Лорънс О'Брайън
Йерусалимска загадка (47)

47

37-инчовият телевизор „Банг и Олуфсен“ с плосък екран на стената на хотел „Сейнт Джордж“ в Лондон светна и заработи. Хотелът се отличаваше с най-новата технология и предлагаше цялостно телевизионно и интернет преживяване, което позволяваше на гостите да включват всички екрани във всеки апартамент само с жест.

Лорд Бидонър направи жест на излизане от спалнята, където остави „ескорта“, на когото щеше да се наложи да се задоволи с купчината списания на нощното шкафче. Младежът беше редовен посетител, така че дискретността му бе гарантирана. Освен това бе индиец и знаеше, че ако някога направи грешка, най-вероятно цялото му семейство, ако не и цялото му родно село, щеше да бъде застигнато от кървав погром.

Фактът, че момчето не говореше английски, беше бонус за лорд Бидонър. Нямаше нужда от глупостите, които повечето англоговорещи ескорти обичаха да плямпат.

Но той не искаше да показва пред момчето изражението си, докато гледаше драмата, развиваща се в Йерусалим.

Пред Арап Анак се откриваше добра възможност да изкупи грешките си. Опитът му да предизвика ислямско обединение в Лондон и да разпространи смъртоносен вирус се бе провалил. Инцидентът бе привлякъл много внимание — от Службите за сигурност до най-различни хора, които не биваше да бъдат вбесявани.

Но ако успееше да доведе тази операция докрай и да качи в интернет няколко видеоклипа на огнени екзекуции, имаше голяма вероятност текущите събития да подпалят много полезна искра на отвращение и антимюсюлмански настроения в цяла Европа. А това щеше да помогне на безредиците в Израел и на големия пожар, който предстоеше да се разрази.

Да не говорим за удоволствието, което тези клипчета щяха да доставят на познавачите на подобни деликатности.

Той се усмихна и сключи длани пред себе си. Загледа се как телевизионната водеща интервюираше един палестински представител, който твърдеше, че няма представа какво се е случило със свещениците в църквата и защо те не отговарят на телефоните си. Мъжът започна да ръкомаха истерично, когато водещата допусна възможността някоя от палестинските фракции да е превзела църквата.

— Няма никакво доказателство за такова нещо — заяви той, изправяйки се от мястото си в телевизионното студио.

Лорд Бидонър затвори очи за момент. Всичко вървеше идеално.

Ако обещаното видео със смъртта на Изабел Шарп бе толкова добро, колкото и клипът с последните минути на Макс Кайзер, значи той имаше нещо истински специално, което да очаква с нетърпение през следващите няколко часа.

Може би щеше да помоли ескорта да остане за още една вечер.

Какво друго му предстоеше да свърши?

Да прегледа мерките си за сигурност.

Лорд Бидонър обмисли отново всеки аспект от връзката си с Арап Анак. Няколко шифровани телефонни обаждания бяха всичко, което можеше да бъде доказано срещу него. Никой съд нямаше да ги уважи.

Несъмнено съществуваше по-явен риск, ако Арап бъдеше заловен, но лорд Бидонър се бе подсигурил и за този вариант.

Големият въпрос в това отношение бе дали довереният му човек щеше да успее да се намеси достатъчно бързо, ако Арап попаднеше в ръцете на полицията.

Интервюто с палестинеца свърши. Лордът увеличи звука на телевизора с жест. Ситуацията в Йерусалим се развиваше бързо.

„Скай Нюз“ излъчваха образи от църквата на Божи гроб от ъгъла на площад „Мюристан“ на десетина метра от входа на храма, както и от хеликоптер, обикалящ на височина от тридесет метра.

Сега на екрана показваха снимки от хеликоптера. Виждаше се само група свещеници и струпване на полиция в двора на църквата. После от купола на сградата се издигна струйка дим. Говорителката не го забеляза в първия момент, след което тонът й се покачи поне стри октави.

Лорд Бидонър прокара ръка над пламъка на черната свещ, горяща върху масичката за кафе. Той обърна ръката си, остави пламъка да се задържи върху белега на опакото на дланта му. Прониза го болка.

Той изтрая така няколко секунди, след което я отдръпна. Това му беше достатъчно, държеше го на линия.

Помисли си дали да не провери портфолиото с акции на „Абаносов дракон“. Знаеше какво ще се случва вече на израелската борса — акциите щяха да се покачват бързо, но реши да изчака, докато не види накъде ще се развие ситуацията в Йерусалим.

Кога да продава, щеше да е следващото му голямо решение. Печалбите им щяха да са много по-високи, ако той не изчакаше реално започването на войната, когато всички щяха да се втурнат да се наместят в правилните акции. Вълната от покачванията им можеше да се надигне по-високо от един двестапроцентов скок, стига да се нацелеше точният момент.

Той стана. Коментаторката разговаряше с блогъра, който бе уведомил медиите, че мобилната телефонна мрежа се е повредила в района на църквата „Възкресение Христово“ след като бе видял пристигането на израелската полиция по една от туристическите уебкамери, насочени към входа на църквата.

Все още нямаше следа от никакви пожарни команди. Коментаторката се чудеше на глас защо се бавят толкова. Димът от покрива на сградата се виеше в тънък стълб, но бързо се разрастваше…

Лорд Бидонър намали звука. Беше време да се обади по телефона. Ако църквата на Божи гроб претърпеше сериозни повреди, реакцията в САЩ щеше да е критична.

Висшите армейски генерали вероятно вече обновяваха военните си сценарии. Това, което имаше значение през идните часове и дни, беше да се внуши на подходящите хора кого да обвинят, кого да намразят.

Андеш Брейвик^[1] в Норвегия бе доказал колко болка може да причини един човек, но той бе тръгнал по погрешния път.

Беше по-добре да се вдъхне омраза, отколкото да се търси публичност.

И тъкмо такъв ураган от омраза беше на път да се разрази…