Лорънс О'Брайън
Йерусалимска загадка (15)

15

Екранът на лаптопа на Марк Хедсел излъчваше синкава светлина. Беше намалил лампите в апартамента на петнадесетия етаж на хотел „Кайро Мариот“ на улица „Ел Гезира“ още щом влезе вътре.

Хотелът бе твърде отличителен, за да го пропусне човек, ако целта му е да срути някой символ на Западния декаданс. Ала тъй като бе останал почти непокътнат през Арабската пролет^[1], свалила от власт Мубарак и семейството му, той минаваше за едно от сигурните места в този размирен град.

Предимство беше, че се намира само на четиридесет и пет минути от летището, както и фактът, че е построен върху остров насред Нил и че има отличен румсървис и барове, пълни с емигранти. Даже в кръчмата „Харис Пъб“ човек за около час можеше да се заблуди, че се е върнал в Лондон.

Причината тази вечер Марк да не е в „Харис Пъб“ беше поредицата от публикации в туитър, следени от негов находчив колега. Съобщението, което най-вече го интересуваше, бе изпратеното преди час от неизвестно място в Израел.

Хората, които публикуваха в туитър, добре прикриваха следите си. Фалшивият ай пи адрес, който използваха, бе разбит, но той само ги отведе до общия адрес на един израелски доставчик на интернет услуги. Онези, които се регистрираха и публикуваха, бяха много внимателни.

„Готови сме да излюпим потомството“ — гласеше последното съобщение. Само по себе си то бе достатъчно невинно за туитър, можеше да се отнася например за гълъби. Но загадъчното естество на останалите публикации в потока от същия източник създаваха допълнително причина за тревога, както и трудността да се установи откъде идват съобщенията.

Туитър можеше да бъде следен навсякъде по света, което означаваше, че може да бъде използван за сигнализиране за началото на верига от действия. Подобни неща не бяха непознати. Революцията на карамфилите^[2] в Португалия през 1974 година бе задействана чрез регистриране в конкурса за националната песен за Евровизия през същата година.

А ето къде нещата станаха интересни. Колегата му бе успял да разкрие, че над сто човека из Египет следяха точно тази поредица от съобщения.

И повечето потребители, търсещи достъп и следящи този поток в туитър, бяха регистрирани на ай пи адреси към египетски военни или военновъздушни бази. Тъкмо тази последна публикация подтикна колегата му да му изпрати подробностите от проследяването и да напише СПЕШНО в полето за тема на съобщението.

Ако египетските военновъздушни сили планираха нещо, тогава някой източник в Израел можеше да им е от полза.

Но какво ли замисляха те?