Питър В. Брет
Дневната война (8)

Шеста глава
Обицата
333 г. СЗ, Лято

Двайсет и девет Зазорявания преди Новолунието

— О! Ооо!

Иневера влезе в ритмичното си дишане, докато стоновете на курвата севернячка звучаха от обицата й.

Пръстенът изглеждаше като проста сребърна дрънкулка, но бе изписан с миниатюрни защити и го захранваше полусфера от демонска кост. Другата половина се намираше у пръстена двойник на този, който тя бе подарила на Джардир в сватбения им ден, а същината му бе неясна дори за него.

Ако ме обичаш, никога няма да го сваляш, беше му казала тогава.

Защитите обикновено не бяха настроени, но Иневера можеше само с едно завъртане да ги задейства, а късчето хора да резонира с близнака си и до нея да достигнат звуците от делата на мъжа й.

Включително стоновете от удоволствие на Лийша Пейпър.

Аз съм палмата, рече си Иневера, а това е само вятър. Ще се огъна, но няма да се прекърша.

Очите й се плъзнаха към Мелан и Асави, най-доверените й съветнички. Не чуваха пръстена — магията му действаше само върху този, който го носеше, ала това нямаше значение. Ахман и Лийша вече играеха любовните си игрички открито, поне в двореца. Иневера се видя принудена да се усмихва и да се прави, че не вижда и не чува, макар всичко това да отслабваше властта й сред дама’тингите и мъжете в свитата на Джардир.

Тя сви юмрук. Нямаше с какво да им се противопостави. Ахман беше Шар’Дама Ка и според всяко прието тълкувание на Евджаха имаше право на всяка жена, която пожелаеше. Иневера години наред се грижеше за това нуждите му да бъдат обслужвани или от нея, или от жени, които самата тя беше избрала — над които можеше да се наложи или да отстрани лесно.

Лийша Пейпър не бе нито едното, нито другото. Наистина можеше да увеличи мощта на Ахман, но се скъпеше, а беше и високомерна като същинска Първа съпруга. Не се поддаваше на чужда воля, а Иневера вече два пъти не бе успяла да я отстрани. Първият път беше наредила на най-голямата си дъщеря Аманвах, сгодена за червенокосия северняк Роджър, да отрови Лийша. Момичето й бе вярно, но неопитно, и се провали с гръм и трясък.

Тогава Лийша имаше възможност да отиде при Джардир и да направи свадата им всеобщо грозно достояние. Джардир щеше да полудее. Може би смъртоносно.

Но Лийша не продума и дори позволи на Аманвах да я доближава отново. Поне заради това Иневера се принуди да й отдаде малко уважение, а когато нареди на своите евнуси наблюдатели да нахлуят скоро след това в спалнята й, с цялата си глупост се бе опитала да заплаши жената, вместо просто да се отърве от нея. Същата нощ отново се принуди да спаси живота на Лийша, за да се изправят заедно срещу мисловния демон, който искаше да убие Джардир.

Е, ако не бе спасила Лийша, демонът като нищо щеше да убие Джардир, а вероятно и нея. Колкото и да не искаше да го признае, тази малка горска вещица от Севера беше силна, а през онази нощ само бе успяла да затвърди позициите си. Иневера не успя да я спре да вземе могъщите алагаи хора от мъртвия демон, не успя да ги запази за себе си. Изпрати евнусите си да й донесат костите му, но те се върнаха победени и с празни ръце. Лийша нямаше повече да бъде хваната неподготвена.

Затова Иневера просто слушаше. Слушаше и се опитваше да се не чувства подменена. Унижена.

Вдиша дълбоко и си върна центъра. Жената скоро щеше да се завърне във варварското си селце, колкото по-скоро, толкова по-добре. Иневера щеше да си върне мястото в постелята на Джардир и всичко щеше да е наред.

Може би.

Стоновете и виковете от страст спряха и преминаха в нежно мълвене. Иневера наостри слух — беше по-лошо отпреди няколко мига. Иневера бе гледала многократно съпруга си с други жени и добре знаеше какви звуци издава и какви изтръгва от жените. Уверена във властта на своя танц по възглавниците, Иневера не се боеше от нищо, което Лийша може да предложи. Но ненавиждаше спокойните мигове, когато той и Лийша стояха в прегръдките си.

— Омъжи се за мен — каза Джардир.

— Колко пъти да ти откажа, преди да спреш да ме питаш? — отвърна Лийша, преструвайки се на невежа за невероятната чест, която й оказваше той.

— Ако ми откажеш хиляда пъти, ще те попитам още толкова. Хайде, още има време. Аз съм Шар’Дама Ка и мога да случа един сватбен обред с махване. Омъжи се за мен тайно. Майка ти и Абан може да са свидетели и да подпишат договорите. Никой друг не е нужно да знае, но ние ще знаем.

Абан. Иневера стисна зъби. И той, значи, беше замесен, играеше собствените си игрички за власт, шепнеше в ухото на Джардир. И за него трябваше да се погрижи.

— Попитай ме десет хиляди пъти, двайсет — отвърна Лийша, — все така ще ти отказвам. Имаш предостатъчно жени.

— На всички ще откажа постелята си — рече Джардир и Иневера се вцепени. — С изключение на Иневера — добави и тя се отпусна, макар и още стъписана от глупостта му. Хората казваха, че шарумите не могат да се пазарят, а Джардир беше шарум до мозъка на костите си.

— Значи, ще те споделям само с още една жена, вместо с четиринайсет? — попита Лийша.

— И сега ме споделяш — каза с пресипнал от страст глас Джардир и Иневера прехапа устна, когато чу целувките им.

— Сами сме, Ахман — рече Лийша и той изпъшка от удоволствие. — През следващите няколко часа няма да те споделям с никого.

— Дамаджа! — извика Мелан. — Ръцете ти!

От стиснатите юмруци на Иневера се стичаше кръв. Дългите й боядисани нокти бяха остри и се бяха забили във възглавничките под палците й. Изтръпнала от напрежение, тя дори не бе осъзнала какво прави. И сега ръцете й се сториха чужди, докато Мелан и Асави ги поемаха, за да ги почистят и превържат.

Как се стигна дотук? Как бе посрамила Ахман, та сега да я срами той? Беше успяла да го обучи и образова, преди шарумите да съсипят потенциала му или да го пратят да умре напразно. Беше му дала на тепсия обединена Красия, както и средствата да отблъсне алагаите чак до бездната на Ний. Беше му дала четирима синове и три дъщери, беше му избрала дживах сен, за да топлят постелята му и да му дават още деца.

— Може би трябваше да му избирам северняшки курви, та да си утолява щенията по бледолики — измърмори тя.

— Мъжете са предвидими създания — рече Мелан.

— Още щом надвият нещо, му се нахвърлят като разгонени кучета — съгласи се Асави. — Много от шарумите са развили жажда за бледа плът.

Все още любовници след всички тези години, Мелан и Асави споделяха едни покои и не се отделяха една от друга. Нямаха никакъв интерес към мъжете, с изключение на семето им, и отдавна си бяха послужили с костените зарове, за да изберат бащи за дъщерите си — и двете свършиха работата в една и съща нощ и повече никога не погледнаха оплодителите.

Но при все че й бяха верни и просто казваха каквото тя искаше да чуе, в думите им имаше и истина. Иневера трябваше отдавна да го предвиди. И понеже не успя, сега мъжът й се омайваше от неверницата в ароматната постеля, в която бе спал с нея толкова пъти.

Лийша вече нашепваше „съвети“ в ухото на Ахман, които го караха да преосмисля векове култура и традиции. Някои от декретите му бяха безобидни, но други криеха опасности — отчуждаваха от него собствения му народ за сметка на северняшка култура и начин на мислене. Забравяше, че тези хора са му поданици, а не съюзници.

Нямаха години за преговори и разбирателство с чините. Шарак Ка идеше. В някои отношения вече бе дошла.