за мен на Коледа.

— О, Себастиан, това е прекрасна новина! Вие двамата сте създадени един за друг!

— Да, но не казвай нито дума. Сигурен съм, че ще прибегнем до услугите ти на шаферка. А сега, стига толкова за Мади и мен. Ти как се справяш? Изглеждаш изтощена.

— Аз… ами… — Кейт започна да чупи пръсти. — Беше доста страшно, Себастиан.

— Мога да си представя. Сигурно нищо не си знаела за проблемите на баща си?

— Съвсем нищо.

— Вероятно е било ужасен шок. Имаше ли някой до теб, който да ти помогне да го преживееш?

Кейт тъжно поклати глава.

— За жалост не. Трябваше да се омъжвам, но въпросният човек изчезна в момента, в който избухна скандалът. Мисля, че това ме нарани не по-малко от останалото.

— Бедната Кейт — въздъхна Себастиан.

— Но така или иначе няма смисъл да се вайкам за минали неща. Имаше дни, когато си мислех, че няма да издържа, но мисля, че… — тя си пое дълбоко въздух — … моля се най-лошото вече да е отминало. Вече повече от седмица няма никакви репортери пред вратата ми. Надявам се, че са намерили друга жертва. Ще има още разговори със счетоводителите, но мисля, че вече започват да ми вярват, че нямам милиони в банкова сметка някъде другаде по света. Мади не е единствената, която трябва да взема решения за бъдещето си. Ще ми се да започна някъде наново, извън Лондон, но засега нямам пари. Трябваше да напусна временно работата си заради шума, който вдигаше пресата.

Себастиан погледна Кейт с възхищение.

— Мога само да кажа, че когато стигнеш дъното, не можеш да потъваш повече. Смятам, че и при теб най-лошото вече е минало, Кейт. А като съдя по това как си се справила с положението, струва ми се, че заслужаваш медал.

— Е, баща ми може да е бил лъжец, измамник и крадец, но открих, че поне съм наследила неговата сила да понася нещастия — тя прехапа устни. — Както казваш, изгубих всичко. Няма какво повече да губя.

 

 

В събота, след като бяха обядвали в местната кръчма, те се върнаха вкъщи и Мади отиде да подремне.

Кейт попита Себастиан:

— Бихме ли притеснявали Мади, ако идем в кабинета и ми изсвириш някои песни от твоя мюзикъл?

— О, не. Точно по това време върша най-голяма част от работата си. Мади заспива под звуците на пиано още от бебе. Засега песните още не са съвсем обработени, но защо пък да не ги чуеш?

Двамата отидоха в кабинета и Себастиан седна пред пианото.

— Как се казва? — попита Кейт.

— До миналата седмица нямаше име. Напразно се мъчех да измисля нещо подходящо. Тогава в четвъртък, в ранните часове, ми дойде вдъхновението. Ще нарека мюзикъла „Омагьосани“.

— Страхотно заглавие. За какво се разказва?

— Ами, накратко, за едно момиче, което се влюбва в женен мъж. Имат кратка връзка, но тя не може да го забрави. Опитва всичко, за да го накара да я обича, накрая отива при магьосница, която да му направи бяла магия, за да откликне на чувствата й. За нещастие мъжът се разболява скоро след като е направена магията, и момичето обвинява себе си. Няма да ти кажа края — срамежливо каза Себастиан. — Ще трябва да дойдеш да го видиш. Женската роля е страхотна обаче. Ще ти изсвиря увертюрата.

Кейт седна и затвори очи. Музиката оживя под талантливите му пръсти.

— Ето. Не е съвсем завършена и ще звучи съвсем различно, когато е оркестрирана. Именно върху това работя в момента.

— Звучи… омагьосващо — засмя се Кейт. — Може ли да ми изсвириш още? Какво ще кажеш да чуя една-две от песните?

— Разбира се. Не ми се случва често да имам публика, пред която да се фукам. Но те предупреждавам, че гласът ми е ужасен.

След половин час вратата на кабинета се отвори и Мади влезе в количката.

— Здравей, скъпа. Защо си станала? Знаеш, че лекарят каза, че…

— Майната му на лекаря! Не можах да заспя. Освен това се чувствам съвсем добре.

— Притеснявала си се да не изпуснеш нещо, нали? — усмихна се Себастиан.

— Слушах неговия шедьовър. Звучи страхотно — каза Кейт.

— Би бил още по-добър, ако не се чува моят глас. Знаеш ли какво, Мади? Защо не изпееш песента „Това любов ли е?“ заради Кейт?

Мади се изчерви и поклати глава.

— О, хайде, Мади. Не ми отказвай — окуражи я Кейт.

— Давай, мила. Знаеш нотите наизуст. Пяла си песента преди години, в квартирата ми.

— Е, добре, щом ще млъкнете след това — сърдито каза Мади. — Подай ми думите.

— Добре, осем такта въведение и влизаш.

След четири минути, когато замряха последните акорди на песента, Кейт седеше онемяла и гледаше втренчено Мади.

— Аз… ами това беше истинска сензация, Мади. Нямах представа, че можеш да пееш така. Тя има прекрасен глас, нали, Себастиан?

Себастиан кимна. Наблюдаваше Мади, която се беше смутила.

— Наистина е уникален. Но не се опитвай да й го казваш, Кейт.

— О, Мади, ти си крила своето съкровище досега! Наистина притежаваш красив глас.

— И при това напълно естествен. Само трябва да си отвори устата и той излиза — отбеляза Себастиан.

— Добре, добре — намръщи се Мади. — Зная, че това е заговор да убедите бедната инвалидка, че има и други атрибути. Няма да мине! Не ми е нужна такава помощ, благодаря! Отивам в стаята си!

Със сълзи в очите Мади започна да се напъва да обърне количката в обратна посока и отблъсна Кейт, която се опита да й помогне.

— Мади, моля те! — извика Кейт.

— Оставете ме на мира!

Двамата я гледаха как напуска стаята. После чуха как затръшва вратата на спалнята си. Себастиан въздъхна.

— Може би сега виждаш, че Мади не се справя толкова добре, колкото показва външно. Много абсурдно положение. Винаги е имала задръжки относно гласа си. Разпищяваше се, щом намекнех, че може да има талант в това отношение. Наистина не разбирам защо.

— Аз също — отвърна Кейт. — Дори аз мога да преценя, че има изключителен глас.

— Мади е невероятно уязвима и несигурна в момента. Разбирам защо си мисли, че се опитваме да я окуражим.

— Е, аз ще поговоря с нея, ще й влея малко здрав разум в глупавата глава. Как смее да си мисли, че я лъжа! — Кейт стана и се отправи към вратата.

— Истинска англичанка — заключи Себастиан, повдигайки вежди.

Кейт почука на вратата на Мади и влезе, преди да чуе отговор. Мади седеше в количката. Завесите все още не бяха вдигнати. Кейт седна на леглото.

— Какво, за бога, означаваше всичко това? Никога не съм виждала такава реакция в живота си!

— Вярно е, нали? Себастиан те помоли да изкажеш възхищение от гласа ми, за да ме поощри. Открай време ме кара да пея.

— Мади, може да се изненадаш, но ще ти кажа, че през последните двайсет и четири часа двамата със Себастиан не сме обсъждали теб. Всъщност той беше добър слушател, пред когото разкрих проблемите си — сърдито отвърна Кейт.

— Господи — опомни се Мади. — Отново се вайкам, когато ти имаш толкова много проблеми. Съжалявам, Кейт, прощаваш ли ми?

— Да, при едно условие.

— И какво е то?

— Че ми вярваш, когато ти казвам, че наистина имаш прекрасен глас. Използвай го, Мади. Грехота е да оставиш такава дарба неоползотворена.

Мади въздъхна.

— Добре. Не е кой знае какво. Едва ли ще имам възможност да го използвам.

Кейт вдигна рамене.

— Кой знае?

— Чувствам се наистина неудобно, че не поговорихме за твоите проблеми.

— Не се тревожи. Себастиан изигра ролята на състрадателната леля. Имаш страшно добър човек до себе си. Не го изпускай — разчувствано каза Кейт.

— Така и смятам да направя. Себастиан спомена, че тъкмо си щяла да се омъжваш. За кого?

— За Джулиън.

Мади я погледна изненадано.

— Нямах представа.

— Е, в клюкарските колонки ни споменаваха, но предполагам, че си била твърде заета с кариерата си, за да четеш вестници.

— Да, така е. Едва отскоро, когато имам толкова много свободно време, започнах да ги чета. Но си мислех, че сте приключили много отдавна. Какво се случи?

Кейт й разказа как се бяха развили отношенията й с Джулиън.

— В един момент щях да се омъжа за него, а в следващия той изчезна от самолета, преди да успея да мигна. Естествено, разбираш по какви причини, нали?

— Да — намръщи се Мади. — Не може член на кралската фамилия да бъде намесен в скандал, нали? Изглежда толкова жестоко. Човек би си помислил, че поне ще ти се обади.

— Уви — въздъхна Кейт. — Но властта на това семейство наистина плаши. В пресата не беше спомената нито дума за връзката ми с Джулиън, макар да бяха изровили всичко друго. Предполагам, че им е наредено да си затварят устата.

— О, Кейт, изглежда няма вече с какво да бъдеш наранена.

— Не. Така каза и Себастиан. Нямам какво повече да губя.

 

 

Кейт си спомни тези думи, когато паркира колата си пред апартамента си в неделя вечерта. Мади и Себастиан й бяха казали, че може да ги посещава, когато поиска, и настроението й беше в известна степен повишено.

Отвори входната врата на сградата, събра писмата, които беше пренебрегнала в петък, и изкачи стъпалата към апартамента си. Уморена след дългото пътуване, сложи ключа в ключалката, но ключът не се превърташе. Опита отново. Нищо. Изглежда не пасваше напълно. Наведе се към ключалката и я разгледа. Погледна и пода под нея и видя малка купчина стърготини.

Със свит стомах Кейт отново опита да отключи. Като не успя и този път, започна нервно да рита вратата.

Съседът й от другата страна на площадката отвори вратата си и надникна.

— Няма смисъл да се опитвате. Дойдоха в събота и смениха бравата.

— Кой дойде?

— Не знам. Казаха, че имали съдебно разпореждане за конфискация. Сметнах, че сте уведомена.

Съседът сви рамене и затвори вратата си.

Кейт зашеметена се свлече на пода. Сигурно, сигурно нямаха право да вършат това, без да я предупредят. Започна да рови в чантата си писмата, които беше взела, и да разкъсва пликовете. Те съдържаха сметки от кредитни карти или рекламни материали. В последния плик намери онова, от което се страхуваше. Съобщаваха й, че апартаментът е собственост на починалия Натаниел Джонсън и съставлява част от недвижимото му имущество. Тъй като то в момента подлежи на ликвидация, апартаментът трябва да бъде конфискуван. Счетоводителите бяха получили подобно съдебно разпореждане.

— Господи! — Кейт хвана главата си в ръце и тихо заплака.

Ако само баща й беше записал апартамента на нейно име… Спомни си, че й беше казал, че може да получи данъчни облекчения, ако го представи като „квартира за персонала“. Тогава не беше обърнала внимание. В края на краищата това беше хитър номер, от който всеки разумен бизнесмен би се възползвал.

Но сега тя беше бездомна и имаше единствено дрехите на гърба си и колата. Опита се да мисли разумно. Трябваше да позвъни на счетоводителите сутринта, за да я пуснат в апартамента да вземе личните си вещи. Едва ли имаше някой в офиса в девет и половина в неделя вечер.

Провери съдържанието на портмонето си: двайсет и четири лири и седемдесет и три пенса. Чековата й книжка и кредитните й карти бяха грижливо подредени в едно чекмедже от другата страна на заключената врата. Новата й политика беше да носи само пари в брой, за да се въздържа от харчене за ненужни неща.

Кейт реши, че има нужда да пийне нещо.

Най-близката кръчма беше на Кенсингтън Чърч стрийт. Вътре беше претъпкано и задимено. Поръча си двойна водка и седна в един ъгъл. Като отпи две големи глътки, започна да се чувства по-спокойна. Що се отнася за тази нощ, единствената й възможност беше да се обади на Мади и Себастиан и да помоли да й осигурят легло за преспиване.

Наблизо край нея група млади хора пиеха, пушеха и се смееха. Бяха на нейна възраст. При вида на тяхната младежка веселост и настроение нещастието й се стори още по-непоносимо. Кейт пресуши чашата си, върна се на бара и си поръча нова двойна водка. После се отпусна отново в ъгъла си. Знаеше, че празният й стомах нямаше да понесе още едно питие, но не искаше да чувства повече болка.

След час тя беше изхарчила и последните си пари за шестата си двойна водка. Но вместо да притъпи болката й, алкохолът я беше направил неконтролируемо емоционална.

— О, мамо, тате, как можахте да постъпите така с мен? — шепнеше тя на себе си. Нямаше никой, който да го е грижа за нея. Беше свикнала да не чувства липса от нищо, а ето че сега беше бездомна и безпарична. Твърде пияна и разстроена, за да се интересува дали хората я гледат, Кейт отпусна глава на масата и заплака.

— Извинете. Добре ли сте?

Гласът беше познат, но Кейт не можеше да го свърже с даден човек. Вдигна глава, но погледът й беше замъглен от сълзи.

— Кейт! Каква мъка! Какво е станало?

Тя му се усмихна през сълзи.

— Здравей, Хасан — успя да каже тя, преди да се втурне към дамската тоалетна.