Лорънс О'Брайън
Йерусалимска загадка (1)

1

Пламъците избухнаха със свистене. В Йерусалим нощта бе необичайно студена за края на февруари. Откъм Мъртво море, източно от града, още от пладне бяха започнали да се струпват оловносиви облаци. До десет часа същата нощ улиците на мюсюлманския квартал в Стария град опустяха. От прозорците с прихлопнати капаци се носеха миризми на кюфтета и кафе с кардамон.

В десет часа и една минута по стълбите на уличката „Акабат ат Такия“ отекнаха шумни стъпки. Двама мъже в прашни костюми и с карирани куфии се спускаха бързо по широките стъпала.

Заради високите каменни стени от двете й страни уличката изглеждаше като таен проход в старинен замък. Щом наближиха сводестия вход на двореца Туншук, мъжете видяха оранжевите пламъци, които проблясваха от портала.

Те спряха, изчакаха няколко секунди, притиснати към стената, след което се придвижиха бавно напред, оглеждайки се предпазливо, за да разберат какво гори. Подпалвачът вероятно отдавна бе изчезнал в лабиринта от тесни улички наоколо.

Щом вятърът понесе пламъците нагоре, мъжете видяха горящото човешко тяло пред високите зелени железни врати. После ги блъсна задушливата миризма на изпържена плът. Мъжът, който пръв бе забелязал пожара, вече говореше по телефона си. Той усещаше парещия дъх на огъня по лицето си, макар да се намираха на пет метра от горящия труп. Закашля се и се отдръпна назад. Острата миризма се засилваше.

Те наблюдаваха издигащите се пламъци. Дочу се вой на линейка, когато почернялата кожа се свлече от лицето на мъртвеца: лъснаха сухожилия и мускули, от скулата му щръкна бяла кост.

Съскащите огнени кълба се отразяваха по редуващите се светли и тъмни ивици на мамелюкския зид и по каменните сталактити, надвиснали над портала. Пращящите звуци от пожара отекнаха надолу по дългата уличка.